Дан Симънс
Лешояди (48)

46
Лос Анджелис,
петък, 24-и април 1981 г.

Специален агент Ричард Хейнс използва спешния телефон на Бюрото, за да се свърже с комуникационния център на Барент в Палм Спрингс. Нямаше си представа къде се намира събеседникът му, когато милионерът вдигна слушалката.

— Ричард, какво имаш да ми докладваш?

— Не е кой знае колко, сър — отвърна Хейнс. — Бюрото тук следи действията на местния израелски консул — стандартната процедура — но нямат никакви записи Коен да е посещавал или консула, или главния офис, който е лосанджелеското прикритие на дейността на Мосад в страната. Имаме човек под прикритие в оперативния им отдел и той се кълне, че Коен не е идвал тук по работа.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. Проверихме мотела в Лонг Бийч и потвърдихме, че въпросното лице го е посетило. Рецепционистът каза, че е карал кола под наем сутринта, когато се е регистрирал — четвъртък, шестнайсети — но е имал микробус. Човекът е почти сигурен, че е форд „Еконолайн“, когато напуснал в понеделник сутрин. Една от камериерките си спомни, че в събота и неделя видяла няколко големи кутии, почти колкото кучешка колибка, подредени в стаята му. На едната от тях е забелязала етикет „Хитачи“.

— Електронно оборудване? — поинтересува се Барент. — Разузнавателно ли?

— Вероятно — съгласи се Хейнс. — Но Мосад обикновено осигурява такава екипировка, без да я купува под тезгяха.

— Ами ако Коен е действал сам… или за някой друг?

— В момента проверяваме тази версия.

— Успяхте ли да уточните дали У или Бордън е бил в района?

— Не, сър. Отново претърсихме къщата му… не е продадена още… но няма следа от него или от Рейнолдс и Лухар.

— Ами Харъд?

— Е, засега не сме успели да се свържем с него.

— Какво означава това, Ричард?

— Ами, сър, не сме наблюдавали Харъд от няколко седмици и когато се опитахме да му се обадим вчера и днес, секретарката му ни каза, че няма и тя не знае къде точно се намира. Днес пратихме хора там, но засега той не е напускал къщата си и не се е появявал в студиото на „Парамаунт“.

— Доста съм разочарован, Ричард!

Хейнс леко се разтрепери с цяло тяло. Положи лакти на бюрото и стисна здраво слушалката с две ръце.

— Съжалявам, сър! Трудно е да се води разследването в Уайоминг, докато надзиравам специалния екип тук в Калифорния.

— Какво още показва проучването ти в Уайоминг?

— Ъ… нищо конкретно, сър. Сигурни сме, че този Уолтърс, засегнатият офицер от военновъздушните сили, който…

— Да, да!

— Ами Уолтърс е бил в бара „Чейен“ във вторник вечерта. Барманът потвърди, че си спомня група мъже, включително и един, който съвпада с описанието на Уили…

— Съвсем сигурен ли е?

— Било е доста пълно, господин Барент! Приемаме, че е бил Уили. Проверихме всички хотели и мотели в разширяващ се обхват чак до Денвър, но никой не си спомня да го е виждал — него или двамата му спътници.

— Това се превръща в литания на безплотните търсения, Ричард. Да имаш случайно някакви следи, които да ни разкрият настоящото местоположение на Уили?

— Ами, сър, следим компютрите на всички авиолинии, Амтрак^[1], и автобусните линии и ще вдигнем тревога, ако някой от антуража на Уили използва кредитна карта или лети под собственото си име.

Разширили сме тази тревога така, че да включва психиатъра-евреин, дето вероятно е умрял във Фили, а също и онази Престън. Митниците са под наблюдение; това е приоритет А-1 в седмичния регистър на Бюрото. Вдигнали сме по тревога и всички регионални офицери и местните им информатори…

— Знам всичко това, Ричард! — тихо каза Барент. — Попитах дали има някакви нови вести.

— Не, откакто хванахме компютърните попълзновения на Джак Коен миналия вторник.

— Все още ли мислиш, че Коен е бил Използван от Уили?

— Не познавам никой друг, който би изучавал връзките между преподобния Сътър, господин Кеплър и вас, сър!

— Може би малко прибързахме в, ъ-ъ-ъ, поднасянето на приветствия веднага след завръщането на господин Коен.

Хейнс не каза нищо. Видимото треперене бе спряло, но по челото и горната му устна изби болнава мазна пот.

— Ами квитанциите от бензиностанцията, Ричард?

— А… да, сър. Проверихме ги. Собственикът казва, че е бил много натоварен, не може да си спомни всички, спирали там. Потвърдихме чрез бележките от кредитните карти, че е бил Коен. Момчето, което е попълнило формуляра на кредитната карта, е в едноседмична отпуска и лагерува някъде в планините Санта Ана. Тъй или иначе е малко далечна връзка…

— На мен пък ми се струва, Ричард, че е време да започнеш да проследяваш далечните връзки. Искам да намериш Уили Бордън и да проследиш връзката с Коен. Ясно ли е?

— Да, сър!

— Хич не ми се иска да се разочаровам толкова, че да те привикам тук за дисциплинарни акции, Ричард!

Хейнс използва ръкава на поплиновото си спортно сако от „Джоузеф Банкс“ да обърше потта от лицето си.

— Да, сър.

— Да не споменавам, че считаш за възможно израелецът да има тайно убежище… или повече от едно… близо до Лос Анджелис. Такива, каквито Бюрото ви още да не е разкрило?

— Ъ… казах, че е възможно, господин Барент. Не ми се струва особено вероятно!

— Но е възможно?

— Да, сър. Нали разбирате, преди няколко години имаше един палестинец от „Ал Фатах“, който действаше и за „Черния септември“. Нищо особено, средно ниво агент. Съгласи се да сътрудничи на САЩ, но агентите от ЦРУ, с които смятал, че си има работа, всъщност били от Мосад на Коен. Та те докарали този човек в Щатите, пуснали го да се убеди, че е в Ел Ей, след което го замъкнали на такова място, че нито ЦРУ, нито Бюрото успяха да открият къде…

— Ричард, това е без значение! Имаш ли причини да вярваш, че може би има друго убежище в близост до Лос Анджелис?

— Да, сър.

— И то вероятно е някъде около бензиностанцията в Сан Хуан Капистрано?

— Да, сър, но може да е практически навсякъде.

— Добре, Ричард. Ето какво ще направиш. Първо, незабавно ще идеш до къщата на господин Харъд и ще проведеш щателен разпит… наблягам на щателен, Ричард… на госпожица Чен. Ако Харъд е там, разпитай него. Ако не е там, намери го! Второ, ще използваш всички ресурси на лосанджелеското подразделение на ФБР и каквито там местни ресурси са нужни, за да бъде намерен онзи лагеруващ хлапак от бензиностанцията; издири и всички останали свидетели, които можеш да разпиташ. Искам да знам с абсолютна точност каква кола е карал господин Коен, кой е бил с него и в каква посока са тръгнали след въпросната бензиностанция. Трето, започни проучване на магазините за електронно оборудване в Лонг Бийч и околиите райони. Открий дали Джак Коен или Уили са пазарували нещо оттам. Четвърто, разпитай камериерките и пиколата в мотела в Лонг Бийч и открий и най-дребните парченца допълнителна информация. Може да използваш каквито форми на убеждение желаеш, стига само да доведат до резултат!

Хейнс преглътна. Гърлото му беше пресъхнало.

— И последно, ще ти предложа известна помощ. Дузина от майсторите на Джоузеф ще потеглят този следобед да ти помогнат в твоето… ъ-ъ-ъ… конфиденциално раследване. Освен това ще трябва да потърсим и тази допълнителна тайна къща. Ще ти доставя нужната информация в рамките на двайсет и четири часа.

Хейнс потри веждите си.

— Но как… — и млъкна.

К. Арнолд Барент се изкиска, а смехът му звучеше зловещо, примесен със смущенията от кодираната линия:

— Ричард, нали не вярваш, че вие с Чарлз сте единствените ми източници на информация? Ако всичко останало се провали, ще се обадя на някои… ъ-ъ-ъ… връзки, които имам в израелското правителство. Заради разликите във времето може да стане утре сутрин, преди да получа конкретния адрес, който да ти дам. Не чакай дотогава! Започни да претърсваш района около Сан Хуан Капистрано още този следобед. Провери продажбите на земя, къщите, които са необитаеми през по-голямата част от годината… просто карай наоколо и търси тъмен микробус „Еконолайн“, ако не ти хрумне нищо друго. Не забравяй, че издирваш частна къща, вероятно добре оградена и най-вероятно разположена встрани от вилните зони.

— Да, сър — каза Хейнс.

— Ще ти се обадя колкото се може по-скоро — заяви К. Арнолд Барент. — И, Ричард…

— Да, сър?

— Не ме разочаровай отново!

— Няма, сър! — горещо обеща Ричард Хейнс.