Каролин Апчър
Пак ли сбърках? (18)

18.

— Диърдри, скъпа, там ли си? Ако си там, моля те, бъди добра и вдигни. Ало? Добре, значи не си там. Слушай сега, обади се веднага след като получиш съобщението. Искат те за „Ексмен 2“, нали знаеш, онези превзети филми, дето ги дават в неделя вечер. Казват, че уговарят Алън Бейтс. Сценарият е в пощата ти. Така че, звънни ни. Чао.

Кловис се обърна към Луана.

— Ако й дадат ролята, значи са луди. Тя е една стара курва, а и външността й отдавна я няма никаква. Не знам защо въобще й се обадих. Мили господи, пак ли го направих?

Тя се ухили, докато Луана се пресегна и остави слушалката на мястото й. Кловис имаше обезпокояващия навик да не поставя слушалката както трябва, а когато говореше с телефонен секретар, това можеше да бъде опасно. Всичко, което току-що бе казала на и за Диърдри Макшейн, беше записано и Диърдри щеше да го прослуша, като се върнеше. Телефонът иззвъня веднага.

— О, боже, била е там през цялото време и ме е слушала. Няма ме. Кажи й, че се е наложило да изляза бързо. Спешна работа.

Кловис изчезна в кухнята.

— Някакъв кастинг? — обичайната фраза, която Луана чуваше по двайсет пъти на ден от отчаяни агенти, дебнещи за несъществуваща работа за клиентите си.

— Съжалявам. В момента нищо — шаблонният отговор на Луана.

— Тогава искаш ли малко? — Гласът от другата страни паднал бе няколко октави.

— Тате! Как си?

— Добре съм. По-добре не бих могъл да бъда и за това има причина. Най-после получих окончателното разрешение за заснемането на „Господин Неподходящ“. Сценарият е одобрен и французите и американците се разбраха за сумата от шестнадесет милиона долара. Сега, когато намерих и звезда, която проявява интерес, ще започна предварителните продажби и ще получа още пари.

— Кой имаш предвид за ролята на господин Неподходящ — попита Луана, която беше чела сценария.

— О, пратихме копия на обичайните заподозрени. Пачино, Де Ниро… но идеята да пратим и на Хектор О’Нийл беше добра. Агентът му се обади и каза, че много му харесва. Разбира се, той не е от категорията на Де Ниро, но ще го взема. Така че благодаря ти, мое сладко дете, направи ми голяма услуга.

— И той е свободен?! Но, татко, трябва да ми обещаеш нещо. Не казвай на Кловис, че аз съм се сетила за Хектор О’Нийл, Иначе животът ми ще стане ад. Трябва да я накараме да си мисии, че идеята е била нейна, нали я знаеш каква е.

— Както кажеш. Ще помоля Хуанита да се залови с това не веднага. Бива я да втълпява разни предложения на хората, а после да ги оставя да си мислят, че още отначало предложението било тяхно. Но на агента на О’Нийл казах, че ти си се сетила за него. Заслугата си беше твоя, а и толкова се гордеех с теб. Напоследък да си виждала Поли? Двете май щяхте да вечеряте заедно тази седмица, нали?

Поли! Съвсем беше забравила за Поли. Дори не й се обади. Беше прекарала дълга и страстна нощ в леглото на Крис Перик, без да се сети за Поли дори за миг.

Още повече, че всичко се бе оказало напразно. Кловис бе влязла на следващата сутрин в офиса, обявявайки, че е говорила с режисьора предната вечер и той си е променил решението, преценявайки, че краката на Крис били прекалено къси или пък вратът — прекалено дебел. Какъвто и да бе недостатъкът му, както обикновено това нямаше нищо общо с актьорските умения и той нямаше да получи ролята. Луана знаеше, че това означава, че може да не го види повече. Тя не бе успяла да му помогне и макар че нямаше никаква вина, не си правеше илюзии, че Крис Перик ще я покани в леглото си, преди да се появи поредната доходна роля, за която Кловис извършваше кастинга. Жалко. Беше показал потенциал да бъде първият мъж, който да я доведе до оргазъм.

— Луана? Там ли си?

— Извинявай, тате. Бях се отнесла. Не, в края на краищата не се видях с Поли.

— Е, аз я видях по-предната вечер. Беше с мъж.

— Вероятно някой автор.

— Към полунощ?

— Татко! Ти си този, който си тръгна, помниш ли?

— Добре, добре. Няма да й се бъркам. Просто Зюти не го хареса. Тя ми каза. И така, нейна милост там ли е? По-добре да поговоря с нея, за да видя дали ще се съгласи да се захване с филма ми.

— Здравей, Джони, как си? — Кловис беше самата чаровност. Какво мога да направя за теб? Какво? Разбира се. За теб винаги съм свободна. Кой е режисьорът? Е, кой е той в неговата страна? Проклето франсе! Говори ли английски? Не, не говоря скапания френски, Джони, не бъди глупав. Не можеш ли да му дадеш уроци по английски? Не ме интересува дали имаш японски пари, не ми казвай, че ако имаше, щеше да вземеш японец за режисьор. Добре, добре, прати ми сценария. Ще го прочета. Имаш ли вече сигурен? Мислиш за Хектор? Не ми казвай, че ти говори френски. Какво? Просто не можеш да кажеш на такива като Хектор О’Нийл да четат сценария за филма на някакво скапано франсе. Защото е прекалено голяма звезда, затова. Ще ти кажа какво. Ще хвърля поглед на сценария и ако ми хареса, ще се срещна с твоя французин. Казах — ще се срещна! Недей да смяташ, че вече съм се съгласила. Не знам. Твоят баща… — каза тя, обръщайки се към Луана. — Ако този филм започне, лятната ми ваканция ще отиде на кино. Сценарият ще дойде този следобед. „Господин Неподходящ“. Струва ми се, че за начало си е намерил господин Неподходящ режисьор.

Но Луана не слушаше. Тя звънна на Поли и изслуша госпожа Флауърс, която й каза, че втората й майка е на събиране, но можела да й остави някакво съобщение? Не. Луана затвори и телефонът веднага иззвъня.

— Съжалявам, в момента няма нищо — каза тя автоматично. — Не, почакайте, обадете се пак след ден-два. Може да има някоя тогава.

— Хайде, „Господин Неподходящ“ — каза тя на себе си, — донеси ми късмет!

 

 

Поли не беше на събиране. Тя пътуваше по ескалаторите „Харви Никълс“, зяпайки името Тисън на всяко стъпало. Достигна първия етаж замаяна и започна да обикаля залите, като от време на време спираше да огледа някоя дреха. Бедата бе, че нямаше представа какво търси. Знаеше само, че по някаква идиотска причина се бе събудила сутринта, странно ентусиазирана при мисълта за предстоящата среща с Едуард Холанд.

Очакването й бе помогнало да издържи една особено уморителна сутрин. Млада и красива авторка с голям потенциал се бе оказала абсолютно безотговорна, обаждайки се да каже, че заминава на нечия яхта и иска да удължи срока за доставка на ръкописа с още шест месеца. Тъй като Поли бе направила непосилното да й даде комисионната още в началото, сега нямаше да я остави да се измъкне и за пръв път в кариерата си на агент тя се чу да казва: „Ако решиш да направиш това, повече не желая да те представлявам“.

После бе звъннал един сърдит, надут редактор, който държеше да узнае защо не е бил включен в конкурса за наскорошното издаване на някаква книга. Поли се въздържа да му каже, че според нея той е напълно безнадежден в работата си и тя по никакъв начин не би допуснала книга на неин автор да бъде издадена от него. Вместо това тя му отговори тактично:

— Сигурна съм, Питър, че като я прочетеш, ще откриеш, че не е била подходяща за теб.

— Щях да бъда по-доволен, ако можех сам да преценя — бе промърморил той. — Всички говорят за нея.

После ксероксът се повреди и дойде факс от един от по-честните автори на Поли, който съобщаваше, че някакъв политик щях да го съди за клевета. Четирима агенти от Ню Йорк бяха изпратили факсове с въпроса кога ще реши кой да продава книгите на клиентите й в Америка, а госпожа Флауърс й бе донесла за обяд нещо, чиито здравословни качества му придаваха такъв ужасен мирис, че из цялата оранжерия се носеше воня. В този момент Поли просто стана и излезе далече от всичко това, потъвайки в мислите си за Едуард Холанд.

Беше абсурдно. До по-предната вечер той бе само един от приятелите на семейство Хендерсън, който я бе закарал до вкъщи. Обядът с Джоан и чакането до късно на Луана я бяха направили уязвима. Едуард Холанд я желаеше, той беше мъж, който с всяка изминала минута й се струваше все по-приемлив и привлекателен. Къде ли щеше да я заведе на вечеря? По-важното къде ли щеше да я заведе след вечеря? Щеше ли тя да разпознае опита за сближаване, толкова отдавна не бе излизала с мъж?

В края на краищата не си купи нищо. От опит знаеше, че е фатално да излизаш да търсиш нещо за специален случай в същия ден. Накрая винаги купуваше нещо прекалено скъпо и после винаги съжаляваше. На всичкото отгоре никога не го обличаше.

Безуспешната й експедиция с цел пазаруване я бе забавила. Разполагаше само с половин час, за да си измие косата. Беше коленичила на пода, надвесена над ваната, за да изплакне шампоана, когато чу някой да се качва по стълбите.

Джони бе влязъл в банята и бе застанал зад нея. Това бе един от ритуалите в брака им. Винаги когато тя си миеше косата, Джони я изплакваше и изсушаваше с хавлиена кърпа. Той имаше, по нейните думи, „вълшебни ръце“ като на много добър масажист. Когато масажираше главата й, тя неизменно искаше да прави секс, толкова чувствено бе докосването му, и сега, докато чувстваше върховете на пръстите му по скалпа си, неволна тръпка премина през тялото й. Поне с фланелката върху сутиена и късите панталони не беше гола.

— Ето. Сега ще ти я изсуша. — Той отвори едно шкафче. — Къде е сешоарът? Преместила си сешоара! — каза той укорително, сякаш го нямаше едва от един ден.

— Някога не ти ли хрумва, че нещата може да са се попроменили, откакто си тръгна? — дръпна се Поли, използвайки раздразнението си, за да прикрие връхлетялото я желание по него. — Искам да кажа, влизаш тук, без дори първо да звъннеш, за да се увериш, че не ме притесняваш…

Беше се заклела, че никога няма да се държи така, никога няма да му покаже, че е наранена и огорчена. Нямаше нужда да се тревожи. Верен на себе си, Джони почти не се впечатли от тирадата й.

— Добре, дръж косата си нагоре, особено когато съм се захванал да я суша. Какво става? Нов пристъп на предменструална напрегнатост? Хуанита се кълне в Б6. Опитвала ли си ги, Пол? Хуанита казва…

— Джони — предупреди го Поли, — стига с тази Хуанита. Не искам да знам какво използва Хуанита. Не искам да знам какво използваш ти. Знам, че това е твоята къща, но смятам, че можеш да използваш ключа си с повече дискретност.

Тя седна пред тоалетката в спалнята, където сега държеше сешоара и започна да суши косата си сама, отпращайки Джони с ръка, когато той се опита да се заеме вместо нея. Той седна унило на края на леглото, което преди бяха споделяли, и се загледа в отражението й в огледалото. Накрая, на фона на шума от сешоара, устните му изговориха:

— Дойдох да говоря за нещо с теб.

Тя посочи сешоара и отвърна:

— Почти свърших. Докато слагаше ролките, мръщейки се и знаейки, че са твърде горещи и ще съсипят косата й, Джони дойде и седна на дългата табуретка пред тоалетката — нещо, което винаги правеше, когато искаше да си осигури пълното й внимание.

Поли откри, че задържа дъха си. Точно когато бе разбудил сексуалното й желание, точно когато тя щеше да излезе на първата си истинска среща, откакто той си беше тръгнал — нима щеше да я попита дали може да се върне?

— За Луана — започна той и Поли не знаеше дали да чувства облекчение, или разочарование.

— И още как! — реагира тя емоционално. — Какво му става на това момиче? Снощи я чаках три часа да се появи, за да вечеряме заедно. Три часа! Довечера излизам и всичката храна, която сготвих, ще отиде на вятъра.

— Какво приготви? — Джони изглеждаше изпълнен с надежда.

Поли го изгледа свирепо, въпреки че предпочиташе той да я вземе, отколкото да я хвърли на боклука.

— Само ако не я дадеш на Зюти. И какъв е проблемът с Луана?

— Дочувам слухове. Започнала е да си печели нещо като репутация.

— В какъв смисъл?

— На нимфо.

— На какво?

— Нимфоманка.

— О, не ставай смешен. Ти дори не знаеш какво означава думата, Джони.

— Това да не е намек за произхода ми на италианец? Не, сериозно. Очевидно това е обществено достояние. Отиваш на кастинг за роля при Кловис Редмънд и имаш голямата възможност да си легнеш с нейната асистентка, ако приличаш на човек. Чух актьори да си говорят за това. Те явно не знаят, че ми е дъщеря.

— Кловис знае ли? Говорил ли си с нея?

— Разбира се, че не. Но да, предполагам, че знае и се прави на сляпа. Едно време имаше много истории за това как Кловис кара актьорите да идват да си вземат сценария от дома й в единадесет часа вечерта.

— Е, не знам, може би това се случва. Кастинговата грешка може би все още съществува.

— Не и за моята дъщеря. Не и ако зависи от мен.

Поли го погледна в огледалото. Личеше си, че беше развълнуван.

— Може би няма нищо такова — опита тя да го успокои тя. — Това вероятно са само приказки. Актьори, които се хвалят един на друг. Може би се опитват, кой не би го направил? Тя е толкова привлекателно момиче. Но защо бързаш да вярваш на всичко, което чуваш? Говори ли с нея?

— О, Пол, моля те! Как бих могъл да започна? Аз съм й баща, за бога! За това е нужна жена. Наистина й звъннах, за да се опитам някак да я поразпитам, но се изплаших и вместо това започнах да й разправям за това, че получих „зелена улица“ за „Господин Неподходящ“. Хей, Пол, казах ли ти? Получих прозрение за това кой да играе главната роля. Хектор О’Нийл!

— О, Джони, идеята е брилянтна, колко умно от твоя страна.

Джони си премълча чия всъщност бе брилянтната идея.

— Е, винаги съм искал Кловис да направи кастинга, така че и без това щях да звънна, но този другият въпрос, знам, че просто нямам смелостта. Затова дойдох и нахлух по този начин. Чудех се, Поли, би ли разговаряла с нея заради мен? Да разбереш какво става?

— Джони, аз не съм й майка.

— Господи, Пол! Едит е последният човек, който бих искан да се вижда с Луана, не и в състоянието, в което е в момента…

— Какво състояние?

На вратата се звънна много силно.

Едуард Холанд.

Поли извади горещите ролки от косата си и се пъхна обратно в джинсите си. Ще му сипе едно, а после ще се извини и ще се върне горе да се преоблече. Трябваше да се отърве някак от Джони. Какво щеше да си помисли Едуард, когато ги видеше да слизат долу заедно?

Както се оказа, ненавременното пристигане на Джони я бе спасило от немалко неудобство. Едуард Холанд беше облечен непретенциозно в джинси и пуловер.

Помислих си, че бихме могли да отидем на някое обикновено място и да разпуснем — каза й той на прага. — Не знам за теб, но моята седмица беше ад. О, здравейте. — Той се бе навел напред и Поли предположи, че тъкмо възнамеряваше да я целуне, когато видя Джони да слиза зад нея по стълбите.

— Тъкмо си тръгвах, тъкмо си тръгвах. Ъ-ъ, Пол, ами храната, какво ще…

Поли стоеше неподвижна, държейки вратата широко отворена, докато той не се измъкна навън и надолу по стъпалата, обръщайки се, за да посочи към Едуард и да направи физиономия гърба му и знак с палеца надолу, хилейки се на Поли. Поли затръшна вратата.

По дяволите, Джони! Въпреки че ако не бе пристигнал, тя щеше да има време да облече шикозна къса черна рокля, да обуе високи токчета и по този начин да изглежда като натруфена проститутка до Едуард в неговите джинси.

Едуард я заведе в „Лу Пескаду“ на Олд Бромтън Роуд, където не се правеха предварителни резервации и трябваше да стоиш отвън и да звъниш на звънеца, докато те пуснат. За щастие имаше свободна маса за тях и Поли последва Едуард покрай дългия бар към по-изолираната издигната част в дъното. Ресторантът й хареса. Беше една по-народна версия на „Кроазет“ или „Сюке“, луксозни рибни ресторанти, в които Джони я водеше преди, защото бил видял Мик Джагър веднъж в един от тях и все се надяваше, че пак ще го види. В „Лу Пескаду“ човек можеше да си поръча скариди, когато им беше сезонът, морски дарове, пица, спагети или омлет, да го накваси с кана розе и ако се напие достатъчно, да си представи, че е на Лазурния бряг.

Едуард започна да говори за брака си по-рано, отколкото Поли бе очаквала. Надяваше се, че ще избягват темата за своите бивши, но явно според Едуард това беше най-важното общо нещо между тях.

— Работата е там, че Барбара никога не е била точно моя тип. Аз харесвам високи момичета като теб, Поли, а тя е само метър и шейсет.

Поли погледна настрани. Значи той харесваше как тя изглежда и не се страхуваше да й го каже, преди дори да е привършила със своята soupe de poissons^[1].

— Тогава какво те привлече у нея?

— Тя ме желаеше. Толкова просто беше. Беше много красиво дребосъче — все още е, предполагам — и на едно парти почна да се върти около мен и така да се каже, ми се лепна. Преди да се усетя, взеха да разправят каква страхотна двойка сме и всичко като че ли тръгна оттам.

— Да не би да казваш, че всъщност не си я обичал? — Поли беше малко ужасена от въпроса си, но й беше любопитно. Той като че искаше да говори за тези неща, а и освен това подобни подробности щяха да бъдат жадно погълнати от ненаситната Джоан.

— Точно обратното. Аз се влюбих до полуда в нея. Аз съм романтик, Поли, като теб.

„Ама че нахалство, помисли си Поли, откъде знае дали съм романтичка, или не?“

— Тя беше точно от онези красиви момичета, в които би се влюбил човек.

— Но?

— Не я намирах за привлекателна. Тоест, в началото си мислех обратното, но след една-две години открих, че повече не се интересувам по този начин от нея. Тя носеше детска памучни карирана нощница и връзваше косата си на няколко опашки, когато си лягаше. Опашки! Изглеждаше като дванайсетгодишна. Знам, че някои мъже наистина се възбуждат от това, но аз не съм от тях.

Келнерът кръжеше около тях, за да прибере чиниите от първото ястие.

Той се усмихна широко на Поли. Дали разбираше? Поли винаги мислеше, че келнерите на „Лу Пескаду“ са такива супер французи, че не разбират и дума английски. Винаги говореха на френски: „Et pour Madame? Voulez-vous des légumes? Et comme dessert?“^[2], и ако човек им зададеше въпрос на английски, те незабавно повикваха le patron^[3] паникьосани. Може би беше представление.

Поли не желаеше да чуе повече. Имаше вероятност Едуард да започне да разкрива какво се бе случило или какво не се бе случило, когато е развалил опашките на Барбара и е вдигнал нагоре детската й нощница. Молеше се на бога Джони да не засипва хората из цял Лондон с истории за нейните чудатости в леглото, въпреки че сега, когато си помисли за това, й бе страшно трудно да си припомни период от миналата година, в който Джони бе отклонил очи от телевизора, за да й обърне внимание в спалнята.

Едуард продължи да говори.

— Децата отвлякоха мислите й от момента, в който се появиха. Когато бяха бебета, тя и без това бе прекалено уморена. Но после си възвърна енергията и започна да излиза от банята съвършено гола, окъпана в парфюм. Идваше, марширувайки до моята страна на леглото, и се страхувам, че по някакъв начин белезите от раждането бяха винаги на нивото на очите ми.

Поли трепна при думите „белезите от раждането“. Барбара й звучеше малко кошмарно, но Поли не можеше да не я съжали.

— Не сте ли… Не бихте ли могли да поговорите? Не мога да повярвам, че си е тръгнала само заради секса. Сигурно има хиляди двойки, които са престанали да се любят, но от това не следва, че се разделят.

— Да, говорихме — каза Едуард, — но бедата е, че говорихме само за проблема ни със секса. Тя говореше и говореше, докато не ме накара да си призная. Накара ме да я погледна в очите и да кажа: „Не ме привличаш“. Онова, което тя все повтаряше бе: „Ако сме напълно откровени един с друг, Едуард, напълно откровени, всичко ще бъде наред“. Е, в мига, в който бях напълно откровен с нея, всичко свърши, освен крещенето. Тя си тръгна седмица по-късно. Беше ад, Поли. Не бях казвал това никого. Не знам защо ти надувам главата с него.

„Нито пък аз“, помисли си Поли, но каза:

— Добре правиш, че го споделяш. Тя липсва ли ти?

— Знаеш ли, не съм сигурен, че ми липсва, но ми липсва усещането да бъда част от семейство. Липсват ми децата. Аз се разполагам в Кембъруел сам, докато тя и децата се блъскат в малък апартамент, но тя държи да е тази, която се е изнесла. Не да продам Кембъруел. Ах, каква бъркотия, а най-лошото е, че има хиляди нещастници като мен.

— Наистина ли? — каза Поли. — Мислех, че е обратното — има хиляди самотни разведени жени, отчаяни да си намерят мъж, а наоколо те са кът.

— Е, в това няма логика. За всяка разведена жена някъде трябва да има един разведен мъж, който си търси свободна жена. Жените никога не гледат на това по този начин.

— Трябва да призная, че имаш право. — Поли му се усмихна. — От думите ти изглежда, като че ли това е една голяма игра: „Кой ще остане без стол“.

— Е, щеше да бъде, ако вие жените не бяхте толкова придирчиви втория път. Откривате своя господин Подходящ и той се проваля, така че след това всички вие сте обхванати от параноя и се разхождате наоколо с представата си за идеалния мъж, който, разбира се, никога няма да намерите. Не е достатъчно ние мъжете да сме мили, галантни и внимателни. Не съм сигурен, че и парите вършат работа вече. Излизаш с една жена и преди да се усетиш, тя е започнала да те разпитва, сякаш си на интервю за работа, което, доколкото зависи от нея, е така, за да види имаш ли качествата да станеш нейна потенциална половинка. В ума й не съществуват въпросите „Да му позволя ли да си легне с мен? Разсмива ли ме?“, а „Няма начин това да потръгне, защото той носи шалче, но пък, разбира се, има къща в провинцията, което ще е добре за децата (нейните, не моите). Той е Лъв, аз — Козирог, но има луна в Близнаци, както и аз. Той въобще не се включва в разговора с приятелите ми от работата, защото работи в телевизията, живее в Кембъруел, а на мен ми е невъзможно да се преместя на юг от реката. Той толкова често отсъства по разни бизнес пътувания, че няма да има възможност да идва с мен на вечерни партита, но от друга страна ходи по други хубавички места и може да ме взима със себе си…“. Междувременно, ние, нещастните копелета, сме изгубени сами, самотни и отчаяно търсещи някой, който да се грижи за нас, но нямаме шансове, освен ако не се превърнем в нови хора за една нощ. Какво представлява един нов човек, това искам да знам. Може би ти ще ме просветлиш, Поли?

Поли все повече започваше да изпитва симпатия към Едуард. Никога не бе й хрумвало, че на първата й истинска среща, откакто Джони я напусна, ще й бъде разкрита мъжката гледна точка, макар гледната точка на Едуард да бе малко объркана.

— Значи си имал много връзки, откакто Барбара си е тръгнала?

Как можеше да задава такива въпроси, когато едва го познаваше. И все пак той като че ли ги предизвикваше, освен това бе много по-забавно, отколкото да говорят за това какво са прочели във вестника или са гледали по телевизията.

— Де да беше така! Жените са станали толкова безсрамни. Къде отиде добрата старомодна изтънченост? Освен ако не са прекалено млади, което честно казано, не е за мен, останалите ти дават ясно да разбереш, че търсят сериозна връзка. Само да поемеш въздух, и те започват да преценяват дали ставаш за съпруг. Искам да кажа, както вече го направих, самотен съм, искам някой до мен, но си представям, че преди да се хвърля, ще има малко ухажване. Честно да ти кажа, това ми хареса у теб, Поли. Срещаме се три пъти, а ти почти не ме забелязваш. А и женитбата е изключена за теб, тъй като все още си омъжена, нали?

Поли го погледна занемяла. Той бе абсолютно прав. Тя все още бе омъжена. С Джони не бяха говорили за развод. Едуард го бе виждал в къщата два пъти. Горкият Едуард! Сигурно мисли, че се е оказал в невероятно неловка ситуация. Да не би да си мислеше, че тя планира да извърши прелюбодеяние? Нали той бе откарал Джони до дома му онази вечер, така че знаеше, че не живеят заедно, а Граниа Хендерсън със сигурност го бе уведомила за подробностите в определен момент.

— Разбирам, че съпругът ти те е напуснал? — подсказа й съвсем навреме Едуард. — Оказал се е неподходящ?

— О, не, съвсем не.

— Значи се е върнал? Слушай, Поли, омъжена ли си, или не? Не бих те поканил да излезем, освен…

— Разделени сме.

— Но той се връща от време на време?

— Не в това отношение. — Тя нямаше намерение да усложнява нещата. Но проклета да е, ако разкажеше на Едуард същите подробности, които той бе съобщил за Барбара.

— Беше ли неподходящ във всяко отношение?

— Той не беше неподходящ в нито едно отношение — каза Поли, съзнавайки, че е прекалила със защитата, но Едуард прекрачваше границата. — Той беше забавен, нежен, страхотен в леглото… — „И аз го обичах!“ Тя не го изрече гласно.

— Тогава защо?

— Защо ме напусна? Ами, тръгна си. Разбира се, ти знаеш това. Всички знаят. Аз не съм като Барбара. Не тръгнах да си ходя. Изчаках, докато бях изоставена. И искаш да знаеш защо бях изоставена? Е, ще ти кажа. Доста е просто. Не вървях с неговото темпо. Майка му ме предупреди. Тя си познаваше момчето. Знаеше, че той винаги ще тича като попарено пиле. Джони никога не се спира. За него важни са стоте километра в час. Ако някой го прикове на едно място, сигурно ще се изкълве до смърт. Е, аз не съм такава. Исках да напредвам по-бавно, да израствам постепенно в това, което бях, и там, където исках да отида. Той се отдалечаваше все по-напред, докато накрая просто се изнесе от къщата. Странното е, че сега го виждам и говоря с него горе-долу колкото и през последната година от брака ни. И така, все още ли съм омъжена за него? Да, предполагам, в известно отношение съм.

Основното им ястие стоеше изстинало пред тях. Може би бе споделила същия вид детайли, осъзна Поли, но по свой начин се бе разкрила пред Едуард Холанд, ако не повече, то поне колкото той се бе разкрил пред нея.

— Костенурката и заекът — каза Едуард тихо, взимайки ръката й през масата. Поли не я отдръпна. — Но ти също ще стигнеш там.

— Ще стигна къде? — попита Поли. — Точно това не разбирам.

— Terminé!^[4] — Келнерът се появи и погледна неодобрително пълните им чинии.

Едуард бързо пусна ръката й.

— Хайде да минем на пудинга — предложи той — и после ще те закарам у вас. Ако може?

— Имам по-добра идея. — Поли го погледна право в очите. Беше взела решение за Едуард Холанд.

Джони беше единственият мъж, с когото беше спала от сватбата си досега. Беше време костенурката да се придвижи до следващия етап: секс след Джони.

— Можеш да ме закараш вкъщи, но защо да не хапнем пудинг там?

 

 

Тя сложи тортата тирамису на Луана, лимоновия пудинг и гигантската кофа със сладолед „Де Сото“ на малката масичка. Поглеждайки крадешком през кухненската врата, видя, че Едуард си бе събул обувките, напълнил чинията си с връх и се бе настанил удобно на дивана. Единственият проблем беше, че се бе изтегнал в цял ръст и за нея нямаше място, освен ако не легнеше до него. Беше ли това съзнателен ход от страна на Едуард? Но насреща й я гледаха две празни кресла. На Поли не й достигна смелост и тя седна в едното от тях.

Той изяде пудинга си. Тя наля кафе. Пиха мълчаливо. Поли не знаеше какво да направи сега, а Едуард продължаваше да я поглежда, сякаш очакваше тя да направи следващия ход. Но това не бе в стила й. Не че напоследък имаше стил. Бе забравила как да се остави да бъде съблазнена. Години бяха минали, откакто Джони я бе повел по стълбите към онова, което се оказа апартаментът на Едит, целувайки я в тъмното. Тогава знаеше точно какво ще се случи. А сега и представа си нямаше. Едуард намираше ли я за привлекателна? Не седеше ли там, чудейки се дали тя го намираше привлекателен? Така ли щяха да седят цяла вечер?

Поли стана да си налее още една чаша кафе и докато се навеждаше над подноса на масичката, тя почувства ръката на Едуард по крака си. Това я изненада до такава степен, че тя седна доста внезапно и се намери в скута му. Инстинктивната й реакция бе да каже „О, колко съм непохватна, извинявай“ и се накани да стане отново, когато Едуард обви кръста й с две ръце и я задържа.

— Къде си мислиш, че отиваш?

Лицето й бе на сантиметри от неговото. Няколко неща веднага изскочиха в ума й.

Дали все още дъхаше на чесън от рибената супа?

Можеше ли четиридесет и няколко годишното й тяло да издържи на подробното изучаване от страна на нов любовник, дори и да нямаше белези от раждане?

И тогава тя едва не загуби съзнание, когато непознатите устни на Едуард срещнаха нейните. Бяха толкова различни от тези на Джони. Джони целуваше дълго и бавно. Едуард целуваше агресивно и рязко, езикът му разтвори устата й с бързо, проникващо движение.

Той се движеше бързо, прекалено бързо за Поли, която започна да се паникьосва, когато почувства как ръката му се плъзва по бедрото й, за да свали чорапогащите й. Чувстваше се неловко и тромаво, легнала пряко него. Осъзна, че трябва да вземе участие по някакъв начин, затова се залови с копчетата на ризата му. За нейно удивление те разкриха гърдите му, които нямаха косми, но имаха лунички — а това си беше шок след тъмните косми по гърдите на Джони, които, въпреки че не беше виждала повече от година, веднага се появиха пред очите й — но там, точно по средата, Едуард имаше бенка, която изглеждаше точно като зърно. Поли постави главата си върху нея, за да скрие смеха си. Едуард бързо започна да я гали по главата, прокарвайки пръсти през косата й. В същото време другата му ръка бе достигнала бикините й и я докосваше.

Имаше нещо познато и след малко Поли осъзна, че това е мирисът на неговия афтършейв, същият като на Джони! Поли затвори очи и сякаш Джони бе все още там и миеше косата й. Започна да се притиска замечтано към Едуард и едва когато видя възбудата му през джинсите, тя се опомни.

Това не беше Джони, човекът, с когото бе спала години наред. Това беше Едуард, някой, за когото знаеше много малко, само онова, което той й бе разказал на вечеря. Ако той не бе намирал жена си привлекателна, сигурно се бе увличал по други жени, колкото и да се преструва, че не е. Така че нямаше ли нещо, което трябваше да обсъдят, преди да продължат нататък? Поли просто не знаеше в кой момент се повдига този въпрос. Преди Джони, преди брака й, темата не бе повдигана. Тогава никой още не бе чувал за това.

Тъй като бе стояла настрани от пазара на честите връзки, не бе имала възможността да научи жаргона.

Тя се изправи рязко и се премести на креслото, оставяйки Едуард да лежи в неизящна поза на дивана.

— СПИН — каза Поли безпомощно. — Забравих. Не трябва ли…

— Поли, какво говориш?

— Не трябва ли да носиш нещо? За безопасен секс?

Едуард я погледна втренчено и поклати глава в явно смайване.

— Презерватив? Това ли имаш предвид? Лежим и се прегръщаме на дивана, а ти искаш да си сложа презерватив? Боже мили, Поли, мисля, че това ми стига. Оказва се, че нямам презерватив. Ти си тази, която има, ако си направиш труда да мислиш. Той беше тук онази вечер, беше тук, когато пристигнах днес, и в общи линии все още е в тази стая с нас и още си омъжена за него. Искаш презерватив ли, Поли? — Той почти се бе облякъл. — Остани си с надеждите за съпруга си и не ми губи времето. Лека нощ, Поли.