Ана Годбърсън
Блясък (35)

Трийсет и трета глава

„Семейството на Евърет Бушар има удоволствието да ви покани на сватбата на госпожица Каролина Брод и сина им, господин Лиланд Бушар, в църква «Грейс», на двайсет и втори юли 1900 година, точно в един часа.“

Камбаните възвестиха един, но всички видни, елегантно облечени, безобразно богати люде с великолепно украсени шапки, заели места в църквата „Грейс“, седяха тихо в очакване да станат свидетели на брака на момче от техните редици и новопоявилата се наследница. В малката стая отстрани на църквата, която Айзак Филипс Бък беше украсил като будоар на гостуваща принцеса с меки кресла и цветя навсякъде, цареше вълнение. Все едно физическото тяло на Каролина всеки момент щеше да се възвиси и да се понесе с вятъра. Това не беше трепет и страх от предстоящия брак с Лиланд — за тази част нямаше търпение, още повече че през последните дни бяха разделени, за което настоя старомодното му семейство и което булката и младоженецът едва изтърпяха. Страхуваше се да не направи гаф в момента, когато й предстоеше най-великата стъпка.

— Госпожице Брод, готова ли сте?

Над рамото й, в огледалото със златна рамка — беше високо и толкова тежко, че се наложи трима мъже да го вдигнат и поставят на място — се беше изправил Бък. Очите й, по-светлозелени от обикновено, се насочиха към него. Старинната дантела я обгръщаше чак до брадичката и китките. Колан от бял сатен, бродиран с перли, подчертаваше талията й; надолу се стелеше набрана пола с дълъг воал, достоен за нечия коронация. Тъкмо заради воала и полата не беше сядала от няколко часа и сега усещаше как краката й отмаляват. Тъмната й коса беше разделена на път в средата, покриваше ушите и бе събрана в нисък кок. Бели цветя и мънички диаманти украсяваха диадемата, която държеше воала на главата й.

— Младоженецът — продължи тихо той — ви очаква.

— Добре ли изглеждам?

Знаеше, че изглежда превъзходно. Струваше й се, че през последните няколко дни всички остри ръбове във вида й са били загладени така, че оригиналното и неповторимото у нея можеше да блесне. Тъмните лунички по бледото й лице вече не й се струваха недостатък, а белег на неповторимост. Бък, който сигурно знаеше какво изпитва, се приближи до нея и постави ръка на рамото й.

— Ти си най-прелестната булка, която съм виждал — успокои я. — А знаеш, че съм посветил много часове на дамите, преди да тръгнат към олтара.

За пръв път този ден тя се усмихна при мисълта, че Бък я сравнява с Пенелопи Скунмейкър, но съзнаваше, че й дължи много, а и тя сигурно чакаше сред гостите на Лиланд, затова не остана да се наслаждава повече на комплимента. Не можеше да си го позволи в ден, важен като днешния. Прехапа долната си устна и прошепна:

— Мисля, че съм готова.

Всичко се подреди, напомни си тя. Мадам Бристед беше завършила и нейната рокля, и прасковенорозовите рокли конфекция на шаферките — за Кати и Беатрис и Елинор Уетмор и Джорджина Вриуолд — тъкмо навреме. Вестниците обстойно бяха писали за великолепната двойка. Дори Господ беше благосклонен и я беше дарил с чудесен ден, не прекалено горещ, в който златният диск бе единственото петно на безоблачното небе. Беше успяла да осигури присъствието на сестра си, макар че това означаваше да покани госпожа Кар; Клер й помогна да се облече и сега беше застанала настрани и наблюдаваше последните минути преди началото на церемонията, обзета от страхопочитание. Скоро бракосъчетанието щеше да приключи и Каролина щеше да бъде госпожа Лиланд Бушар. Със съпруга й щяха да слязат по стълбите пред църквата, усмихнати щастливо, доволни от великолепното време. Всички надути нюйоркчани, които й се искаше да впечатли, щяха да я съдят, някои нямаше — все едно й беше, осъзна неочаквано, защото след няколко дни щеше да е на кораб и да пътува на меден месец към Европа.

Бък обърна гладкото си бузесто лице към нея.

— Да повикам ли господин Бушар?

Щом тя кимна, Бък повика двете прислужници с махване. Клер не срещна погледа на булката, докато отстъпваше към тясната арковидна врата. Сестрите не си бяха казали почти нищо, защото цяла седмица бяха заобиколени от хора, но Каролина забеляза погледите на по-голямата сестра и разбра, че се радва на вълшебния край, въпреки че дори на този ден беше облечена в семпла черна рокля. Беше сплела рижавата си коса и си беше сложила повече украшения от обикновено, а това означаваше много. Важното бе, мислеше си по-малката, че Клер е наблизо, ще присъства, когато последният член от семейството й се омъжва.

Каролина нямаше баща и съответно бащата на годеника й щеше да участва в церемонията. Замисли се с тъга за господин Лонгхорн, колко щеше да му бъде приятно да я предаде, а след това и за собствения си баща, когото едва помнеше, който със сигурност щеше да остане шокиран от новината, че по-малката му дъщеря се беше уредила толкова добре. Неочаквано почувства, че няма търпение церемонията да започне, и усети, че всеки миг, който я делеше от тази първа целувка със съпруга й, бе истинско мъчение. Усмивката, която отправи на Бък, огря лицето й.

— Боже, госпожице Брод, наистина сте прекрасна булка.

Усмивката на Каролина угасна, когато в ъгъла на огледалото мерна как се появи не бъдещият й свекър, ами познатата фигура на Тристан Ригли. Беше облечен в черен фрак, сива жилетка и официална риза с обърната яка, също като гост на изискана сватба. Дрехите му стояха добре, а благодарение на красивото лице, вероятно хората го мислеха за един от кумовете, продукт на някое известно и влиятелно семейство.

— Как влезе тук? — прошепна тя.

— О, госпожице Брод — отвърна той небрежно. — Цял Ню Йорк знае, че днес е сватбата ви с Лиланд Бушар в църква „Грейс“. Просто влязох, заедно с останалите ти приятели. Да не би да си мислеше, че ще се отървеш от мен с подаяние от двайсет долара, все едно съм някой, който ти е опаковал вечерната рокля.

Доволната му победоносна усмивка не изчезна, докато говореше, но Каролина долови заплахата в думите му.

— Напусни веднага — изсъска тя разтреперана. — Свекър ми ще дойде всеки момент. Няма да е прилично да те завари тук.

— Няма да е никак прилично. Само че той все още не ти е свекър.

— След малко ще бъде — сопна му се с надеждата той да не забележи как трепери гласът й.

— Добре. Прецених, че заслужаваш да те предупредя, че съм тук, и ако свещеникът попита, когато му дойде времето, дали някой не знае причина, поради която не бива да се венчаете, може да преценя, че е редно да проговоря…

— Не! — Каролина откъсна поглед от отражението си и се обърна към Тристан. — Не можеш. Недей!

— Недей ли? — Тристан изви светлите си вежди. — Защо да ти правя тази услуга и да крия, че си бивша прислужница, лъжкиня, а състоянието ти е придобито в резултат на срамна връзка, след като ти се държа толкова студено с мен?

— Не е била срамна — отвърна тя и бузите й пламнаха. Имаше един факт от личната й история, който я превръщаше в съвършената булка, а той беше, че когато застанеше пред олтара, щеше да е все още невинна. Гневен инстинкт се надигна в нея при мисълта, че Тристан ще я лиши от бъдеще.

— Не съм аз този, който ще отсъди — сви рамене мъчителят й.

— Какво искаш?

Цялата трепереше и се опита да си напомни за самообладанието и решителността, които беше придобила заедно с накитите, картините, акциите и облигациите. Той нямаше да спре да я изнудва, но беше по-глупав от нея, а тя знаеше, че успее ли да се овладее, ще се справи с него.

— Не съм алчен — отвърна спокойно той. — Просто искам компенсация за помощта ми да станеш богата жена.

Каролина си пое дълбоко дъх през носа и си наложи руменината по бузите й да изчезне. Заговори бавно и сериозно, докато се вглеждаше в лъскавите очи.

— Кълна се, че ще ти се реванширам. Сега обаче те моля да си тръгнеш…

В мига преди вратата да се отвори с трясък, Каролина забеляза по изражението му, че е успяла да го убеди. Щеше да си тръгне кротко и да я остави да се омъжи. Само че преди да си стиснат ръцете, от другото помещение се понесоха високи гласове. И двамата застинаха на място.

— Той не е важен, Лиланд, аз ще се погрижа. — Сърцето й се сви, когато позна гласа на стария Бушар. — Ти обаче не трябва да виждаш булката.

— При цялото ми уважение, татко, тя е моя булка и ако подозирам, че някакъв стар обожател я преследва…

Каролина разтвори устни. Може би, ако успееше да скалъпи нещо набързо, да измисли убедителна история, щеше да замаже положението. Преди обаче да й хрумне идея, Лиланд влетя в стаята и хвана Тристан за реверите, изтласка го назад и го подпря на огромното огледало. То потрепери и хвърли искри по каменните стени. Бащата на Лиланд и Бък стояха настрани и мълчаха.

— Мръсник! — изкрещя Лиланд. Широкото му лице беше поаленяло, също като на годеницата му преди малко. Каролина разбра, че откакто бе видял красавеца в операта, не беше спрял да я ревнува и мисълта, че момичето му е принадлежало на друг, го беше вбесила. Гневните му очи бяха наситено сини. Дрехите и косата му изглеждаха по-добре от обикновено и тя си помисли, че независимо от всичко, той е великолепен младоженец. — Как смееш да идваш в деня на сватбата ни! Как смееш да притесняваш годеницата ми, при това в божия дом?

Тристан го наблюдаваше объркан, обзет от страх. Погледна Каролина. Лиланд се надвеси над него — беше значително по-едър. За момент тя се разсея при мисълта, че първият мъж, когото бе целунала, и мъжът, за когото щеше да се омъжи, всеки момент щяха да се сбият и дори й стана приятно. „Никак не е зле за момиче, на което допреди година никой не обръщаше внимание“, мислеше си тя.

— Какво зяпаш? — изкрещя Лиланд на продавача от „Лорд енд Тейлър“. Каролина погледна Бък и стария Бушар с надеждата двамата да се намесят, но нито един от тях не срещна погледа й. Лиланд удари Тристан в лицето с опакото на ръката си и разцепи устната му. — Казвай защо си тук!

— Госпожице Брод? — обади се безпомощно Тристан.

Тя обаче се разсея от кръвта, която се стече от устната на Тристан и покапа по снежнобялата риза.

— Не й говори!

Тристан започна да се съпротивлява, но Лиланд беше твърде силен. Двамата се блъскаха, след малко се подхлъзнаха и паднаха в краката на Каролина. Тя ги наблюдаваше, обзета от ужас, когато забеляза още кръв по бялата коприна, а перата и перлите започнаха да падат от плата.

— Моля те, Лина… — започна отново Тристан.

Беше победен, противникът му беше притиснал главата му на каменния под, в гласа му прозвуча фамилиарност, която подсказа, че двамата добре се познават. Лиланд го разтърсваше и блъскаше главата му в сивия каменен под. Ако продължаваше, разбра тя, Тристан скоро щеше да изпадне в безсъзнание.

— Престани! — изплака младоженката и покри лицето си с длани.

Лиланд бавно обърна сините си очи към бъдещата си жена. И тримата бяха задъхани. Не само роклята й, но и бялата официална риза на Лиланд беше смачкана и окървавена. Очевидно сватбата нямаше да се състои този следобед, не и след като дрехите бяха съсипани. В продължение на няколко секунди той я наблюдава, преди да заговори.

— Защо, любов моя? — Последва мълчание и годеникът й попита отново: — Той какъв ти е?

Тя потри очи, но не направи нищо, за да промени нещата. Опита се да спре сълзите, поне за малко.

— Господин Бушар, господин Бък, бихте ли ни оставили? — помоли ги и отпусна ръце към талията. Истината прогаряше гърлото й и усети как я завладява спокойствие. — Тристан, върви си, вече стори непоправимото.

Лиланд се изправи бавно и неуверено на крака. Мъжът, с когото се беше сборичкал, запълзя към вратата, изправи се и хукна. Бащата на Лиланд и Бък кимнаха един към друг и излязоха. През това време Лиланд не откъсваше очи от Каролина. Тя обаче нямаше сили да го погледне.

Личеше му, че има много въпроси, но единственото, което произнесе, беше:

— Тристан? Когато го видя в операта, ми каза, че е никой.

— Скъпи — започна тя и сведе очи към съсипаната рокля и стисна нервно ръце. Обръщението прозвуча фалшиво. Това не бе дума, която момиче като нея би употребило. Когато заговори отново, зазвуча естественият й глас, решена да разкаже цялата неподправена истина. — Има някои неща, които трябваше да ти кажа по-рано.