Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (21)

21.

— Луана, ще слезеш ли от облаците, за бога, за да преснимаш сцената, в която Хектор целува полицайката за първи път, веднага след като я завежда на вечеря.

— Хектор… целунал… кого?

Луана направи опит да скрие мъката в гласа си. От обяда с Хектор бе изминала седмица и единственият път, когато той бе обадил, бе казал само „Здравей, мила, обядът беше чудесен“ и тя трябваше да го свърже директно с Кловис. А ето че сега Кловис говореше за това, как той целува някоя друга.

— Просто слушай. Мен ако питаш, той може да целуне и бик за някоя реклама и с това да се свърши, но ние тук се опитваме да направим кастинга за шибания филм. В случай че си забравила, може би е хубаво да ти напомня, че има забележителна роля за жена. Гаджето на ченгето. Е, сладурче, всички онези кучки, дето се наричат актриси, идват утре за съвместен опит. Ти вече уговори това с агентите им, но предполагам, че си забравила. Така, мисля, че трябва да четат сцената, в която за пръв път се целуват с Хектор, за да видим коя най-добре си допада със стария любител актьор, тъй като ще трябва да изиграят ролята на романтична двойка. Няма смисъл да избираме момиче, към което е алергичен. Или обратното, като си помисля.

— Как може някой да е алергичен към Хектор?

— О, ще бъдеш изненадана. По моя преценка в него има нещо, което не пасва. Казват, че е американски ирландец от Бостън, но той няма бостънски акцент. Нито следа от такъв. После, предполага се, че е ирландец, но никога не ми говори за Ирландия. Дори не ме е питал откъде съм. Добре, след като си отново на себе си, можеш да преснимаш сцената. Имаме единадесет момичета за прочит. Могат да направят диалога от края на вечерята до целувката.

Луана знаеше, че ще се наложи да гледа как Хектор се целува с единадесет момичета. Той пристигна на другия ден с режисьора. Луана не бе предупредена, че режисьорът ще присъства на кастинга. Нито пък Кловис, която изпадна в ужасно раздразнение. Хектор го представи на Луана.

— Луана, това е Анри Лаплант, нашият режисьор. Анри, това е Луана де Сото, дъщерята на Джони. Идеята да играя в главната роля е нейна.

— Браво! — Анри беше поне десет години по-млад, отколкото си го бе представяла Луана. Не изглеждаше да е на повече от тридесет. Имаше къдрава кестенява коса, очи, около които се образуваха бръчки, когато се усмихваше, и топло, дружелюбно държание. Нищо общо с псевдогалантния французин.

— Кловис, мила — извика Хектор, — нали нямаш нищо против, че Анри е тук? Сметнах, че трябва да ме види с момичетата.

— Можех да го включа в крайния списък за прослушването — измърмори Кловис. — Привет, Анри, срещали сме се и преди. Луана, обади се на баща си и го питай защо не е тук.

— Защото не сме му казали — обясни Луана.

— Е, ние и франсето не сме молили да идва, но той се яви, така че можем да докараме и Джони на сцената — изсъска Кловис толкова високо, че Луана бе убедена, че Анри я чу.

Първото момиче пристигна и Луана я изпрати право в стаята, подавайки й страниците. Другите момичета започнаха да се появяват на интервали и Луана бе заета във външния офис, но не можеше да не надзърта през полуотворената врата от време на време. Не трябваше да се тревожи. Анри сериозно се бе заел да дразни Кловис. Минаха два часа. Хектор все още не бе целунал никоя. Анри така и не позволи да се стигне дотам. Той ясно знаеше какво точно търси и докато актрисите влизаха една по една, той все не успяваше да го намери. Оставяше ги да четат с Хектор няколко минути, после любезно ги прекъсваше, побъбряше си с тях на колеблив английски и ги отпращаше.

— И какво, ако мога да попитам, не й беше наред? — След осмото момиче на Кловис й кипеше отвътре. — Ще те уведомя, че лично съм ги избирала едно по едно тия момичета. Те са перфектни — поне три от тях — перфектни! — Кловис бе нарушила златното си правило никога да не спори с режисьор. — Едно нещо, което трябва да научиш в този бизнес — обичаше да казва тя на Луана, — е винаги да оставяш режисьора да мисли, че идеята е негова, а не твоя. Дори ако откриеш някоя, която да се окаже новата Ема Томпсън или новата Джулия Робъртс, откритието е на режисьора, не твое.

Анри не се смути.

— Не става — обясни той, присвивайки очи към нея, — прекалено е хубавичка. Трябва ми жена, която е силна, но също и да плаче.

— Той иска майка си и баща си! — каза Кловис на Хектор, докато се усмихваше сладко на Анри.

— Той иска уязвимост. Разбирам това. Честно казано, започвам да се изнервям, тъй като не мога да изиграя цялата сцена. Сега трябва да дойде следващото момиче, Луана?

— Ще бъде тук след петнадесетина минути.

— Добре. Имаме време. Влез и нека изкараме цялата сцена.

— Аз мога да направя това — започна Кловис.

— Не. Луана е млада. По-добре е — каза Анри.

— Е, много ти благодаря! — Анри си бе спечелил враг за цял живот.

Въпреки че вътрешно трепереше, Луана спокойно прочете цената с Хектор, подавайки му репликите, вече осъзнала, че у него не бе останала и следа от Конуей. Анри го наблюдаваше със смаяно изражение.

— Ти си убиец, Ектор. Никога не забравяй, че си убиец — произнесе „убиийец“ — дори когато правиш любов — измърмори Анри към края на сцената. — Сега вървите по улицата, ти спираш, тя казва Bonsoir^[1] и ти я целуваш…

Луана усети как ръцете на Хектор я обгръщат и я придърпват към него. Усети как я подхваща за тила и приближава лицето й към неговото. Усети устата му да разтваря устните й. Езикът му се втурна бързо в устата й, преди рязко да се отдръпне.

— Анри, трябва ли да я целуна, докато казва „лека нощ“ или да я оставя да се обърне с гръб и тогава да я сграбча?

Очите на Луана пареха. Тя буквално бе на път да припадне, а за Хектор всичко това бе част от работата. В далечината се чуваше гласът на Анри, който ги молеше да го повторят и да, този път Луана се бе обърнала с гръб, за да я сграбчи Хектор. Борейки се със сълзите си, Луана прочете със запъване репликите си, чудейки се дали ще може да запази хладнокръвие, когато Хектор я целуне отново.

Стигнаха до момента, в който тя се обърна, усети Хектор да протяга ръка и грубо да я привлича към себе си, усети как сърцето й тупка учестено. Във всеки момент…

— Извинете. Съжалявам, че ви прекъсвам. На точното място ли съм? Отвън нямаше никого.

Хектор пусна Луана частица от секундата преди устните им да се срещнат. Всички се обърнаха да видят невероятно привлекателна жена, която стоеше на вратата. Тя беше висока, към метър седемдесет и три, с малка глава и дълга шия. Тъмночервената й коса беше късо подстригана и стърчеше, но лицето й излъчваше безспорна сила: раздалечени зелени очи, дълъг прав нос и голяма уста с плътна долна устна. Кожата и беше бяла с лунички, и въпреки че носеше износено джинсово яке, бледо и лена фланелка и протрити джинси, излъчваше елегантност.

— Здравей, Джулиан, радвам се да те видя. — Кловис се възползва от възможността да вземе командването отново и свои ръце, докато Луана се оттегли, и в прекия, и в преносния смисъл на думата, на заден план.

Джулиан Рейнард, двадесет и девет годишна, дъщеря на французин и американка, родена във Франция, получила образованието си в Америка, владееща два езика, с две националности, с възможност да работи и в Европа, и в Америка, вече известна и на двете места след хитовия филм „Виолет“, в който игра ролята на млада французойка, която се сгодява за американец, живеещ в Ню Йорк, за да получи зелена карта, но открива, че той е убиец. Ако го предаде, ще застраши ли шансовете си за американско поданство?

Луана гледаше как Анри, който очевидно познаваше Джулиан, я целуна сърдечно по двете бузи и я представя на Хектор, който я наблюдава с нескрит интерес. Луана искаше да избяга, да се махне възможно най-далече от офиса на Кловис, но някаква мазохистична сила я принуждаваше да гледа как Хектор и Джулиан четат сцената заедно. Тя дори се наведе, за да види по-добре, когато Хектор впи устни в устните на Джулиан. Въобрази ли си или целувката им като че продължи двойно повече от нейната?

Шумът във външния офис подсети Луана, че следващото момиче е пристигнало. Усещайки, че Хектор и Джулиан се готвят да повторят сцената, Луана избяга. По някое време Джулиан се появи, а ръката на Хектор бе обвила раменете й. Отидоха заедно на площадката на етажа и Луана чу приглушен разговор. Когато се запъти обратно вътре, Хектор почти не я забеляза. Последните три момичета бяха извиквани и отпращана неприлично бързо и към края на следобеда бе ясно, че ролята ще бъде предложена на Джулиан.

— Не трябва ли някой да звънне на баща ми? — попита Луана. — Тя няма да му излезе евтино, не и след „Виолет“.

— Негова е вината, че не си направи труда да се появи на кастинга — каза Кловис.

— Освен това, той е в Париж — отзова се Хектор. — Говорих с него по-рано днес. Затова доведох Анри в негово отсъствие.

— Но това е невъзможно — възрази Луана, — ние трябваше да вечеряме заедно довечера.

— В такъв случай ще се наложи да го заместя ce soir^[2], както направи Анри днес следобед — обяви Хектор.

— Това е страшно галантно, О’Нийл. — Кловис го погледна язвително. — Дори не мога да си спомня да си канил мен на вечеря.

— Ами искаш ли да се присъединиш? — попита Хектор, докато Луана притаи дъх.

— Не искам. Но и не искам да я държиш до късно през нощта, Хектор. Утре куп малки франсета ще си домъкнат несъществуващите топки за следващия кастинг и я искам свежа като маргаритка, за да се справи с тях. Ще трябва да чете и така нататък, освен ако не успеем бързо-бързо да подпишем с младата Джулиан.

 

 

— Ще поръчам само едно ястие — каза Луана, изучаваш менюто, седнала до Хектор на масата в дъното на ресторанта. Бе идвала веднъж преди и бе видяла Ал Пачино да седи точно на тази маса. Всъщност сега тя седеше на мястото, където Ал бе седял, и топла вълна премина през тялото й при тази мисъл.

— И защо? Не си ли гладна след всичката работа днес?

— О, да, умирам от глад, мога да изям…

— Тогава защо?

— Ами знам, че ме покани само защото татко ми върза тенекия. Сигурно умираш да се прибереш и да си починеш или нещо такова.

— Луана, рядко ми се налага да правя нещо, за което нямам желание. Беше ми приятно да разговарям с теб онзи ден. Наистина исках да прекарам още време с теб.

— Защо?

— Защо не? Ти си много красиво момиче — искам да кажа жена — и си много умна. Като се изключи това, че имаш изкривен начин на мислене и си доста мнителна, ми е приятно в твоята компания и ако още веднъж попиташ защо, ще стана и ще си тръгна.

Луана искаше да го попита дали му е харесала целувката им днес следобед. Искаше да знае как е била в сравнение с Джулиан Рейнард. Но вместо това, тя седеше тихо, докато няколко светила минаваха покрай масата и поздравяваха Хектор.

— Това е Луана — казваше им той всеки път и тя се усмихваше, доволна от факта, че той не обясняваше връзката си с нея като професионална, така че те си мислеха, че има среща с нея.

Е, наистина беше на среща с него. „Успокой се, каза си тя, за бога, успокой се!“

— И по каква работа баща ми е в Париж?

— Нямам представа. Обадих му се за нещо, казах му, че очаквам с нетърпение да се видим на кастинга, а той каза, че трябвало да замине за Париж в последната минута. Може би си има любовница там.

— Татко?!

— Не мина ли доста време, откакто е напуснал Поли, нали така казваше? Със сигурност се е срещал с други жени оттогава, дори и той, старият ти баща.

— Предполагам, че си прав. Но тъй като Поли един вид е дала обет за безбрачие, някак сложих в кюпа и татко. Разбира се пропуснах Хуанита.

— Хуанита Уайт? Мислиш ли, че има нещо между тях?

— Не и ако наистина има Бог.

— Толкова ли е лоша? Ами майка ти? Възможно ли е да се съберат някога?

— Няма начин. Може ли да поръчам пушена сьомга и бъркани яйца?

Тя погледна право в очите Хектор за секунда и му каза с поглед: „Не говоря за майка ми“.

— Кажи ми, харесваш ли Кловис?

Въпросът бе толкова директен, че я смути, каквато бе и целта.

— Тя е много добър кастингов директор.

— Не това питах.

— Това е моят начин да отговоря на въпроса ти. Искам да изуча бизнеса. Тя е добра. Аз се уча. Не е важно дали я харесвам, или не.

— Амбициозно мъниче, а? Но не я харесваш.

— Не — отвърна Луана, без да го поглежда. — Ти харесваш ли я?

— Не особено. Толкова е нетактична. — И двамата се засмяха.

— Сама ли живееш!

— Да.

— Харесва ли ти?

— Да.

— Не ти ли става самотно?

— Понякога.

— Какво мислиш за брака?

— Ами, не мисля за него. Прекалено съм млада.

— Но не си против него?

— Защо трябва да бъда?

— Дете на разведени родители.

— Не, не съм. Мама и татко никога не са се женили. Татко е женен за Поли, въпреки че са разделени.

— И коя от двете смяташ за своя майка?

— Ами на мама казвам мама, а на Поли — Поли, така че предполагам…

— Но не я харесваш. Истинската ти майка, имам предвид?

— Сега им казват биологични майки, нали?

— Защо не я харесваш?

— Може би я харесвам. Тя не харесва мен.

— Откъде знаеш?

Луана изведнъж осъзна, че той го правеше отново, бе преодолял защитата й и я подтикваше да говори за себе си — и не само за себе си, а и за майка си. Но, по дяволите, тя искаше да каже на някого за Едит! Винаги бе копняла да говори с Поли за майка си, но баща й бе категоричен, че това е невъзможно. Но вече беше на деветнадесет, беше голяма и можеше сама да й взема решения в живота си. Хектор изглеждаше искрено заинтригуван от нея, което беше повече от всичко, което можеше да се каже за някой друг.

— Мама ме игнорираше. Тя винаги бе погълната от собствения си свят, изолирана от нас. Винаги е била болна, знаех това, но не го осъзнавах, докато не говорихме с татко наскоро. Бедният татко! Когато я е срещнал, тя е била на седемнадесет, той не може да е бил много по-голям. От онова, което мога да преценя, той се е вживял в ролята на италиански баща, искал да създаде семейство. Понякога става такъв и е абсолютно тъпо. Той е истински англичанин, но понякога се прави на оригинален италиански папа — вярващ католик, който все те прегръща и целува и не дава на някое момче дори да те погледне. Както и да е, мама била млада и много хубава и забременяла с мен, така че той трябва да е направил нещо повече от това да я гледа! Искал да се ожени за нея, така ми каза той, но тя не се съгласявала. Трябвало е да заподозре нещо тогава, но той понякога е много наивен. Той е роден оптимист. Просто продължил да се надява, че тя ще каже „да“, ако той продължи да я пита достатъчно често. После съм се родила аз и именно след моята поява тя е започнала наистина да откача. Следродилна депресия или както там му казват. Смятат, че тя открай време трябва да си е била лабилна. И после един ден се върнах от училище и я намерих в безсъзнание. Бях прекалено малка да разбера, но помня, имаше страшна суетня, хора тичаха, после я изнесоха.

Хектор се наведе напред.

— Искаш да кажеш, че е взела свръхдоза?

— Така мисля. След това, предполагам, имаше прекалена нужда от татко и той не можа да издържи. Той самият се нуждае от грижи.

— И я е изоставил?

— Не. Тя го изостави. Това го побърка. Каза, че знае какво му причинява и знае, че не може да бъде жената, която той иска, затова го напусна. Просто не можеш да си го представиш, цялата тази негова католическа вина, която излезе на повърхността. Затова не дава на никого да я разстройва. Ужасен е от мисълта, че тя може да се самоубие и вината ще е негова. Горката Поли не може да разбере защо е тази тайнственост, която обгръща мама. Опитах се да й намекна, доколкото мога, но татко ми е забранил да обсъждам мама с Поли. Ала Поли е доста умна. Сигурно вече се е досетила за комплекса за вина на татко.

— Майка ти провежда ли все още някакво лечение?

— Там е работата. Докато все още беше в Лондон, посещаваше някаква нейна психиатърка веднъж или два пъти седмично, но щом се премести в Корнуол, така и не откри никого там. Оттам и параноята на татко. Смята се за отговорен. Разбираш ли, работата е там, че ако не беше се запознал и оженил за Поли, може би щеше да се върне при мама от чисто чувство за вина.

— Наистина ли вярваш в това?

— Понякога да, понякога не, но съм сигурна, че това си мисли мама.

— Но тя го е напуснала.

— Знам. Каква ирония, а?

— Ти щеше ли да предпочетеш да се съберат отново?

— Ами ето къде се проявява липсата на католическа вина в мен. Отговорът е не. Аз уважавам Поли. Тя е добра за татко. А ето ги моите бъркани яйца. — Изведнъж Луана се почувства неловко. Беше ли казала прекалено много?

Хектор бе доста мълчалив през останалата част от вечерта. Това още повече изнерви Луана и тя бърбореше безспир за компенсация. От време на време той вземаше ръката й и се усмихваше, а веднъж се наведе напред и я целуна по бузата.

Към края на вечерята Луана бе в състояние на въодушевление. Запита се дали той разбираше облекчението, което тя изпита от това, че най-после можа да говори с някой за майка си. Бе се появил в живота й в точния момент, сякаш беше писано той да е този, с когото да говори. „Съдба“, каза си тя драматично. Почувства Хектор О’Нийл по-близък от всеки друг човек, когото бе срещала.

Докато вървяха към колата, Хектор я прегърна, сякаш това бе най-нормалното нещо на света. Тя пренебрегна факта, че беше пила толкова много, че ако той не я подкрепяше, щеше да падне в канавката.

Тази нощ тя се влюби за пръв път. Осъзна, че всичко, което се бе случвало преди, е било само увлечение. Това беше истинското нещо и причината да разбере това бе, че за пръв път стигна до оргазъм.

Стана почти на зазоряване. Те правиха любов веднага щом влязоха в апартамента на Хектор, но за разлика от другите мъже, с които Луана беше спала, той знаеше, че тя не е свършила. Попита я в тъмнината, притискайки я до себе си:

— Защо го симулира?

Луана не направи усилие да се преструва.

— Винаги го правя.

— Но защо?

— Винаги искам да доставя удоволствие… на мъжа.

— И няма значение, че ти не си задоволена?

— Страхувам се, че той няма да ме желае повече, ако не се престоря, че и за мен е било страхотно.

— И винаги ли си се преструвала, че си щастлива — с майка си например? Тя има ли представа какво въздействие е имала нейната болест върху теб?

Той я успокояваше, докато тя плачеше на гърдите му. После я събуди и започна нежно да я възбужда, галейки я навсякъде и забранявайки й да го докосва, принуждавайки я да се остави на ласките му. Това продължи доста дълго и когато накрая проникна в нея, беше доста груб, умишлено, и с успех. Това я възбуди. Тя свърши шумно, изненадвайки себе си с първите искрени сълзи на удоволствие в живота й.

Той я остави да спи отново и отиде до прозореца, протягайки се. Влезе във всекидневната, където му бяха инсталирали телефонен секретар, и прослуша съобщенията. Джоан Брок се бе обаждала четири пъти. Той откъсна листче от тестето за писане на бюрото и надраска бележка.

„Скъпа Джоан,

Какво ще кажеш да приключим с това? Заминавам за Франция след около месец за снимки. Беше хубаво, но наистина беше само едно забавление. Да бъдем разумни хора и да го оставим в миналото като страхотен спомен.

Хектор“

Щеше даде на хората от хотела да пратят бележката по факса на сутринта, веднага след като изпратеше малката Луана.