Дан Симънс
Лешояди (66)

64
Остров Долман,
понеделник, 15-и юни 1981 г.

На втората нощ Харъд нямаше друг избор, освен да се опита да използва мъжа, когото беше довел от Савана.

За него първата нощ се оказа кошмар. Бе много трудно да владее жената, която си избра в крайна сметка — висока, масивна амазонка със силна челюст, малки гърди и подстригана по непредизвикателен начин коса; една от преродените скитнички на Сътър, които той събираше и държеше изолирани в Библейския център, докато на Островния клуб му потрябват сурогати. Но тя беше лоша марионетка; Харъд трябваше да използва всяка капчица от Способността си само за да я накара да върви с четиримата мъже до полянката, на петдесетина метра отвъд северната ограда на охраняемата зона. Там в пръстта бе прогорена голяма пентаграма, с по един тебеширен кръг във всеки лъч на звездата. Другите четирима заеха местата си — Янсен Лухар влезе в кръга си с широки, уверени крачки — и изчакаха, докато женската на Харъд пиянски се заклатушка до мястото си. Той знаеше, че има най-различни извинения: бе свикнал да управлява жените от по-близко, по-интимно разстояние; тази беше прекалено мъжествена за вкусовете му и — не на последно място — той бе ужасен.

Другите мъже до голямата кръгла маса в Стаята за игри седяха удобно в креслата си, докато Харъд непрестанно мърдаше и се наместваше, борейки се да запази контакта с жената и да я постави на правилното място. Когато успя да я накара да застане неподвижна, приблизително в центъра на нейния кръг, обърна вниманието си към стаята и кимна, избърсвайки потта от бузите и челото си.

— Много добре — каза К. Арнолд Барент с малко повече от проста нотка на снизхождение в гласа, — очевидно сме готови. Всички знаете правилата. Ако някой оцелее до изгрев, но не успее да положи жертва ще получи петнайсет точки, но сурогатът ще бъде терминиран. Ако пък куклата събере сто точки, като елиминира останалите преди изгрев той… или тя… може да бъде използван и в утрешната игра, ако решите. Ясно ли е за новите играчи?

Уили се усмихна. Харъд кимна конвулсивно.

— Просто забележка — отбеляза Кеплър, отпуснал лакът в мекото сукно. Извърна се към Харъд — но ако сурогатът ти пострада рано, можеш да гледаш остатъка от играта в мониторната зала отсреща. В северната част на острова има повече от седемдесет камери. Покритието е доста добро.

— Не е толкова добро, колкото да останеш в играта обаче — обади се Сътър. По челото и горната устна на проповедника бе избила лепкава пот.

— Господа — прекъсна ги Барент, — мисля, че сме напълно готови. След трийсет секунди изстрелвам сигналната ракета. След дадения знак можете да пристъпите към действие!

Първата нощ бе отвратителна за Харъд. Другите затвориха очи и незабавно поеха контрола, докато през по-голямата част от този трийсетсекунден подготвителен период той се бореше просто да установи пълен контакт.

После се озова в съзнанието й, усещаше бриза на джунглата по голата й кожа, усещаше как малките й зърна се надигат от студения нощен вятър и смътно осъзна, че Янсен Лухар се навежда откъм кръга си на три метра от него, сочи я — сочи Харъд — и казва с типичната подигравателна усмивка на Уили:

— Ти ще си последен, Тони! Ще те запазя за десерт!

После червената ракета избухна на сто метра над покривалото на палмовите листа и четиримата мъже се раздвижиха. Харъд също обърна куклата си и я накара да се втурне с главата напред в джунглата на север. Часовете минаваха в трескав сън от клонки и насекоми, адреналиновия прилив на страха — неговия и на сурогата му — и безконечния, нескончаем, несигурен бяг през джунглата и блатото на няколко пъти той бе сигурен, че се е, озовал почти до северния бряг на острова, само за да изскочи от дърветата и да открие линията на оградата на зоната пред него.

Опита се да си измисли стратегия, да си вдъхне някакъв ентусиазъм за курса на действие, но единственото, на което бе способен, докато времето напредваше към утрото, беше да блокира възприятието на болка от кървящите крака на сурогата и нарязаната й от стотиците клончета кожа и да я кара да бяга, стиснала безполезна тежка тояга в ръцете си. Играта не бе продължила и трийсет минути, когато Харъд чу пърия писък в нощта, на по-малко от петнайсетина метра от мястото, където беше скрил сурогата си в малък гъсталак тръстика. Когато я накара да излезе десет минути по-късно, пълзяща на четири крака, видя трупа на масивния рус момък, когото използваше Сътър. Прекрасното му лице бе завряно в прахта, а вратът му — извит на сто и осемдесет градуса спрямо тялото.

Часове по-късно, малко след като излезе от пълно със змии блато, сурогатът на Харъд изпищя, щом високият, слаб пуерториканец на Кеплър изскочи от засада и я удари многократно с тежък кол. Тони болезнено преглътна падането й и я претъркули на хълбок, блокира болката, но от нея към него се преля усилващо се вцепенение. Пуерториканецът, кискайки се налудничаво, вдигна огромното си оръжие за последен удар.

Копието — обелен и заострен млад филиз — излетя от мрака, за да прониже гърлото на пуерториканеца. От мястото, където преди няколко секунди се намираше адамовата ябълка на мъжа, сега стърчаха повече от трийсет сантиметра окървавен връх. Сурогатът на Кеплър стисна врата си с ръце, падна на колене, катурна се странично в гъсталака папрат, пририта два пъти и умря. Харъд насили жената да се изправи на четири крака, после на коляно… Точно тогава Янсен Лухар излезе на полянката, издърпа грубото си копие от врата на трупа и вдигна на сантиметри от очите на жената върха, от който капеше кръв.

— Още един, Тони — каза огромният негър с усмивка, която отрази звездната светлина, — после е твой ред. Наслаждавай се на лова, mein Freund! Лухар потупа сурогата на Харъд по рамото и изчезна, сливайки се с нощта.

Тони накара жената да тича по тесния плаж — не му пукаше, че някой може да го види, препъваше се по камъните и корените в тясната ивица прах, падна в прибоя, когато плажът свърши; напредваше в постоянен, както се надяваше, ритъм, все по-далеч от мястото, където според него се намираше Лухар — където, по-точно, се намираше Уили.

От началото на играта не беше виждал пионката на Барент — мъж с къса подстрижка и мускулатура на борец — но бе инстинктивно убеден, че този сурогат не би имал шанс срещу Лухар. Накрая откри идеалното място, където да се скрие дълбоко в обраслите с лиани руини на старата робовладелска плантация. Накара куклата си да свие насиненото си и издраскано тяло дълбоко в паяжината от листа, камъни, папрат и стари талпи, между изгорените стени в най-дълбокия ъгъл на руините. Нямаше да получи точки за убийство, но петнайсетте точки за оцеляване до изгрев щяха да го оставят на дъската и нямаше да се наложи да използва отново този сурогат, тъй като охраната на Барент щеше да я убие.

Беше почти призори и Харъд и сурогатът му бяха на ръба на съня, втренчени замаяно през дупката в листака към малка ивичка небе, където облаците и избледняващите звезди си сменяха местата. Внезапно лицето на Янсен Лухар запълни отвора над тях. Усмивката му беше широка и канибалска. Харъд изпищя, когато огромната ръка се спусна към неговата кукла, издърпа я за косата и я хвърли върху купчината остроръб боклук в далечния край на робската къща.

— Играта приключи, Тони! — каза Лухар/Уили. Черното му тяло лъщеше от пот и кръв и наведен над жертвата си, той затъмняваше звездите.

Сурогатът на Харъд бе пребит и изнасилен, преди Лухар да я хване за лицето и тила и да й счупи врата с рязко, остро завъртане. Само убийството прибавяше точки към постижението на Уили; изнасилването беше позволено, но безсмислено. Часовникът на играта показа, че куклата на холивудския продуцент е умряла две минути и десет секунди преди изгрев, като по този начин го лиши от неговите петнайсет точки.

В понеделник играчите спаха до късно. Харъд се събуди последен, окъпа се, избръсна се и малко след обяда слезе в претрупания бюфет. Останалите четирима играчи се смееха и си разказваха небивалици, като всички поздравяваха Уили — Кеплър със смях обещаваше отмъщение в тазнощната игра, Сътър говореше за късмета на начинаещия, а Барент си бе наложил искрена, усмихната маска, докато обяснаваше на немеца колко много се радвал, че вече е с тях. Харъд си взе две „Блъди Мери“ от мъжа на бара и седна в отдалечен ъгъл да се цупи.

Джими Уайн Сътър пръв го заговори, като се приближи през огромното пространство черно-бели плочки, докато продуцентът работеше по третата си „Блъди Мери“.

— Антъни, момчето ми — каза му Сътър, докато стояха сами пред огромните порти на терасата, гледаща надолу към стръмния склон на скалите над прибоя, — ще трябва да се справиш по-добре тази вечер! Брат Кристиан и останалите търсят стил и ентусиазъм, а не просто точки. Използвай мъжа тази нощ, Антъни, и им покажи, че са взели правилното решение, като са те допуснали в клуба!

Харъд го изгледа мрачно и не каза нищо.

Кеплър се приближи до него, докато всички заедно обикаляха постройките на Летния лагер — екскурзия за запознаване на Уили с местните забележителности. На последните десетина стъпала на амфитеатъра Джоузеф изпревари Харъд и му се ухили с усмивката си в стил „Чарлтън Хестън“:

— Не беше зле, драги — заяви, — почти успя да оцелееш до изгрев! Но нека ти дам малък съвет, става ли, хлапе? Господин Барент и останалите искат да видят малко инициативност. Ти сам си доведе мъжки сурогат.

Използвай го тази нощ… ако можеш!

Барент накара Харъд да се качи с него на електрическата количка, докато се връщаха към имението.

— Тони — каза милиардерът, меко усмихнат на начупеното мълчание на продуцента до себе си, — много сме доволни, че се присъедини към нас тази година. Мисля, че спокойно можеш да поседиш с другите играчи, стига да поработиш с мъжкия сурогат, веднага щом имаш възможност. Но само ако искаш, разбира се. Няма за къде да бързаме… — и продължиха към имението в мълчание.

Уили го спипа последен, като се изправи пред Тони, тъкмо докато той напускаше имението, за да се присъедини към Мария Чен на плажа в часа преди да се сервира вечерята. Харъд се измъкваше от страничната врата и си проправяше път през криволичещите пътечки в градината, които се спускаха под нивото на повърхността — лабиринт, усложнен допълнително от високите редици папрат и цветя. Пресече малък, орнаментиран мост, зави наляво през красива зен-градинка и се натъкна на Уили, седнал на дълга бяла пейка с вида на бял паяк в желязна мрежа! Том Рейнолдс стоеше зад пейката, а празните му очи, увисналата руса коса и дългите пръсти накараха Харъд да си помисли — не за пръв път — че вторият домашен любимец на Уили му напомня за рокзвезда, взела ролята на палач за третокласен филм.

— Тони — измърка старецът с дрезгавия си, натежал от акцента глас, — време е да поговорим!

— Не сега — отряза Харъд и се накани да го подмине. Рейнолдс пристъпи странично, за да му блокира пътя.

— Знаеш ли какво правиш, Тони? — попита тихо Уили.

— А ти? — изръмжа продуцентът, като незабавно осъзна колко кухо звучи предизвикателството му. Искаше му се просто да се махне оттук възможно най-бързо.

— Ja — измърка старецът. — Аз знам. А ако ти ми провалиш играта сега, ще разрушиш години щателно планиране и усилия!

Харъд се огледа, осъзнавайки, че в този cul-de-sac се намират извън обозрението на Имението и камерите на охраната. Нямаше намерение да се връша обратно към сградата, а Рейнолдс все още му блокираше изхода.

— Виж — каза, недоволен, че гласът му пресеква от напрежение, — изобщо не ми пука за всичко това и нямам и най-малката шибана идея за какво говориш, и просто шибано не ща да се забърквам, ясно?

Уили се усмихна. Очите му не изглеждаха човешки.

— Ja, това е много добре, Тони! Но в момента разиграваме края на партията и не искам да ми се месят. Ясен ли съм?

Нещо в тона на доскорошния му партньор накара Харъд да се уплаши повече, отколкото някога му се бе случвало. За момент дори не можа да заговори.

Тонът на Уили се промени, стана почти разговорен.

— Предполагам, че си открил евреина ми, когато приключих с него във Филаделфия — каза. — Или ти, или Барент. Това е без значение, дори ако са ти наредили да изиграеш този гамбит вместо тях!

Харъд се накани да заговори, но немецът вдигна ръка и го укроти.

— Играй с евреина тази вечер, Тони! Нямам други планове за него, но пък за теб имам място в плановете си след тази седмица… ако не ми създаваш допълнителни усложнения. Klar? Ясен ли съм, Тони? — неговите стоманени очи на палач прогаряха дупки право в мозъка на доскорошния му партньор.

— Ясно е — успя да изрече Тони. В краткотрайно, живописно халюцинаторно видение той съзря, че Уили Бордън — Вилхелм фон Борхерт — е мъртъв, а той самият се взира в труп и че не просто череп му се усмихва като нещо, издялано от остроръба кост; това е череп, съставен от милиони други черепчета и с акулозъба муцуна, която лъха на смрад от клоака или масов гроб.

— Sehr gut — отвърна Уили. — Ще се видим пак, Тони, в Стаята за игри! Рейнолдс отстъпи встрани, със същата усмивка като на стареца — същата, която Харъд бе видял на лицето на Янсен Лухар снощи, секунди преди чернокожият да счупи врата на сурогата му.

Тони слезе до плажа и се присъедини към Мария Чен. Не можеше да овладее треперенето си, въпреки че се намираше на горещия пясък, под сиянието на горещото слънце.

Красивата евроазиатка го побутна по рамото.

— Тони?

— Майната му — отвърна той, а зъбите му тракаха силно. — Майната му! Нека си получат евреина. Който и да стои зад това, каквото и да искат те, ще си го получат тази вечер. Майната му. Да се шибат. Да се шибат всичките!

Банкетът втората вечер беше по-кротък, сякаш всеки от тях предвкусваше предстоящите часове. Всички освен Харъд и Уили бяха посетили кошарите за сурогати по-рано същия ден, като избраха любимците си с внимание, каквото обикновено се отделя на огледа на състезателни коне. На вечеря Барент съобщи, че ще използва един глухоням ямаец, когото бе довел предварително. Представи го за оглед — човек, който избягал от дома си на островите, след като убил четирима в семейна вражда. Кеплър прекара известно време, избирайки втория си сурогат, и отдели специално внимание на по-младите мъже, като два пъти подмина клетката на Саул, без дори да се вгледа внимателно в него. Накрая избра един от преродените улични сираци на Сътър — високо, стройно момче със силни крака и коса до раменете.

— Хрътка — нарече го на вечеря Кеплър. — Хрътка с остри зъби… Сътър също се спря на дресиран „асистент“ тази втора вечер, като обяви, че ще използва мъжа на име Амос, който му служеше като личен бодигард в Библейския международен център — вече от две години. Амос бе нисък мъж с вид на селски борец, бандитски мустаци и врат и рамене на играч на ръгби.

Уили очевидно възнамеряваше да употреби Янсен Лухар и на втората нощ. Харъд спомена само, че ще използва мъж — евреина — и не взе участие в другите разговори тази вечер.

Барент и Кеплър бяха направили залозите от над десет хиляди долара за резултата от играта предишната нощ и ги удвоиха за тази. Всички бяха съгласни, че залозите са нараснали необичайно много, а състезанието е необичайно яростно като за втората нощ от турнира.

Залезът в понеделник вечерта бе замъглен от облаци и Барент обяви, че барометърът пада бързо, докато от североизток приближава буря. В 10:30 те напуснаха масата за вечеря, оставиха телохранителите и помощниците си и се качиха до Стаята за игри с облицования с тисова ламперия частен асансьор.

Зад заключените врати единствената лампа светеше над голямата зелена маса и превръщаше петте лица в сенчести маски. През дългия прозорец се виждаха светкавици, които накъсваха хоризонта. Барент нареди да бъдат изключени фенерите по пътя и в градината, така че да не съперничат на великолепието на бурята и сега всички очи бяха втренчени в светкавиците в небесата, докато магнатът не обяви:

— Сигналната ракета ще бъде изстреляна след трийсет секунди. По даден сигнал поемате контрола!

Четиримата затвориха очи, а лицата им се изпънаха от възбуда. Харъд се обърна да погледне белите проблясъци на югоизток, които очертаваха силуетите на дърветата по протежение на Алеята на живите дъбове и осветяваха вътрешността на синьо-черните буреносни облаци.

Нямаше ни най-малка представа какво ще стане, когато вдигнат решетките, зад които се намираше евреинът на име Саул. Харъд нямаше намерение да докосва съзнанието на мъжа, а без кукла бе лишен и от връзка с нощните събития. Това го устройваше идеално. Каквото и да ставаше, който и да подправяше първоначалната колода с въвеждането на евреина, какъвто и начин да планираха за употреба на предимството си, това не значеше почти нищо за Тони Харъд. Той знаеше, че няма да има нишо общо със събитията през следващите шест часа и че в тази игра ше стои съвсем встрани. Беше абсолютно сигурен.

Харъд никога не бе грешал повече през живота си.