Шърл Хенке
Жената на белия апах (11)

Десета глава

През целия следобед Елайза наблюдава Сантяго, сърдита за това, че се бе отдръпнал от нея, ядосана на себе си, че толкова й липсва неговата компания. Когато вечерта се установиха, за да нощуват, дъждът вече беше спрял и бе станало непоносимо горещо и задушно. След срещата си със смъртта тази сутрин тя реши да вземе мерки, за да не се повтарят подобни злополуки. Преследващия елен й бе казал, че до Санта Фе ги чакат много такива препятствия.

Елайза взе няколко сребърни монети, отиде при Чако, който охраняваше животните с багажа, и му хвърли парите.

— Искам да си купя панталони, а вие май сте моя ръст. Можете ли да ми дадете от вашите?

— Но, сеньора, не смятате да… — той я изгледа удивено.

— Точно това мисля да направя. Ако парите не са достатъчни, ще ви дам още.

Момчето поклати глава.

— Това е повече от достатъчно за кърпените ми панталони, но… дон Сантяго няма да одобри това.

Тя тихичко измърмори какво може да направи дон Сантяго, ако не одобри покупката й, и накара Чако да сведе очи, да свие безпомощно рамене и да се отдалечи.

На следващата сутрин Елайза излезе от палатката си и тръгна към лагерния огън, за да закуси. Всички мъже се вторачиха в нея. Дори индианките я зяпнаха. Накрая Брендън одобрително изръмжа и каза:

— Кой е това, момчета, новият помощник на Чако ли?

— Какви крака! — измърмори тихо Соамс.

Още няколко души направиха похотливи забележки, но всички веднага млъкнаха, когато се появи Сантяго. Елайза не помръдна от мястото си.

— Елате с мен — нареди той и като изгледа заплашително похотливите физиономии на наобиколилите ги мъже, се отправи към отдалечена групичка дървета.

Елайза реши да не рискува да предизвика гнева му пред другите и да бъде публично унизена, затова го последва.

Когато го настигна, той огледа дългите й стройни крака и закръгления й ханш и попита:

— За бога, какво си мислите, че правите?

— Не искам да се удавя следващия път, когато пресичаме някоя река.

— Не можете да се обличате като мъж!

— Първо ми се карате за това, че се обличам и яздя по женски. Сега пък сте недоволен, че не го правя!

— Имате ли представа какво причинявате на един мъж с подобна гледка на женски задник и крака, толкова добре очертани?

— А вие знаете ли какво може да причини речното течение на една жена? С панталони аз мога да яздя спокойно и да плувам, ако се наложи. Тези дрехи ще ми спасят живота.

— Тези дрехи ще ви костват живота! — той прекара пръсти през косата си и без да сваля поглед от нея, изруга.

Тя остана спокойна, решена да докаже правотата си.

— Няма да рискувам да се удавя следващия път!

— Значи си готова да ти се случи това? — той изръмжа и я грабна в прегръдките си. Диво и жадно впи устни в нейните. Тялото й се разтопи в ръцете му. Това, което ставаше сега, нямаше нищо общо с целувката в градината на Шуто. Целуваше я с цялата дълго потискана страст, гняв и объркване, които бе изпитвал от мига, в който я видя. Силното му тяло се притисна към нейното, а ръцете му грубо се спуснаха по гърба, извивката на ханша и задната част на бедрата. Той прокара език по устните й, които веднага се разделиха. Проникна вътре, като опитваше, вкусваше, изискваше ответ от нейна страна.

Първоначално тя бе плаха — споменът за онази целувка, завършила много бързо, прекалено бързо дори, бе твърде пресен. Елайза усети, че по тялото й се разлива приятна топлина. После едната му ръка се придвижи нагоре, за да покрие гърдата й, докато бедрото му се промуши между краката й и започна да се движи нагоре-надолу, галейки чувствителното място през тънкия плат на панталоните. Тя усети болка ниско в корема си и се притисна още по-близо до него, като притисна крака му между бедрата си.

Сантяго вече беше готов да я повали на земята и да разкъса дрехите й, когато чу покашлянето на Преследващия елен.

— Намерих следи от ловци от племето озидж само на миля оттук. Трябва да обсъдим какви подаръци ще им дадем — той се обърна и изчезна между дърветата.

Куин повдигна Елайза, остави я подпряна на едно дърво и се отдалечи, докато и двамата се съвземат.

Младата жена му обърна гръб. След случилото се целувката им на бала й изглеждаше като най-обикновен флирт. Тя бе ужасена от себе си — щеше да му позволи да направи с нея същото отвратително нещо, което вършеше Едуард, но с този ренегат тя дори го бе поискала!

Сантяго я видя как забива нокти в кората на дървото. Явно се срамуваше, че е отговорила на целувката му. Той се разгневи, същевременно се почувства унизен, но отказваше да си признае.

— Скоро ще имаме посетители. Само ако си отворите устата, кълна се, че ще ви продам на тях!

След грубото му нареждане Елайза се обърна и тръгна към лагера. Не искаше да вижда никого.

Мъжете бяха разтревожени от срещата с озиджите и не й обърнаха никакво внимание.

Делегацията на индианците — внушителна група на прекрасни коне — закъсня. Когато слязоха от жребците си, Елайза с изненада видя, че повечето бяха високи колкото Сантяго, а той бе доста над средния за белите мъже ръст. Първия път, когато бе видяла Преследващия елен, бе решила, че това е един много силен, опасен мъж, но той не бе нищо в сравнение с грубите, едри обитатели на дивите прерии. Като се изключат плитките им, украсени с пера и кокалчета, по тялото им нямаше никакви косми, дори и веждите им бяха обръснати. Широките им лица с високи чела изглеждаха още по-плоски и страшни.

Очевидно озиджите се бяха облекли специално за случая. На ушите им висяха дълги до раменете обици от черупки и кости. Намазаните с масла, блестящи на слънцето голи тела бяха украсени с тежки огърлици и гривни. Парчето плат около слабините бе единственият израз на някакво чувство за благоприличие. Телата им бяха покрити с татуировки. Гърдите, ръцете и краката бяха изрисувани с груби, стилизирани картини.

Елайза потрепери, докато гледаше как Сантяго и Преследващия елен разговарят с техния вожд. Преговорите се водеха на някакъв странен език. Явно индианецът от племето крийк и ренегатът го говореха перфектно. За пореден път тя се запита защо мъже с такова многостранно образование са обърнали гръб на цивилизацията и са избрали този суров, изпълнен с опасности живот. Беше й по-лесно да разбере Преследващия елен — червенокож, хванат на границата между два свята. Но какво да каже за Куин — испански граф, с баща ирландец, наемен убиец? Какви ли горчиви тайни се криеха зад тези сериозни зелени очи?

Разговорът приключи и двете страни си размениха някакви ритуални жестове. После озиджите се метнаха на конете си и си тръгнаха.

— Пригответе се за тръгване. Получихме покана да се възползваме от гостоприемството на техния главатар Без уши. Не можем да откажем, ако са ни мили скалповете.

Сантяго се усмихна на хората си и мъжете с нервен смях започнаха да изпълняват нарежданията му. Очите му се спряха на Елайза, която, застанала до палатката си, гледаше след отдалечаващите се индианци. По дяволите, какво щеше да прави с една бяла жена в селището на озиджите? Отговорът бе ясен. Той въздъхна.

Впечатлена от посетителите, Елайза се отправи към Сантяго.

— Брат ми може да е бил при тези индианци. Може ли да ги разпитам за него?

Той се намръщи.

— Не бъдете глупачка. Някой от техните воини, може да хареса бялата ви кожа или тази дълга копринена коса.

Елайза се сети за предишните му заплахи и пребледня.

— Мога да си скрия косата с шал и да се наплескам с кал. Ще си облека по-широка кожена риза и ще приличам на момче.

Той огледа нежното й лице и прелестните форми на тялото й.

— Озиджите може и да са диви, но в никакъв случай не са глупави. Не, вие ще бъдете под моето покровителство. Сложете си някаква рокля — нещо простичко, каквото би облякла жената на един заселник.

— Жената? — гласът й изтъня при омразната дума.

Очите му я предизвикаха.

— Да, жена. Ако ми принадлежите, ще избегнем много неприятности.

Тя реши да не му доставя удоволствието, като го попита как точно ще се реализира този маскарад.

— Добре, ще си облека рокля. При условие, че по пътя към селото им няма реки, които трябва да пресичаме.

Река нямаше, но пък селището им бе разположено на стръмна скала, издадена над доста голям поток. Елайза бе впечатлена от внушителната картина. В центъра на селото имаше няколко правоъгълни къщи, дълги около тридесет метра, със сводести покриви, високи към шест метра. По средата бе забит груб прът с американското знаме на него. Дали не го бе оставил Пайк? Елайза не каза нищо и продължи да разглежда селото, като си мислеше: „Самюъл може да е бил тук!“

Всички колиби, били те големи или малки, бяха направени от дървени скелета, покрити с животински кожи и плетени тръстикови рогозки. Голи от кръста нагоре жени работеха в буренясали градини, в които отглеждаха царевица, тикви и боб. Някои от тях седяха пред прага на колибите си и търпеливо остъргваха опънатите върху дървени рамки бизонови кожи.

— Селището им е много подредено — каза тя на Сантяго, докато минаваха между колибите с малки градинки.

— Двете големи централни къщи са на Без уши и Богатия мъж. Озиджите имат съвет, който избира двама вождове. През лятото ловуват, а после се прибират, за да приберат реколтата си. През зимата слагат капани за бобри и после ги продават на Шуто и други търговци.

— Вие купували ли сте от тях? — очевидно Сантяго познаваше тези индианци и не за пръв път се намираше в селището им. Няколко мъже му подвикнаха за поздрав, а младите жени кокетно запримигваха срещу него.

— Случвало ми се е, но избягвам да търгувам с тях. Те не приличат на хората от племето на брат ми.

— Не казахте ли, че брат ви е испанец и че е починал?

Сантяго веднага съжали, че е бил твърде откровен пред такава умна жена.

— Игнацио беше испанец. Той е мъртъв, но аз имам и друг полубрат. Баща ни е един и същ. Но майка му е от племето на апахите-липани.

Елайза искаше да попита и за други неща, но вече стигнаха пред двете големи колиби на главните вождове. Тук ги чакаше висок мъж с безизразно лице. Вместо уши имаше грозни остатъци месо. Очевидно това бе вождът Без уши. Тя потрепери, като си представи как се е случило подобно обезобразяване. По-старият и нисък мъж до него, окичен с бижута от глава до пети, трябва да бе Богатия мъж. Въпреки страшната жега на рамото му бе преметната дебела меча кожа, украсена с пера.

Сантяго избърза и слезе от коня си пред индианските водачи. После даде знак на хората си да направят същото. Зачака вождовете да започнат дългите си приветствия. За разлика от мълчаливия Без уши, Богатия мъж държеше да се хареса. Той изчака хората от племето да се съберат около новодошлите, изгледа тълпата с хитрите си черни очички и чак тогава заговори:

— Белия апах, Червения орел, отново удостои озиджите с присъствието си. Той винаги е добре дошъл като наш брат — богатия мъж се обърна към Преследващия елен и продължи високопарната си реч за приятелството с великата Конфедерация на племената крийк отвъд Бащата на водите.

След четвърт час, през което време Елайза едва не припадна от горещината, приветствията най-после приключиха и за нейно облекчение хората започнаха да се разотиват. Докато гледаше Сантяго, за да разбере какво трябва да прави, изведнъж по гърба й полазиха тръпки. Обърна се и видя гротескната фигура на Без уши, чиято татуирана кожа блестеше от пот. Вождът я изучаваше с огромен интерес.

Сантяго също забеляза вниманието на индианеца към бялата жена. Без уши говореше с Брендън. Ирландецът и друг път бе търгувал с озиджите. Познаваше вожда им, а и имаше да урежда стари сметки със Сантяго Куин.

Когато испанецът се приближи, Без уши му кимна.

— Ще ти дам три от най-хубавите си коня за тази жена, Червен орел.

Куин присви зелените си очи и се обърна към Брендън на английски:

— По-късно ще си уредим сметките — после каза на индианеца: — Правите ми огромна чест, като ме питате за жената, но тя е моя съпруга. Белите хора нямат обичая да делят жените си — Сантяго знаеше, че ирландецът е казал съвсем друго; стоманеният му поглед го предизвикваше да го нарече лъжец пред вожда.

Индианецът го изгледа подозрително и обидено. От мига, в който бе загубил ушите си, когато бе пленен от киоасите, той бе станал извънредно чувствителен. И най-дребното нещо можеше да го ядоса.

— Ако е твоя жена, трябва да я изпратиш в моята колиба. Там съпругите ми ще й окажат подобаващо посрещане.

— Великият вожд на озиджите отново ми оказва голяма чест.

Елайза слушаше размяната на реплики на този неразбираем за нея език. Притеснението й нарасна, когато видя самодоволната усмивка на Брендън и чу заканителните думи на Сантяго, отправени към ирландеца. Накрая Куин дойде при нея и собственически я хвана за ръка.

— Прави точно каквото ти казвам — прошепна й той на английски. — Докато напуснем селото, трябва да се преструваш, че си моя жена. Тази нощ ще спим заедно в палатката на вожда Без уши.

Елайза не възрази, но Сантяго знаеше, че е бясна.

— Сигурно трябва да благодаря за това на онази змия Брендън. Това, че ще споделяме една завивка, има ли нещо повече от символично значение?

Въпреки опасността той се усмихна подигравателно.

— Ако искате да кажете, че става въпрос за избор между Без уши и мен, да, така е. Аз просто ще лежа до вас… освен ако старият сладострастник не ни гледа.

— Да ни гледа ли? Искате да кажете, че ще дойде в помещението, където ще спим? — възмути се тя.

— Вие видяхте какво представляват колибите им. Семейството на вожда е многолюдно. Той е женен за три сестри на клана на Елк и има много деца. Всички спят в колибата, а също и гостите — Сантяго не се сдържа и добави: — Мисля, че е нещо като проверка.

Елайза подозрително го изгледа.

— До каква степен ще трябва да се преструваме?

— Страх ли те е, Виолетови очи — той докосна бузата й и оправи една немирна черна къдрица на слепоочието й.

— Не вие ще се разправяте с Брендън. Аз сама ще го убия! — бясно изсъска тя.