Шърл Хенке
Жената на белия апах (13)

Дванадесета глава

Лятната буря бързо премина и над селището започнаха да се издигат изпарения. Елайза изчака повечето от жените да станат. Щом Говорещите юмруци излезе от колибата, тя бързо се облече и тръгна след нея. Престана да мисли за унизителната сцена с ренегата и реши, че е крайно време да се заеме с основния въпрос, накарал я да предприеме това опасно пътуване. Жената на Без уши бе говорила на приличен испански предната вечер с един пленник от племето йоний. Може би щеше да успее да поговори с индианката и да разбере дали експедицията на лейтенант Пайк е минала през селото и дали Самюъл е бил с тях.

Американският флаг се развяваше в центъра на селището и това я бе накарало да мисли, че Пайк е минал оттук. Чудеше се дали да не попита Сантяго какво знае за американската експедиция, но накрая реши, че колкото по-малко знае за политическата й обвързаност, толкова по-добре. Освен това внимаваше той да не разбере, че може да говори испански. Така можеше да получи ценна информация. До този момент Елайза не бе научила нищо, освен няколко похотливи забележки, разменени между траперите по повод на нейната външност.

Тя изчака, докато Лъскавата врана притегна на гръб дървената бебешка носилка и се отдалечи, и едва тогава се насочи към внушаващата респект Говорещи юмруци. Елайза нямаше никакво желание да разбере защо индианката е получила такова име, затова усмихнато се поклони и прие мълчаливо предложената й царевична питка. До този момент индианците бяха проявили изключително гостоприемство.

След няколко хапки тя заговори на испански:

— Безкрайно съм ви благодарна за вашата любезност. Снощи разбрах, че говорите испански, затова сега искам да изразя моята благодарност.

Говорещите юмруци впери в нея непроницаемия си, режещ поглед.

— Знае ли Белия апах, че говориш езика му?

Елайза забеляза, че тя не каза „твоя съпруг“.

Трябваше много да внимава с тази жена.

— Не, не знае. Понякога е по-добре мъжът да не знае всичко за жена си.

Здраво стиснатите устни на индианката се разтегнаха в нещо като усмивка.

— Тъкмо съм тръгнала да се къпя в реката. Въпреки че белите хора не обичат да се мият много, ти можеш да дойдеш с мен, ако искаш.

— Не мога да си представя нещо по-хубаво от това.

Взеха чисти дрехи от колибата и се отправиха към едно уединено място край реката, обградено от гъсти папури и плачещи върби. Лъскавата врана и още няколко млади жени вече бяха във водата. Тя бе извадила бебето от дървената носилка и за огромно изумление на Елайза сега то цапаше в реката с помощта на майка си. Щом забеляза бялата жена зад гърба на Говорещите юмруци, Лъскавата врана изкриви красивото си лице в гневна гримаса. Тя подаде детето на една от жените и гордо изпъчила едрите си, пълни с мляко гърди, тръгна към брега. Размени няколко кратки изречения със сестра си на местния език и посочи презрително към Елайза.

— Ако говориш испански, обърни се направо към мен, Лъскава врано! — Елайза зачака. Говорещите юмруци я измери с острия си поглед. Явно това бе някакво изпитание.

— Защо една мръсна бяла жена идва да цапа водите ни? Вие никога не се къпете! — каза индианката на испански.

— Някои бели се къпят. Аз например — отговори на предизвикателството Елайза.

Лъскавата врана приближи и се опита да я изблъска от реката. Тя не помръдна от мястото си.

— Бялата кожа е грозна като корема на риба.

Лъскавата врана силно я блъсна с длан, младата жена загуби равновесие и се подхлъзна по калния бряг. Падна назад и силно шляпна във влажната пръст. Някои от жените нервно се изкискаха. Индианката се надвеси над нея, като се хилеше победоносно.

— Значи искаш да се бием, а, злобна езичнице! — извика тя на английски, докато се изправяше, за да застане лице в лице със своята противничка.

Лъскавата врана се пресегна, сграбчи кичур от косите й и го дръпна силно. В отговор Лайза хвана една от плитките й и я нави като въже около ръката си. Двете паднаха във водата и започнаха да се търкалят и блъскат в плитчините. Някои от жените ги гледаха с безразличие, други подвикваха окуражително на Лъскавата врана.

Индианката бе по-здрава от Елайза, но пък бялата жена бе няколко сантиметра по-висока, при това притежаваше гъвкавост и сила. Двете се ритаха и удряха, без да пускат косите си, докато се търкаляха към един каменист участък от брега. Когато индианката се опита да разбие главата на Елайза в някакъв гладък камък, тя разбра, че борбата може да се окаже на живот и смърт. Стъпи здраво на дългите си крака, за да се изправи и да отблъсне от себе си Лъскавата врана, после бързо я заклещи между две показващи се над водата скали. Опита се да задържи противничката си долу, но индианката впи острите си зъби в китката й и се освободи. Преди Лъскавата врана да успее да се изправи, Елайза отново сграбчи плитката й, като едновременно с това сви юмрук и удари младата жена право в устата. Ударът бе толкова силен, че тя имаше чувството, че си е счупила кокалчетата, но въпреки това индианката продължаваше да я рита и блъска. Бялата жена хвана главата й с дългите си ръце и се опита да я задържи под водата. От страх да не я удави, реши да сложи бърз край на боя и удари главата на противничката си о една скала.

Лъскавата врана загуби съзнание и Елайза я пусна. „Мили боже, дано не е мъртва!“ — молеше се тя, докато влачеше тялото на жената към брега. Какво ли щеше да направи с нея Без уши, ако е убила майката на сина му?

Говорещите юмруци нагази във водата, прегърна с една ръка по-малката си сестра и я повдигна толкова лесно, сякаш бе парцалена кукла.

— Само е зашеметена — каза тя.

Лъскавата врана започна да идва в съзнание. Няколко от жените й помогнаха да излезе от водата. Една от индианките носеше бебето й. На брега те бързо събраха дрехите си и се облякоха. Наметнаха една туника върху Лъскавата врана и тръгнаха към селото.

— Сестра ми не се подчини на моите заповеди. Тя трябваше да работи, а не да идва с жените тук и да мързелува — по набръчканото лице на Говорещите юмруци се разля лукава усмивка. — Ти също говориш с юмруците си. Понякога това е единственият начин да се разбереш с голяма жена, която се държи като глупаво дете.

Значи това все пак беше нещо като изпит! Явно го бе минала успешно, с облекчение въздъхна Елайза.

— Не исках да я наранявам. Всички бели ли мрази?

Индианката сви рамене и започна да се съблича.

— Ти си първата бяла жена, която идва в нашето село. Без уши искаше да те купи от Белия апах. Сестра ми е много ревнива, въпреки че няма причини. Аз бях сигурна, че Куин няма да те даде на съпруга ми.

Елайза се замисли върху думите й. Индианката, изглежда, знаеше, че тя не е жена на Сантяго.

— Защо бяхте убедена, че няма да ме продаде?

— Не съм толкова стара, че да не си спомням по какъв начин един мъж гледа жена, която желае, нито пък как тя му отвръща на погледите.

Елайза не отговори и също започна да се съблича. После нагази в студената чиста вода. След малко събра смелост да попита за американския флаг.

— Защо в селото ви се развява нашето знаме?

— Дължим много на американския велик баща, генерал Уилкинсън.

Елайза усети, че пулсът й се ускорява.

— Защо?

— Неговият подчинен, конникът Пайк, доведе от плен много от нашите хора. Бяха ги заловили потауатомите. Освободиха ни по заповед на Уилкинсън.

— Значи вие сте били една от спасените и доведените тук от експедицията на лейтенант Пайк?

— Аз и мъжът ми, и сестрите ми. Пътуването бе дълго. Луната се изпълни и после отново изтъня, преди да стигнем дома си. Богатия мъж развя знамето на испанците, но когато Пайк го видя, каза, че е по-добре да издигнем американския флаг — тя сви рамене. — Пазим испанското знаме за времето, когато войниците ще се върнат. Дотогава ще оказваме почит на американеца, който ни освободи.

— Значи лейтенант Пайк ви е казал, че ви е освободил по заповед на генерал Уилкинсън?

— Да, той е вождът на Пайк.

Говорещите юмруци не се срамуваше от слабото си, жилаво тяло с провиснали гърди и здрави мускули. Тя изтърка с пясък кожата си.

Елайза реши да забрави за приличието и направи същото, като с учудване откри, че пясъкът може да се използва вместо сапун.

— Генерал Уилкинсън наистина е военният началник на лейтенант Пайк, но не той ви е спасил. Генералът е получил заповед за това от нашия президент Томас Джеферсън.

На Говорещите юмруци й трябваше време, за да разбере думите й.

— Как така една американка живее с испанец? Мисля, че вашите два клана говорят за война и са стари врагове.

Разговорът по нищо не приличаше на изкусната размяна на остроумни реплики из балните зали, чиито маневри и заобиколки Елайза толкова добре познаваше и владееше. Индианката беше пряма и интелигентна. Бялата жена реши да й каже истината или поне част от нея, като си спомни какво й бе казал Сантяго за обществената уредба на озиджите.

— Избрах Сантяго Куин, за да ме заведе при брат ми Самюъл Шелби, който язди с групата на лейтенант Пайк — тя го описа с надеждата, че индианката ще си го спомни. Така и стана.

— Той беше с тях. Говореше испански като теб и им превеждаше. Пайк ни предупреди да не търгуваме с Мануел Лиса, а да продаваме кожите си само на Шуто.

Елайза научи доста за плана на Уилкинсън да изпрати наивния Пайк на запад, за да се занимае с племената от равнините. Младежът не само трябваше да предизвика война, но и да придвижи напред търговията с кожи на приятелчетата на Уилкинсън, френските креоли Шуто от Сейнт Луис. Бе впечатлена от практичността на озиджите, които отказваха да бъдат въвлечени в конфликта между испанците и американците, а пазеха и двете им знамена. Вече имаше много информация, която да запише в дневника си при първа възможност.

Самюъл бе жив и добре. Засега това беше най-важно. Само да можеше да бъде така и докато стигнеха до Санта Фе — или още по-добре, докато бързо движещият се керван на Куин успееше да ги застигне по пътя. Но това бе малко вероятно, понеже из огромните прерии имаше много и различни пътища, свързващи Мисури с Ню Мексико.

Брат й работеше като преводач за експедицията. Племената от равнините говореха повече испански, отколкото френски, а френският бе единственият чужд език, който знаеше Пайк. Елайза се молеше несръчният маскарад на брат й да не бъде разкрит от лейтенанта или от хората му по време на дългото им пътуване към Санта Фе.

 

 

Когато се върнаха от реката, из селото вече се бе разнесла вестта за победата й над Лъскавата врана. Жените и децата шепнеха с възхищение, когато минеше покрай тях. Някои от мъжете я гледаха с разбиране, дори с нещо като одобрение. Говорещите юмруци бе доволна от начина, по който бе протекла срещата със сестра й, но Елайза не искаше новата й приятелка да разкаже на Сантяго, че тя говори испански. Понеже по-старата жена знаеше няколко думи на френски, двете решиха, че ще си говорят на този език, когато ренегатът беше наблизо.

Той се появи по обяд, след като бе прекарал сутринта с няколко от озиджите, които ловяха и продаваха коне. Бяха се уговорили да купят още животни, понеже два от конете вече бяха окуцели. Единият от тях беше товарният жребец на Елайза.

Сантяго седна край огъня, докато Говорещите юмруци печеше апетитен на вид еленски бут, и се загледа в Елайза.

— Е, трябва да кажа, че сте приключили двубоя в прекрасна форма — каза той и докосна една драскотина върху бузата й. — Погрижете се за раните си, преди да са се възпалили.

— Ако мислите, че аз изглеждам зле, идете да видите това, което остана от главата на Лъскавата врана — сряза го тя. Начинът, по който я оглеждаше, я караше да се чувства неловко. Цялата сутрин се бе измъчвала при мисълта как ще го погледне в лицето след снощните сълзи.

— Имали сте късмет. Можеше и да ви убие.

Думите му й прозвучаха обвинително.

— А това не бива да се допуска, нали? Не бива да загубите, вашите три хиляди долара! Наложи ми се да се защитавам. Говорещите юмруци изглежда доволна — Елайза го погледна, донякъде уплашена от това, което можеше да види в острите зелени очи.

Сантяго кимна.

— Озиджите се обръщат срещу всеки, който прояви слабост, бил той и бяла жена.

След прикрития комплимент Говорещите юмруци даде нареждането си да сервират обяда на мъжете. Като „съпруга“ на Куин Елайза получи честта да му предложи парче сочно печено месо и пшеничени питки. Докато поемаше от нея храната, тя забеляза погледа му, който й показа колко много го забавляват индианските порядки.

— Нищо чудно, че си избрал да живееш сред апахите — измърмори Елайза на английски, докато се отдалечаваше, за да застане при другите жени и деца. Наблюдаваше Сантяго, докато той обсъждаше нещо с Богатия мъж и Без уши на техния език. Колко му бяха разказали те за посещението на Пайк и неговите хора? За връщането на Без уши и Говорещите юмруци и другите пленници? Може би трябваше да го попита? Щеше да е нещо като изпит, от който да разбере дали ще й каже истината, или ще я излъже.

Следобед Преследващия елен отиде с Без уши да провери могат ли да организират лов на бизони в чест на гостите. Елайза откри Сантяго седнал под сянката на едно дърво да наблюдава играещите си с лъкове и стрели голи индиански момченца. Колибата с развятия над нея флаг се намираше от другата страна на големия квадрат в центъра на селото. Тя седна до него и се приготви да започне предварително отрепетираната си реч.

— Преследващия елен ми каза, че утре ще има лов на бизони. Колко още трябва да останем в лагера на озиджите?

Сантяго с възхищение огледа почернялата й от слънцето кожа и блестящите й сплетени коси.

— Толкова ли ви е страх от общото ни легло?

Бузите й започнаха да парят, но тя не сведе очи.

— Знаете, че не ми е приятно.

— Лъжете. Миналата нощ топлината на тялото ми много ви хареса.

— Искам само да стигна до Санта Фе! Тревожа се за брат си — тя побърза да смени темата. — Да сте чули някой да споменава нещо за този американски флаг? Откъде го имат озиджите?

Сантяго се ухили.

— Още щом го забелязах, очаквах да ме запитате за него. Някой си лейтенант Пайк им го е дал, когато минал оттук.

Той й разказа това, което вече знаеше от Говорещите юмруци, но не спомена нищо за възхвалата на генерал Уилкинсън. Сантяго я изгледа.

— Казахте, че брат ви е пленник в Санта Фе. Не прибързвате ли малко? Той не е ли с Пайк, който лесно би могъл да бъде заловен от испанците и отведен там? — наблюдаваше безизразното й лице. Освен в моментите на гняв или страст, тя се владееше превъзходно.

Елайза помисли дали да не му каже истината, но реши да не го прави. Вместо това сви рамене.

— Не, брат ми отиде в Санта Фе с лична дипломатическа мисия. Какво ви кара да мислите, че тези американски изследователи ще бъдат заловени на испанска територия?

— Това ще засили напрежението между Съединените щати и Испания. Казахте, че брат ви се стремял да попречи на избухването на войната. Възможно е да се е промъкнал сред хората на Пайк, който според мен предвожда разузнавателна експедиция за евентуално бъдещо нападение на Съединените щати.

— А може и да е нападение на някаква друга сила, може би без знанието на американското правителство, не мислите ли? — опипа почвата тя.

— Имате предвид генерал Уилкинсън. Той дали би предал испанците, които му плащат така добре?

Елайза си даде сметка, че няма да научи нищо повече от този тайнствен испанец, отказал се от всякаква вярност към крал и родина, и се изправи, за да си върви.

— Зная, че Джеймс Уилкинсън е опасен мъж, мосю Куин. Точно като вас.

Той пъргаво се изправи, хвана ръката й и я приближи към устните си, сякаш се намираха в Париж.

— След всичко, което преживяхме и тепърва ще преживеем, не може ли поне да ме наричате Сантяго? — попита той на френски и започна да целува ръката й.

Елайза се отдръпна като опарена, но мъжът я хвана за китката и нежно докосна наранените й кокалчета, там, където я бе ухапала Лъскавата врана.

— В чантата си имам билки, които ми даде една липанска лечителка. Ще накарам Говорещите юмруци да ги накисне във вода. Потопете ръката си след това в нея.

Отново леко целуна кокалчетата й и по тялото й премина тръпка. Сантяго Куин беше опасен мъж… и то в много отношения.