Шърл Хенке
Жената на белия апах (2)

Първа глава

Испанска Луизиана, 1797

Каква глупава смърт! Сантяго Куин се чудеше кой от двама им щеше да умре след малко — той самият или високомерният креолец от испански произход, който не отместваше от него черните си очи, изпълнени с дива омраза. Старите дъбове, свидетели на не един или два дуела, гостоприемно бяха разперили клони над главите им, като така ги предпазваха от студената сутрешна мъгла. Сантяго чакаше сигнала, след който трябваше да направи договорените десет крачки. Спазвайки точно установената за такива случаи процедура, по-старият дон Алонзо първо ги прикани да премислят още веднъж и да се откажат от дуела. Това бе изключено — Фелипе Кастал бе твърдо решен да отмъсти за честта на сестра си, безсрамно омърсена от сина на Колорадо Куин.

— Трябваше да предположа, че наследникът на един луд ще предпочете дивашката стрелба с пистолети пред елегантния, цивилизован бой с рапири — процеди презрително Фелипе. Той бе по-нисък и по-слаб от брат си Раул, но това не пречеше на самочувствието и високомерието му.

— Живял съм в Париж четири години, Фелипе — спокойно изрече Сантяго, докато преглеждаше за последен път оръжието си. Личеше си, че прекрасно знае какво върши и че не му е за пръв път. После вдигна очи към противника си и допълни: — По време на престоя си там разбрах, че съм много по-добър стрелец, отколкото фехтовчик.

Креолецът здраво стисна пистолета в потните си ръце.

— Баща ти ли те научи да стреляш?

Сантяго само го изгледа, здраво стиснал устни, мислейки си: Той ме научи на много повече от това.

— Баща ти беше най-обикновен ирландски наемник, който завърши дните си из дивата пустош на Ню Мексико, зает да събира човешки уши, за да си прави гердани от тях — изсъска Раул. — Дори диваците го наричаха Колорадо Куин.

Кървавият Колорадо Куин — Сантяго ненавиждаше това име и свързаните с него спомени.

За момент забрави къде се намира, забрави двамата братя Кастал и си представи изуменото, ужасено лице на Джулиет, когато баща й я е извикал, за да й каже, че годеникът й, за когото скоро ще се омъжи, известен като Сантяго де Аранда, е син на Конъл Куин — обикновен наемник от Ню Мексико. Дори далеч на изток, чак в Ню Орлиънс, хората знаеха кървавата му история, заради която бе загубил кралското покровителство.

Именно заради това Сантяго бе използвал името на майка си и титлата, останала му в наследство от нейното семейство.

Сантяго усещаше омразата на по-малкия брат, който стоеше до баща си. За разлика от суетния Фелипе, той бе типичен испански военен, завърнал се в отпуск от Ню Мексико. Защо трябваше да се прибере у дома точно сега и да разкрие на Джулиет миналото на нейния годеник? Всичко бе толкова хубаво до този момент…

Сантяго се бе отбил в Ню Орлиънс на връщане към Нова Испания. Не мислеше да остава дълго, но случайната среща на пазара с изумително красива млада жена промени не само плановете, но и живота му.

Джулиет Кастал тъкмо беше навършила осемнадесет и изглеждаше възхитително невинна с огромните си кафяви очи и тъмнокестеняви коси. Семейството й имаше стари испански и френско-креолски корени. Двадесет и две годишният младеж веднага се влюби. И след като общи приятели ги запознаха официално, изглеждаше, че тя също отвръща на чувствата му. Седмиците се превърнаха в месеци и двамата започнаха да правят планове за сватба.

Сега мечтите му бяха напълно разбити. За семейство Кастал той вече не бе уважаван гост, а омразен изгнаник. Раул, войникът, беше по-малкият от двамата братя на Джулиет, така че отговорността да отмъсти за семейната чест се падна на Фелипе, който веднага го предизвика на дуел, като го удари с безукорно бялата си ръкавица.

Чест! Синът на Конъл Куин не би трябвало да има такава.

— Как изобщо се решихте да омърсите ръката си, като ме ударите, Фелипе? — попита Сантяго. Но стореното бе сторено — Фелипе го бе предизвикал на дуел и правото да избере оръжие беше на Куин. А той бе превъзходен стрелец.

Наредиха им да се обърнат и да започнат да отмерват крачките. Ще раня Кастал в дясното рамо и така ще приключа всичко — мислеше младият мъж.

На десет Сантяго се извърна и тъкмо вдигна пистолета си за стрелба, когато Фелипе, без да го изчака, натисна спусъка. Куршумът одраска бузата на Куин и така го накара да се отклони от набелязаната цел. Това се оказа фатално. Куршумът се измести наляво и попадна право в сърцето. Мъжът се свлече на земята и секундантите и наблюдателите веднага се втурнаха към него.

Сантяго изруга, хвърли празния пистолет и се приближи към своя неприятел. Раул и баща му се бяха вкопчили във Фелипе с цялата театрална показност, която той винаги свързваше с френските креолци, дори и тогава, когато кръвта, течаща в жилите им, бе не по-малко испанска от неговата. Секундантът му, американски търговец на име Робърт Пристли, му прегради пътя към скупчилите се мъже. Лекарят безуспешно се опитваше да спаси живота на Фелипе.

— Никога не съм искал да убивам този глупак. Той се обърна, преди да преброят до десет, дявол да го вземе!

— Не се ядосвай, приятелю. Семейството на Кастал е сред най-влиятелните в Ню Орлиънс. Зад Раул ще застанат всички испански военни. В тяхно лице ти вече си създаде смъртни врагове — Пристли взе оръжието и му го подаде. — Един 67-калибров пистолет за дуели, произведен в лондонския „Ег“, е прекалено ценна вещ, за да я захвърлиш просто така.

Сантяго кимна.

— Вероятно ще имам нужда от него. Сега цялото семейство ще се нареди на опашка, за да се бие с мен.

— Дуелите са забранени от закона, така че ще е най-добре да напуснеш Ню Орлиънс възможно най-бързо.

Думите на Робърт се оказаха пророчески. Още на следващата сутрин бе издадена заповед за арест. Раул Кастал накара половината испанска армия да пристигне в Ню Орлиънс и да започне да търси висок испанец с червена коса и зелени очи. Сантяго прекара деня скрит в склада на Пристли, докато той уреждаше заминаването му нагоре по реката с шлеп.

 

 

Джулиет Кастал седеше, свила малките си бледи ръце в юмруци, а брат й неспокойно крачеше в библиотеката на богатата им къща на Ройъл стрийт. Очите й бяха сухи; беше вцепенена от шока, предизвикан от събитията, объркали безметежния й млад живот.

— Сега, когато Фелипе е мъртъв, какво ще правим? Толкова исках да стана графиня Аранда. Сигурен ли си, че Сантяго няма никакво богатство… никакви имения в Испания?

— Как не! Баща му е бил отстранен от длъжността губернатор на Ню Мексико. Ирландското копеле няма пукната пара. Не му е останало нищо, освен живота, но скоро ще се погрижа да загуби и него.

— Хората вече шушукат за безчестието на Фелипе. Трябва да помислим за това, как да измием позора от името на семейството, вместо да се занимаваме с Куин. Иначе никога няма да успея да си намеря богат съпруг, Раул.

— Брат ни още не е погребан, а ти вече мислиш за мъже! — изкрещя й той. Черните му очи проблеснаха яростно, когато вдигна ръка, за да я удари. — Безсрамна малка кучка!

Джулиет скочи и отстъпи назад, за да се предпази от гнева му.

— Не само аз, но и цялото ни семейство ще бъде разорено, ако не се омъжа изгодно — сприхаво отговори тя.

— Ти си избра ирландската свиня, а не аз. Ти ни докара този срам! Не го забравяй, когато най-добрите креолски семейства в града ни обърнат гръб! Какво щеше да стане, ако аз не се бях върнал и ти наистина се омъжеше за този мошеник?

Момичето отчаяно тропна с крак.

— Дявол да го вземе този Куин! Всичко стана заради него.

Кастал спря и се загледа в красивото, но бездушно лице на жената, която бе станала причина за смъртта на брат му.

— Ще ти кажа какво да направиш, мила — той посочи към бюрото. — Седни тук.

 

 

Сантяго препрочете писмото от Джулиет, докато Робърт Пристли се опитваше да го разубеди:

— Знаех, че не трябва да ти предавам тази бележка. Ти си луд! Брат й я е накарал да я напише. Това е капан, Сантяго.

— Джулиет иска да ме види насаме, за да ми даде шанс да й обясня всичко.

Приятелят му само въздъхна и изгледа високия млад мъж, който се опитваше да среше с пръсти буйната си червена коса. Колко млад и упорит бе той!

— Виждам, че не мога да те убедя да не отиваш.

Зелените очи на Сантяго се впиха в него.

— Не, но ще те помоля само за още една услуга, приятелю — той извади от джоба си дебел свитък. — Това е писмо до роднините ми в Ню Мексико, в което обяснявам всичко случило се с мен напоследък.

Робърт взе посланието и кимна.

— Ще го изпратя утре рано сутринта, но като знам какви са пощите до Санта Фе, ти по всяка вероятност ще пристигнеш преди него.

— Може би!

Когато Сантяго стигна до къщата на семейство Кастал, той се спря под дърветата срещу вратата и се загледа в източния край на сградата, където се намираше прозорецът на Джулиетината стая. Точно в полунощ според уговорката, светлината угасна. Мъжът прекоси внимателно улицата. След броени минути вече бе изкачил стълбите, водещи към широкия перваз на отворения й прозорец. Изчака, докато очите му привикнат с тъмнината, и се вмъкна вътре.

Джулиет седеше на голямото си легло, едновременно уплашена и възбудена от опасността, която носеше със себе си приближаващата се фигура на Куин.

— Джули, аз съм, Сантяго — прошепна той на френски и приседна на ръба на леглото. — Не исках да убивам Фелипе. Ако не бе стрелял по-рано, аз нямаше да изместя мерника си и…

— Не желая да чувам клевети за брат си! — извика тя.

— Моля те, Джули! Обичам те! — той докосна една мека къдрица и усети, че момичето цялото се напрегна.

— Осмеляваш се да се промъкнеш в стаята ми и да ми говориш за любов!

— Ти самата ме повика! — Сантяго започваше да се ядосва все повече и повече.

— Не бих ти позволила дори да ме докоснеш. Бъди проклет, ирландецо!

За нея бе удоволствие да види болката, изписана на лицето му. Оттук нататък всичко бе в ръцете на Раул.

— Джулиет, хубавице, ти се кълнеше във вечна любов на испанския благородник Аранда… Е, добре, ето ти нещо от проклетия ирландец, за което да мислиш в студеното си легло!

Сграбчи я за раменете и я притисна към себе си, като грубо впи устни в нейните в огнена целувка. После я отблъсна и бързо се отправи към прозореца. Тя седна в кревата, издърпа нагоре завивките и зачака. Къде бе Раул?

Сантяго прекрачи на обляния в лунна светлина балкон. И в този момент се чу изстрел. Куршумът се заби в гърдите му. Куин видя елегантните униформи в синьо и златно на Раул Кастал и няколко други офицери. Стисна зъби и без да обръща внимание на болката, извади пистолета си и стреля по приближаващия се към него мъж. Уцели го в гърдите. Човекът падна в ръцете на приятелите си, а Сантяго се прехвърли през парапета от ковано желязо и скочи на улицата. Успя да запази равновесие и веднага хукна.

Ругатните и стъпките на преследвачите му ставаха все по-далечни, докато той бягаше из тесните, криволичещи задни улички на града — тичаше към реката. Кръвта от раната му оставяше следа след него. Единствената му надежда за спасение бе да открие на пристанището лодка на име „Гордостта на Тенеси“.

Едрият мъж от племето крийк, облегнат на корпуса на една товарна лодка, проследи с поглед едва влачещия се в калта елегантно облечен непознат. Малко преди белият мъж да падне в мътната вода на реката, индианецът се размърда. Обърна тялото на безчувствения младеж и се взря в лицето му. Очите на припадналия примигнаха и се отвориха.

— Кажи ми, добри човече, пиян ли си? — попита индианецът на чист английски.

— Не, ранен съм — отговори Сантяго също на английски. Интересен бе контрастът между възпитания глас на червенокожия и дивашкия му вид.

Това бе последната мисъл на Куин, преди тъмнината да го обгърне.