Шърл Хенке
Жената на белия апах (21)

Двадесета глава

Ел Камина Реал, близо до Чихуахуа Сити

Сантяго препускаше на юг. Ако сведенията на Точния лък се окажеха верни, щеше да настигне Хоакин след няколко дни. Радваше се, че ще се види с брат си, но нямаше особено желание да му разкаже всичко за историята с Елайза. Връзката на Хоакин и Орлена беше преодоляла какви ли не опасности и обрати на съдбата, но те се обичаха. Дали и Елайза изпитваше същите чувства към него? Все още си спомняше отчаянието й, когато й бе предложил да се омъжи за него. Не беше ли прибързал в преценката си за нейната вина? Бракът й явно е бил нещастен. Може би затова тя не искаше да се обвързва отново, особено пък с мъж, който според нея нямаше никакви пари, за да й осигури приличен живот. „По-добре да не мисля за това“ — измърмори той на Чиста кръв. Отново се замисли за своя полубрат. Напоследък Хоакин рядко се проявяваше като индианския защитник Нощния вятър. Последната му акция бе много специална. Той беше нападнал памуковите плантации при Енсенилас само за да освободи десетките роби апахи, които бяха принудени да работят там при непоносимо тежки условия. Повечето от тях бяха още деца, чиито близки бяха избити. Навремето се бе случило същото и с Нощния вятър. В момента Хоакин ги отвеждаше при стария францисканец, отец Бартоломе. Свещеникът имаше училище край Чихуахуа Сити. Там за децата щяха да се грижат добре. През последните години стотици индианчета бяха спасени по този начин. Бяха минали почти две години, откакто Сантяго за последен път бе посетил отец Бартоломе, който бе неговият пръв учител в Нова Испания. Нямаше търпение да се срещне със стареца. Нуждаеше се от спокойствието и мира, които излъчваше светият човек. Сантяго разсеяно преведе коня си между кактусовите храсти. Този пустинен участък от пътя винаги му бе правил огромно впечатление, като се има предвид, че съвсем наблизо се намираха плодородни речни долини с плодни дръвчета и ниви, засети с царевица. Сантяго чу тропот от коне, преди да ги види. След него препускаха испански войници. Като се убеди, че не бяха команчи или някакви други бандити, той спокойно продължи пътя си. Но защо ли се бяха разбързали толкова? Нима бяха разбрали къде ще отведе децата Нощния вятър? Не биха си дали труда да дойдат чак дотук само за да си върнат обратно десетина роби, но пък щеше да им достави огромно удоволствие да заловят известния със своята смелост Нощния вятър. Докато ги гледаше как се приближават, Сантяго бе обзет от безпокойство. Нямаше как да се скрие в тази гола, равна местност. Войниците превалиха и последното малко възвишение и го забелязаха. Той спря и ги изчака да се приближат. Двамата мъже, които яздеха начело, бяха облечен в сиво — сержантът и неговият оръженосец — очевидно опитни гвардейски войници. Когато намалиха ход, за да се изравнят с него, Сантяго вдигна ръка за поздрав. И двамата бяха извадили мускетите си, готови за стрелба, въпреки че не се целеха в него. Той премести погледа си от тях към лейтенанта, който тъкмо ги настигна.

Слънцето светеше откъм гърба му пък и не можеше да види добре новодошлия заради широкополата шапка, която прикриваше лицето му. Обаче мъжът му се стори познат.

— Виждам, че не ме позна, ирландецо! — Раул Кастал вдигна ръка, за да нареди на хората си да заобиколят Сантяго от всички страни.

Щом чу подигравателния му глас, Куин се пресегна за пистолета, но застаналият зад него сержант опря в гърба му дулото на пушката си. Сантяго вдигна ръце и се вторачи в тъмните, пълни с омраза очи на отколешния си враг.

— Значи още те е страх да се изправиш сам срещу мен като истински мъж, Раул! — и той посочи шестимата войници, до един насочили оръжията си към него, готови за стрелба.

— Би било прекалено лесно и бързо да умреш на дуел, Куин.

— Същото важи и за теб, но ти май не си готов да поемеш този риск!

На красивото лице на Кастал се появи студена усмивка.

— Ако умра, ти пак ще се измъкнеш ненаказан за смъртта на брат ми.

— Много добре знаеш, че това не беше убийство, пък и вече не ме търсят нито в Ню Мексико, нито в Ню Орлиънс!

— Всички знаят, че си просто един ренегат, търгуващ с апахите. Това е сериозно престъпление в Ню Мексико.

— Значи единственото, което искаш, е да възтържествува справедливостта, така ли? — въпреки че имаше нищожни шансове за това, Сантяго си даваше сметка, че трябва да се опита да избяга. Не му се щеше да мисли какво ще направи с него отмъстителният креол. — Убий ме и бъди проклет, Кастал! — извика той, с лявата си ръка изби опряната в гърба му пушка, приведе се наляво и се втурна напред към лейтенанта.

Почти успя, но копелето се измъкна на косъм от сигурната смърт. Изгърмя мускет и Сантяго се свлече в безсъзнание на земята, преди да успее да пререже гърлото на Кастал с ножа си, който само се плъзна настрани и уцели креола в дясната ръка. После всичко потъна в тъмнина.

Когато дойде в съзнание, Сантяго откри, че е вързан върху коня си, така че нямаше как да измъкне ръцете и краката си. Опита се да се изправи на седлото. Главата го болеше, а зрението му бе силно замъглено. Не можеше да се изправи, понеже ръцете му бяха завързани здраво с въжето.

— А, виждам, че отново си сред нас! Добре! Сега мога да ти кажа какво те чака в края на пътя. Нали не си се надявал, че като се опиташ да ме убиеш, ще умреш бързо и безболезнено?

— Още секунда и щях да прережа гърлото ти, Кастал! — отвърна с прегракнал глас Сантяго и се загледа в окървавената превръзка на дясната ръка на лейтенанта. Чувстваше езика си подут, а устата — суха като праха по пътя. Изобщо не си направи труда да помоли за вода. Кастал отпи голяма глътка от дървената манерка, окачена встрани от седлото му, после се пресегна и изля малко вода върху гривата на Чиста кръв, само на няколко сантиметра от главата на Сантяго.

— Не си ли жаден, а? — подигравателно попита той, когато Куин дори не се опита да се наведе напред към безценната течност. Засмя се. — Ще ожаднееш, докато стигнем Санта Фе, но не се безпокой, ще ти давам достатъчно вода, за да останеш жив!

Сантяго не отговори и Кастал продължи, без да откъсва поглед от лицето му.

— Имам специални планове за теб. Откакто научих за чудотворното ти възкръсване, не съм преставал да мисля как да умреш. На високия хълм в северната част на града има един стар затвор. Преди са го използвали за тъмница за задържаните индианци, но напоследък губернаторите са все хора с меки сърца, които смятат, че сградата не е подходяща за целта — нещо, в което твърдо е вярвал баща ти, докато е управлявал града!

Куин стисна устни. Раул се усмихна.

— О, да, знаменитият ти баща е бил доста изобретателен мъж! Имал желязна килия горе-долу с размерите на ковчег, в която държал най-непокорните затворници. Ако сега си гладен и жаден, изменнико, почакай да видиш как ще се чувстваш, щом прекараш само ден сред тези железни стени. Ще запаля факли наоколо, за да помогна на жаркото лятно слънце да си свърши по-добре работата! Кожата ти ще започне да се свлича!

Сантяго си припомни мъченията, на които бяха подложили Хоакин в тази килия, и усети, че започва да му се повдига.

Интересно дали Алънкастър знаеше за действията на Кастал. Губернаторът сигурно щеше да иска да го разпита, но не би одобрил методите на своя лейтенант. Нямаше смисъл да се надява на това. Кастал щеше да вкара пленника си в запустелия затвор през нощта.

 

 

— За бога, какво правиш тук? — Самюъл притисна Елайза в прегръдките си.

Когато го въведоха в малката стаичка, той бе очаквал поредния разпит, но не и да види родната си сестра!

— Аз съм тази, която трябва да ти се кара! Това, което направи, бе възможно най-идиотското, глупаво, опасно нещо, което може да се измисли! Ти си войник, а не шпионин! Слава богу, че остави писмата на място, където можех да ги намеря само аз!

— Ти трябваше да предадеш информацията на хората на Джеферсън. Ако знаех, че ще дойдеш тук, щях да тръгна, без да оставя и ред!

— Нямах време! Трябваше да действам незабавно! — отвърна тя.

— Аз също нямах избор — защити се той. После се отдалечи от нея и прокара нервно ръка през косата си. — И ти ли си арестувана? Човек трудно може да убеди губернатора, в каквото и да е.

— Не съм толкова сигурна. Алънкастър е суров, но справедлив и аз мисля, че двамата ще успеем да го убедим в добрите намерения на президента. В момента той изпрати патрул да търси експедицията на Пайк.

Самюъл се усмихна тъжно.

— Това го знам и аз. Почти ни заловиха в лагера на понийте малко преди да успея да избягам.

— Кажи ми всичко, което знаеш за експедицията! Къде се намират сега?

— Не бързай толкова, умна ми сестро! — смъмри я Самюъл.

— Аз съм по-голямата, не помниш ли?

— За мен си все още малкото момиченце от нашето детство — пред неговите метър и осемдесет тя наистина изглеждаше дребничка. — Лайза, аз също минах по този път. Пълно е с диваци и змии. Как, за бога, успя да оцелееш?

— Диваците ми бяха най-малката грижа. Що се отнася до змиите, мисля, че щом оживях след смъртоносно ухапване, не е толкова тясно да ме убие човек!

Той пребледня. Чувстваше се виновен за това, което е трябвало да преживее сестра му.

— Как пристигна тук? Генерал Уилкинсън едва ли ти е осигурил охрана?

— Наех един човек — тихо отвърна тя. — Испанец, който добре познава пътя. Изминава това разстояние няколко пъти годишно.

— За малкото време, което прекарах в Сейнт Луис, научих само за един мъж, който отговаря на описанието ти — испански ренегат, полуирландец и истински главорез на име…

— Сантяго Куин. Да, Самюъл! И трябва да ти кажа, че той се оказа прекрасен водач!

Самюъл присви очи и се вгледа в лицето й, като не пропусна да отбележи, че тя отбягва погледа му.

— Лайза…

— Предпочитам да не говорим повече за Куин — прекъсна го с такава решителност, че той само въздъхна и примирено вдигна ръце, когато Елайза продължи: — Сега ми разкажи всичко за лейтенант Пайк! Трябва да го знам! Тази вечер ще вечеряме с губернатора.

— Пайк е по-страшен и от торнадо — кисело отвърна брат й.

Изражението й се промени за момент, но те веднага дойде на себе си и каза:

— Знам от опит колко опасни могат да бъдат силните ветрове. Моля те, продължавай!

 

 

Масата бе застлана с бяла покривка, горяха красиви сребърни свещници. Алънкастър се бе постарал за гостите си. Тримата се губеха в огромната столова. Няколко индианци започнаха да сервират вкусно месо и пресни зеленчуци. Като наля вино, Алънкастър вдигна чаша:

— Искам да вдигна тост с нашето отлично вино!

Елайза и Самюъл също вдигнаха чаши.

— Да пием за една смела сестра и нейния брат, рискували живота си в служба на родината и в името на мира!

— За испанската вежливост! — отвърна гостенката и тримата отпиха от чашите си.

— Да разбирам ли, че най-после сте решили, че намеренията ни са благородни, ваша светлост? — попита Самюъл.

— Открихте ли лейтенант Пайк? — намеси се и Елайза.

— Никой от хората ми не го е открил все още. Това е много странно, защото, дори и да бе избрал някой заобиколен път вече трябваше да сме го засекли. Вероятно се е загубил!

Младият мъж учтиво отбеляза:

— Никога не съм срещал по-неориентиран човек от него. И сякаш за да усложни нещата още повече, той на няколко пъти се отклони от пътя си, като така рискува живота на хората си. Тръгваше към всяко малко ручейче или пък възвишение на хоризонта. Много лошо се справя с поставената му задача — да се остави да го хванат!

— Ще го пипнем, не се безпокойте! Въпреки че трябва да го направим колкото се може по-скоро, преди да паднат снеговете. Ако наистина са толкова зле екипирани, едва ли ще оцелеят в такова време.

Преди Елайза да успее да зададе въпроса си, Алънкастър каза:

— Стига сме говорили за този безумец Пайк! Имам добри новини за вас. Току-що получих уверение, че войната ще бъде избегната. Вашият генерал Уилкинсън е решил да се съобрази с желанията на своя президент. Отпътувал е от Нехитохес в Сабине, за да сключи договор с испанските военни сили там. Ако и двете страни не прекрачват неутралните територии, мисля, че напрежението скоро ще спадне.

— Тази новина изисква специален тост! — възкликна Самюъл и погледна сестра си.

„Какво ли значи това? Защо ли Уилкинсън е решил да загърби Мексиканската асоциация и испанските метежници?“ — помисли си Елайза.

— Сигурно ще се радвате да научите, че съм ви уредил безопасно пътуване към дома, веднага щом ескортът ви се приготви, ще тръгнете през Тексас към Ню Орлиънс. Казват, че природата там е прекрасна по това време на годината!

— Във всеки случай, ще е много по-хубава, от колкото по високите равнини! — каза Самюъл.

— Много сме ви благодарни, ваша светлост! — младата жена искаше да научи нещо повече за плановете на Алънкастър относно Пайк, но се съмняваше, че ще получи отговор. По всяка вероятност губернаторът щеше да го затвори.

Точно в този момент на вратата се почука и в стаята влезе един адютант с писмо за губернатора. Той набързо го прочете и се изправи, като се извини на гостите си, че трябва да ги напусне, преди вечерята да е свършила.

— Много тревожни новини. Нашите съюзници команчите са отвлекли дъщерята на много важен земевладелец от Таос, който командва голяма войскова част. Трябва веднага да отида да видя как можем да избегнем пълната катастрофа! Докато ме няма, ще командва лейтенант Кастал. Ако имате нужда от нещо, преди да си тръгнете, обръщайте се към него!