Лорън Уайзбъргър
Нюйоркски светски хроники (29)

29

— Внимание, колеги! — Кели изгълта на един дъх поредната диетична кока-кола, поръча си друга и се подготви да води последното съвещание преди купона на „Плейбой“. Седяхме около „нашата“ маса в „Балтазар“, любимия ресторант на шефката, където се събирахме преди всяко важно събитие. Бяха ни сервирали обяда, но Кели дори не посегна към салатата:

— Както знаете, утре е големият ден. Заедно ще отметнем списъка със задачите, но това е само формалност. Защо казвам, че е само формалност? Защото всичко, абсолютно всичко трябва да мине без засечка. Искам съвършенство, разбрахте ли? Няма да допусна издънки!

Бяхме свикнали със заяжданията и предупрежденията й преди всяко важно събитие, организирано от агенцията, затова кимахме машинално, когато около вратата настъпи лека суматоха. Заедно с хората на съседните маси се обърнахме да видим какво става. Лио съобщи:

— Ашли и Джесика Симпсън влизат с… — Той се понадигна, присви очи и добави: — С гаджето на Ашли… как му беше името… А, да, Райън. Тук е и бащата на момичетата.

— Кой ще ги обработи? — незабавно попита Кели.

Елиса реагира мигновено:

— Не бери грижа. — Извади мобилния телефон от голямата си яркосиня чанта „Марк Джейкъбс“, намери търсения номер и след секунди бързо заговори:

— Привет, обажда се Елиса от „Кели енд Къмпани“. Да, точно така. Току-що научих, че момичетата са в Ню Йорк. Искаме да ги поканим на утрешното парти на „Плейбой“ — добави, без да обяснява къде и кога ще бъде празненството. Предполагаше се, че всеки знае датата и часа на едно от най-големите светски събития на сезона. Усмихна се и вдигна палец, за да покаже на Кели, че всичко е наред. — Да, естествено. Не, разбирам ви. Ще им осигурим „прозорец“, за да минат сами по червения килим, след което ще бъдат придружени до масата им в сектора за важни персони.

Млъкна, заслуша се, после каза:

— През цялата вечер наш човек ще бъде на разположение на момичетата и ще се постарае всяко тяхно желание да бъде задоволено. Гарантирам, че няма да допуснем до тях репортери, но ако бъдат така любезни да позират за няколко снимки, с удоволствие ще покрием разходите им за хотел, транспорт, фризьор и обновяване на гардероба. — Отново замълча, бръчица разсече челото й. — Да, и двамата ще присъстват. Ъъъ, без проблем ще го уредя. — Въодушевлението й беше помръкнало, въпреки това се насилваше да се преструва. — Чудесно. Утре сутринта отново ще се свържа с вас, за да уточним подробностите. С нетърпение очаквам да видя момичетата на нашето празненство. Великолепно! Чао.

— Браво! — провикна се Кели, а ние изръкопляскахме. — Какво поискаха, та те ядосаха?

Елиса стисна зъби:

— Дамата от пресслужбата спомена, че момичетата били влюбени във Филип Уестън, и попита възможно ли е той лично да ги посрещне.

— Естествено! — възкликна шефката. — Фасулска работа. Бет, с Филип ще посрещнете младите гостенки и ще ги придружите до масата. Кажи му най-безсрамно да флиртува с тях. Между другото как върви онова, което ти възложих?

Забелязах злобния поглед на Елиса, но се насилих да отговоря спокойно:

— Наред е. Смятам, че всичко ще мине като по вода.

„Големият ми удар“ щеше да бъде среднощната изненада. Бях сигурна, че ще се получи нещо грандиозно. Кели одобри плана ми, но настоя да не го споделям с никого, за да не научат медиите. Ето защо само ние двете и самият Хеф знаехме какво ще се случи в полунощ.

Елиса театрално се прозина.

— За представителите на медиите са подготвени пропуски, които не могат да бъдат фалшифицирани — продължих. — Ще им бъдат изпратени с куриери точно един час преди началото на партито. Ето копия от списъците на репортерите и фотографите.

— Извадих от чантата си купчина компютърни разпечатки и ги раздадох на колегите. — Приложена е и справка за предпочитанията на всеки към определени личности, до кого не бива да бъдат допускани и към кого да бъдат насочвани, упоменати са и любимите им питиета.

Кели прегледа разпечатките и попита:

— Предвидила ли си кой ще се „грижи“ за тях?

— Естествено. Изготвила съм график, всички ще се редуваме и ще им осигурим достъп до хората, с които искаме да се срещнат.

— Вчера имах последно съвещание с „Бюро Батек“ — намеси се Елиса. — Плановете им за цялостната обстановка, музиката, украсата и менюто съвпадат с нашите указания и предпочитанията на гостите. — Посегна да набоде парченце маруля, но се отказа и само отпи от чашата с шардоне.

— Чудесно — промърмори Кели. — Но да се върнем към представителите на медиите. — Бет, разговаря ли с редакторите, отговарящи за снимките, за да ги увериш, че сме готови да им съдействаме?

— Да. Асистентките започнаха да ги търсят още в началото на седмицата и до сряда вече се бяха свързали с всички. Смятам, че нещата са под контрол.

Съвещанието, съчетано с обяд, продължи още един час. Накрая Кели ни освободи от работа с указанието да се приберем у дома, да си отпочинем и психически да се подготвим за голямото събитие на следващия ден. Вече бях намислила да прекарам вечерта в компанията на Милингтън и грамадна купа с пуканки, гледайки сълзливи филми по „Ти Ен Ти“ и „Шоутайм“, а сега изпаднах във възторг от новината, че разполагам и с един цял свободен следобед. Така щях да имам време да мечтая за Сами (през последните две седмици бях затрупана с работа и вечер веднага заспивах), който обсебваше мислите ми всяка свободна минута.

Кели плати сметката; понечих да се сбогувам и да си тръгна, но Елиса ме дръпна настрана:

— Може ли да поговорим?

— Разбира се. Какво има?

— Виж… знам, че напоследък отношенията ни са пообтегнати, но трябва да се мобилизираме и да дадем всичко от себе си за успеха на утрешното парти. Освен това се налага да измислим как един от нас да дежури, а другите да се забавляват. Ще организираме график и ще се сменяме, съгласна ли си?

Изненадах се от признанието й, че има напрежението помежду ни и същевременно се зарадвах да я видя по-дружелюбна.

— Чудесна идея — кимнах. — Подозирам, че няма да ни остане време за забавление, но все пак си струва да опитаме.

— Супер! — възкликна тя, врътна се и преди да се отдалечи, добави: — До утре, Бет.

Наблюдавах как уви шала около мършавата си шия и излезе на студа. „Странно момиче“, помислих си, докато таксито й потегляше. Малко след това и аз си тръгнах от „Балтазар“. За пръв път от доста време можех да се наслаждавам на свободен следобед и не исках да пропусна нито минута.