Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (31)

31.

Това бе една от най-ужасните вечери в живота на Поли. Предният ден Зоуи дойде и се зае с нея.

— Какво ще облечеш?

— О, предполагам, че ще извадя моя…

— Ще извадиш нещо, което си носила милион пъти, нещо, което се чувстваш удобно, както винаги казваш, ще го поизтупаш и ще кажеш, че според теб става. Не, Поли, няма да стане! Ти искаш да направиш страхотно впечатление на Джони, на всички, които ще бъдат там. Това, което ще направим, е да ти запишем час при фризьор за утре следобед. Междувременно ще се освободиш до края на деня и ще обиколим магазините. Едно от преимуществата да пишеш романа на Арома е, че профилът ми се издигна с около пет-шест сантиметра в света на модата и преди да разберат колко незначителна съм в действителност, няколко нахални дизайнерки чуха името на Арома и незабавно ми предложиха отбив от цените в един-два магазина. Сега е моментът да се възползвам от това.

Докато звънеше за такси на следващата вечер, Поли се чувстваше бляскава както никога преди. За пръв път в живота си бе с вдигната коса, на висок екзотичен кок и толкова по-добре, защото Джони щеше да си спомни за ушите й и мъничките ушни миди, на които толкова много се бе възхищавал. Вечерният й костюм с панталон от синя коприна беше „Армани“ и възхитителната кройка подчертаваше нейната височина и дългите й крака.

Тя тръгна уверено по площада „Одеон Лестър“ с усещането, че знае какво е да си модел по време на ревю. Пресата се трупаше отпред с приготвени камери. Еуфорията на Поли леко спадна, когато те я погледнаха бързо и я подминаха. Утеши се с мисълта, че поне външният й вид бе достатъчно смайващ, за да ги накара да я погледнат, за да проверят дали е от известните, нищо че веднага решиха, че не е.

Фоайето беше като кошер. Нечия ръка стисна лакътя й и тя се обърна, виждайки Спайдър, първия асистент-режисьор на „Господин Неподходящ“, който изглеждаше нелепо в очевидно взето назаем вечерно сако, прекалено малко за него, светлосиня риза с жабо отпред и синя кадифена папийонка.

— Радвам се да ви видя, госпожо Де Сото. Как я карате?

— Карам я страхотно, Спайдър. — Знае ли Спайдър за мен и Хектор, бе първата мисъл на Поли. — А ти?

— Ще се женя. Помните ли Полин?

Поли се оказа лице в лице с момичето, отговарящо за сценария във филма, за чиито гащички се бяха изказвали всякакви предположения.

— Носи ги — прошепна Спайдър, смигайки на Поли. — Тази вечер са сини, за да отиват на ризата ми.

— И на очите ти — каза Поли и имаше удоволствието да види огромния Спайдър да се изчервява. — Поздравления и за двама ви. Говорейки за женитба, по-добре да намеря съпруга си.

Тя забеляза, че Спайдър и Полин се спогледаха за миг. Може да я наричаха госпожа Де Сото, но не можеха съвсем да приемат факта, че все още бе съпруга на Джони.

— Неговата голяма вечер — каза Спайдър. — Ето го там.

Джони бе по-нервен отвсякога. Но все така си беше Джони. Пак носеше дългото черно палто върху вечерното си сако и бейзболната шапка. Не само това — Поли погледна втори път, за да се увери, че не я лъжеха очите — той водеше Зюти на каишка.

Джони сновеше из фоайето, ръкувайки се енергично като политик, повтаряйки „Здрасти, как си, радвам се, че успя да дойдеш“ на абсолютно всички. Беше изрекъл „Здрасти, как си?“, преди да осъзнае, че говори с Поли.

— Пол, страхотно, не е ли жестоко? Харесваш ли супер скъпия ми костюм? Купих го специално за случая. Убийствено стилен, какво ще кажеш?

Няма „Изглеждаш страхотно, Пол“. Никаква промяна.

— Виж, ето я Пол, Зюти. — Зюти въобще не й обръщаше внимание. — Наистина се радва да те види. Настоя да дойде. Казах й, че ще бъдеш и ти. Помислих си, че може би ще се погрижиш за нея заради мен. Тя наистина те обожава, знаеш това. Може би ще се качиш горе и ще я вземеш със себе си. Имам специално място за теб, Пол. Първият ред на балкона.

Това е Джони, каза си Поли. Това е мъжът, за когото се ожених. Никога няма да се промени. Ако искам да си го върна, ще трябва да приема това. Тя продължи да разсъждава в позитивно-рационален дух, докато се опитваше възможно най-елегантно да си пробие път нагоре по стълбите, а Зюти лудо джавкаше по петите й.

Когато пристигна на входа на балкона, Зюти бясно се дръпна напред, така че тя бе принудена да изтича по стъпалата до първия ред. Седалките в центъра имаха имена, запазени за компанията на Джони.

— Добър вечер, Поли. Твоето място е тук.

Поли не можеше да повярва. Точно в средата на първия ред с празно място между тях седяха Хуанита и Едит. Хуанита я бе заговорила.

Едит изглеждаше дива и тайнствена, обвита в кадифена пелерина за опера с качулка.

— Не, чакай, ти си там. През едно място от мен — каза Хуанита.

Поглеждайки надолу, Поли видя името си на седалката. Мястото до нея бе запазено за Анри, режисьора. Тя се огледа за името на седалката от другата й страна и откри, че Хуанита бе успяла да го събори на земята. Трябваше да бъде Джони. Явно Хуанита щеше да бъде от другата му страна като негов копродуцент.

Грешка.

Джони се появи, подскачайки надолу по стъпалата след няколко минути, последван от Карла, Луана и Уин. Той взе Зюти и я подаде на Поли.

— Ще трябва да я държиш, иначе няма да може да вижда.

Поли се оказа седнала в изящната си премяна със Зюти в скута, докато Джони мина покрай нея и се тръшна на мястото между Хуанита и Едит. Но ако Поли бе изпълнена с разочарование от тази подредба, Карла беше вбесена.

— Джони, аз съм до теб.

— Не, мамо, сложил съм те между Едит и Луана, за да можеш…

— Джони. Аз седя тук.

Карла застана пред Едит, докато Едит не сви рамене и не се премести на съседното място. Луана и Уин седнаха до Едит. Въпреки гнева от това, че бе изместена, Поли не можа да не се усмихне на начина, по който Луана буквално преливаше от щастие. Уин й махна. Луана й направи таен знак с палците нагоре и направи физиономия в смисъл на „Аз съм в рая“. А после Карла стана и мина покрай Джони, за да целуне Поли и по двете страни.

— Не те видях. Толкова съжалявам. Как си? Защо не идваш да ме видиш? Ела на обяд другата седмица.

Малкият жест на сърдечност разсея надигащия се в Поли гняв. Стори й се, че Джони й хвърли виновен поглед, или само си въобразяваше? Даде си сметка, че никой не я представи на Едит. Молеше се Едит да не я разпознае като голата жена, която бе лежала на долния етаж в сауната.

Докато светлините угасваха, Поли понечи да се премести празното място до Хуанита, махайки Зюти от скута си, но Хуанита я възпря.

— Ето го.

Цялата зала шумеше в очакване. Публиката на долния етаж беше станала и гледаше към балкона. Как можеше да забрави? Той просто бе звездата на филма.

Хектор бе роден да носи официален костюм. Той стоеше толкова естествено върху елегантната му фигура, колкото не на място изглеждаше на гърба на набития Джони. Облеклото на Хектор му пасваше идеално — явно бе направено по поръчка. Той имаше тен и черната му коса бе къса и пригладена назад и само един кичур падаше на челото му. Той притича надолу по стъпалата на балкона, махайки на хората и се намести до Поли. Стана да целуне Хуанита, да се ръкува с Джони и да го потупа по гърба. Когато се обърна към Поли, филмът започна.

Това бе преживяване, за което тя не би могла да се подготви, колкото и усилия да положи — да седи там и да гледа на екрана мъжа, който бе толкова зашеметително красив, да знае, че всяка жена от публиката тайно (в някои случаи и не тайно) желае да спи с него, да знае, че е спала с него и че сега той седи толкова близо, че ако помръдне и на милиметър, ще го докосне. Тя запази самообладание, докато не дойде сцената на стария пазар в Антиб, и изведнъж се видя на екрана. Хектор вървеше към нея. Те се разминаха и тя си спомни бележката, която й бе дал, споменът я завладя отново. Стана й трудно да диша, раменете й се разтресоха и колкото и да се опитваше да ги спре, сълзите напълниха очите й.

Почувства една ръка да хваща нейната и да я стиска. В главата си чу Джони да казва: „Отново рониш сълзи, Пол. Страхотно! Филмът трябва наистина да е добър. Но защо плачеш на тази сцена? Оттук нататък започва най-интересното. Предполагам, че по-добре да ти дам назаем най-хубавата си копринена кърпичка — хайде, дай лапа“.

Тя зачака парчето намачкана хартиена кърпичка и когато то не се появи, Поли си спомни. Не седеше до Джони. Седеше до Хектор. Държеше неговата ръка.

Тя дръпна ръката си и усети как Хектор трепна.

Още от първите кадри бе станало ясно, че филмът ще бъде добър, но докато течаха финалните надписи беше също така ясно, че успехът му ще е огромен. Филмът бе напрегнат и интересен! Хектор и Джулиан бяха страхотни заедно, каквито бяха — но в подходящо по-малка степен — и Джулиан и Каспар, който играеше гаджето ченге, арестувал Хектор накрая и спечелил любовта на Джулиан. Джони имаше в ръцете си хит и Поли се гордееше с него. Също така бе изненадана колко спокоен бе той сега. Сигурно е имало предварителни прожекции. Не може да не е знаел с какво разполага.

Долу във фоайето беше лудница. Пресата нападаше Хектор, Джулиан, Каспар и Анри на тумби. Поли чу силен ирландски нас да заявява: „В края на краищата франсето се справи. Не вярвах, че може да се измъкне от кацата с извара“.

— Кловис, стига — чу Поли смутения глас на Луана.

— Здравей, страннице.

Лорънс Бедфорд беше до нея и Поли се почувства изпълнена с вина. Във вълнението си — което се оказа безсмислено — от мисълта, че ще придружи Джони на премиерата, тя бе забравила да се поинтересува за Лорънс. Той трябваше да седи там горе на първия ред на балкона до другите. Всъщност той имаше много по-голямо право да бъде там от нея. Как можа да бъде такава небрежна агентка?

— Хайде, Поли, не бъди толкова ужасена, че ме виждаш. Хвани ме под ръка. Ще те придружа на следпремиерното парти. Според мен филмът е страхотен, въпреки че аз съм писал сценария. Ами ти как мислиш?

— Съгласна съм. Само помисли какво ще направи филмът за продажбата на книгата. Ще бъда изненадана, ако не продадеш още четвърт милион екземпляра. Кажи ми сега, как върви новата книга?

Тя почти не слушаше Лорънс, докато се отправяха през Сохо към „Дел Уго“, където Джони бе запазил два етажа за вечеря и танци. Типично! Беше се приготвила да бъде бляскавата съпруга на успешен кинопродуцент, а се оказа там, откъдето започна: играейки ролята на състрадателна агентка, поддържаща клиента си.

И все пак, ако трябваше да бъде честна, тя използва Лорънс точно колкото и той нея. Без него щеше да е загуба: Имаше нужда от придружител. На партито тя го представи на Луана и Уин.

— Уинтроп пише за храни — обясни тя бързо. Клиентите често се ревнуваха един друг в съревнование за вниманието й. — Много е добър. — Това беше вечерта на Лорънс, но тя не искаше Уин да се почувства унижен.

Хектор, който досега бе плътно заобиколен от пресата, влетя и Луана се приближи към Уин. Тя не искаше да поглежда Хектор. Поли се запита какво щеше да си помисли Уин за изпълнението й. Но Луана поне си имаше Уин.

Поли издържа вечерята благодарение на Карла, която имаше нужда от известно внимание — или се правеше, че има. Джони хвърчеше из помещението, приемайки хвалебствия отвсякъде, Поли беше доволна. Едит бе побързала да седне до него, но сега се оказа пренебрегната. Когато започнаха танците, тя прекоси стаята и се насочи към Джони. Карла издаваше звуци на неодобрение.

Изведнъж тя се обърна към Поли.

— Какво се случи във Франция? Аз не питам, но искам да знам.

— Постъпих глупаво. Той ми даде шанс, но аз оплетох конците. Моля те, не ме питай за подробности. — Поли знаеше, че не може да не бъде честна с Карла.

— Казах ти да спазваш неговото темпо. Виж се, ти си тук. Той е там. И виж с кого е. Знаеш коя е тя, нали? Значи, ако Джони ти даде още един шанс, възползвай се и не го изпускай. Чакай тук, Поли.

Карла стана. Поли наблюдаваше с интерес как дребната жена, поне една глава по-ниска от всички останали на дансинга дори на обувките си с високи токчета, се отправи към Джони и Едит. Тя хвана Джони за ръката, откъсна го внимателно от Едит и положи всички усилия да покаже, че се извинява, но е сигурна, че Едит, че няма нищо против. После се понесе в танц със сина си, оставяйки Едит да стои там.

Карла монополизира Джони за цели четири танца и изведнъж Поли разбра какво правеше тя. Тя направляваше сина си все по-близо до масата, докато накрая почти танцуваха над главата на Поли и в този момент Карла буквално предаде Джони в ръцете на Поли.

Поли бе забравила какъв безнадежден танцьор е Джони. Той не танцуваше, той ходеше, и то не обезателно в такт с музика. „Поддържай неговото темпо“, бе казала Карла. Е, Поли се опитваше да го прави всячески.

— Страхотно парти, Джони.

— Страхотно парти, страхотен филм, страхотна вечер. Всичко е страхотно.

— Включително и ти.

— Ти го каза, Пол.

— Майка ти се забавлява чудесно.

— При мама това е въпрос на „дотук добре“. Няма да е истински щастлива, докато не спечеля „Оскар“.

— Никога не съм осъзнавала, че ти възлага такива амбиции. Тя е впечатляваща жена. При различни обстоятелства вероятно самата тя щеше да бъде жена с доста успешна кариера.

Джони рязко спря да танцува по средата на дансинга.

— Мама не е кариеристка.

— Не казах, че е. Казах, че можеше да бъде.

— Не, не би могла.

— Защо не?

— Тя е моята майка.

— Което означава, че не ти харесва жените да имат успешни кариери.

— Разбира се, че ми харесва.

Ами аз, изкрещя вътрешно Поли, но продължи да се усмихва.

— Сигурно си доволен, че Едит е тук.

— Откъде знаеш, че Едит е тук?

— Въпросът ти е уместен, след като никой не си направи труда да ни запознае.

Джони изглеждаше много нервен.

— Както и да е, тя изглежда много добре, Джони.

— Че защо няма да изглежда добре?

— Чух, че била болна.

— Кой ти го каза? — Той застана нащрек.

— Луана. Кажи ми, харесва ли ти Уин? — Поли жадуваше да го разпита още за Едит, но ако това щеше да го отчужди, нямаше много смисъл.

— Не. Малко ми прилича на глупак. Ти си ги запознала, нали?

— Нещо конкретно ли не ти харесва или просто факта, че спи с твоето сладко момиченце?

— Не спи с нея. Това ме притеснява.

— Какво искаш да кажеш?

— Не спи с нея. Казва, че я уважава. Звучи ми като герой от старомодно представление, на който му се позволява само да положи коляно на леглото. Забрави за уважението. Никога не съм чувал такава глупост. Просто не я намира за привлекателна.

— А щеше ли да го харесаш, ако я намираше за привлекателна — а аз съм сигурна, че е така.

— Не.

Поли се отказа. Не трябваше въобще да споменава Едит. Тогава, непредсказуем както винаги, Джони изведнъж я притисна по-близо до себе си.

— Оставих ти съобщение на телефонния секретар, когато ти се върна от Франция. Така и не ми отговори.

— Оттогава насам сме говорили много пъти.

— Да, но само за Луана или по работа. Прекара ли добре почивката си?

— Разбира се. Трябваше да ти благодаря. Знам, че трябваше.

— Какво я направи толкова хубава?

— Хотелът. Това, че можах да си отпочина.

— Какво друго? След първата вечер като че нямаше много време за мен. Ще бъда откровен, Пол. Бях малко ядосан, че не искаш много да ме виждаш. Да ти кажа честно, имах усещането, че ме използваш.

— Ти беше зает. Имаше да продуцираш филм. Не исках да ги се пречкам.

— Това ли е всичко? Никакви скрити планове?

— Никакви скрити планове.

— Много се радвам да чуя това, Пол. — Вече я държеше съвсем близо. — Ще трябва малко да пообиколя. Нали партито е мое и така нататък, но можем да потанцуваме по-късно и…

— Възразяваш ли да се намеся и да се възползвам от възможността да подновя едно старо приятелство?

Хектор бе надвиснал над рамото на Джони, леко, но решително отмествайки го настрани и притегляйки Поли към себе си. Поли не можеше да понесе да погледне Джони в очите. Усещаше го как стои със свити юмруци, по-дребен от Хектор, набит, настръхнал, ядосан. Кажи му не, Джони. Кажи, че ме искаш за себе си. Изгони го. Бори се за мен. Направи нещо.

— Как мога да откажа на моята звезда каквото и да е? Изненадан съм, че не те е вписал в договора си, Пол. Взимай я, Хектор. Радвам се, че те видях, Поли. Благодаря, че се погрижи за Зюти.

— Все за нещо мога да послужа — каза Поли горчиво и бе възнаградена с един от най-мрачните погледи на Джони.

— Не трябваше да правя това, нали? — каза Хектор. — Искаш ли да отидеш при него?

— По-скоро бих отишла при проклетото му куче.

— Изглеждаш толкова красива тази вечер.

Верните думи. Неподходящият мъж.

— Поли, никога преди не ми се е налагало да правя това, но искам обяснение от теб.

Тя вдигна поглед към него, докато той вещо я водеше по дансинга. Танцуваше с лекота и след подскачането на Джони тя се отпусна пряко волята си. Той бе толкова неотразим. Всички ги гледаха. Тя знаеше, че с него изглежда добре.

— Обяснение за какво?

— Защо не отговори на позвъняванията ми, след като се върнах от Франция?

— Защо не ми каза за Луана?

Тя нямаше какво да губи и доби смелост. Хектор се напрегна. Изминаха няколко минути, преди да отговори.

— Разбирам, че аз съм този, който ти дължи обяснение. Бих искал да ти го дам, но не мога да го направя, докато се тътрим по дансинга, заобиколени от всички тези хора. Може ли да се видим някой друг път?

Поли се накани да каже „Благодаря, но не може“, когато видя Джони да я гледа. Танцуваше с Едит. Без да сваля очи от Поли, той впи устни в шията на Едит. Поли не се и замисли. Преди той да отмести поглед, тя придвижи ръцете си нагоре, погалвайки врата на Хектор.

— Разбира се, че може. Обади ми се утре и ще си уговорим среща.