Лорън Уайзбъргър
Нюйоркски светски хроники (27)

27

— Тази ми е любимата. — Уил плъзна по масата компютърна разпечатка. Забелязах, че изглежда много кисел. Беше се нагърбил да събира материали от пресата и електронните издания, в които е споменато името ми, а днес ме беше поканил на обяд, за да ги „обсъдим“.

Преди седмица се бях върнала от Турция и смятах, че деловото пътуване е било изключително успешно. Изглежда никой не подозираше какво се е случило между мен и Сами или между мен и Филип. Оказа се, че прекалено рано съм се успокоила.

Дългата ръка на Аби ме беше достигнала чак в Истанбул. Неизвестно как гадината се беше докопала до фотографа Джон и бе успяла да изопачи фактите, превръщайки ги в отвратителна лъжа. Поредният й „шедьовър“ беше публикуван в петък, преди два дни, и Кели щеше да получи инфаркт.

„Достоверни източници твърдят, че Бет Робинсън, служителка в рекламна агенция, си е направила лоша реклама по време на служебното пътуване до Истанбул миналата седмица. Госпожицата, прочула се заради връзката си с Филип Уестън, изненадващо е прекарала бурна любовна нощ с Рик Соломон (известен с това, че ни достави порнофилма с Парис Хилтън) в същия хотел, в който е споделяла стая с г-н Уестън. Може би читателите скоро ще видят римейк на прословутия филм, само че в главната роля вместо любителка на светски партита ще бъде организаторката им.“

На снимката, придружаваща крайно интересния материал, се виждаше как излизам от стаята на Сами — държах си сандалите в едната ръка, а с другата се опитвах да пригладя косата си. Глуповато зяпах в обектива, отгоре на всичко гримът ми беше размазан. Изглеждах развратна като Парис Хилтън, само дето нямах фантастичното й тяло и суперелегантните й тоалети. Зад мен се виждаше неясен силует — ако човек се взреше, щеше да забележи, че това е мъж с чаршаф около кръста, но идентифицирането му бе невъзможно. Разбира се, проклетият фотограф, който знаеше, че мъжът е Сами, така и не беше сметнал за необходимо да сподели информацията с Аби, когато й беше продал снимката. Тя пък не си беше направила труда да проведе разследване, а напосоки беше избрала човек с лоша репутация и го бе обявила за моя таен любовник.

За пръв път, откакто работех в агенцията, Кели бе недоволна от клюките, свързани с мен. Попита ме верни ли са твърденията на репортерката, после ме обсипа с въпроси защо Аби ми има зъб. Уверих я, че не познавам този Рик Соломон, камо ли да съм правила секс с него, и тя сякаш ми повярва. Странно, но не й хрумна да попита кой тогава е човекът на снимката, поради което не ми се наложи да измислям невероятни истории, нито да се оправдавам. Прекрати разпита с нареждането да си оправя отношенията с Аби, защото тези публикации вредят на агенцията и не желае да се повтарят. Напомни ми, че остават само две седмици до празненството на „Плейбой“ и всеки скандал, свързан с частния ми живот, може да провали всичко. Заявих, че разбирам загрижеността й и че ще предприема мерки да затворя устата на репортерката, макар да нямах представа как ще го сторя. Единственият начин бе да се срещна с Аби и да й поискам сметка, но ме втрисаше само при мисълта, че трябва да говоря с нея.

Естествено Филип не ме упрекна; само аз знаех колко е облекчен, задето скандалната снимка компрометира мен (макар че и той бе засегнат индиректно — изкарваха го мухльо, чието гадже го мами, или рогоносец, както го беше нарекъл Уил), а неговата малка тайна не е станала обществено достояние. С него и дума не обелихме по повод случилото се през първата нощ в истанбулския хотел. До края на „командировката“ в Турция се преструвахме на неразделни, въпреки че ако някой се поинтересуваше, щеше да забележи, че спим в различни стаи. След завръщането ни в Ню Йорк нещата тръгнаха постарому — излизахме заедно и не отричахме твърденията, че сме любовници. Знаех колко разочарована ще бъде Кели, но в най-скоро време трябваше да обявя края на връзката си с Филип, и то без да се вдига много шум.

Хубавото беше, че всички престижни вестници и списания бяха отделили място за обширни описания на рекламното пътуване, след което турската Асоциация на собствениците на нощни клубове беше регистрирала рекордно повишаване на броя на туристите от Америка. След първоначалното избухване Кели прояви разбиране, Сами се обади да ми се извини (стори ми се малко резервиран, но предпочитах да не мисля за причината). Само родителите ми бяха ужасени.

Докато разговаряхме, мама изпадна в истерия; наложи се да затворя телефона и да помоля Уил да й обясни, че не бива да вярва на всичко, публикувано във вестниците, особено на клюкарските материали. Той съумя да я поуспокои, ала оставаше фактът, че макар да не съм спала е автора на порнофилма, нашите ме бяха видели на фотография, очевидно заснета, след като все пак съм спала с някого. Не можеха да си намерят място от притеснение заради „очернянето“ ми в пресата и защото не проумяваха какво се случва в професионалния и в частния ми живот. Въпреки това най-страшното сякаш беше отминало и само Уил остана вманиачен на тази тема.

Беше неделя, точно една седмица след завръщането ми в Ню Йорк, и както обикновено Уил ме беше поканил на обяд. Започнах да се оправдавам, че в материала няма дори капчица истина, но той ме прекъсна:

— Душичко, не търси истина в клюкарските рубрики, иначе ще си помисля, че си безкрайно наивна.

— Според теб как да постъпя? Да се примиря, че отмъстителната мръсница може да си съчини за мен най-голямата гадост и да я публикува, така ли? Цяло чудо е, че Кели още не ме е изхвърлила. Имам късмет, задето продължава да ме търпи.

— Наистина ли е късмет? — Той повдигна вежди и отпи от джина с тоник.

— Учудваш ме, Уил. Ако не ме лъже паметта, именно ти настояваше да приема тази работа. Твърдеше, че трябва да се запозная с повече хора, да излизам по-често, да водя активен живот. Така и направих.

Уил посочи снимката:

— Не това исках. И ти го знаеш. Скъпа моя, готов съм да те подкрепя във всяко начинание, което ще ти донесе радост и удовлетворение, ала очевидно работата в агенцията нито те радва, нито те удовлетворява.

За миг онемях, после заядливо подхвърлих:

— И така, какво предлагаш? Смяташе, че си губя времето в банката, сега пък си против работата, за която лично ми съдейства, само защото отмъстителна бивша състудентка се е захванала с мен. Струва ми се несправедливо.

Той въздъхна:

— Съкровище, не се сърди, а размисли. Вече си достатъчно зряла, за да избереш… как да се изразя… по-дискретен стил на живот. Едно е да посещаваш модни заведения и да се да сваляш със симпатични младежи, съвсем друго да ходиш с някакъв разглезен плейбой, за да угодиш на шефката си, да се подвизаваш на първите страници на всички долнопробни вестници и дори да забравиш рождения ден на стария си вуйчо, защото си била прекалено заета да прислужваш на второразредни знаменитости и презрели дами от хайлайфа. Друго имах предвид, когато ти препоръчах да приемеш предложението на Кели.

Втрещих се. Наистина бях забравила рождения му ден, който беше миналата седмица.

Той махна на сервитьора да му донесе още един джин с тоник.

— Миличка, извини ме за малко. Излизам да се обадя на Саймън по мобилния телефон. Започнах да се притеснявам, че още го няма. Не е типично за него да закъснява толкова. — Остави салфетката си на стола и прекоси просторната зала. Наблюдавах го с възхита, защото беше олицетворение на изискан джентълмен. Когато се върна след малко, беше усмихнат и спокоен. — А сега ми разкажи как върви любовта — подхвърли, все едно не бяхме споменавали Филип.

— Мисля, че бях достатъчно ясна. Филип не ме интересува.

— Нямах предвид надутия глупак. Какво прави онзи младеж, с когото пътува до Покипси? Стори ми се много симпатичен.

— Сами ли? Че как толкова бързо си състави мнение за него? Видяхте се за около трийсет секунди.

— Да, обаче той се съгласи да излъже заради мен. От пръв поглед си личи, че е много свестен. Е, какво става с него? — Уил се приведе и ме изгледа. Изненадах се от неочаквания му интерес. Познавах го добре и знаех, че много малко неща могат да го развълнуват.

Колебаех се дали да му се доверя за случилото се в Истанбул, накрая се предадох. Хубаво беше поне един човек да знае, че не съм лека жена.

— Ами… всичко е нормално — избърборих.

— Какво означава това? Че го харесваш или тъкмо обратното?

— Той ми намигна.

Дълбоко си поех дъх и прошепнах:

— Сами е мъжът на снимката.

Стори ми се, че Уил едва се сдържа да не се усмихне широко.

— Били сте заедно в Турция, така ли? Как го уреди, скъпа моя?

— Прекалено дълго е за обяснение; ще кажа само, че стана случайно.

— Нима? Жалко, че сте станали жертва на репортерите, но се радвам, задето сте… укрепили връзката си.

Продължи да говори как винаги си е представял мъжа до мен като подобие на Сами — силен, мълчалив и мъжествен, и че е крайно време да си намеря гадже, което разбира истинската стойност на нещата. Разбира се, не пропусна да ме попита за политическите убеждения на новия ми приятел. На драго сърце отговарях на въпросите му — приятно ми беше да говоря за Сами. След като ни донесоха омлетите, Уил засегна отново онова, което предпочитах да забравя:

— Вече съм по-спокоен, душичко, защото знам, че племенницата ми е имала основателни причини да не ми се обади цяла седмица след завръщането си в Ню Йорк. Щях да се обидя, ако разберях, че всяка вечер си скитосвала из заведенията, но след като вече си имаш сериозен приятел… Първите любовни тръпки са незабравими. Не можете да се наситите един на друг. Всеки миг, в който сте разделени, ви се струва безкраен. Разбира се, еуфорията продължава максимум две години, след което нещата се обръщат на сто и осемдесет градуса и започваш да се радваш на всеки миг свобода, ала дотогава има много време, миличка. Е, сподели как вървят нещата помежду ви.

Нарязах омлета, набодох едно парче, после оставих вилицата.

— Всъщност с него не сме се виждали, откакто се върнахме — промълвих и едва тогава осъзнах колко ужасно прозвуча признанието ми. — Разбира се, всичко е наред — побързах да добавя. — Сами е много зает, урежда съдружието си в ресторант от веригата „Хюстън“, което не е заветната му цел, но засега е добра възможност. Няколко пъти разговаряхме по телефона, обаче и аз имам много работа около партито на „Плейбой“ и… знаеш как е.

Чувах думите си и усещах, че говоря като наивница, която се опитва да убеди себе си и околните в предаността на възлюбения й, макар поведението му да издава липса на интерес. Притеснявах се, задето със Сами не се бяхме виждали, откакто се върнахме от Турция, но наистина бяхме много заети, пък и в Ню Йорк не се смяташе за необичайно, ако гаджета не се видят цяла седмица. Напомнях си, че той ми телефонира три пъти и все повтаряше колко хубаво ни е било заедно и как с нетърпение чака следващата ни среща. Бях изчела купища любовни романчета и знаех, че ще сгреша, ако го притисна и започна да поставям условия. Засега всичко помежду ни ставаше спонтанно и макар да копнеех да го видя, нямах повод за тревога. Така или иначе бях убедена, че ни очаква щастлив съвместен живот — безсмислено беше да прибързвам.

— Ммм, разбирам — замислено отвърна Уил. Стори ми се обезпокоен, но след миг лицето му се проясни. — Сигурен съм, че знаеш какво правиш, миличка. Ще се видите ли скоро?

— Да. Утре вечер трябва да присъствам на партито на „Ин Стайл“ в „Бунгалото“, а Сами ще бъде на работа. Уговорихме се след това да пием кафе някъде.

Уил засия:

— Чудесно! Предай му много поздрави от мен. — Скръсти ръце и се приведе към мен като приятелка, която изгаря от нетърпение да научи последните клюки: — Непременно доведи Сами на обяд другата неделя.

— Сами ли ще дойде? — обади се Саймън, който незабелязано се беше приближил до масата. — Тъкмо ще имаме възможност да го опознаем.

— Колкото и грандоманско да ви прозвучи, в неделните дни той приготвя обяда в „Грамърси Тавърн“, ето защо няма как да приеме любезната ви покана. Ще се уговорим за друг път — добавих, като видях колко са разочаровани.

— Може ние да отидем в „Грамърси“ — с половин уста каза Уил. — Чувал съм, че храната е прилична.

Саймън апатично кимна:

— Защо не? Ще го направим някой ден…

Най-сетне за моя радост двамата заговориха за предстоящото си пътуване до Карибските острови; преструвах се, че ги слушам, но в действителност мечтаех за утрешната среща с новото ми фантастично гадже.