Читателски коментари (за „Лешояди “ от Дан Симънс)

Като почитател на Симънс купих книгата за подарък на друг почитател преди години.Просто бях поразен от това колко постно е това книжле.

На всичкото отгоре финалната сцена е изплагиатствана от един разказ на Вонегът.С две думи-слаба ракия…

Въпреки, че книгата е далеч от съвършенството, голяма като обем, а и някои части са малко досадни, мисля че е един от най-великите романи на ужасите. Постоянното напрежение какво ще се случи ме държа в плен от началото до края, много ми харесаха идеята за „мозъчните вампири“ и различните гледни точки, като се премествахме от герой в герой. Имаше случаи в които, докато си чакам вечер метрото да чета и да се оглеждам от страх и ужас да не би някой да бърника в ума ми! …хахаххехехи!?!? Сега ми е смешно, но както казват:

Силата на писателя е да ви накара да вярвате, че това наистина е възможно.

Не е смешно, защото наистина бърникат в ума ти. Книгата не е писана случайно, а отразява реалното съществуване на една група хора, които наистина се занимават с мозъчен вампиризъм. Има научни изследвания по въпроса. Авторът е натоварен със задачата чрез тази книга да повдигне част от завесата по темата, представяйки фактите като фикция, с цел да запази личната си безопасност, а също и за да не настъпи масова паника когато хората осъзнаят че сред тях наистина има мозъчни вампири, които могат да ги манипулират като кукли на конци.

Лошо написана книга, от един станал много по-добър в последсвие писател. Толкова ми беше досадна, че с голяма мъка си наложих да я дочета, особено последните 400 страници.

Идеята за мозъчни вампири не е особено оригинална и тук за съжаление е развита нескопосано и бездарно. Героите също не ми допаднаха. Както и да е, оставам верен фен на Хиперионите и Ужас.

Не мога да повярвам, че писател като Дан Симънс е създал такава бълвоч. Това не е просто кофти роман, това е гнусна и покварена помия, която се опитва да поетизира причиняването на страдание и смъртта като смисълът за това е единствено да се задоволи суетата и да се получи удоволствие от група жалки същества, наречени мозачни или психо вампири. Така най-дълбокото нещо в човешкият живот, болката е напълно лишена от смисъл, мотиът за молката е много по-добре отразен в ромните Хиперион, чрез образът на Шрайка, Господарят на болката, и ако сравните този образ с тези нещасни твари тук, ще разберете колко е жалко това романче.

Слаба книга от иначе добър автор. Но на него най-добрата му книга е Ужас и след това — Хиперион. Песента на Кали също не я бива.

. Идеята за мозъчен вампиризъм не е нова. Ако искате да четете за хипнотизатори и да тръпнете по-добре си потърсете „Д-р Мабузе.Хипнотизаторът.“ на Норбърт Джек Старо книжле, но има съспенс в него. Тук реално след трета глава няма какво да се чете.