Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (12)

12.

Тази година Поли и Джони прекараха спокойна Коледа вкъщи. Не се оказа добра и по-късно Поли я кръсти Коледа „И аз те обичам“.

Прудънс позвъни точно в 3:16 за ежегодния си анализ на телевизионната реч на Кралицата.

— Иска ми се да не дърдореше толкова много. Така ми харесва, когато дават онези весели филми, на които са на почивка и си правят пикник с декоративните кученца, припкащи около нея.

— Мисля, че това е уелска порода кучета, мамо. Е, както и да е. Весела Коледа. Благодаря ти за престилката и покривчиците за чай, а Джони беше възхитен от неговата градинска лопата. Ето, той иска да ти каже Весела Коледа… Какво? — Джони жестикулираше бясно. — Страшно ти е харесала пижамата? Е, ние знаем какво течение става вкъщи.

— Той зае ли се да оправи парите ти? — сниши глас Прудънс.

— Не, мамо.

— Но защо, за бога?

— Защото а) аз не му давам и б) сама възнамерявам да ги ползвам за нещо. Всъщност много скоро.

В момента, в който затвори телефона, той звънна отново. Луана за Джони. Поли побъбри весело с Луана, която се оказа много щастлива от подаръка си — видео. „Кой не би бил“, помисли си Поли. Беше преждевременен подарък за шестнадесетгодишно дете, но Джони бе настоял.

— Вече си записах четири филма — каза гордо тя на Поли.

— Е, значи си се изхитрила и си го отворила по-рано. Ела ми на гости скоро. Ето баща ти.

— Здрасти, мое сладко момиченце, правиш записи, а? Не, Луана, вече го обсъждахме. Прекалено малка си, за да гледаш „Моя прекрасна Лондрет“ и трябва да разбереш, че Даниъл Дей-Люис все още ще е там, когато станеш достатъчно голяма да го гледаш. Обещавам.

Едва след известно време Поли осъзна, че Джони вече не разговаряше с Луана. Тя се опита да се престори, че не слуша. В действителност никога преди не беше стояла в стаята, докато Джони говореше с Едит. Той беше понижил гласа си, но все пак Поли успя да чуе странните наставления.

— Мислех, че вече не му се даваш. Трябва да загърбиш всичко това. В момента се справяш добре. Трябва да вярваш в себе си. Хайде, обещай ми, че няма да се безпокоиш.

„Това казва и на мен, помисли си Поли. По този начин ме успокоява, когато плача за нещо. Как смее да го казва и на нея! Все пак, от друга страна, разсъди тя, той вероятно го беше казвал на Едит много преди да го каже на нея. Дали все още се виждаше с Едит? Дали тя идваше в Лондон? Срещаха ли се? Той звучеше все още невероятно близък с нея.“ Поли се напрегна да чуе последните му думи… и й се прииска да не беше.

— Да, да, добре. Знам. Разбира се, разбира се. Виж, трябва да затварям. Да. И аз те обичам.

„И аз те обичам!“

„И аз те обичам.“

„И аз те обичам.“

По какъвто и начин да повтаряше думите в ума си, Поли знаеше, че Едит бе казала на Джони „Обичам те“ и Джони й бе отвърнал с „И аз те обичам“. Но се предполагаше, че след като Едит го е напуснала, не трябваше да го обича повече.

Тази нощ, когато Джони се сгуши до нея и й предложи малка доза енергичен празничен секс, тя откликна, но върхът на пениса му тъкмо проникваше в нея, когато думите „И аз те обичам“ започнаха да кънтят в главата й. За първи път вагината и се стегна, докато той навлизаше в нея, и болката я накара да извика. Джони се отдръпна веднага.

— Какво има? Нараних ли те?

Поли се обърна на другата страна и започна тихо да хлипа.

— Пол? — каза Джони малко нервно. — Изтощена ли си?

Поли кимна с глава на възглавницата.

— Е, по-добре се наспи. Хайде. Добро момиче. Заспивай — каза й той и увеличи телевизора до дупка, така че Поли се почуди дали въобще някой на Нотинг Хил Гейт ще успее да поспи тази Коледа.

 

 

Когато „Господин Неподходящ“ излезе на пазара, тя скочи направо на номер 7 в списъка на бестселърите. В сряда следващата седмица чуха, че ще се изкачи до номер 1 на „Сънди Таймс“, след една седмица и Лорънс реши да направи купон. Джони отказа да присъства и Поли пристигна с извинението, че той има проблеми със стомаха, но не успя да заблуди никого.

Поли удивена забеляза промяната в Лорънс. Той бе поканил всички най-известни литературни редактори и техните партньори, журналисти, водещи рубрики, и няколко влиятелни филмови агенти, за които тя бе съвсем сигурна, че не са от най-близките му приятели. Лорънс щеше да има голям успех, но нямаше намерение да се оставя на случайността.

По пътя към къщи Поли реши, че няма да има по-благоприятен момент да се отдели от „Патрик Фишър и Дънбар“, като и миг не се усъмни, че такива като Лорънс, Луси Ричардс и Ребека Прайс ще я последват. Тя се втурна в къщата, нетърпелива каже на Джони, но се оказа, че в нейно отсъствие той също взел важно решение за себе си.

Гледаше шоуто на Кръфтс по телевизията, приседнал на ръба на фотьойла, и крещеше по съдийката.

— Избери ирландския сетер, проклета глупачка такава, ирландския сетер, не ме ли чуваш? Най-добрият в шоуто, Пол — обясни той, виждайки я да влиза. — Ако не избере ирландския сетер, трябва да я застрелят.

— Повечето от тях са невероятно глупави кучета. Много нервни.

— Кой те е питал? Хайде, глупава жено, привършвай.

Съдийката мина покрай ирландския сетер и избра друго куче. Джони се тръшна назад в креслото си, напълно съкрушен.

— Вече никой не ме слуша — каза той мрачно, — затова ще си взема едно. То ще ме слуша. Ще трябва.

— Кое ще трябва?

— Кучето. Поли, ще си взема куче. Защо мислиш, че гледах Кръфтс? Исках да видя всички породи, преди да избера.

Той й казваше Поли вместо Пол само когато наистина беше в лоша форма. Поли отложи поредния разговор за основаването на агенция, за да му отдаде цялото си внимание.

Заедно разгледаха „Книга за кучета“ на „Обзървър“ и заедно взеха крайното решение за шпаньол поради това, че не е прекалено превзето (по думите на Джони), но не е и прекалено голямо, за да се гледа в Лондон (според Поли).

На другия ден Джони излезе и се върна с нещо, което на Поли й приличаше на прекалено пораснала чихуахуа.

— Какво — попита тя — е това?

— Папийон. Не го гледай така, Пол. То е много специална порода. Когато ушите му щръкнат, приличат на крила на пеперуда. Papillon означава пеперуда на френски.

— Знам това, Джони. Какво стана с шпаньола?

— Нямаха.

— Кой нямаше?

— „Хародс“.

— Ами защо не опита да намериш разплодно куче, защо не звънна в „Дог Клъб“?

— Защото Зюти изглеждаше толкова тъжна, когато тръгвах.

— Това е най-старият номер. То и сега изглежда доста неприятно. Как го нарече?

— Зюти. Истинското й име е Зют Алор, което означава „По дяволите!“ на френски, но предполагам, че знаеш това. Но ние ще й викаме Зюти за по-кратко от Зюти Сингълтън, нали знаеш, барабаниста от моите плочи на „Фатс Уолър“.

Зюти обядва с тях. Гледа телевизия с тях. Опита да си вземе душ с тях и си легна при тях. Поли се удивляваше на иронията на появата на Зюти. Тя беше бебето, което така и не си направиха, и все пак, вместо нейният майчински инстинкт да се излее върху нея, Зюти се радваше на непрекъснатото внимание на един постоянно развълнуван Джони.

— Зюти за пръв път спа непробудно тази нощ — каза той на Поли, докато тя се приготвяше за работа.

— Чудесно — каза Поли — следва преминаване на твърда храна. По-добре добави кучешка храна към списъка за седмичното пазаруване в „Сейнсбърис“.

Въпреки това тя се радваше, че Джони има с какво да си запълва времето. Ако скоро не намереше филм, не й беше ясно какво щяха да правят. Вече се бе посъветвала по въпроса кой да построи новия й офис на гърба на къщата, но не искаше Джони да се мотае наоколо, като не правеше нищо, когато тя започнеше работа там.

 

 

На практика построяването на оранжерията през следващите няколко месеца ни най-малко не безпокоеше Джони. Дотогава той бе открил нов приоритет в живота си под формата на лейди Уайт.

Всяка сутрин Джони лежеше във ваната и пееше с всичка сила „16 тона“, хит от неговото детство, докато Поли измъкваше чорапогащите си изпод леглото и слагаше по нейните думи „вихрен грим“, протестирайки: „О, Джони, моля те!“ между глътките кафе.

— Всичко е наред, Пол — каза той една сутрин, — все някога ще стана поредния Горди Уайт, а ти ще бъдеш лейди Де Сото. Звучи добре. К’во мислиш?

Сър Гордън Уайт беше получил званието рицар за приноса си към британската филмова индустрия. След като направи поредица от много успешни романтични комедии, получили прякор „Валентинките на Илинг“, той продължи с поставянето на мощни исторически драми, последвани от серия приключенски екшъни с участието на безразсъден таен агент от специалните служби на име Конуей. Имаше прекалено насилие, отявлен секс, но репликите на Конуей бяха като на обигран комик и героят направи от Хектор О’Нийл звезда, след като бе играл ролята в поне пет-шест филма. Но бъдещата съдба на тези филми беше под въпрос поради внезапната смърт на Горди Уайт от сърдечен удар.

— Може би трябва да си предложа услугите да продуцирам Конуей — хрумна му на Джони, докато наблюдаваше голото си тяло в огледалото и си търкаше гърба с хавлията.

— Господи! — каза Поли изведнъж. — Това ми напомня, че Джулс ми даде билети за неговото благотворително събиране.

— Чие благотворително събиране? На Горди Уайт? Боже, Пол, не си и помисляй да имаш тайни от твоя стар приятел.

— Неговата вдовица — как се казваше? — Хуанита, го организира. Нарекли са го „Рицарят Уайт“. В помощ на болните от множествена склероза. Джулс е в комисията. Бог знае защо. Та единственото, което той може да вдигне^[1], е чашата. Но той не може да отиде на благотворителната премиера на последния Конуей и ми даде билетите.

— Кога е това? Юху-у-у, Пол. Това може да е големият ми пробив.

— Джони, на благотворителни премиери не можеш да търчиш при хората да ги агитираш за работа. — Поли ровеше шумно в чантата си. — Ето ги. О, довечера е. Черна вратовръзка. Това означава, че ще се ходи до експресното химическо за стария тоалет „Валентино“. Предполагам, че ще искаш да занеса и твоя полуофициален костюм, докато се занимавам с това?

 

 

Джони настоя да наемат лимузина, която да ги откара до площад „Одеон Лестър“, и беше бесен, когато трябваше да слязат на ъгъла на Чаринг Крос Роуд и да преминат под погледите на образувалите кордон чак до входа на киното. Настроението му се повиши, когато заеха местата си за по сто лири на празния балкон на горния етаж.

— Така е по-добре. Къде е принцеса Даяна?

— Това е принцеса Майкъл.

— И тя става. Това е върхът, Пол. — Той се наведе през балкона. — Брей! Това място е фрашкано с монтажисти и осветители. Хей, Стив, тук горе, хей!

— Джони, млъквай. Ще си помислят, че никога преди не си бил на кралска премиера.

— Ето я, Хуанита.

— За теб е лейди Уайт, Джони. Ти не я познаваш.

Поли се размърда на седалката, любопитна да види екзотичната вдовица на Горди Уайт, за която говореха, че е никарагуанка.

— Гогълс! — произнесе тя високо, ясно и неволно.

Хуанита Уайт се вкамени и седна, без да поглежда към Поли, въпреки че всички останали го направиха.

— С нея бяхме в едно училище. Не мога да повярвам! Гогълс^[2] Грант. Носеше очила, по-дебели от тези на Лорънс, горката. Беше две години по-голяма. Какво, за бога, е направила със себе? Кой би помислил… че Гогълс Грант ще стане толкова популярна личност. Но едно нещо ще ти кажа, Джони, името й никога, ама никога не е било Хуанита. Беше нещо като Сандра. Сандра Грант. Знам, че е тя. Никарагуанка, как не! По-скоро от грима.

На последвалото парти Джони настоя Поли да го представи на „старата училищна дружка“.

— Тя не ми е стара училищна дружка. Аз бях малка хлапачка за нея. Дори няма да си спомни за мен.

Но Джони нямаше намерение да изпусне златната възможност.

— Лейди Уайт — той се изтъпанчи точно пред нея, — може би помните съпругата ми, Поли. Казва, че сте ходили в едно училище.

Хуанита Уайт огледа костюма „Валентино“ на Поли, купен на разпродажба преди пет години, евтиния наниз перли, набързо навитата й на ролки къса коса, нейния „вихрен грим“ и прекалено ниските й обувки „Шарл Журден“ със защипващи се рипсени фльонги. Тя опипа безупречно подредената си коса, явно подстригана и фризирана същия този следобед, докосна с пръсти колието от черен кехлибар и застана триумфиращо в своя прясно изваден от новата колекция костюм на „Карл Лагерфелд“.

— Поли? — Тя изглеждаше объркана.

— Поли Атуел — измърмори Поли.

— Но разбира се! — Хуанита протегна ръце, пристъпи напред и без в действителност да докосва Поли, целуна въздуха до лявата й буза.

Докато усещаше съскащия студен полъх, Поли погледна над рамото на Хуанита право в очите на най-очарователния мъж, когото някога бе виждала. Висок, тъмен и красив — ВТК, както го наричаха в училище. Това създание беше съвършеният екземпляр, мечтателният келт с меки сини очи, хубав, издаващ характер, нос и жестока, язвителна уста. Никога преди не беше виждала Хектор О’Нийл на живо и това, че той стоеше толкова близо, след като го бе гледала в ролята на Конуей в последните два филма, някак я смути. Докато Хуанита се обръщаше към Джони, Хектор се промъкна до нея, приведе се и бързо прошушна в ухото й:

— Ако някога ми се удаде случай да ви целуна, бих се погрижил да не го пропусна.

— Толкова е мило от ваша страна да дойдете — тъкмо казваше Хуанита на Джони. — Горди щеше да е така доволен да ви види.

„Фалшива кучка“, помисли си Поли, гледайки как Хуанита позволяваше ръката й да бъде стисната от ръцете на Джони. И представа няма коя съм, но един поглед към дрехите ми й е достатъчен, за да изгуби желание да разбере.

Седмица по-късно тя замъкна Джони, който недоволстваше през целия път, на вечеря с Джулс Дънбар.

— Знам, че щеше да е добре за кариерата ти, Пол, вечеря с шефа и така нататък, ако все още работеше за него, но не работиш и освен това, за какво ми е на мен да идвам? Не може ли да остана вкъщи със Зюти и да гледам бокса по телевизията?

— Не — настоя Поли и по този начин неволно подписа смъртната присъда на брака си.

Хуанита Уайт беше почетната гостенка и Джулс я настани до Джони.

— Можете да разговаряте за магазини, докато дойде рибата — каза им той весело.

— Наистина ли? — Хуанита се наклони към Джони. — С какво точно се занимавате?

Джони й каза. И не спря при сервирането на рибата. Поли улавяше фаталните думи „в нашия бизнес“ отново и отново, но доколкото можеше да прецени, бе приковал вниманието на Хуанита.

Накрая Джулс трябваше да прекъсне Джони с отварянето на бутилка „Арманяк“.

„Точно какъвто беше преди, помисли си Поли, докато го наблюдаваше. Пак е предишният той, страхотно очарователен. А тя има пари. Той го знае. Тя няма да се измъкне.“

И действително Поли реши, че Хуанита бе най-доброто нещо, което можеше да им се случи, когато се съгласи да осигури парите за всеки филм, който Джони си избере — та даже и искаше направо да го купи.

— И дори не ми намекна за физическа връзка. — Джони намигна на Поли.

— Е, поне е научила нещо в онова ужасно училище, в което ходехме. Направи ми услуга, Джони, накарай я да ти наеме офис и да назначи Рейчъл на работа при теб, ако можеш да я намериш. Не ми се иска да задръстваш трапезарията отново.

 

 

Поли нямаше търпение да каже на Джоан за „Гогълс“ Грант.

— Сигурна съм, че я помниш, Джоан — каза тя, когато, вярна на своята традиция, Джоан й се обади в единадесет часа на другата сутрин, — носеше очила, дебели като лупи. Беше доста тъпа.

— Сандра Грант. Да, помня я. Е, радвам се за нея. Наистина се е издигнала, ако е станала лейди Уайт. Защо я нападаш така, Поли? Завиждаш малко, а? Тя се е погрижила добре за себе си.

— Омъжила се е за преуспял, това е — възрази Поли. — Самата тя не е направила нищо.

Ето, това беше Джоан. За нея беше важно за кого си женен и на кое стъпало се намираш на социалната стълбица. Когато Поли й беше казала за това, че „Господин Неподходящ“ е на първо място в списъка на бестселърите и че се отделя от „Патрик Фишър и Дънбар“, за да основе собствена агенция, Джоан беше странно притихнала и се взира в нея доста дълго, преди да каже: „Хм, ами предполагам, знаеш какво правиш“. Като че ли не се радваше за Поли, дори не я поздрави.

— Както и да е, тя наистина е харесала Джони и ще подкрепи следващата му продукция.

— Какво имаш предвид под следващата му продукция? Той не е правил филм, освен ако не броиш онзи провал с „Вълка“. Права си, Поли, трябва да е малко глупава, щом се залавя с неудачник като Джони. Съжалявам, че съм така груба към скъпоценния ти съпруг, но никога не съм крила, че според мен той е безнадежден. По-добре го дръж под око, Поли, чуваш ли?

— Защо? Сега той ще се оправи.

— Тя го преследва. Нали не мислиш сериозно, че проявява професионален интерес? Поли, защо си толкова наивна? Какъв беше онзи чудесен прякор, който Луана ти даде?

— Какъв прякор? — каза Поли.

Но знаеше много добре — Поли Баламата.