Шърл Хенке
Жената на белия апах (9)

Осма глава

Сантяго отвърна меко:

— Не аз съм лудият, а вие, ако смятате да яздите странично, докато прекосяваме стръмни речни брегове и планини.

— Винаги съм се справяла чудесно — студено каза тя. Той я гледаше подигравателно и Елайза едва се сдържа да не го удари.

— Сигурно, но по време на някой лов на лисици във Вирджиния — Сантяго млъкна и сурово изгледа облеклото й. — Не сте облечена подходящо за пътуване на Запад — хвана я за полата и я придърпа към себе си. — Представете си, че съм вашият шивач, който трябва да направи някои корекции по облеклото ви.

Скъса излишния плат и го хвърли настрани. Елайза изруга. Сантяго я огледа и спря поглед на тънката й талия.

— Носите ли корсет?

— Вие сте ужасно груб!

— Е, добре, сама ще го махнете след няколко дни — той сви рамене, демонстрирайки пълно безразличие, въпреки че в действителност бе развълнуван от повдигането на заоблените й гърди. Пазеше спомена за парфюма й, за коприненото докосване на косите й и за нежната кожа.

— Какво нося или не нося под горните си дрехи, не е ваша работа — прошепна тя на френски, унизена от това, че грубите планинци наоколо бяха свидетели на подобен разговор.

Индианците се взираха в нея напълно безучастно. Явно тук нямаше да намери съюзници.

— Като стана дума за дрехите ви, я да видя какво сте взели със себе си — отговори той на английски. Колкото по-бързо тя разбереше кой командва тук, толкова по-добре. Сантяго изгледа огромния багаж, натоварен на конете й.

— Това също не е ваша работа.

Елайза сведе очи към скъсания си костюм и се замисли за останалите си дрехи. Дали той щеше да съсипе и тях?

— Всичко и всички по време на пътуването са моя работа. Помъчете се да си набиете тази мисъл в глупавата главичка.

Сантяго отвори един от малките кожени куфари. Той бе пълен с фино бельо. Бързо го затвори, преди някой от мъжете да е видял съдържанието му и да започне да мечтае за красивата бяла жена в копринени долни дрехи точно както правеше той в момента. Вдигна вежди и попита подигравателно:

— Да не смятате да прелъстявате осагите с това бельо или пък моите хора? Уверявам ви, че не е необходимо. Всички те предпочитат жените да нямат нищо върху себе си.

— Опитвате се да ме уплашите — каза тя толкова спокойно, колкото можеше.

— Опитвам се да ви обясня как можете да оцелеете в прериите — за това не знаете абсолютно нищо — обърна й гръб и размени няколко думи на испански с Преследващия елен.

Елайза го чу да дава нареждане керванът да тръгне на запад, отвъд Мисисипи. След като се справи с опърничавата французойка, щяха да настигнат с конете си бавно движещите се мулета „Той не знае, че говоря испански.“ Тя реши да запази това в тайна, за да се възползва в даден момент.

Слабият младеж, който явно отговаряше за допълнителните мулета и коне, докара пред Куин наново оседлания й кон. Красивата кафява кобила с право бе наречена Буболечица. Елайза пое юздите и вежливо благодари, а момчето се изчерви, поклони се и се оттегли бързо.

— Първото ви завоевание — каза Сантяго, докато Преследващия елен нареди на мъжете да възседнат конете и да се приготвят за тръгване. — Знаете да яздите по мъжки, нали?

— Като дете яздех без седло. Когато се надбягвахме с брат ми, винаги печелех — дори и да съжаляваше, че усилията му да я сплаши не даваха резултат, той не го показа. — Защо другите тръгват преди нас? — невинно попита тя.

— Имате прекалено много багаж, който е по-подходящ за Версай, отколкото за дълго пътуване. Изберете най-удобните си дрехи и най-необходимите тоалетни принадлежности — четка за коса, сапун. Нищо друго. Ще пътуваме възможно най-леко натоварени.

— Въпреки че ви плащам и че съм си довела собствени товарни животни? — след смъртта на Елиджа Елайза бе продала в местната конюшня трите му коня. Сама не би могла да се справи с тези животни.

Сантяго потупа хълбока на кобилата й.

— Всеки от кервана ни трябва да разполага най-малко с три коня плюс мулета. Вашите животни ще свършат работа, но ще имате нужда и от поне две от мулетата ми, за да отменят конете от време на време.

Елайза си даде сметка, че ако продължи да спори с него, той няма да я вземе със себе си и започна да разопакова куфарите и чантите си, като тихичко ругаеше.

Сантяго я гледаше как хвърля на земята скъпите си копринени рокли и мускалите с редки парфюми, без изобщо да протестира. Наистина отчаяно искаше да отиде в Санта Фе. Повечето от жените, които познаваше, щяха да плачат, да се цупят и дори да се опитат да флиртуват с него и да го ласкаят, за да промени решението си, но Елайза просто старателно и безжалостно започна да приготвя остатъка от багажа си. Той отново се запита какви ли трябва да са мотивите й да предприеме такова опасно пътуване.

— Вземете тази — каза Сантяго и посочи тъмновиолетовата рокля, която бе носила на бала в къщата на Шуто. — Когато стигнем в Санта Фе, може да ви се наложи да омагьосвате губернатора Алънкастър.

Елайза го изпепели с поглед.

— Вас обаче нямам никакво намерение да очаровам! — тя напъха роклята и малка кесия с бижута в кожения куфар. Бе напълнила най-големия пътнически сандък с дрехите, които трябваше да остави. Изтръска полата си и се изправи срещу Сантяго. — Какво да правя с тези неща? — попита тя, като посочи към останалия багаж.

— Натоварете това, което ще вземете със себе си, на допълнителните коне. Аз ще отнеса останалото до къщата на мадам Фурие и ще се върна след половин час. След това ни чака уморително и дълго яздене.

Той закрепи чантите на седлото, после с лекота метна сандъка на рамо и възседна коня си.

Елайза проклинаше на някаква смесица от френски и испански, докато се бореше с една голяма чанта, която трябваше да бъде вдигната върху товарния жребец и след това здраво завързана за него. Докато Сантяго се върне, бе изпълнила нареждането му — с цената на няколко пришки и два счупени нокътя. „Ще му покажа аз на него! Нищо не би могло да ме спре!“ — повтаряше си тя. Той се облегна на лъка на седлото си и разгледа работата й.

— Ако се развърже, ще трябва да го затягате отново. Само така ще се научите да го правите като хората. Качвайте се на коня. Чака ни дълъг път — усмихнат Сантяго я наблюдаваше как се мята на седлото по един доста странен начин. — Минало е доста време, откакто с брат ви сте били деца. Да видим колко добре яздите сега — той смушка едрия си жребец и препусна в лек галон, като я остави да го следва с товарните животни.

Когато стигнаха останалите от групата, Елайза вече не бе сигурна, че нищо не би могло да я спре. Цялата бе мокра от пот. Мускулите на бедрата адски я боляха заради постоянното напрежение, с цената, на което се държеше на седлото. Тънките ръкавици й вършеха чудесна работа във Вирджиния, но след четири часа уморително препускане и на ранените й ръце вече бяха ужасно ожулени от въжето, с което водеше след себе си товарните коне.

Най-неприятното обаче беше, че Куин се бе оказал прав за корсета, а тя за нищо на света не би му доставила удоволствието да го забележи. Елайза вече бе напълно убедена, че до вечерта китовите кости, от които беше направен той, щяха да проникнат през кожата й и да се сраснат с гръдния й кош. Когато Сантяго даде сигнал да спрат, за да обядват, тя прехапа устни, за да не заплаче, слизайки от седлото.

Куин забеляза усилията й да скрие болките и умората си. Той знаеше, че е бил груб с нея, но трябваше да е сигурен, че тя може да понесе трудностите на пътуването им. За дама от висшето общество Елайза се справяше отлично. След спокойствието, което бе проявила по време на боя със Скадър, Сантяго вече трябва да бе разбрал, че от нея може да се очаква всичко.

За свой ужас тя видя, че траперите започнаха да свалят багажа от мулетата и да разседлава конете. Елайза уморено се върна при Буболечка и се зае да развързва товара.

— Аз ще направя това. Вие вървете да си почивате на сянка — предложи Куин.

Тя кимна и с вирната брадичка се отправи към примамливия хлад на група памукови дървета край малкото поточе. Мило се усмихна на Чако, когато младежът й подаде манерка с вода. Влюбеният хлапак бе безобиден, но Сантяго знаеше, че ще трябва внимателно да наблюдава останалите мъже.

Повечето от тях бяха от Санта Фе и се страхуваха от него достатъчно, за да си позволяват волности, но този път бе наел и двама нови — един американец и един ирландец, които бяха донесли кожи от областта Осидж. Шийн Брендън и Джефри Соамс можеха да му създадат проблеми.

Елайза се облегна на възлестата кора на едно старо памуково дърво и се огледа. Красотата на областта, през която минаваха, бе изключителна. Хълмовете бяха покрити с нежна зеленина. Тук-там имаше по няколко варовикови камъка, заобиколени с гъсти вечнозелени растения. Леденостуденият поток криволичеше между дърветата, които сякаш бяха застанали на стража. Елайза би дала диамантените си обици, ако можеше да си позволи удоволствието да събуе ботушите, да се съблече и да легне върху гладките, мъхести камъни, които се виждаха под кристалночистата вода. Но за такова нещо и дума не можеше да става, така че тя само потопи в потока кърпичката си и изтри лицето и шията си с нея. Какво блаженство!

Сантяго видя дребните капчици вода да се спускат в деколтето на роклята й. Представи си как се търкалят по закръглените й гърди. Не трябваше да се кара със Сирин снощи. Бившата му любовница бе обхваната от един от пристъпите си на ярост, а той се чувстваше толкова уморен от истерични жени, че си бе тръгнал от къщата й, без да се възползва от тялото й за последен път. Сега, само ден след началото на пътуването им, вече се чувстваше възбуден като буен младеж.

Елайза Лувоа обаче не би била лесна победа дори и при други условия. Бе предупредил хората си да се държат настрана от нея. Ако я направеше своя любовница, щеше да реши едновременно два проблема: да утоли страстта си с красивата вдовица и заедно с това да сложи край на домогванията на останалите мъже.

Очите й рязко се отвориха, когато той коленичи до нея и отвори кутийка с мехлем.

— Трябва да внимавате за кожата на лицето си, докато загрубее от слънцето. Ето, нека да… — той започна да маже почервенялата кожа на носа й с жълтия крем. Тя внимателно го наблюдаваше.

Докосването на пръстите му по лицето й беше необикновено интимно и чувствено. Действаше й нежно и отпускащо като самия мехлем.

— Чудесно е. Не знаех, че съм изгоряла, докато не седнах на сянка.

— От вятъра е. Разхлажда те, но кожата ти изгаря — усещаше, че тя леко трепери, докато я маже с крема. Дълбоките й виолетови очи, със стиснати гъсти мигли, гледаха надолу, но Елайза не флиртуваше с него. Сантяго бе видял в балната зала на Шуто, че е способна на такова нещо, за да постигне целите си, но това, което ставаше с тях от първата им среща на кея в Сейнт Луис, бе много по-различно от обикновен флирт. Тя бе високообразована жена, отдавна минала двадесетте, при това вдовица със сексуален опит, който сигурно бе не по-малък от неговия. Независимо от това Елайза трепереше.

Сантяго взе изранената й ръка, но тя я отдръпна. У нея се усещаше някакво напрежение, сякаш всеки момент щеше да започне да се бие с някого. След това все пак разтвори юмрука си и му позволи да я прегледа.

— Страхувате ли се от мен, мадам?

Бе на равнището на очите й. Накара я да вдигне поглед към него.

— Аз съм една сама жена, заобиколена от груби мъже. Само една глупачка нямаше да се бои, мосю Куин — тя си наложи да седи абсолютно спокойно, докато той слагаше мехлем на разранените й ръце.

— Предупредих ви кой съм и какво ще бъде пътуването. Засега още е лесно. Още не сме навлезли в трудната част от пътя. Ако искате, ще накарам Преследващия елен да ви върне в Сейнт Луис. На него можете да имате доверие — Сантяго знаеше, че Елайза ще откаже.

Тя издърпа ръката си и поклати глава.

— Сигурна съм, че вашият приятел е точно такъв, но ще остана. Ще се справя с трудностите на пътуването. И по-страшни неща съм преживявала, мосю Куин, повярвайте ми — Елайза се хвана за дървото, за да се изправи. Мускулите я боляха много.

„И по-лоши неща съм преживявала.“ Сантяго видя нещо в дълбините на очите й, някаква ужасна болка, която можеше да бъде разбрана само от човек, преживял същия ад като нея. Повече не се опита да я докосне.

 

 

До вечерта стигнаха южния бряг на Мисисипи и направиха лагер край мътните, кафяви води на реката. Растителността бе много гъста. Само на няколко крачки от тясната пътека гъвкави лози се увиваха около високи дъбове и кленове. Тънка като дантела папрат и остри, сиво-зелени бурени покриваха земята.

Сантяго избра една поляна, на която бяха спирали и други пътници. Преди да дойдат испанците и французите, оттук бяха минавали много индиански племена. След дванадесетчасовата езда Елайза слезе от коня като в транс. Тя бе твърдо решена да не изостава от другите, за да не я върнат обратно. Стисна зъби и започна да развързва багажа си, но преди да свали малките чанти от гърба на Буболечка, един мелодичен глас я прекъсна:

— Позволете на мен, мадам, Сантяго ме помоли да ви помогна. Аз самият имам малко багаж — с церемониална грация Преследващия елен посочи простите си мокасини и парчето плат около бедрата, сякаш бе облечен в сатенен редингот. Въпреки изтощението си тя му се усмихна.

— Много ви благодаря, мосю Преследващ елен.

Огледа лагера — мъжете, които разтоварваха конете, плюеха и псуваха на онази смесица от езици, която бе характерна за граничните райони. Двете индианки започнаха да разпалват огън, за да приготвят вечерята. Елайза не разбираше нищо от готвене, така че изведнъж се почувства ненужна.

Имаше нужда да остане сама, но за нищо на света нямаше да иска позволение за това от Сантяго. Единственият изход бе да попита странния индианец с външност на дивак и маниери на дворцов дипломат.

Когато Преследващия елен свали чантите и куфара на земята, тя каза:

— Има ли някое спокойно местенце, където ще мога да прекарам нощта… далече от мъжете?

— Не е за препоръчване да се отдалечавате от лагера. Наоколо има отровни змии, диви котки и дори индианци от племето озидж, които не биха се поколебали да вземат в плен една бяла жена. Предлагам да питате Сантяго за това, къде ще спите — лицето на мъжа с нищо не издаде мислите му, докато той довърши работата си и се отдалечи, оставяйки я да стои сама насред лагера, заобиколена от багажа си.

— Трябва да са планирали това заедно — промърмори си тя. Край реката имаше тясна ивица пясък. Може би ако тръгнеше по нея, щеше да стигне до място, където най-после да бъде сама. Елайза взе чантата с тоалетните си принадлежности и тръгна право към водата. Бе доволна, че в джоба й имаше пистолет. Само някой дивак, пък бил той и от лагера, да се опита да я нападне!

Сантяго я видя, че тръгва сама. Едрият ирландец Брендън я проследи със студен поглед. Скрит под клоните на един клен, Куин го видя да тръгва към водата, като пое в посока, която скоро щеше да пресрещне пътя му с този на Елайза, на десетина метра навътре в гората.

Тя се огледа назад. Никой не я преследваше. Добре. Беше се отдалечила на стотина метра зад завоя по пясъчната ивица. Сложи чантата си на земята и с една дълга пръчка провери за змии блатните храсти наоколо. Доволна от резултата, бързо клекна и облекчи естествените си нужди, после отиде при чантата си и я отвори. Тъкмо посягаше към сапуна, когато един глас наруши тишината:

— Ще се събличаш да се къпеш, а, ваше благородие? Богородице, това е гледка, която не искам да пропусна.

Пред нея стоеше едрият ирландец. Не бе го чула, тъй като пясъкът заглушаваше стъпките му. Гледаше я похотливо, а над челото му бе паднал къдрав кичур червеникава коса. Вероятно за някои жени би минал и за красавец. На пръв поглед той напомняше на Куин, но чертите му бяха груби, а държанието — невъзпитано и обидно. Мъжът пристъпи към нея като вълк, докопал плячката си.

Елайза не направи никакъв опит да се изправя и да побегне. Вместо това пъхна ръка в чантата и се престори, че търси нещо, докато плъзна другата в джоба на полата си и сграбчи пистолета.

Брендън се ухили.

— Скъпа, можем да си прекараме страхотно — да се преборим с монотонността на пътуването. Нали схващаш? — гласът му напомняше по-скоро мъркане. Тя не протестира, не направи опит да извика или да избяга. — Баща ми, Бог да прости душата му, беше якобинец. Избяга от Шотландия във Франция след въстанието през четиридесет и пета. Винаги твърдеше, че французойките са най-страстните любовници.

— Така ли? — Елайза се усмихна само с устни. — Неприятно ми е, че трябва да ви разочаровам, мосю Брендън, но аз съм наполовина французойка. Американката у мен е много по-силна и хладнокръвна — тя извади пистолета и се прицели, с пръст върху спусъка, готова да стреля право между краката му.

Лицето му побеля, но той не се помръдна. Бавно протегна ръце и нервно се изсмя.

— Моля те, красавице. Ще имаш нужда от защитник по време на пътуването.

Сантяго видя, че ирландецът бавно отмести крак назад, готов да хвърли пясък в лицето й.

— Не го прави, Брендън. Ако тя не те улучи, аз няма да пропусна.

Мъжът се обърна, разперил ръце в умиротворителен жест.

— Не исках да й направя нищо лошо. Дамата е сама…

— Грешката си е нейна. И тя няма да я повтори. Що се отнася до защитника, Брендън, смятай мястото вече за заето. — Сантяго върна пистолета в колана си, но ръката му остана върху дръжката.

Ирландецът се поклони подигравателно на Елайза. Жестокият му поглед накара кръвта й да замръзне. Беше си създала опасен враг.

Когато той си отиде, Сантяго се обърна към нея с присвити очи.

— Глупавото ви поведение надмина дори случката при пристанището на Сейнт Луис!

Той бе вбесен. Елайза се изправи и демонстративно прибра пистолета си.

— Можех и сама да се справя с положението.

— Малка глупачка! Той щеше да хвърли пясък в очите ти. За по-малко от десет секунди щеше да е отгоре ти, ако не го бях проследил!

Не бе мислила за това, но като си припомни движенията му, не беше изключено и да е вярно. Елайза го погледна право в нахалното лице.

— Не беше нужно да му казвате, че съм ви любовница!

Той подигравателно вдигна вежди.

— О? Да не предпочитате Брендън? Или Гравоа, или Монтоя?

Списъкът на суровите, мръсни търговци я накара да види в него единствения възможен избор.

— Вие сте не по-малко суетен от френския император.

Сантяго й отвърна с усмивка, която я вбеси.

— Само дето съм по-висок.

Тя се наведе и започна да рови в чантата, опитвайки се да прикрие червенината, избила по бузи те й при неговата забележка.

— Имам нужда да остана сама, за да се изкъпя, да сменя дрехите си, както и да спя на спокойствие. Обмислили ли сте този въпрос? — Елайза разбра гафа си в момента, в който проговори.

— Нали току-що ви обясних как стоят нещата? Ако спите при мен, ще имате пълно спокойствие.

Той я наблюдаваше как се бори с червенината, която искаше да избие по лицето й, точно по същия начин, както Сантяго водеше битка със себе си. Толкова силно я желаеше!

— Точно този вид спокойствие, който ми предлагате, съвсем не ме устройва, мосю Куин.

Той сви рамене с безразличие.

— Правите пътуването ни още по-трудно. Ще накарам Преследващия елен да ви намери някое закътано място и да ви направи палатка. Усвоеното от него чувство за британско кавалерство сигурно ще го принуди да се съгласи да ви охранява, без да иска да му се плаща за това.