Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (26)

26.

Хектор зави по страничен път и спря пред високи, боядисани в черно и златно железни порти, които отвори с дистанционно, промушвайки мерцедеса, докато те се плъзгаха настрани. Той я съпроводи към къщата, преди тя да успее да огледа наоколо. Вратата бе отворена за тях и висок прислужник с тюрбан и бяла туника до земята се поклони, докато те влизаха.

— Хюсеин, бихме искали малка вечеря навън до басейна. Та буле, салата, малко от студеното пиле, бутилка „Пулини-Монтраше“ и плодове. Става ли, Поли? — Но той едва ли очакваше да му отговори.

Първото й впечатление бе, че се намира в някакъв египетски палат. Хладни стаи с високи тавани, мраморен под и високи арки вместо врати. Точно пред нея имаше прозорец от шлифован кварц и през него тя видя осветен правоъгълен басейн с палми, поставени стратегически на всеки ъгъл. Хектор натисна едно копче на стената, прозорецът започна тихо да се издига и те излязоха навън в нощта.

„Това не е истина“, помисли си Поли, когато седна на стъклена маса в другия край на басейна и погледна бледорозовата вила, осветена като дворец от приказките. Над главата й, сякаш искаха да я върнат на земята, самолети се спускаха тихо в тъмносиньото небе, запътили се за приземяване на летището в Ница с мигащи светлини на опашките.

— Прекрасно е — промълви Поли. — Кой…

— Араби. Ливанци. И добавиха Хюсеин. Той е дошъл от Судан през Тунис. Грижи се за мен доста добре.

„Чудя се дали Джони знае за Хюсеин. Дали това няма да създаде още проблеми за бюджета? Е, помисли си Поли горчиво, има си Хуанита, която да му ги решава.“ Тя си взе едно пилешко бутче и отхапа голяма мръвка.

— Точно така — промърмори Хектор, като я наблюдаваше. — Освободи се от него.

— От какво да се освободя?

— От онова, което толкова те беше разстроило. Не искам да питам какво е било. Просто искам да те развлека малко, да отклоня мислите ти от него, за да се насладиш на почивката си.

„Той знае, помисли си Поли, той знае точно какъв ми е проблемът. Е, карай да върви.“

— Добре ли върви филмът? Джони ми разказа за сцените, които си направил с жените и с Джулиан. Изглеждаше много доволен.

— Не се чувствай задължена да поддържаш разговор — каза той кратко, — просто се отпусни. Хюсеин ще ни донесе ментов чай за добро храносмилане и после ще те закарам обратно.

За своя изненада тя откри, че е разочарована от това, че той не поиска нищо от нея. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Той имаше успокояващо въздействие. Почувства се в безопасност с него, временно защитена от несигурното поведение на Джони. И дори не трябваше да прави признания в отплата за вечерята си.

В колата той каза:

— Утре ще те изведа с лодката, която съм наел. Ще караме по крайбрежието, ще обядваме в Сен Тропе, ще се върнем и ще плуваме. Съгласна си, нали?

Тя кимна, усмихвайки се в тъмното. Дори нямаше нужда да го обмисля. Той щеше да се погрижи за всичко.

— Ще те взема в десет сутринта. Носи си крем против изгаряне. Наистина можеш да изгориш на вятъра. — И после вече бе изчезнал.

Тъкмо заспиваше, когато телефонът звънна и Джони каза:

— Пол? Как си? Звъннах в стаята ти, но ми казаха, че си излязла. Извинявай, че закъснях толкова. Бях зает, бизнес среща, затова…

Бизнес среща! С Хуанита! Същият стар Джони.

— Бях заспала…

— О, Пол, извинявай. Оставям те да спиш. Ще ти се обадя сутринта.

— Не преди 10:30 — чу се тя да казва. — Искам да си поспя.

В 10:30 на другата сутрин Хектор държеше ръката й, докато тя се качваше на яхтата му в яхтклуба на „Жуан ле Пин“. Яхтата се оказа дванадесетметрова моторница с кабина под носа и място за сядане зад руля. Хектор сам управляваше, движейки се с около тридесет възела по целия път до Сен Тропе. Като начало Поли застана до него и те си крещяха един на друг, за да надвикат сблъсъка на кораба с водата и плискането от двете страни. После Поли се опъна по гръб, гледайки към яркосиньо небе над нея. Не беше ходила в Сен Тропе от дете и го очакваше с нетърпение. Когато спряха в малкото преградено пристанище, Хектор даде на собственика му 500 франка, за да им намери място за моторницата, докато обядват.

— Само така става — обясни той на Поли. — Да държиш кораб в разгара на сезона, излиза скъпо. Още 300 лири ще трябват за бензин.

Поли се задави. Всичко това от бюджета на Джони ли щеше да дойде? Изглеждаше голямо разточителство на фона на обяда им, който се оказа парче пица, което ядяха, докато обикаляха насам-натам. Хектор като че ли не искаше да я въвлича в разговор и Поли бе някак благодарна. Започваше да се успокоява след шока от напрегнатия разговор с Джони, краткия момент на интимност и последвалото разочарование, когато го видя с Хуанита.

Докато пътуваха обратно, Хектор продължаваше убедителното си мълчаливо изпълнение, хищните застинали черти на лицето му бяха скрити зад тъмни очила, докато стоеше зад руля, и Поли откри, че хвърля тайни погледи към почернелите му крака, обути в къси бели гащета, и към черните косми в средата на гърдите му.

Когато почти бяха стигнали Жуан, той изви наляво и пусна котва.

— Baie des Millionaires — каза й той. — Ще плуваме в Залива милионерите.

Поли се засмя. Огледа се наоколо и забеляза покривите на елегантните къщи между боровете, видя широки каменни стъпала, водещи от брега до една от къщите и няколко тунела нагоре през скалите. Тук-там се виждаха хора по терасите, на които им сервираха питиета. Хектор окачи стълба от едната страна на лодката.

— Плувай до онзи сал. — Той посочи към сала, който подскачаше по средата на страхотен залив и имаше надпис „Частен“ отстрани. Нямаше никого наоколо, въпреки че и други лодки стояха в пристанището и Поли виждаше хора на палубите. — Качи се на него и ме чакай. Скоро ще дойда.

Поли бе чувала колко замърсено е Средиземно море, но за нея водата в Залива на милионерите беше мечта. Тя усети внезапен прилив на щастие. Като се остави настрана фактът, че плуването в морето е толкова по-освежаващо от плуването в басейн, почивката й се превръщаше в нещо като приключение. Да плуваш в Залива на милионерите! Какво би казала госпожа Флауърс, ако я видеше сега? Поли се изкикоти и се качи на частния сал, принадлежащ на някой милионер. Тя приглади косата си назад и си представи, че прилича на Урсула Андерс, когато излиза от водата в „Доктор Не“. Огледа се и видя Хектор да плува към нея. Стигна до сала и когато се качи, Поли видя, че е напълно гол.

Той се изпъна до нея по гръб и тя видя дългия му член да виси през бедрото му. Явно се бе пекъл напълно гол, тъй като кожата му беше еднакво тъмна навсякъде.

Поли носеше цял бански без презрамки и на Хектор му трябваха около двадесет секунди, за да го смъкне бавно от тялото й. После се наведе над нея и долепи уста до лявото й зърно. Започна нежно да го смуче, докато то се втвърди и тогава се зае с другото, леко разделяйки краката й през това време. Тялото на Поли беше топло от слънцето и напълно отпуснато. Тя усещаше как пенисът му бавно се втвърдява между краката й. Той се премести целия върху нея, вдигна глава и я погледна, слагайки пръст на устните й, за да я накара да мълчи, когато отвори уста да му каже нещо. Тя започна да смуче пръста му и той изведнъж се усмихна широко, наведе главата си и плъзна език в устата й. Малко след това вече я хапеше, устните му се впиха в нейните. Тя усети, че става съвсем мокра и той също го усети и насочи пениса си към входа на вагината й. Тя обви ръце около него и го дръпна надолу към себе си, стискайки голите му задни части и помагайки му да влезе в нея. Той започна да я чука много силно, почти грубо, но тя откликна, надигайки таза си към него.

Докато свършваше, той нададе вик, който отекна в залива. Докато лежеше върху нея, усещаше как салът бясно се люлее под тях.

— Знаеш, че целият залив ни наблюдаваше от терасите — прошушна той в ухото й.

— Не ми пука — каза Поли и наистина го мислеше.

Те доплуваха до лодката голи, дърпайки банските след себе си. В един момент се изравниха, махайки с крака, целуваха се и се притискаха един към друг. Тя се качи по стълбата пред него и той се приближи зад нея, сложи я да легне по корем и легна върху нея.

— Някога чукали ли са те отзад? — прошепна той.

— Не.

— Искаш ли?

— Не.

— Тогава няма да продължавам. — Той я покри с хавлиена кърпа. — Нали знаеш, че сме много по-близо до брега, отколкото на сала. Те наистина могат да ни видят съвсем ясно, ако въобще гледат.

Той обу плувките си и издърпа котвата. Тя застана до него на руля и той я прегърна, управлявайки с другата ръка. Поли сложи глава на рамото му и си помисли, че докато лодката навлизаше в пристанището на светлината на залязващото слънце, сигурно изглеждат като от сълзлива реклама или клип от Ем Ти Ви, както стояха прегърнати. Но не й пукаше. Почувства се на около двадесет и две години.

Когато влязоха в колата му, тя знаеше, че той по-скоро ще я закара в неговата къща на булевард „Кап“, отколкото обратно в хотела. „Той прави с мен каквото си поиска, помисли си Поли, но да става каквото ще. Майната му на Джони!“

Докато караха нагоре по хълма, Хектор започна нежно да й говори:

— Тази сутрин, докато ти все още спеше, станах много рано и отидох на пазара в стария Антиб. Толкова съм свикнал да ставам заради снимки, че и сега се събудих рано. Днес е почивният ден на Хюсеин. Отидох до пазара. Дотам се стига за половин час, лека-полека, и купих плодове, зеленчуци и цветя и ги донесох вкъщи за вечерята ни довечера.

— Ще ядем цветя?

— Не, разбира се, че не, но ги пръснах навсякъде из къщата, за да те поздравяват, където и да отидеш. Ириси. Онези огромни слънчогледи. Ще видиш. Ще хапнем лека вечеря — доматена салата с маслини, малко скариди с лимонов сос, може би малки аспержи. Малко сирене. Нищо прекалено тежко. Нали искаме да се чувстваме приятно. Ще правим секс цяла нощ.

Цветята бяха невероятни. Поли не можеше да не си припомни непохватните опити на Джони в апартамента му на Маунт стрийт. Хектор приготви вечерята и я занесе горе в спалнята на поднос. Ядоха с кръстосани по турски крака на леглото, голи, с подноса между тях, хранейки се взаимно. Той галеше гърдите и, като дъвчеше парче хляб и сирене, докато в един момент Поли не можа да издържи и минута повече и избута настрани подноса. Това ли бе наистина поведението на една четиридесет и няколко годишна дама от литературните среди? Очевидно да, след като го желаеше на редовни интервали през цялата нощ.

Той говореше само за нея: за тялото й, лицето, ръцете, краката, какво иска, как може да й достави удоволствие.

На сутринта се измъкна за снимки, без да я събуди и тя спа до обяд. Намери хавлия в банята и тръгна боса по мраморните стълби надолу, за да намери кухнята. Докато прекосяваше на пръсти — защо, не знаеше — антрето, пред нея в коридора мръдна сянка и тя извика силно.

Беше Хюсеин.

— Мадам иска закуска? Чай? Кафе? — Той не изглеждаше ни най-малко учуден да я види.

— Да, моля — каза Поли, загръщайки се плътно в хавлията.

Той й сервира кроасани, горещи кифлички и мед и димящо кафе на малка сгъваема масичка на терасата. Облегнат на висока тънка ваза с една-единствена червена роза в нея, стоеше квадратен бял плик от тънък пергамент с нейното име отгоре. Почеркът му беше едър и неравен.

„Нямам търпение отново да бъда с теб.

Когато си готова, Хюсеин ще ти извика такси, което да те върне в хотела. Имам снимки и може да закъснея, иначе щях да ти предложа да прекараш деня в къщата. Ще се обадя.

Вземи вана и използвай маслото в стъкления флакон. Мирише на рози, на рози и орлови нокти.“

Поли почувства неудържим импулс да се разрови в чекмеджетата му, гардероба, бюрото. Колко ли жени бяха идвали в тази къща преди нея, въпреки че той бе прекарал в нея само няколко седмици?

Появи се Хюсеин.

— Напълних ваната ви, мадам.

„Откъде знаеше? Беше ли прочел писмото?“ Тя кимна, че е готова.

Докато лежеше във ваната, тя се питаше на колко ли години беше Хектор. Беше по-млад от нея, но с колко? После почувства силна вина и тъга, докато си мислеше колко доволна щеше да бъде Джоан от нея.

Когато пристигна в хотела, поиска ключа си. Чувстваше се смутена и се чудеше дали всички знаеха, че не беше спала в леглото си, дали valets d’etage^[1] не я обсъждаха дори в момента с камериерките в пералното помещение.