Лорън Уайзбъргър
Нюйоркски светски хроники (22)

22

В понеделник отидох на работа по-рано — от доста време не се бях чувствала така отпочинала и сравнително щастлива. Разбира се, реакцията на нашите ме натъжи, но бях чиста пред съвестта си, защото знаех истината за отношенията ни с Филип. Освен това нищо не можеше да помрачи настроението ми след незабравимото прекарване със Сами. Преди да се захвана със сандвича и кафето, с копнеж си припомних ЦЕЛУВКАТА. Едно от момичетата, отговарящи за Списъка, ме върна в реалността, оставяйки най-новата Жълта справка на масата.

За пръв път разгърнах разпечатките, без да се страхувам, че съм спомената. Бях сигурна, че Аби не е присъствала на Фестивала на листопада. Ето защо се вцепених, когато още на първата страница видях името си в заглавие, написано с големи букви: „НЕПРИЯТНОСТИ В РАЯ? РОБИНСЪН СИ БЛИЖЕ РАНИТЕ В РОДНОТО ГРАДЧЕ“. Аби злъчно коментираше как „внезапното ми изчезване“ е направило силно впечатление, тъй като напоследък с Филип сме били „неразделни“, и фактът, че „съм се скрила“ в дома на родителите си, очевидно означавал криза в любовната ми връзка. Намекваше се, че „бягството“ ми е свързано или с необходимостта да се скрия след злоупотреба с алкохол, или с желание „да ближа раните си“, след като Филип ме е изоставил. Криза в любовната ми връзка ли? Алкохолизъм? Изоставяне? Изявлението, че ходя с Филип, не ме вбеси така, както намекът, че ми е бил шута. И още нещо — не стига, че бях описана като пеперудка, която прехвръква от купон на купон, но бях обвинена и в алкохолизъм. Злобата на Аби беше необяснима. Знаех, че ще последват обаждания от приятели, колеги и познати, изгарящи от желание да коментират днешната „голяма новина“, затова изключих мобилния си телефон.

За съжаление не можех да „изключа“ съвещанието, което се провеждаше всеки понеделник. Отне ми половин час да убедя Кели (и Елиса, която изглеждаше най-разтревожена), че с Филип не сме се скарали, че не съм пътувала до Покипси, за да търся по-неизвестни клиники за лечение на проблеми с алкохола, и че нямам намерение в близко бъдеще да „зарежа прочутото си гадже“. Почти припаднах от облекчение, когато Кели, очевидно успокоена от декларациите и обещанията ми, внезапно смени темата.

— Имаме нов клиент, и то много престижен — обяви с широка усмивка. — От днес представляваме Асоциацията на собствениците на нощни клубове в Истанбул.

— Че има ли нощен живот в Истанбул? — подхвърли Лио, докато оглеждаше съвършения си маникюр.

— Не знаех, че в Сирия са разрешени нощните клубове! — шокирано възкликна Елиса. — На мюсюлманите им е забранено да консумират алкохол, нали?

— Истанбул е в Турция — поправи я Лио, очевидно доволен от обширните си познания. — Въпреки че ислямът е официална религия, държавата е със светско управление и страната се стреми към възприемане на западните традиции.

— Точно така, Лио — кимна Кели. — Както ви е известно, вече имаме достатъчно опит, за да развиваме международна дейност, и мисля, че това е добро начало. В асоциацията членуват трийсетина собственика на клубове, които искат да се рекламира нощният живот в Истанбул. Трябва да се гордеем, че са избрали нас.

— Представа си нямах, че турците ходят на партита — изсумтя Елиса. — В края на краищата Истанбул не е Ибиса.

— Тъкмо затова искат помощта ни — обясни Кели. — Доколкото разбрах, градът е изключително космополитен и привлича много богати европейци, които харесват плажовете и евтините стоки. След терористичните нападения на 11 септември в туристическия бизнес се наблюдава спад, ето защо от асоциацията целят да покажат на американците (особено на по-младите), че нощният живот в Истанбул не отстъпва на този в големите европейски градове, но е по-екзотичен и цените са по-ниски. Нашата задача е да превърнем Истанбул в туристическа дестинация номер едно.

— И как ще го постигнем? — промърмори Лио; сега изучаваше ремъка на чантата си и изглеждаше безкрайно отегчен.

— Като начало ще се запознаете с онова, което ще рекламираме. От асоциацията са ви запазили самолетни билети до Истанбул. Тук остава само Кейт, за да ми помага. Тръгвате в сряда.

— Какво? — извиках. — Заминаваме за Турция в сряда ли? — Знаех, че пътуването ще забави работата ми, но въпреки това едва ли щях да бъда по-щастлива, дори ако Кели беше обявила, че ще гледам на живо „Кълчър Клъб“.

— Съгласен съм с Бет — кимна Лио. — Не знам дали си струва. Пък и се страхувам от пътуване до страна, която е във война.

— Ама… аз не съм казала, че не искам да замина — смутено промърморих.

— Във война ли? — кисело се усмихна Кали. — Боже, колко си невеж.

— Не съм. Беше образно казано. Нямам желание да посетя страна, където храната и водата не стават за консумация, а в хотелите няма свястно обслужване по стаите. Турция е в Близкия Изток, нали?

— Именно в това е проблемът — въздъхна Кели, запазвайки спокойствие. На нейно място нямаше да бъда толкова търпелива. — Страната е цивилизована. Вероятно ще я приемат в Европейския съюз. В Истанбул има хотели на „Фор Сизънс“, „Риц“ и „Кемпински“, дори бутик на „Версаче“, да му се не види! Убедена съм, че обслужването ще бъде на ниво. Единствената ви задача е да посетите възможно най-много клубове и ресторанти. Обличайте се елегантно. Пийте шампанското, което ви предлагат. Пазарувайте. Приемайте всички покани за партита. И, разбира се, омагьосвайте гостите.

— Гостите ли? Имаш предвид собствениците на клубове. Няма да се свалям на някакви си турци, Кели! Дори заради теб. — Елиса скръсти ръце на гърдите си.

Шефката се усмихна:

— Хм, странно. Смятах, че по отношение на свалките нямаш задръжки. Но не бери грижа, непорочна Елиса. Гости ще бъдат грижливо подбрани светски личности от Манхатън.

Елиса на мига наостри уши:

— Моля? Кой ще пътува с нас?

Кали и Лио също се пооживиха. Кели продължи:

— Още не сме получили потвърждение от всички, засега са дали съгласие Марлена Бержерон, Емануел де Силва, Моника Темпълтън, Оливър Монтрашон, Алесандра Урибе Сандовал и Камила фон Албург. С тях заминавате в сряда, за да се запознаете с клиентите и да набележите най-добрите заведения. Другите ще пристигнат в петък с частен самолет и също ще отседнат във „Фор Сизънс“. От асоциацията ще ви осигурят всичко; целта е да насочите фотографиите към обектите, които си заслужават да бъдат снимани за реклама.

— Частен самолет ли? — прошепнах.

— Фотографи ли? — недоволно промърмори Елиса. — Не ми казвай, че ще ни придружава цял полк папараци.

— Не, само трима-четирима, при това на свободна практика и необвързани с определен вестник или списание. Прибавете и още толкова репортери, също необвързани, и ще получим идеалното медийно отразяване.

Не вярвах на късмета си. След по-малко от четирийсет и осем часа щях да бъда в Истанбул, да обикалям нощните клубове и да седя до басейна на един от най-луксозните хотели в света, а работата ми щеше да се състои в осигуряване на точното количество алкохол и наркотици на шепа „ценители на красивото и модното“, за да изглеждат доволни на снимките, но и да отговарят що–годе свързано на въпросите на репортерите. Фотографиите щяха да бъдат поместени във всички таблоиди и вестници, придружени с подробни описания как известните личности вече предпочитат да купонясват в Истанбул, и никой нямаше да разбере, че на практика сме подкупили гостите, фотографите и репортерите, за да представят нещата в най-добра светлина. Идеята беше гениална и отговаряше на мотото на нашата индустрия: „Инсценирай и рекламирай“.

— Бет, позволих си да помоля асоциацията да предостави на вас с Филип апартамента за младоженци. Това е най-малкото, което мога да направя за любимата ми двойка — гордо обяви Кели.

Нещо сякаш ме сграбчи за гърлото.

— И той ли ще пътува с нас? — изграчих. Откакто Сами ме целуна, измислената ми връзка с Филип изглеждаше още по-странна.

— Естествено. Всъщност донякъде идеята е негова. Разказах му как турците се свързаха с мен по време на празненството за промоцията на „Блекбъри“ и той предложи да ми помогне. Готов беше да осигури дори самолета на баща си, обаче от асоциацията ме бяха уведомили, че ще изпратят тяхна машина.

Понечих да кажа нещо, каквото и да било, но Кели вече вървеше към вратата на залата за съвещания. Преди да излезе, се обърна и подхвърли:

— Стегнете се, деца. Чака ни много работа. Елиса, ти ще поддържаш връзка с клиентите и гостите. Лио, за теб остават репортерите и фотографите; подготви кратко съобщение за пресата и списък с „жокери“, осигури снимки на важните личности, които ще пътуват с вас. Давид, започни да изготвяш досиета на гостите — разбира се, информацията вече я има в нашата електронна картотека, от теб се иска само да разбереш предпочитанията на всеки, та от „Фор Сизънс“ напълно да задоволят всякакви изисквания и капризи. Мисля, че няма да има романтични конфликти, но за всеки случай се погрижи да бъдат избегнати. С изключение на Оливър, който се чукаше с Камила, а сега се говори за връзката му с Моника, хората от групата не са обвързани помежду си. Това ще ви улесни значително.

Всички усърдно си водеха бележки, а момичетата, отговарящи за Списъка, на които бе разрешено да присъстват на съвещанието, ни наблюдаваха завистливо.

— Ами аз какво ще правя, Кели? — обадих се.

— Ти носиш отговорност само за Филип. Той е ключовата фигура, затова се постарай да изпълняваш всяко негово желание. Остане ли доволен, и приятелите му ще бъдат доволни, и работата ще върви като по вода. — Намигна ми, да не би да не съм разбрала за какво намеква, и си отиде в кабинета.

Лио, Кали и Елиса бяха в повишено настроение и решиха да отидат в „Пастис“, за да продължат обсъждането на плановете; отклоних поканата под предлог, че съм уморена, уж за малко отпуснах глава на масата и неусетно задрямах. Събудих се, стресната от кошмарен сън — Филип правеше упражнения на балкона на луксозния апартамент за младоженци, докато фотограф заснемаше двойното легло, което се предполагаше, че споделям с неотразимия господин Уестън.