Шърл Хенке
Жената на белия апах (22)

Двадесет и първа глава

— Не ми харесва това, че лейтенант Кастал ще замества губернатора — каза Елайза на Самюъл. Тя погледна през прозореца на хотелската си стая. Нахалният креол току-що бе минал по улицата.

— Да не ти е правил неприлични намеци? — попита брат й.

Сестра му се обърна и му се усмихна печално:

— Какъв защитник си имам! Самюъл, вече много години успявам да се грижа сама за себе си! Лесно мога да извъртя подобни предложения в моя полза — тя нервно прехапа устни, чудейки се как, по-добре да му обясни инстинктите, които се бяха развили у нея през годините на шпионска работа. Нещо непрекъснато я измъчваше — само да можеше да си го спомни! — Нямам доверие на Кастал. Той е много повече от прост испански офицер на граничната линия — френският му е съвършен.

Самюъл сви рамене.

— Както и на Алънкастър. Това е нормално за един образован мъж. Да не мислиш, че Кастал е замесен в заговора на Уилкинсън?

— Не е невъзможно. Мексиканската асоциация в Ню Орлиънс има широки връзки из цяла Нова Испания.

— Мисля, че можем да вярваме на Алънкастър — намеси се Самюъл.

— Още една причина да сме нащрек сега, когато сме зависими от Кастал. Ще ми се ескортът ни да бе готов преди заминаването на губернатора. Искам по-скоро да се махна от Ню Мексико.

— Лайза… — Самюъл се готвеше да зададе въпроса, който не му даваше мира от мига, когато научи, че сестра му е пресякла прериите, водена от испанския ренегат. — Каза, че Куин и сестра му са ти спасили живота. А сега нямаш търпение да си тръгнеш още преди той да е пристигнал в Санта Фе. Той ли е причината, поради която не желаеш никога повече да видиш Ню Мексико?

Тя отчаяно искаше да запази тайната си от Самюъл, за когото бе по-добре да не знае за връзката й с Куин, както и за истинското положение на брака й с Едуард.

— Трудностите по пътя бяха достатъчни, за да ме накарат да мечтая за американска земя, Самюъл. Испанецът бе добър водач. Той спаси живота ми. Това е всичко — Елайза се извърна. Самюъл усети, че сестра му не казва всичко.

— Доста си се променила от времето, когато бяхме деца, Елайза! Знам, че Лувоа е виновен за това, но не можеш да ме заблудиш! Проверих някои неща за този испанец, откакто губернаторът ме пусна на свобода. Има репутацията на женкар и…

Силно почукване на вратата ги прекъсна. Доволна, че така ще сложи край на въпросите на Самюъл, Елайза покани госта да влезе.

Преследващия елен бе с риза и панталони от еленова кожа — обичайното облекло за траперите и търговците от пограничните райони. Беше отрязал опашката си и не бе бръснал главата си. Той се обърна към нея със сериозно изражение:

— Току-що получих лоши новини от индианците в Алкадо отвъд реката. Заловили са Сантяго по пътя към Чихуахуа и са го довели в пустия затвор на хълма, — и той посочи с ръка възвишението, което се виждаше през прозореца.

Сърцето й спря да бие.

— Заловен! Да не са разбрали за оръжията!

— Не, оръжията отдавна са при липаните — Кастал не може да докаже нищо. Спомняш ли си дуела на Сантяго в Ню Орлиънс?

— О, боже! Кастал! Това беше името на семейството! — Елайза притисна длан към устата си. — Трябваше да си спомня! Когато срещнах лейтенанта, веднага ми се стори подозрителен, но не знаеха защо.

— Креолът трябва да е смятал Сантяго за мъртъв през всичките тези години. Отскоро са го прехвърлили на служба в Санта Фе, където сигурно е научил истината. Той ще убие приятеля ми, Елайза!

— Но той няма право! На какви законни основания може да го задържа в Ню Мексико, след като не знае за търговията с оръжие?

— Търговия с оръжие? Лайза, не бива да се забъркваш с тези контрабандисти. — Самюъл се опитваше да застане между сестра си и Преследващия елен.

Тя отстрани брат си.

— Самюъл, това е Преследващия елен, мой много добър приятел. Без него не знам как щях да преживея дългото пътуване. Преследващ елен, това е моят твърдоглав брат лейтенант Самюъл Шелби. Не му обръщай внимание и ми разкажи всичко!

Брат й се намръщи, но млъкна. Преследващия елен обясни:

— Кастал няма нужда от законни основания, за да го арестува. Явно е получил информацията за пътуването на Сантяго на юг, за да се срещне с Нощния вятър от Джефри Соамс.

— Нощния вятър! Водачът на апахите?

Самюъл все по-малко и по-малко разбираше за какво става дума. Сестра му и едрият индианец изобщо не му обърнаха внимание. Преследващия елен продължи:

— Войниците на лейтенанта докарали Сантяго в затвора рано тази сутрин. Никой не знае, че той е там.

— А докато Алънкастър отсъства, управлението на града е в ръцете на Кастал — тя можеше да прочете в очите на индианеца колко сериозно е положението.

— С колко време разполагаме?

— Кастал няма просто да убие Сантяго. Неслучайно го е довел в този затвор. Уредите за измъчване в него са изобретение на бащата на Куин от времето, когато е бил губернатор на града.

Тя се ужаси. Когато отново бе в състояние да говори, попита:

— Какви са плановете ти и как мога да ти помогна?

— Чакай малко…

— Той спаси живота ми, Самюъл! — тихо каза Елайза.

Брат й се взря в бледото й лице.

— Става дума за много повече от дълг на честта, нали, Лайза?

Преследващия елен се намеси:

— Нямаме време за това. Отивам да доведа Нощния вятър. Той и хората му са единствената ни надежда да освободим Сантяго. Но това ще отнеме време — а ние не разполагаме с много, особено след като Кастал започне мръсните си игри с Куин. Жителите на Аналко ми разказаха доста неща за лейтенанта. Той май е не по-малко луд от Конъл Куин!

— Ще се постарая да ти осигуря необходимото време, Преследващ елен!

Елайза се чудеше как да подходи към студения креол. Обърна се към Самюъл и го попита:

— Би ли тръгнал след губернатора? Може би той ще успее да се върне, преди Преследващия елен да намери брата на Сантяго!

— Небезизвестният лидер на апахите! — мрачно каза Самюъл.

— Малко хора знаят за тяхното родство — предупреди го Преследващия елен.

Самюъл изгледа индианеца, после отново се обърна към сестра си и въздъхна:

— Трябва да си осигуря кон и да получа информация за това, как да стигна до Таос. Ако яздя достатъчно бързо, може и да успея да върна Алънкастър тук навреме — ако, разбира се, той реши, че това приятелче Куин си заслужава труда и времето. Но не искам да се излагаш на каквато и да било опасност, Елайза!

— Не се безпокой — излъга го тя, като едновременно почти го изблъска към вратата.

— Той е много опасен човек, а ти си на непозната територия — неговата територия, Елайза! — брат й не се предаваше току-така.

Тя поклати глава и каза меко:

— Почти целия си живот съм прекарала на чужда земя и сред опасни мъже! Не съм глупачка, Самюъл! Ще внимавам!

Той все още не бе напълно убеден.

— Не трябва да те оставям сама.

— Просто ще използвам чара си върху тази змия в човешки образ, и то само докато доведеш помощ!

— Спомняш ли си последната си среща със змия, Елайза? — намръщено попита Самюъл.

Лицето й изразяваше твърда решимост да направи каквото е намислила. Нямаше смисъл да се опитва да я разубеждава — по-добре да доведе Алънкастър възможно най-бързо! Питаше се какво ли означава за нея този испанец.

Той хвана сестра си за раменете.

— Обещай ми, че няма да направиш някоя глупост, така че да настроиш Кастал против себе си!

— Отдавна съм в тази игра — имам повече опит и от двама ви! — тя се взря в тъмните очи на брат си, а после и в разтревоженото лице на Преследващия елен. — Трябва да намерите помощ възможно най-бързо!

В отговор индианецът само кимна — той знаеше за чувствата й към Сантяго. Елайза се огледа критично в огледалото и реши, че видът й е съвсем приличен. Вече бе уведомила лейтенанта, че се налага да се видят. Той я бе поканил да вечерят заедно в двореца на губернатора. Личният му ординарец щеше да я придружи до там.

— Тази вечер трябва да се постарая да го държа надалече от Сантяго! — измърмори тя, докато разглеждаше лилавата копринена рокля, която Сантяго й бе наредил да вземе на брега на река Мисури, след като я беше накарал да изостави всичките си други официални тоалети. Сантяго! Сърцето й заби по-бързо. Тя продължи да обмисля как да се държи с Кастал.

При първата им среща бе разбрала, че креолът я харесва. Нямаше да е трудно да го съблазни. Елайза си даде сметка, че е готова дори на това, за да спаси Сантяго, и мисълта я шокира. Но ако спи с Кастал, едва ли ще промени нещата. Той едва ли би се отказал от отмъщението заради една жена. Всъщност, ако не изиграеше картите си добре, креолът можеше да затвори и нея при Сантяго! Приглади още веднъж косата си и намести аметистовата шнола, която придържаше големия, лъскав кок. Не, щеше да е голяма грешка да покаже на Кастал колко много означава за нея този мъж. Дори и да имаше някаква политическа власт, едва ли можеше да се възползва от нея в този затънтен край.

Кастал едва ли би обърнал внимание на заплахите й, както нямаше да се впечатли и от женските й хитрини.

Тревогата за Сантяго й пречеше да обмисли всичко хладнокръвно, както бе правила в подобни ситуации преди. Елайза отиде до малкото легло, взе копринената си чантичка и се приготви да върви. Изпратените да я вземат войници я чакаха от доста време.

— Ще трябва да действам по инстинкт. Убедена съм, че и той е от заговорниците. Но как мога да се възползвам от това?

Веднага щом мина през голямата, празна зала на двореца, за да бъде въведена в частната столова, тя разбра, че е имала всички основания да се страхува. А ако Кастал усетеше нейната несигурност, щеше да се нахвърли отгоре й като хрътка върху ранен заек.

Косата му бе безукорно сресана назад, разкривайки аристократичните черти на лицето му. Беше се постарал доста, за да изглежда възможно най-добре. Носеше тъмносиня униформа със златни ресни. За разлика от аскета Алънкастър този мъж обичаше да излага на показ властта си. Когато се усмихна и се наведе над ръката й, за да я целуне галантно, Елайза видя в очите му да гори студен като смъртта пламък.

— Добре дошли, мадам Лувоа. Станали сте още по-красива от времето на първата ни среща в Санта Фе. Вие привлякохте вниманието ми още в деня, когато пристигнахте тук! — каза той на перфектен френски. Устните му докоснаха ръката й и Елайза едва се сдържа да не се дръпне с отвращение.

— Много мило от ваша страна, че ме поканихте на вечеря, лейтенант! Или предпочитате да ви наричам губернатор?

Усмихна й се хищно.

— Нека забравим за титлите тази вечер — каза Кастал и я придружи до мястото, където един прислужник индиец я чакаше, за да й помогне да се настани край красиво наредената маса.

— За мен е огромна чест да забавлявам първата американка, посетила Санта Фе, докато негово превъзходителство отсъства от града. Мислех, че и брат ви ще се присъедини към нас.

Навлизаха в опасни води.

— Самюъл се е влюбил в тези диви, екзотични земи — предпазливо заобяснява тя. — Нае един трапер, за да го води, докато ловува наоколо — и без това разполагаме с няколко дни, докато губернатор Алънкастър се върне и ние си тръгнем.

— Брат ви успя ли да изпълни мисията си пред губернатора? — попита я Кастал, докато наливаше червено вино в чашата й.

Елайза сви рамене и отпи, за да си даде време за отговора.

Сигурно бе подслушвал разговора й с Алънкастър, когато се бе опитвала да спаси брат си.

— Брат ми, ми е много скъп, лейтенанте! — тя се усмихна и продължи: — Но често той е прекалено честен и предан на благородната кауза. Мисията му бе опасна, но, за съжаление, напълно безполезна. Успях да уредя безопасното му завръщане у дома и това е всичко, което има значение за мен — отново се усмихна и смени темата: — Моля ви, кажете ми откога служите на Ню Мексико?

— Отскоро. Преди френският император да продаде Ню Орлиънс на вашата родина, служих там. — Очите му се вторачиха със стъклен поглед в сгъстяващия се мрак навън. — Моето семейство има стари традиции във военната служба за испанския монарх. Повечето от времето си прекарах първо в Испанска Луизиана, а после в Тексас, преди да бъда изпратен в тукашния гарнизон.

Явно мразеше американците за това, че му бяха отнели родния дом. Пък и така повишението му се беше изплъзнало — едва ли някой щеше да го забележи в този затънтен пограничен район. Семейството му сигурно бе обедняло. Затова се бе присъединил към затворниците — за да забогатее отново! Дали да не се опита да го убеди, че Сантяго има достъп до много пари? Реши, че си струва да опита.

— И вие ли споделяте моето възхищение от Нова Испания? Това е една многообещаваща страна!

Кастал я изучаваше с поглед, докато им сервираха агнешко, нарязано на тънки филийки, пресни зеленчуци и горещи царевични питки. Накара прислужника да напълни отново чашите им с вино, после го отпрати и отново я погледна. На светлината на свещите лицето му й се стори зловещо.

— Каква игра играете, мадам?

Елайза приложи всичката си воля, за да отхапе от агнешкото и да отпие глътка вино, преди да му отговори с престорена невинност:

— Игра ли, лейтенанте? Аз? — тя тихичко се изсмя и мина на испански: — Просто смятах, че тук се крие истинско богатство… А испанската власт е точно толкова слаба, колкото и армията на брат ми.

Изненадан от перфектния й испански, той я поздрави, като вдигна чашата си с подигравателен жест и също заговори на родния си език:

— Уж сте американка, пък думите ви намирисват на измяна.

— Също като вас бях отгледана от два свята. Баща ми е американец, но майка ми беше французойка, израснах във Франция и се омъжих за един слаб и глупав френски дипломат. Сега сама трябва да се грижа за интересите си.

— Ами вашият романтичен брат? Неговите идеи не ви ли интересуват?

Елайза сви рамене.

— Да дойда тук, за да освободя Самюъл, беше много удобно за мен! По пътя научих особено ценни неща за ренегата, който ме доведе дотук. Вярно ли е, че го държите затворен в тъмницата на хълма?

Кастал присви очи и отпи голяма глътка вино.

— Захванали сте се с много опасна игра, мадам! Откъде разбрахте за Куин?

— Защо смятате, че отпратих брат си да отиде на лов за елени? Откакто пристигнах, очаквам Куин да се появи отнякъде.

— Имам свои информатори сред неговите хора, пък и няколко местни. Защо ви интересува толкова този ренегат? Любовна аферка, а? Не сте първата жена, попаднала под магията му!

За тайнствената непозната, причина за дуела навремето ли говореше? Елайза се позасмя, сякаш идеята й се видя толкова абсурдна, че не си заслужаваше да се опитва да му отговори.

— Признавам, че грубата му привлекателност предизвиква моя интерес, но много повече ме вълнува богатството на рода Аранда, отколкото последният му жив наследник.

Напълно забравил за вечерята, той изсъска:

— Какво богатство! Куин е само един измамник, ренегат, който навремето се опита да мине за граф. Баща му беше ирландски наемник, завършил кариерата си като напълно луд и отчаян човек!

— Ха, лейтенанте, измамили са ви! Сантяго Куин наистина е един низвергнат продажник, избрал да живее сред диваците, но майка му е била наследничка на известна испанска фамилия. Той наистина е граф Аранда и сега използва парите си, за да се занимава с търговия на оръжие със съюзниците на апахите. Почти бях успяла да го накарам да ми каже къде точно е скрито богатството му, което явно е разпръснато на няколко места по пътя от Мексико Сити до Ню Орлиънс. Сега научавам, че сте го арестували. А това е много неудобно за мен! — тя се нацупи, след което продължи: — Но аз не съм алчна. Нямам нищо против да си поделим златото.

Той я изгледа подозрително.

— Мислите ли, че ще можете да измъкнете тази информация от него?

— Ако бях довършила първоначалния си план, със сигурност нямаше да имам проблем. Но затворническата килия не е най-подходящото място за целта, нали лейтенанте?

— Освен прелъстяването има и други начини да научиш нещо от един мъж! — отвърна Кастал. Въпреки че сърцето й спря да бие, Елайза му се усмихна така, сякаш говореше на дете.

— Можете да го измъчвате, докато умре. Той никога няма да проговори. Глупакът приема на сериозно въпроса с апашката си чест, а за индианците смелостта пред лицето на смъртта стои над всичко! Не може да не го знаете, след като цял живот сте се сражавали с червенокожите!

— Той е бял, а не индианец!

— Той е Белия апах. Няма да постигнете нищо с вашите методи.

Каста присви очи. Лицето му придоби подозрително, враждебно изражение.

— И какво предлагаш в замяна, скъпа?

— Просто малка промяна на първоначалния ми план. Никога не съм била толкова наивна, че да смятам, че ще се прости напълно с богатството си. Възнамерявах да го придружа от Санта Фе до Ню Мексико, а после да го проследя и разбера къде крие парите си. Само Сантяго Куин, граф Аранда, може да ни заведе при златото си. Ако успеете да уредите нещата така, че той да избяга, аз бих могла да му кажа, че съм организирала бягството, и да го накарам да ми вярва отново. Тогава вие можете да ни последвате. Заедно ще научим тайните му!

Кастал си играеше с чашата си, взирайки се в искрящото червено вино в нея.

— Да предположим, че стане, както предлагате вие. Как ще съм сигурен, че няма да ми избягате и двамата?

— Сигурно имате поне един или двама войници, които са готови да изпълнят всяка ваша заповед. Те могат да се престорят на хората, които ще наема да ми помогнат при бягството — с примряло сърце тя следеше реакцията му.

— Не, не става. Твърдите, че не изпитвате никакви чувства към ренегата, но сте готова да рискувате и да пътувате отново през тази дива земя с него!

— Сега обаче знам, че той може да ми даде много повече от мимолетно сексуално удоволствие. А за мен парите са много по-важни, отколкото всичко друго! — Елайза добави с леден глас: — А за вас парите на Куин означават власт.

Той се усмихна студено.

— Значи моите осведомители в Ню Орлиънс се оказват прави! Вие наистина се бъркате в нашите планове!

Елайза отново сви рамене.

— За мен няма значение дали искате да завземете всичката собственост в Ню Мексико на негово величество, стига аз да получа парите си, които ще ми осигурят свобода.

— Тогава нека проверим и искреността ви веднага! Елате! — той се изправи и протегна ръка.

Тя мълчаливо се подчини, знаейки добре какво възнамерява да направи Кастал — нещо, което накара сърцето й да забие ужасено.

— Изпитвате ли ме, лейтенант?

— Точно така, мадам!