Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (34)

34.

Поли бе започнала да чете сценарии за Хектор. Той бе затрупан с тях след успеха на „Господин Неподходящ“ и Поли забеляза, че въобще не ги поглежда, а ги оставяше пръснати из апартамента. Изглеждаше гузен, когато тя подхвана въпроса.

— Просто не мога да издържа да изчитам проклетите неща. Така и не успях да му хвана цаката. Просто оставям агента ми да ми препоръча нещо, но напоследък те са толкова много, че той започна да ми ги препраща. Ще трябва да си поговоря с него. Едва когато пристигна сценарий, придружен от емоционално съобщение, което агентът на Хектор остави на телефонния секретар, Поли започна да разбира проблема.

— Хек, там ли си? Окей, не си. Слушай, изпращам ти един сценарий днес следобед, а за утре съм уредил среща с режисьора. Хек, този човек е от най-великите в Холивуд. За него ще подминем услугите на кастинговите агенции. Това е големият ти шанс. Ще те прослушат за ролята на брата. Обади ми се, когато го прочетеш.

— Какво иска да каже с това, че е големият ми шанс? Винаги казва това. Не осъзнава ли, че постигнах успех?

Поли не каза нищо. Режисьорът наистина беше много известен. Хектор щеше да приеме предложението на сериозно.

Поли взе сценария от него и го прочете за малко повече от час. После въведе Хектор в ролята, а също така и в цялостната история. Прочете няколко сцени с него. Той се срещна с режисьора. Не получи ролята, но както с Поли бяха единодушни още преди срещата, не беше подходящ за нея. Агентът му се бе заслепил от мисълта, че Хектор ще работи с такова голямо име в киното.

От този момент Поли започна да чете сценариите и да го съветва. Тя все още лежеше в леглото му в събота сутрин, привършвайки с един сценарий, когато той излезе за вестници.

— Донеси ми „Телеграф“ и „Индипендънт“ — извика тя след него.

Чу входната врата да се затръшва и продължи да чете сценария. След малко я обзе безпокойство. Огледа изчистените линии на спалнята на Хектор, заобикалящия я сив цвят, големите шкафове, пълното отсъствие на лични вещи на Хектор, сякаш тук не живееше никой. Как е възможно да работи тук, та дори и тази работа да се състои само в четене на сценарии в леглото? Беше прекрасно лятно утро и тя можеше да излезе на терасата с изглед към Темза, но апартаментът на Хектор бе на деветия етаж, а Поли се изнервяше от високото. Сети се с нежност за вечния хаос по дървените маси в оранжерията, от която се излизаше направо в градината. Всички винаги я питаха как въобще знае къде се намират нещата й. Отговорът бе лесен. Тя знаеше къде се намира всичко, защото всичко бе пръснато пред погледа й.

И докато Поли оставяше всичко на показ, Хектор криеше всичко, не само личните си вещи. Връзката им беше тайна. Веднъж, когато го заведе на раздаване на автографи в книжарница, Поли стана свидетел на въздействието, което той имаше върху хората. Внезапната му поява първоначално ги накара да се смутят, опитваха се да не поглеждат към него, а после, когато един от тях пристъпи, останалите го последваха на юруш, събирайки се около Хектор. Поли се оказа изолирана до такава степен, че никой не забеляза, че е с него. Бяха се срещали в продължение на два месеца, но от този ден тя избягваше да излизат заедно на публични места, което беше добре, защото това означаваше, че нито Джони, нито Луана знаят за връзката им.

Когато бяха сами вкъщи, за нея бе трудно да помири нерешителния мъж, който ставаше все по-зависим от нея, с онзи Хектор, идеализиран от горещите си почитатели. Може да е гъвкав, може да се движи с животинска грациозност, помисли си Поли, поведението му може дори да е аристократично, но всичко това е част от обвивката му. Онзи Хектор, когото започвам да опознавам, е почти като играчка с часовников механизъм, която в продължение на петнадесет години е навивана и поставяна в правилната посока, и сега, когато механизмът се разнебитва, той не знае какво да прави.

Хектор хвърли вестника към нея от вратата на спалнята и листата се приземиха на стомаха й. Тя чу вратата на банята да се хлопва и душът да се пуска. Хектор никога не взимаше душ, преди да са правили любов, а те винаги правеха любов сутрин, когато прекарваха нощта заедно. Нещо не беше наред.

Тя разгъна вестника и го наруга. Беше й донесъл „Мейл“. После разбра причината. В долния десен ъгъл на първа страница имаше неясна снимка на стар човек, разчорлен и с дълга брада, отпуснал се на една стена, стиснал бутилка в кафяв плик. Въпреки че снимката бе замъглена, можеше да се види крайната мизерия по лицето на човека. Но не снимката привлече погледа на Поли, а заглавието над нея: „Бащата на Конуей — пропаднал пияница“. Тя зачете, треперейки, долния текст.

„Бащата на киноидола Хектор О’Нийл е пропаднал пияница, който дори не знае къде е синът му. Скитник, който броди из бедняшките квартали на Пенсилвания, където според слуховете е израснал Хектор О’Нийл (макар той да твърди, че е родом от Бостън), е бил идентифициран от журналистката Джоан Брок, биографка на Хектор О’Нийл като Джими Магуайър, баща на О’Нийл.

Артър Алън-Джоунс, директор на издателство «Холивуд», които издават биографията на О’Нийл, каза, че Джоан Брок е потвърдила, че е попаднала на следите на бащата на О’Нийл.

Толкова се вълнуваше от откритието си — казваше Алън-Джоунс. — Следата я отвежда в малко замряло миньорско градче в Пенсилвания, където среща този човек на име Джими Магуайър, когото приятелка на Хектор О’Нийл от ранните му години в Лондон идентифицира като негов баща. Магуайър не е разпознал сина си, когато са му показали снимка на актьора. Той разказал на Джоан Брок, че е бил във Виетнам и когато се върнал, открил, че жена му и синът му са избягали. Никога повече не ги е виждал.“

— Долна кучка! — изкрещя Хектор.

Беше увил кърпа около кръста си.

— Коя?

— Проклетата Джоан Брок! Как се е добрала до тези неща? Никой не знае, че баща ми се казва Джими Магуайър. Никой от родния ми град не знае, че съм си сменил името. Бях дете, когато дойдох тук. Майка ми е мъртва. Родителите на Тони си мъртви. Никой не знае кой съм или откъде идвам.

— Някой трябва да е знаел — каза Поли, докато се опитваше да възприеме факта, че от онова, което каза Хектор, окаяното същество на снимката наистина беше баща му. — Споменават за жена от ранните ти дни в Лондон, която е идентифицирала баща ти.

— Грейси. Трябва да е тя. Но Грейси не би постъпила като кучка. Онази злобарка, онази скапана торба с кокали Джоан Брок ме е издала. Успяла е някак да го изкопчи от Грейси.

— Този мъж наистина ли е баща ти?

— Всеки си има баща, Поли. Твоят е бил господар на имение, а моят — пиян скитник. Искаш да намекнеш нещо ли?

— Знаеш, че нямах това предвид. Просто никога не си говорил за баща си. Каза, че майка ти е мъртва и аз предположих, че и баща ти също е починал.

— Доколкото знаех, това беше така.

— Как си изгубил връзка с него?

— Прочети статията. Той отиде във Виетнам.

— Но се е върнал. Ти къде беше?

— Майка ми избяга с някакъв, докато баща ми го нямаше. Англичанин. Ето как се озовах в Англия.

— Но баща ти не се ли свърза с теб, когато се върна от Виетнам?

— Той не знаеше къде сме. Майка ми така и не го уведоми. Дори ме накара да повярвам, че е бил убит там.

— И сега за пръв път разбираш, че все още може би е жив?

— Горе-долу.

— Горе-долу. Какво означава това?

— Означава, че не искам да говоря за това. Означава, че съм роден в място, което исках да забравя. Обичах баща си, Поли. Сега знам това. Все още пазя в съзнанието си тази картина. Той се прибира от стоманолеярния завод, минава по хълма с приятелите си, кутията за обяд е под мишницата му, смее се и се бъзика с другите и е щастлив. Това беше единственият свят, който той познаваше преди Виетнам. Майка ми беше кучката. Изостави го, а после изостави и мен. Но сигурно е имала право. Трябваше да оцелява. Баща ми беше неудачник. Въпреки външността си, предполагам, че все още съм син на баща си. Но майка ми се погрижи да заприличам на нея. Бъди нащрек за голямата възможност и я сграбчи.

— Но дълбоко в себе си смяташ, че вероятно си като баща си. Помниш ли въобще нещо, свързано с него, освен този спомен?

— Никога не говореше с жени. Страхуваше се от жени.

— Но ги е харесвал?

— Не съм го питал.

„Страхува се от жени. Страхува се да стане близък с тях.“ Това звучеше като казано от Хектор, когото тя започваше да опознава.

Той бе взел телефонната слушалка и избираше номер, удряйки гневно по цифрите.

— Джоан? Ти си шибана кучка, знаеш ли? Да, разбира се, че го видях, защо мислиш, че ти се обаждам? Какво? Не ме интересува кой им е казал? И какво, ако е бил Арти Еди-кой си. Той постъпи гадно, съгласен съм. Гадно спрямо мен, а не спрямо теб. Той знае какво прави. Като го публикува в пресата много преди издаването на книгата, той много добре знае, че така тя ще се продава като топъл хляб.

Кога се е запознал с Джоан, помисли си Поли, докато слушаше. Когато тя го интервюира за профила, разбира се, но защо Джоан никога не бе говорила за това?

— Да, извини ме, ти си кучка. Знаеш ли защо? Защото така или иначе щеше да набуташ всичките тези лайна в книгата си. Как иначе би разбрал Арти? Това беше наистина долен начин да ми го върнеш, не че има за какво. Какво съм ти сторил? Какво? То свърши, Джоан. Три дни! Господи! Никога не е било сериозно. Както казах, и двамата сме възрастни хора. Въобще не е опирало до това, че не те искам повече. Няколко прекарани нощи заедно не означават, че сме били заедно. Вразуми се. Живей си твоя живот.

Той затвори телефона и Поли разбра защо Джоан не бе отговаряла на обажданията й. Преди Поли е била Луана. А преди Луана — или може би по същото време — е била Джоан. Е, поне веднъж като че ли бе изпреварила Джоан, що се отнася до мъжете. И защо не, за бога? Изведнъж Поли страшно се ядоса. През всичките тези години Джоан я бе унижавала за това, че не прави достатъчно усилия, карайки я да се чувства неудобно от външността си и това, че е прекалено едра, когато всъщност за себе си тя се бе справяла съвсем добре. И нещо друго — през цялото това време тя бе изглеждала много по-добре за годините си, отколкото Джоан. Джони винаги бе твърдял, че Джоан й завижда и за пръв път Поли бе склонна да повярва на това.

— Между другото, този сценарий е скапан. — Поли го хвърли на леглото и стана, за да се облече. — Казваш на Джоан да си живее собствения живот. Не мислиш ли, че е крайно време и ти да направиш същото?