Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (33)

33.

Поли не беше напълно сигурна за предложението на Хектор да изпробва новите си готварски умения за нейна сметка, но в края на краищата не можа да устои на желанието да хвърли поглед на новия му апартамент. Беше разочарована.

Очевидно бе постъпил като много други хора. Бе посетил скъпи магазини и бе избрал големи груби мебели, без да помисли как и къде ще им намери място. Явно някой му бе казал, че на мода е сивото. Огромно сиво кожено канапе бе залостено пред прозореца от шлифован кристал. Тъмносива маса с дължина три метра бе завладяла трапезарията, правейки я да прилича на операционна зала. Столовете около нея бяха прекалено малки и източени. Кухнята приличаше на пещера, покрита със стомана. Той се гордееше от факта, че не бе използвал услугите на декоратор, а бе подредил всичко сам, но поне според Поли, ако някой имаше нужда от декоратор, това бе Хектор. Той нямаше никакъв вкус. С гардероба му беше друга работа. Роден за дрехи, дизайнерите го обсипваха с предложения да носи техни костюми, спортни облекла, всичко. Трябваше само да ги облече откъм правилната страна и да забрави останалото. Явно си бе въобразил, че може да приложи същия подход и към интериора в дома си.

На всичкото отгоре въобще не го биваше да готви. Поли не можа да не си спомни, че беше яла по-хубава храна, когато Джони бе разрязал целофановата обвивка, изсипвайки съдържанието в купи. Хектор опита да направи сирене суфле, което отказа да се надигне, а преди това бе сервирал твърде отровно подправен пастет. Поли подозираше, че би трябвало да е от пилешки черен дроб, но имаше вкус — и определено изглеждаше — по-скоро като маджун. Накрая той поднесе една от най-клисавите шоколадови торти, които Поли някога бе виждала. Хектор изглеждаше безкрайно унил.

— Остави. Безнадеждно е. Аз съм безнадежден. Правя всичко, което готварската книга ми казва, и ето какво се получава.

— Не бъди толкова самокритичен — каза Поли. — Много малко хора са родени готвачи, а аз никога не съм успявала да приготвя прилично суфле. Защо въобще си правиш труда да готвиш? Ти обичаш ресторантите, нали?

— Прочетох някъде, че жените харесват мъже, които им готвят.

Поли се закашля, за да не се изсмее на глас.

— Всеки харесва човек, който му готви. Не мисля, че твоето готвене ще ти помогне.

— Знам това — тросна се той.

— За да бъдеш добър готвач, трябва да обичаш храната. Храната, не ресторантите. И мисля, че още трябва да бъдеш внимателен към другите, да искаш да им доставиш удоволствие.

— Аз искам да доставям удоволствие на жените.

— На мен го кажи, но трябва да искаш да доставяш удоволствие и на мъжете. А на Луана готви ли й?

— Поли, срещнах Луана и излизах няколко пъти с нея много преди да те срещна в Антиб.

— Но дори не я спомена.

— Нямаше много за казване.

— Тя вижда нещата по друг начин. Беше доста разстроена, когато не се обади след завръщането си от Франция.

— Та аз не съм й се обаждал и от Франция. Само й изпратих няколко картички. Не беше голяма работа.

— Хектор, не мога да повярвам! Ти като че ли въобще не зачиташ чувствата на другите. Има ли човек, когото обичаш достатъчно, за да се опиташ да не го нараняваш? Ами майка ти?

— Тя е мъртва.

— Съжалявам. Бяхте ли близки?

Той не отговори.

— Хектор?

— Какъв е резултатът между теб и Джони?

— Резултат? Няма резултат.

— Не сте ли се събрали?

— Защо питаш?

— Любопитен съм, това е всичко. Никога не съм успявал да проумея брака ти. Мислих за това. Не мога да разбера защо скочи в леглото ми във Франция.

— Ти беше там.

— О, страхотно. Бях удобно под ръка. Не помниш ли какво ти казах за жените, които излизат с мен, защото искат да ги видят с мен? Защото съм известен. За да накарат мъжете си да ревнуват. Чувала си за жени трофеи. Аз съм гадже трофей. Това ли бях за теб?

Поли не знаеше какво да каже. Беше го използвала. Не можеше да се отрече. Бе видяла Джони с Хуанита, избърза да си направи глупав извод и се втурна право в обятията на Хектор.

— Не точно. Искам да кажа, че не съм излизала да се перча с теб, Хектор. Вечеряли сме веднъж на публично място. През останалото време бяхме сами. Но да, ако наистина искаш да знаеш, когато те видях за пръв път пред „Еден Рок“, току-що бях видяла Джони, ангажиран с нещо, което помислих за любовна връзка с Хуанита, и това ме съсипа. Признавам, че си бях изградила представата, че Джони ме кани в Южна Франция, за да се помирим. Всъщност дори прекарахме чудесна вечер заедно. Когато го видях с Хуанита, това ме извади от релси. Разочарованието ме подтикна към теб. Ти беше фантастичен в леглото. Накара ме да се чувствам прекрасно. Изслушваше ме. Джони никога не изслушва.

— И все пак се влюби в него.

— Да, така е. Влюбих се отчаяно в него. Онова, което винаги забравяме, е, че човек не се влюбва на книга. Ако някой попита една жена какъв тип мъже харесва, тя ще каже нещо от рода на „Висок, тъмен, с чувство за хумор, трябва да е добър и внимателен, да ме изслушва, да бъде нов човек“ — каквото и да означава това — „някой, който живее наблизо, има редовни доходи и е надежден“, а после взима, че се влюбва в нисък мъж, който се отнася ужасно с нея и освен това вероятно е американец, дошъл на гости. Жената знае кой е подходящият за нея на книга, но когато го срещне, обикновено е страшно отегчена. Вместо това се влюбва в господин Неподходящ. Ти не си ли падаш винаги по госпожица Неподходяща?

— Не.

— Е, ти, разбира се, си Супермен. Все забравям. Предполагам, че се влюбваш само в една Супержена.

— Не, искам да кажа, че не мисля, че някога съм се влюбвал.

— Нито веднъж?

Хектор поклати глава. Изглеждаше нещастен.

— Хектор, това е толкова тъжно. Според теб защо е така?

— Никога не съм мислил по въпроса. Може би, защото винаги аз изслушвам, а никой не изслушва мен.

— Сега наистина се самосъжаляваш. — Поли стана и отиде да седне до него на ужасното грамадно канапе. — Може би не си достатъчно открит. Трябва да допускаш хората до себе и да им позволиш да се приближат.

— Изслушвам жените, защото знам, че това им харесва и така по-лесно ги вкарвам в леглото.

Поли трепна.

— Очарователно! Поне си откровен и Бог ми е свидетел, че номерът ти мина и при мен.

— Но виж докъде стигнах. Излизал съм с всички тези жени, спал съм с тях, но никога не съм имал свястна връзка. Не знам откъде да започна.

Поли се чувстваше доста смутена. Беше пила достатъчно, за да попадне под въздействието на неоспоримия физически чар на Хектор. Тя наистина го мислеше, когато му каза, че е фантастичен в леглото. Той беше последният мъж, с когото бе правила секс. Можеше да си припомни изживяването по-ясно, отколкото секса с Джони. Горкият Хектор! Беше толкова магнетично привлекателен, че ако имаше възможност, всяка жена би спала с него. Поли разбираше защо се чувства използван. Въздействието му върху жените ги караше да се държат като мъже, караше ги да мислят само за секс, без да си правят труда да го опознават преди това — или след това. Внезапната му уязвимост бе толкова привлекателна.

Ръката му беше на канапето между тях. Тя я взе и започна на гали дланта му с палец.

— Ще намериш жената за теб. Просто не мисля, че си я търсил.

Той се наклони, полагайки глава в скута й и тя го обгърна с ръце, навеждайки се над него, за да зарови лице в косата му. После той бе обърнал лицето си към нейното и те се целуваха. Той се премести така, че застана коленичил на канапето над нея, хвана главата й с ръце и Поли видя ерекцията му през джинсите. Тя свали ципа му, погали го, остави го да я издърпа навътре към канапето. Той вдигна полата й на кръста. Тя повдигна таза си и бързо се освободи от бельото си, а после се намести, за да влезе в нея.

Той свърши почти веднага и тя го полюшваше върху себе си, докато дишането му се успокои. За нейна изненада, вместо да се отмести, той започна да я целува, нежно смучейки устните й, галейки езика й с неговия, отново и отново, докато тя се разтопи. Беше все още в нея. Тя го усети как отново става твърд и леко раздвижи таза си нагоре и надолу, нагоре и надолу, докато той се нагоди към нейния ритъм, а после ускори. Този път свършиха заедно и той извика силно.

Поли се усмихна на рамото му. Във Франция беше фантастично, но това тук бе различно. Той се бе отпуснал. Беше й се отдал.

Все още проснат на канапето, той я гледаше, докато тя се надигна и започна да оправя полата си. Тя протегна ръка и когато той я хвана, го издърпа да стане.

— Ще се прибирам. Можем да развалим нещата, ако остана. Разбираш ли?

Той отиде с нея до асансьора, придружи я до долу, притискайки я към себе си и гледайки я в очите. Когато стигнаха приземния етаж, той я пусна толкова внезапно, че тя едва не падна. Той остана на ъгъла на асансьора, докато тя си тръгваше, и натисна копчето, преди тя да стигне до входната врата. Тя се обърна да види как дългите му крака изчезват нагоре.

„Точно така беше станало и с Грейси Дилейни“, помисли си Хектор. Във Франция той бе изслушвал Поли и тя му се бе отдала. Тази вечер бе използвал другия си номер. Бе излял сърцето си пред нея и още веднъж тя се бе оставила в ръцете му.

И все пак не беше го планирал. Не бе съзнавал какво прави. Бе се обърнал към нея естествено, инстинктивно, и осъзна, че искаше да го направи отново. „Ще си намериш някоя“, му бе казала тя и беше права.

 

 

— Толкова невероятно е, че на човек не му трябва секс, когато е истински влюбен — съобщи Луана на Поли и Карла.

Беше великолепен майски ден, от онези, в които всички приемаха, че лятото е пристигнало по-рано и хвърляха дебелите дрехи, за да се попекат на слънце и няколко дни по-късно биваха поваляни от настинка.

Карла бе поканила Поли и Луана да обядват на мястото, което тя наричаше тераса. Всъщност това бе малка квадратна част павиран покрив, водещ към кухнята й, достатъчен да побере няколко саксии, в които Карла отглеждаше билки за готвене, малка кръгла маса от ковано желязо и два стола. Луана трябваше да се настани на обърната касета от портокали.

В последно време тя беше една много различна Луана, както забеляза Поли. Нямаше ги тесните черни рокли, впитите поли, които едва прикриваха задните й части, черното кожено яке, гигантското разпятие, кубинките, обувките със заострени токчета, лепнатите панталони, блузите без ръкави, които излагаха на показ пъпа й. На тяхно място Луана носеше по-широки бели памучни ризи, закопчани до врата или стилни сиви или сиво-кафяви класически костюми с права кройка. Дългата й черна заплетена коса сега бе обуздана в гладка опашка надолу по гърба. Дори носеше наниз от перли.

На всичкото отгоре, откакто пристигна, говореше за любовта като познавач. Обикновено Поли щеше да се почувства склонна да я засегне, но топлото време я караше да се чувства толкова отпусната, че остави Луана да дърдори на воля. Отклонявайки всякакви предложения за помощ, Карла беше в кухнята, кълцаше, режеше и бъркаше сосове и както се надяваше Поли, имаше щастието да не чува.

— Просто не разбирам защо никой от вас не ми е казвал какво е да си влюбен. С Уин се сливаме на духовно ниво всеки път, когато сме заедно.

— Колко често го виждаш? — попита Поли, отегчена до смърт. — На това духовно ниво, искам да кажа.

— Три-четири пъти в седмицата.

— Хърка ли?

— Поли, знаеш, че не го правим. Не прекарвам нощта с него. Затова любовта ни е толкова специална. Не е омаловажена по никакъв начин.

— Искаш да кажеш, че не трябва да се безпокоиш дали хърка, или не?

— Ти просто не се опитваш да разбереш. Той е първият мъж в живота ми, който ме уважава. Обсъждала съм всичките си предишни връзки с него, нищо не съм скрила. Той вярва, че трябва да можем да общуваме на чисто платонично ниво, преди въобще да помислим за секс. Казва, че у мен има толкова повече от едно тяло. Смята, че притежавам наистина творчески ум и че дори не съм започнала да го използвам.

— О, между другото — прекъсна я Поли, — какво стана с работата, която ти предложиха?

— Уин смята, че все още не би трябвало да се впускам в нищо.

— Нали каза, че според него притежаваш творчески ум. Уин да не би да мисли, че проявяваш своето творчество, като вдигаш телефона и записваш съобщения за Кловис?

— Поли, защо просто не ме изслушаш? Проявявам творчество по други начини — за Уин.

— Как?

— Пиша с него новата му книга.

— Не ми е казвал това. Той пише книга за италианската храна от първи век след Христа. Пълно е с рецепти от Cuminatum in Ostrea et Concilla и Lus in Dentice Asso Olus Molle или ако предпочиташ, стриди и смесени ракообразни в кимионов сос и печен морски спарид^[1] с пюре от целина. Предложих на баба ти някои от тях. Да не дава господ, но сигурно в момента импровизира нещо подобно в кухнята. Как те е накарал да участваш?

— Да, знам, Поли, аз му ги печатам.

— Разбирам. Ето на това му викам аз да проявяваш творчество. Помислих си, че ръкописът му е станал по-четлив. Нищо чудно, че не иска да избягаш, за да правиш твои собствени кастинги.

Карла се появи от кухнята и изкачи четирите стъпала към терасата на покрива, мъчейки се с голям поднос, над който едва виждаше. Беше приготвила ризото с гъби, придружено от салата от спанак, и бе чула всяка дума, казана от Луана.

— Когато аз се омъжвах за моя Мауро, трябваше да съм девствена. Аз съм добра католичка. Но на сватбения ден не бях девствена. Аз правих любов с моя Мауро много пъти преди това. Ние отивахме сред природата в някой горещ ден като този и се любехме на земята.

Карла вдигна лицето си към слънцето и за няколко секунди остана така, затворила очи. Поли предположи, че си спомняше за онези дни на ранна страст. Горещината накара Поли да се сети за секса с Хектор върху сала в Залива на милионерите.

Карла продължи:

— Когато се чукахме… Какво има, Луана? Мислиш, че твоето поколение е измислило чукането? Та когато се чукахме, преди да се оженим, мислех, че моят Мауро е най-вълнуващият мъж на света. Мислех, че животът ми с него ще бъде приключение. Но се заблуждавах. Той беше само момче, с което се любехме. Когато стана мой съпруг и се превърна в мъж, стана скучен. Постигна успех, но беше скучен. Чувството му за приключения го напусна. Знаете ли какво се случи? Мисля, че го предаде на Джони. Така че онова, което искам да кажа, е, на кой му пука дали правите любов преди или след като се ожените. Само трябва да се увериш, че човекът до теб няма да се промени, когато се ожените, че няма да изгуби чувството си за приключения. Уин има ли такова чувство?

Не, той е едно наперено нищожество, помисли си Поли, въпреки че е мой клиент.

— Той е моят герой в моето приключение — каза Луана и Поли си помисли, че ще повърне.

Само като се сетеше, че Джони по едно време се тревожеше за това, че сладкото му момиченце има репутация на нимфоманка.

— Поли, не трябва да се тревожиш. — Карла сипваше ризотото в големи купи. — Джони винаги ще изживява приключения. Той е прекалено голямо приключение. Понякога имаш нужда да си починеш от него.

Поли не можеше да не се възхити на старата жена. Това беше дипломатичен начин да изкаже факта, че синът й бе напуснал Поли, а не обратното. Тя знаеше накъде бие Карла. Кога Поли и Джони ще се съберат отново? Но Поли нямаше намерение да бъде въвлечена в тази дискусия.

Карла се облегна на стола си.

— Хубаво е, че и двете сте тук, с мен. Ето ни, три поколения, които разменят мнения за своите мъже. Чувствам се много съвременна, съвсем като от деветдесетте, както казват.

Луана развали работата, както Поли си знаеше, че ще направи.

— Това не е съвсем правилно, бабо. Поли не ми е майка.

Беше много поразително, помисли си Поли, че Карла бе поканила нея, а не Едит на обяд.

— Та, как е майка ти? Едит, която никога не ми се обажда, никога не идва да ме види, както прави Поли.

— Е, ти никога не си я харесвала и тя го знае — възрази Луана. — Защо не я харесваше?

— Трудно е да харесваш някого, който не знае кой е. Тя не знаеше какъв късмет има с Джони, с теб — каза Карла, — но й желая всичко най-хубаво. Тя ти е майка. Затова питам как е?

— О, не трябва да се тревожиш за нея. Тя си изкарва страхотно. Излиза всеки ден, пръска пари. Купува разни неща.

— Какви неща? — почти в един глас попитаха Поли и Карла.

— Дрехи. А и за новата къща, която татко й е купил, избира мебели.

— Кой ти каза, че Джони й е купил къща?

— Тя ми каза. Той плаща и за дрехите й. Отворил е сметки за нея в „Харви Никълс“ и навсякъде, а малкият апартамент в Роланд Гардънс е претъпкан с пазарски чанти. Не се тревожи за мама, тя е на седмото небе.

Поли погледна Карла право в очите. Дотук с плановете ти за събирането ми с Джони, помисли си тя. Толкова по-добре, че си имам Хектор, който да ме топли.

И за връх на всичко, Луана обяви:

— Уин смята, че тя е наистина елегантна жена. Той е луд по нея, а според нея той е идеалният за мен.

— Тогава със сигурност е така — каза Карла, — няма спор. А сега, изяж си ризотото, преди да е изстинало.

— Не прекалявай с яденето — каза сухо Поли — или няма да можеш да се пъхнеш в своята девствено бяла сватбена рокля.

— О, имам ужасно много време дотогава — каза Луана, без въобще да забележи иронията. — Той дори не ме е помолил да се омъжа за него.