Ана Годбърсън
Блясък (48)

Епилог

— Винаги изпитвам облекчение, когато го виждам как се смалява.

Даяна Холанд, късите й къдрици, подивели от вятъра, който брулеше на високата палуба, изви глава към момиче на нейната възраст, което бе добре облечено, но доста грозно и въпреки това задържаше погледа на човек.

— Кое се смалява? — попита Даяна.

— Ню Йорк — отвърна момичето, не грубо, но така, сякаш беше очевидно, и отново погледна към хората, вдигнали високо бели кърпички, чиито очертания вече не се различаваха добре, докато корабът се отдалечаваше по реката. След малко Даяна откри, че покрай богатия калейдоскоп от чувства е завладяна и от облекчение. Изпитваше и жужащ възторг, копнеж по Хенри и всичко онова, което беше обичала и от което се беше отказала. Остана загледана в него известно време, докато той стоеше на кея в изисканите си черни дрехи, вдигнал поглед към кораба, все едно някой щеше да му обясни какво е изгубил. Тя бе сигурна, че е все още там, но сега вече нямаше как да разбере, след като той се беше смалил и разпенената бяла диря зад кораба ставаше все по-дълга. Известно време си повтаряше, че всичко щеше да бъде поносимо, ако все още имаше цилиндъра му, но осъзна, че от литературна гледна точка бе много по-добре, дето го е изгубила, при това на кея, а не по-късно, в някоя от идните години, когато щеше да се мести от една мансарда в друга и непрекъснато щеше да губи вещи със сантиментална стойност.

Очакваха я бурни години, наситени с грешки и страст. Разбитото й сърце щеше да се излекува и после да бъде разбито със същата лекота. Щеше да открие, че любовта на отделните мъже е различна и след всеки от тях щеше да се чувства по-възрастна, по-мъдра, с повече желание да предаде преживяното на страниците на тетрадката си. През годините щеше да пише писма на Хенри и макар настойчивостта, с която той я караше да се върне, да ставаше все по-незначителна с течение на времето, съжалението и желанието му щяха да си останат. Тя не го бе излъгала на кея — той щеше да си остане първата й любов.

Даяна остана в салона за пасажери и погледна имената на пътниците, защото сред тях имаше известни личности, които можеха да я поканят на партита в новия й град, или да събере информация, която да пусне по телеграфа на Дейвис Барнард. Познаваше някои, за други беше чувала. До един имаха по-хубави каюти от нейната. Сред тях беше племенницата на губернатор Рузвелт, Елинор, родена в същата година като Даяна, която пътуваше до Англия, за да довърши образованието си. На същия кораб беше и принцът на Бавария заедно с графиня Периньон и дъщеря й, за която се твърдеше, че била на възрастта на Даяна, и държанието й доста наподобявало това на Пенелопи. Макар Даяна да не изпита никаква радост от факта, се усмихна тъжно. Бившата Пенелопи Хейс си въобразяваше, че е светска дама, но притежаваше американска наивност и бе чудесна клюка: била е дотолкова заслепена от желанието да легне с кралска особа, че беше позволила да се възползват от нея. Беше наистина чудесно, също като края на хубава история. Съдбата на това момиче беше до красивия й съпруг, за когото се бори така настървено на осемнайсет. Двамата никога нямаше да останат верни един на друг, нито пък щяха да се разбират за дълго. Щяха да ходят заедно на партита, от време на време да се посмеят над това или онова, щяха да извършват предателства един спрямо друг още много пъти, докато изпълняваха интересния ритуал на тяхната класа.

Дали заради времето високо над океана, или заради тръпката от онова, което беше сторила, в момента Даяна бе особено чувствителна към всичко наоколо. Беше убедена, че подобен брак не е нейната съдба, и имаше чувството, че е заобиколена от наситени цветове, също като човек, който току-що беше измамил смъртта. Бракът на Елизабет, разбира се, нямаше да е такъв, защото тя беше намерила наистина предан мъж, чиито очи никога нямаше да се въртят настрани и той никога нямаше да изрече дори една жестока дума. Щеше да им се роди дете, Келър Кътинг, а след него още няколко. Щяха да използват парите от петрола на семейство Холанд, за да обзаведат прекрасни домове в Ню Йорк и Нюпорт. Щяха да организират пищни тържества, които да съперничат на партитата на госпожа Скунмейкър, с която госпожа Кътинг щеше да поддържа предпазливо приятелство, изпълнено с подозрения. Във вестниците щяха да ги наричат домакини съперници, макар госпожа Кътинг никога повече да не прие сериозно живота си на социалната сцена.

С този свят беше свършено. Най-обсъжданите партита през идните години щяха да бъдат организирани от сестрите Брод — Клер и Каролина, чийто скромен произход хората бяха готови да забравят, стига да се лееше шампанско и да организираха екзотични веселби сред антични мебели, които се превръщаха в легенда още в мига, в който се появяваха. Имената като Холанд, Скунмейкър и Хейс вече звучаха старомодно в новата обстановка.

Всичко това предстои да се случи. Градът, в който Даяна беше родена, се смаляваше в далечината, подобно на детска рисунка. Щеше да бъде по-поносимо, ако успееше да опише какво беше видяла и правила там. След време наистина щеше да пренесе на хартия преживяното. Щеше да създаде заплетени романи за предателства във висшето общество и невъзможна любов. Умът й жужеше от многобройните идеи. Денят беше ясен и тя отдалече виждаше с неподправена яснота, че големите къщи са просто временна заблуда, модата е преходна, а огромните шато и палацо, които американските търговци щяха да съборят, за да издигнат на тяхно място универсални магазини, бяха най-обикновена глупава прищявка.

Небето бавно придоби цвета на зюмбюл и виенското колело в увеселителния парк на Кони Айлънд заблестя като диамантен пръстен в сумрака. Ню Йорк — градът, направен от каньони между високите здания и натруфени къщи, пълни с блестящи вещи, които можеха да впримчат едно момиче завинаги — бе най-обикновена смаляваща се точица. Тук въздухът беше кристалночист и тя виждаше великолепно. Единствено тук й ставаше ясно колко е ограничен градът и колко огромен бе станал светът, който я очакваше.