Ана Годбърсън
Блясък (36)

Трийсет и четвърта глава

„Изглежда топлината е повлияла на видните граждани, защото този месец се заредиха прибързани сватби, странни прически и непростимо поведение. Става въпрос за госпожа Хенри Скунмейкър, разбира се, която обикаля града в компанията на принца на Бавария, без дори да се прикрие или да съблюдава някакво приличие. Какви ли коктейли пият жените със съмнителна репутация?“

От „Сите Чатър“, неделя, 22 юли 1900 г.

Госпожа Хенри Скунмейкър излезе доволна от готическата църква в долната част на Бродуей. Беше гордо усмихната и не обръщаше никакво внимание на шепота и съскането, които я съпътстваха навсякъде, нахлупила шапка с периферия, широка колкото раменете й, украсена с рози и панделки. Сватбата на Каролина Брод неочаквано беше отменена, но това не я притесни особено, тъй като тоалетът й — болеро в цвят слонова кост със златни шевове и рокля с цвета на нар от креп де шин, скроена така, че да подчертава тънката й талия — й стоеше съвършено и не беше похабен. Остана разочарована, че момиче, което беше допуснала до себе си, беше позволило да го сполети такъв срам, но не беше особено притеснена. Не я интересуваха и смръщените погледи на жени, които допреди седмица бяха на мнение, че е онеправдана в скандала, свързан със семейство Скунмейкър. Много скоро нямаше да има никаква нужда от приятелството им, нито дори от спечеленото с толкова труд фамилно име, което през последните няколко дни беше започнало да я дразни.

Тези дни бяха опияняващи. С принца вечеряха заедно всяка вечер, след това оставаха до късно и танцуваха в заведения, където предлагаха студено и скъпо шампанско. Колко много от своите черти беше открила у този силен, великолепен благородник! И той, като нея, беше висок, тъмнокос, синеок и знаеше със сигурност, че човек трябва да се радва само на най-доброто в живота. Беше мечтала да срещне личност, равна и по външен вид, и като вкус, и като богатство — мислеше, че Хенри е мъжът за нея, но той не притежаваше нейната визия, а и вече нямаше значение, защото дори да я притежаваше, бе твърде късно, а и не можеше да я направи принцеса. Не и истинска.

— След като старият Скунмейкър е мъртъв, домакинството се разпада… — отбеляза Джема Нюболд, докато излизаше от църквата след Пенелопи, хванала под ръка по-големия си брат, Реджиналд, и макар да говореше тихо, знаеше, че ще я чуят.

Пенелопи въздъхна шумно и сви рамене по начин, който показа на госпожица Нюболд, която все още не беше получила нито едно предложение за брак, макар всички да бяха единодушни, че е красавица, колко не се интересува от мнението й. През последните дни беше открила, че европейците поразяват конкурентите си много по-открито, със замах и не се тръшваха, когато омъжена жена решеше да се позабавлява. Нека си говорят, нали така казваше принцът, когато тя се опитваше да се преструва на скромна, а и вече беше започнала да мисли като него. Така възнамеряваше да говори отсега нататък.

Младата госпожа Скунмейкър заслиза по стълбите на църква „Грейс“, без дори да се обърне и подаде ръка на кочияша, за да й помогне да се качи в лъскавия файтон. След това му нареди да я откара в „Ню Недърланд“.

Късно същата вечер Фредерик й разказваше за зимния семеен замък в Алпите, където възнамеряваше да прекара Коледа на ски и да подари скъпи подаръци на многобройните си братовчеди. Подхвърли, че щял да прекара прекрасно, ако тя сподели празниците с него. До декември не оставаше много време, реши младата госпожа, когато си помисли колко по-широк и възхитителен ще стане светът й, освен това не беше от момичетата, които проявяваха търпение към онова, което искаха. На път към хотела надраска бележка до Хенри.

— Питър — обърна се тя към кочияша, след като й помогна да слезе, — би ли отнесъл бележката на господин Скунмейкър.

— Да, госпожо — отвърна момчето. Всички го наричаха момче, макар да беше на възрастта на баща й. — Кога да дойда да ви взема?

— Няма нужда да се връщаш.

Оставаше й една-единствена стъпка от съблазняването. Яркочервените й устни се разтеглиха в усмивка, когато подаде на Питър петдесет цента. Сбогуваше се с него.

* * *

Апартаментът на принца беше с изглед към парка и беше обзаведен с великолепни антични мебели, които напомняха за британска ловна хижа отпреди сто години. Пенелопи беше опознала стаята през последната седмица, но никога не беше идвала по това време. Тежките завеси бяха спуснати и светлината се процеждаше колкото да освети масивните махагонови мебели и медни аксесоари. Остана на място и усети леко раздразнение, когато разбра, че обстановката не е подходяща да се покаже: кожата й щеше да блести, червеното на роклята нямаше да изпъква достатъчно.

— Принцът все още спи — уведоми я прислужникът му. Беше англичанин, така и не успя да определи възрастта му, а пък се държеше и неприкрито враждебно. — Да го събудя ли?

Пенелопи слезе по четирите стъпала към хола, за да застане до прозореца.

— При това веднага — разпореди се тя и свали шапката, подхвърли я на един стол, тапициран в жакард в зелено и златисто.

Мина внимателно покрай помощни масички и гравирани пепелници, все едно вече й принадлежаха, и дръпна завесите.

— Така е по-добре — чу тя гласа на принца зад себе си, когато следобедната светлина нахлу в стаята. — Иска ми се да се будя и да ви заварвам до себе си по-често, госпожо Скунмейкър.

Тя се обърна и разтвори приканващо устни, Фредерик беше облечен в халат от виненочервена коприна, пристегнат на кръста, а косата му не беше сресана. Стърчеше над челото като гъста четка. Халатът беше вързан небрежно и разкриваше значителна част от гърдите му. Наблюдаваше го и имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне, макар да искаше да се представи като напълно спокойна, а той й отправи дръзката усмивка, която тя вече мислеше, че е предназначена единствено и само за нея.

— Ще ви бъде ли приятно? — попита гостенката бавно и хищно.

— Много.

Прислужникът се върна и без да оглежда излишно принца и посетителката му, остави поднос с кроасани, кафе, портокалов сок и бутилка шампанско на ниската гравирана масичка в средата на стаята. Фредерик благодари на прислужника и му каза кои дрехи да приготви за вечерта, която възнамеряваше да прекара с госпожа Скунмейкър. Англичанинът се поклони и излезе, а принцът взе шампанското. Изпаренията все още се виеха около гърлото на бутилката, сякаш сега я бе отворил. Той си наля, седна на канапето пред масата и се приведе напред.

— За нещата, които ми доставят удоволствие — рече Фредерик, вдигна високата тясна чаша и отпи.

Пенелопи вдигна пръсти към фините копченца на късия жакет. Започна да ги разкопчава едно по едно и пусна дрехата на пода. Сега вече очите на Фредерик не се откъсваха от нея. Тя се разходи, спря и застана до него. Задържа погледа му. Посегна към чашата и я изпи до дъно. Отпусна се на колене пред него и го прегърна през кръста. Бездънните й сини очи бяха най-изразителни, когато някой ги гледаше отгоре.

Преди да стане госпожа Скунмейкър, беше целувала само три момчета и единствено на Хенри беше позволила нещо повече. Вече усещаше близост с Фредерик, сякаш бе от мръсниците европейки, които си намираха любовници, когато им скимне, а и искаше да му докаже, че двамата са си лика-прилика.

Примигна невинно към него. След това се притисна между краката му, приближи лице до неговото, готова за целувка. Последва възхитителен момент на колебание. Той се протегна напред, все едно се канеше да обхване лицето й с ръце, вместо това изтегли фибите от косата й така, че тъмните кичури се разстлаха като лъскава черна панделка по раменете й. Едва тогава притисна устни към нейните. Той беше едър, топъл и тя усети прилив на желание. Уверените му пръсти се спуснаха от косата й към гърба и я привлякоха.

— Така — заяви той, когато тя се озова върху него, а ръцете му запълзяха под богато набраната пола. — Май няма да имам нужда от дрехи за довечера, нали така, принцесо?