Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (32)

32.

Луана седеше на бюрото си и се опитваше да не мисли за настроението, в което щеше да бъде Кловис, когато пристигне на работа. Кловис си бе взела почивка в седмицата след премиерата и през тази седмица, докато филмът жънеше успехи, Хектор бе дал няколко интервюта за пресата. Личното мнение на Луана за Хектор бе, че е едно лайно, но тя не можеше да пренебрегне факта, че той бе заявявал нееднократно в печата, че тя и само тя бе отговорна за идеята да го изберат за ролята на господин Неподходящ.

Кловис щеше да бъде бясна. Не казваше ли винаги, че едно от най-важните неща, които Луана трябва да запомни за работата на кастинговия директор, е, че идеята винаги, повтарям винаги, е на директора. Разбира се, Кловис трябваше да обере комплиментите за кастинга. А сега Хектор я беше изложил. Тя щеше да подивее от ярост.

И сякаш това не бе достатъчно, през седмицата, в която Кловис отсъстваше, на Луана й бяха предложили работа на три места, две при конкурентни кастингови директори с обещанието за много повече отговорности, а на третата — сама да направи кастинга на филм. При обикновени обстоятелства щеше да е поласкана и ентусиазирана, но тази седмица тя мислеше само за това кога Уин ще й направи предложение? Бяха прекарали уикенда в провинцията. Не в неговата къща в Уилшър, все още не бе я водил там, въпреки постоянните й молби. Очевидно в момента се извършваха подготвителни работи, мястото било потънало и прах, просто не било добра идея. Беше я завел при негови приятели, които имаха вила в Съфолк. Бяха семейна двойка на около четиридесет години, бездетни, стари приятели на Уин. Съпругата, Пеги, бе доверила на Луана по време на миенето на чиниите в кухнята:

— Може би не трябва да ти го казвам, но и двамата толкова се радваме за теб и Уин. За първи път води момиче тук, а идва от години. Истината е, че винаги е бил потаен относно личния си живот. С Джордж решихме, че вероятно някога е бил много наранен и е решил да внимава.

Луана бе започнала да чува звъна на сватбени камбани още преди да заредят миялната машина. Осъзна, че тя също внимаваше. Не бе представила Уин на всичките си приятели, както правеше обикновено, като търчеше насам-натам, за да ги запознае с новия мъж в живота си. И това щеше да стане. Тя усещаше, че той иска да прави нещата едно по едно. Пропъди дразнещия глас, който повтаряше: „Ако го представиш на приятелките си, първото нещо, което ще попитат, е, как е в леглото? И ще се наложи да кажеш, че не знаеш“. Те не биха разбрали това, че той я уважава.

Така че как може да мисли за нова работа, когато следващия месец по това време е възможно да планира сватбата си?

Кловис пристигна много намусена, но това нямаше нищо общо с интервютата на Хектор. В мига, в който влезе в приемната, тя бръкна в чантата си и извади шише смокинов сироп. Кловис страдаше от хроничен запек и не виждаше защо да го пази в тайна. Луана биваше редовно информирана за състоянието на червата на Кловис. Кловис преполови шишето.

— Май се оказва, че нямам вече от това вкъщи. И така, какво имам за днес? Дай ми телефонния бележник, по-добре да се залавям за телефона.

— Изкара ли си добре почивката, Кловис?

— О, не ме занимавай с дреболии, когато стомахът ми е като Гибралтарската скала. Какво е това? Обяд с Джоан Брок? Коя, по дяволите, е Джоан Брок?

— Е, тук мога да ти помогна — каза Луана. — Тя е стара приятелка на Поли. Виждала съм я неведнъж, когато живеех с Поли и татко. Тя винаги идваше, когато татко го нямаше, защото той не може да я понася.

— И защо?

— Така и не разбрах. Татко винаги казваше, че дъхът й мирише.

Кловис се изсмя.

— Звучи типично за баща ти. Бедната кучка сигурно е страдала от запек като мен. Защо ще обядвам с нея?

— Тя пише биография за Хектор и иска да те интервюира за него.

— Може би ще трябва да говори и с теб. — Забележката бе направена уж небрежно, докато Кловис излизаше от стаята, но Луана долови скрития смисъл.

— Уговорката ви е за „При Жерар“ на Шарлот стрийт, един часа — извика Луана, докато Кловис затръшваше вратата.

— Защо аз? — Кловис попита малко грубо, докато Джоан Брок заемаше мястото си срещу нея в сепарето. — За мен „Дюбоне“ и лимонада. Не гледайте по този начин, госпожице Брок. Не пием само „Гинес“.

Джоан не се бе удържала, трепвайки при поръчката на „Дюбоне“ и лимонада. Докъде ли стигаше липсата на стил у тази жена?

— Наричайте ме Джоан. За мен „Кир Ройъл“.

— О, много елегантно, Джоан. — Кловис наблегна на „Джоан“. — Чувам, че Поли ви е стара приятелка.

— Бяхме заедно в училище. И Хуанита беше там, под друго име.

— Искате да кажете, че е била инкогнито?

— Не, не, не. Казваше се Сандра Някоя си. Оттогава си е сменила името.

— Не е единствената.

— Какво искате да кажете?

— О, ще стигнем и дотам. И каква беше Поли в училище?

— Горе-долу каквато е и сега.

— Тоест?

— О, нали разбирате, мила. Разбира се, обожавам Поли, но е малко смотана, когато стане въпрос за мъже, секс, такива неща. Не може много да се държи на положение.

— Така ли? — Кловис обърна виното и лимонадата. — На мен въобще не ми се стори такава на следпремиерното парти онази вечер. Тя танцуваше с Джони, а после дойде Хектор, отне я от ръцете на Джони и затанцува с нея. Тя направи по-добрия избор и до края на вечерта Хектор остана с нея.

Кловис видя със задоволство, че бе успяла да смачка фасона на Джоан.

— А сега за Хектор. Защо вие ли? — Джоан беше отново на линия. — Вие правихте кастинга за „Господин Неподходящ“. Трябва доста добре да го познавате. Вие ли правихте кастингите за Конуей?

— Не, както щяхте да знаете, ако си бяхте написали домашното. Ако наистина искате да знаете, срещнах Хектор за първи път още преди да бъде избран за Конуей.

— Как стана това? Кой му даде ролята на Конуей?

— Не помня, но лесно можете да проверите. Когато го срещнах, аз работех като кастингов директор в рекламна агенция. Имах млада асистентка, нещо като това, което върши Луана, но с повече отговорности. Това хлапе действително обикаляше да търси хора по улиците. Беше доста добра. За една реклама ни трябваше хубавец. Тя го намери. Хектор. Джон Хектор Магуайър, мисля, че така се казваше тогава. Бил на някаква стълба.

— Къде?

— На стълба. Беше строителен работник. Тя го накарала да слезе и го доведе и клиентът веднага го хареса. След излизането на рекламата някой решил, че той може да играе ролята на Конуей.

— А това момиче, което го е открило, стана ли първокласен кастингов директор със собствен бизнес? Къде е сега?

— Тя беше американка. Взех я на работа, защото имаше хубаво ирландско име. Грейси Дилейни. Червенокоса. Върна се във Филаделфия, за да се омъжи. Бедното дете, беше влюбена в Хектор.

— Имало ли е нещо между тях?

— Не знам. Всичко, което си спомням, е, че една сутрин дойде наистина разстроена, защото цяла нощ той й бил изплаквал своите най-съкровени мрачни тайни, доверил й се и тя каза, изпитала такова съжаление към него, че накрая прекарали нощта заедно. Но тя не беше глупава. Знаеше, че той е беля. Знаеше, че вероятно го е направил нарочно, за да я накара да му се отдаде. Тя не позволи това да я спре и се върна в Америка, за да се омъжи.

— Какви бяха най-съкровените му мрачни тайни?

— Тя никога не ми каза. Не съм я питала.

— Поддържаш ли все още връзка с нея, Кловис?

Кловис погледна седящата срещу нея жена с физиономия на плъх, чиито уста положително се пълнеха със слюнка при мисълта, че ще се добере до тези „най-съкровени мрачни тайни“.

— Поддържам. Получавам от нея картичка за Коледа всяка година.

— Пише ли адреса й там?

— Да. Ще ти го дам утре заедно с едно звънче. А сега да си поръчаме истинско пиене и ще ти разкажа всичко за отрепките в британската филмова индустрия.