Шърл Хенке
Жената на белия апах (32)

Тридесет и първа глава

Дълбоката провинция на Луизиана

Елайза разбра, че се е заблудила. Дали не бе тръгнала на северозапад, вместо на югоизток? Или се бе загубила по криволичещата, обрасла с бурени пътека? Беше минала най-малко покрай три отклонения встрани. Може би не бе преценила правилно. Тя разтърка гърба си. „Ако тази адска болка спре поне за миг, мога да помисля!“

Мракът се сгъстяваше прекалено бързо. Скоро блатистата местност щеше да се изпълни със страшни същества, а тя бе сама по запустелия път. „Не се паникьосвай! Първо трябва да намериш къде ще прекараш нощта“ — каза си тя и потупа уплашения кон, за да успокои не само него, но и себе си. Точно пред себе си видя пътека и реши да поеме по нея. Ако имаше късмет, щеше да я отведе до някоя плантация. Въпреки че не би рискувала да се покаже пред хората, защото се страхуваше, че ще я издадат на Кастал или че ще й причинят още по-голямо зло, поне можеше да намери къде да прекара нощта.

Тъкмо се канеше да завие, Елайза чу конски тропот. Някой препускаше с всичка сила след нея. Може да беше някой от местните или пък вбесеният Гаспар Дуберт! Тя препусна с коня си, но преди да успее да се скрие, ездачът извика името й. Кръвта й се вледени от ужас.

— За жена в толкова напреднала бременност си доста подвижна, скъпа! Кой би предположил, че ще успееш да стигнеш толкова далече? — Раул Кастал се ухили.

Елайза бръкна в джоба на полата и напипа пистолета си. Дали да не опита? В никакъв случай не би могла да му избяга в това състояние. Изчака го да се приближи още повече, но тогава видя другия мъж с него. Кларк Джеймисън! Молейки се Кастал да не я претърси, тя извади ръка от джоба си. Нямаше смисъл да убива Кастал, след като той не бе сам. По-добре спокойно да изчака по-удобен момент.

— Освободихте ли горкичкия Гаспар, или го оставихте да се мъчи, прикован с веригите към леглото? — попита Елайза с привидно спокойствие. „Печели време, просто печели време! — повтаряше си тя.“

Той хвана поводите на коня й и се изсмя.

— Изобщо не ме интересува какво става с Дуберт — за мен ще е все едно дори ако науча, че е изяден от алигатори! В тоя момент ме интересува Куин.

Въпреки вълнението тя се усмихна подигравателно.

— Все още ли вярваш, че онзи ренегат ще ме последва? По-добре се откажи, Кастал!

— О, той го е направил вече! Да, твоят ирландец пристигна веднага след срещата си с продажната ми сестра Джулиет. Вместо да ми го изпрати в капана, който му бях устроил, тя предпочете да го вкара в леглото си — Кастал внимателно я наблюдаваше.

На лицето й се изписа недоверие.

— Сантяго е тук? — Жестока болка раздра тялото й и тя престана да мисли.

— Не само че е в Луизиана, но те търси в района, който, уви, аз познавам много по-добре от него! — той се обърна към Джеймисън и каза: — Оглеждай се и бъди готов! Краткият път край реката ни даде само половин час преднина.

При тези думи Кастал поведе коня на Елайза към страничната пътека, по която тя бе смятала да тръгне. Когато — стигнаха до разклона, той се пресегна и преди тя да успее да реагира, отскубна кичур от косата й. После Раул внимателно го прикрепи на един храст — знак, че тя се бе отклонила от главния път.

— Сега, ако легендарният Бял апах е толкова добър следотърсач, колкото го изкарват, няма начин да не тръгне след нас и да попадне право в капана ни. Този път няма да ми избяга!

Елайза му позволи да води коня й нататък, а ръката й здраво стискаше пистолета в джоба. Щеше да се възползва от единствения си куршум, но не биваше да избързва, иначе щеше да доведе Сантяго право в капана. Размърда се върху неудобното седло.

След малко чу шум на вода и видя широката, пълноводна, кафява река. На брега бе завързана малка лодка. Кастал отведе конете до нея и слезе. Посегна към Елайза. В очите му горяха пламъците на истинска лудост.

— Ще те вържем тук, а ние ще се скрием в храстите и ще чакаме Сантяго, който най-накрая ще си получи заслуженото!

Елайза се остави да я свали от коня, после спокойно го последва към лодката. Джеймисън също скочи на земята и отведе конете им в храстите, като остави само нейния на открито край брега на реката.

Сега или никога! Елайза извади пистолета си, който бе вече с дръпнат предпазител, и се прицели в корема на Кастал.

— Дай ми оръжието си, Раул, и не си мисли, че търпението ми е безкрайно! Ще те застрелям, без да ми мигне окото.

Той изненадано присви очи. Гласът му звучеше почти дружелюбно.

— Ти си наистина много енергична кучка! Това няма да ти помогне, защото сме двама срещу твоя ренегат! — Кастал извади пистолетите от колана си, но вместо да й ги подаде, ги хвърли в калната вода. — Застреляй ме и така ще доведеш Сантяго право в ръцете на Джеймисън! — знаеше, че тя има само един куршум.

— Значи просто ще изчакаме, лейтенант! — тя умишлено му напомни за изгубения чин — Ще чакаме Сантяго, след като си толкова сигурен, че той ще дойде.

Чудеше се къде ли е Джеймисън? Не я ли беше видял, че заплашва с пистолет Кастал?

Елайза бе застанала до дъската, свързваща лодката с калния бряг. Точно когато забеляза някакво раздвижване сред дърветата над брега, тялото й бе обзето от раздираща болка, която заби стоманените си пръсти право в корема й.

Като я видя, че изпъшква и се превива, Кастал посегна да издърпа пистолета от ръцете й, но се подхлъзна. Елайза бързо премина по дъската и стъпи в лодката, здраво стиснала оръжието си. Ако се опреше на кабинката, може би щеше да успее да стреля.

Сантяго видя как Елайза се превива и Кастал се хвърли към нея. Препускаше бързо по пътеката към реката. Чу предупредителния й вик.

— Има още един, вдясно от теб, в храстите!

Кастал скочи след нея. Вдигна юмрук и я удари по лицето. Тя падна на колене, но не изпусна пистолета си. Куин се хвърли към Раул. Двамата мъже се претърколиха встрани от Елайза и се изправиха един срещу друг.

Изпълнен с омраза, Кастал се взираше в смъртния си враг.

— Сега най-после сме само двамата, един срещу друг, точно както искаше в Ню Мексико — той бръкна в джоба си и като извади месинговия бокс, го сложи на ръката си. — Ще ме молиш за пощада още преди да съм свършил с теб, ирландецо! Ще те накарам да ми платиш и за нейното предателство — той посочи към Елайза, — и за това, че си спал с тази мръсница, сестра ми!

Сантяго бе загубил пистолета си, когато скочи в лодката, но все още разполагаше с ножа си. Той бързо го измъкна и като присви тялото си подобно на котка, зачака атаката на креола.

Кастал сложи бокса на едната си ръка, а с другата извади ножа си. Омразата му даваше неподозирана сила; той се хвърли напред и посрещна камата на Сантяго още във въздуха. Левият му юмрук с железните зъбци на бокса се заби в дясната ръка на Куин и раздра коженото му яке.

Куин падна назад, когато зъбците се забиха в рамото му. Чу дрезгавия смях на Кастал.

— Скоро ще представляваш само кърваво парче месо, молещо се да умре по-скоро! А после ще се заема с жената, която носи копелето ти!

Сантяго едва се пребори с желанието да се хвърли върху ликуващия креол. Лудите притежават неподозирана сила и хитрост — не биваше да подценява противника си!

— Имаш завидно самочувствие за човек, стигнал само до лейтенантски чин в испанската армия! — каза той, като парира следващия удар на ножа на Кастал и избягна ръката му с бокса, отскачайки встрани.

Обидата предизвика желания ефект. Кастал не прецени скоростта си и ножът на Куин разряза ръката му.

— Може би не аз, а ти ще бъдеш нарязан на парчета, Раул! — каза Сантяго, докато двамата обикаляха в кръг.

Ударът на Кастал бе засегнал съвсем леко Елайза, понеже Сантяго бе отклонил ръката му навреме. Тя се сви до кабината, докато двамата мъже се изтърколиха край нея, преди да се изправят и да започнат борбата си на живот и смърт. Следващият пристъп на болка я накара да прехапе устни, за да не извика. Не биваше да отклонява вниманието на любимия си. Раздиращите я контракции отнемаха силите й. „Моля те, Боже, не сега, не още! Много е рано!“ — повтаряше си тя.

Болката отзвуча. Елайза веднага се възползва, за да се прицели в Кастал. После изведнъж се сети за Джеймисън — къде се бавеше той? Защо не идваше да помогне на приятелчето си? Не й се вярваше, че е избягал, но преди да успее да обмисли нещата по-добре, извадените ножове и резките реплики, които започнаха да си разменят двамата, приковаха вниманието й.

И Сантяго, и Кастал вече бяха ранени, но продължаваха да се нападат един друг с острите си ками, Раул не успяваше да използва бокса особено ефикасно, но все пак от време на време нанасяше удари на противника си — когато одра бузата му, Елайза с мъка сдържа вика си. Можеше да ослепи Сантяго само с един удар!

— Тази малка целувчица бе задето спа със сестра ми! — задъхано каза креолът. — Следващия път ще ти извадя окото. Тогава вече няма да си толкова привлекателен за жените, а?

Бузата на Сантяго силно кървеше, но раната му не беше толкова сериозна, колкото тази, която бе нанесъл с ножа си на Кастал. Видя Елайза да се превива отново от болка и разбра, че става нещо. Трябваше да приключва с Кастал възможно най-бързо. Наклони се на една страна, сякаш се бе подхлъзнал. Противникът му веднага се възползва и вдигна нагоре ръката с бокса, докато замахваше с ножа в другата, за да му нанесе последен, смъртоносен удар. Куин се отстрани със светкавична скорост. Сграбчи лявата ръка на Кастал и насочи бокса към собственото му лице.

Когато усети зъбците да се впиват надълбоко в бузата му, Раул ужасено изпусна ножа си. Пред очите му се спусна тъмнина.

Сантяго отстъпи назад. Врагът му падна на колене, после се свлече върху палубата и остана да лежи неподвижно. Куин го обърна с крак, после го изрита във водата и се втурна към Елайза, която се опитваше да се изправи.

— Джеймисън — един от предателите от Ню Мексико — беше с Кастал! — тя отново шумно си пое въздух, защото болката пак се върна.

— Тук съм, уважаема! — Джеймисън се появи иззад храстите с насочена към Сантяго пушка. — Справихте се чудесно, сеньор Куин! Генерал Уилкинсън искаше да се отърве от опасния за него лейтенант Кастал. Но сега, уви, ще трябва да се оправя с вас и дамата ви!

— Значи през цялото време вие двамата с Джулиет сте планирали аз да убия Кастал, така ли? — Сантяго не изпускаше от погледа си френската карабина, насочена срещу него. От толкова близко разстояние Джеймисън нямаше как да пропусне.

Бунтовникът сви рамене.

— Джулиет никога не е била особено вярна, за разлика от мадам Лувоа. Любимата ви е толкова изобретателна, колкото и красива. Жалко, че трябва да умрете! — той отново вдигна карабината и се прицели в гърдите на Куин. В този миг куршум удари Джеймисън с такава сила, че го отхвърли назад към калния бряг. Докато падаше, пушката му стреля във въздуха. Сантяго извърна поглед от мъртвия Джеймисън към Елайза, която се бе притиснала към кабинката. Тя пусна празния пистолет и измърмори:

— Запазих куршума за краен случай.

И се отпусна в ръцете му.

— Елайза! — той я взе на ръце и като слезе от лодката, се отправи към мястото, където бе оставил коня си. — Ще издържиш ли, докато стигнем ранчото, querida? — прошепна Сантяго.

Тя се притискаше към него, впила пръсти в окървавената му риза.

— Да — отвърна и стисна зъби, докато той я вдигаше на седлото.

— Дръж се здраво, докато се кача!

Завръщането в плантацията на Дуберт беше мъчително. Елайза се притискаше към Сантяго. При всяка контракция тялото й се сгърчваше от болка. Той се страхуваше за нея и детето. Можеше да ги загуби! Мисълта бе непоносима за него. Препускаше през непознатите блатисти места. Вече се смрачаваше и се налагаше да разчита единствен на коня си, който забави ход, докато следваше пътя към съмнителното спасение, което представляваше за тях западналата къща на Дуберт.

Точно когато вече се бе отчаял, че никога няма да успеят да намерят вярната посока, Сантяго видя пред себе си, между дърветата, бледа светлина и препусна в галоп по пътеката.

— Почти стигнахме, querida!

Прекалено слаба, за да му отговори, Елайза само се хвана още по-здраво за него и кимна.

Когато Сантяго слезе от коня си, понесъл Елайза на ръце, Один се показа на верандата.

— Бебето идва — при това прекалено рано! — бързо и тихо обясни той. — Има ли чисто легло?

Чернокожата старица се движеше с неочаквана лекота.

— Насам. Никой не спал в стая на мис Джулиет от много време, но чаршафи чисти, за в случай, че дойде! — И тя бързо заизкачва паянтовото стълбище. Сантяго вървеше зад нея. Всяко стъпало изскърцваше под стъпките им.

— Какво трябва прави с мис Джулиет? — попит Один, когато влязоха в една голяма стая в края на коридора.

Негърката издърпа прашната покривка на леглото и Сантяго внимателно положи Елайза върху него. Слава богу, чаршафите наистина изглеждах, чисти. Най-после въпросът на старицата стигна до него и той й отвърна:

— Да върви по дяволите! Когато дойдат хората на Клеърборн, ще я…

— Никой няма дойде. Джейкъб, той почти умрял. Господар Раул го стрелял. Върнал се пълзешком.

Сантяго се опита да се съсредоточи. При следващата контракция Елайза го хвана здраво за ръката.

— Има ли някой тук, който разбира от израждане на деца?

— Аз помага да се родят бебета тук. Но отдавна няма млади момичета и мъже в имението.

— Е, сега има работа за теб — каза той и се вторачи в ръцете на дребничката негърка. В това затънтено място слугите май не се къпеха! — трябва да запалим огън в камината, за да се стопли стаята. Освен това ще имаме нужда от вода — много чиста и топла вода! Веднага накарай всички прислужници да се захванат за работа!

Когато Один излезе, за да изпълни нарежданията му, Елайза прошепна:

— Не ме оставяй сама, Сантяго!

Той приглади мократа й от пот коса и се опита да се усмихне.

— Ще се върна веднага — имаме нужда от топлина и вода. Не разбирам много от тези неща, но знам от липаните колко важна е чистотата в такива случаи. Винаги съм смятал, че не става въпрос само за ритуал. Двамата с Один трябва добре да се измием, преди да помогнем на малкото да излезе на белия свят.

Тъмновиолетовите й очи бяха замъглени от болката и страха.

— Много е рано, Сантяго! Бебето трябваше да се роди след два месеца — ресниците й се намокриха от сълзи. — Седмачетата винаги умират…

— Не! Не мисли сега за това! Нашето дете няма да умре, Елайза! А сега, нека запаля огъня! После ще свалим мокрите ти, тежки дрехи!

Елайза проследи с поглед Сантяго, който отиде до камината и започна да изгребва пепелта.

Всяко негово движение показваше колко много го болят раните. По лицето и рамото му имаше засъхнала кръв, а дълбоката рязка, която бе оставил ножът върху ръката му, все още кървеше и просмукваше кожените му дрехи.

— Ти също трябва да се преоблечеш! Освен това трябва да накараш старицата да превърже рани те ти!

— По дяволите, къде се бавят тези хора с дървата! — измърмори Сантяго. Докато се изправяше, отново му се зави свят поради загубата на кръв. — Оцелявал съм и при много по-тежки обстоятелства! — допълни той, за да я успокои.

Дървената стълба изскърца под нечии стъпки и в стаята влязоха две жени, понесли дърва.

Скоро в камината вече гореше силен огън, а един възрастен мъж донесе топла вода. Сантяго съблече разкъсаната си риза и набързо почисти раните по гърдите и ръката си. Като му помогна да ги превърже, Один донесе една от ризите на Гаспар.

Когато нареди на старицата да си измие ръцете, тя го изгледа така, сякаш внезапно се бе побъркал, но студените му зелени очи я убедиха, че ще е най-добре да се подчини.

Елайза не бе в състояние да оцени сблъсъка между Один и Сантяго откъм забавната му страна, но пък можеше прекрасно да схване иронията на положението, при което детето на Куин щеше да се роди в стаята на Джулиет. Кастал бе нарекъл сестра му курва, задето бе спала с ренегата. Тогава Елайза не му бе повярвала, но сега си спомни някои думи на Сантяго, които като че потвърждаваха страховете й. Обаче тя бе твърде уморена и изтерзана от болките, за да мисли повече за това. Следващата контракция започна.

Сантяго внимателно съблече мръсната й рокля. После той свали и коприненото бельо. Елайза се чувстваше ужасно уязвима в голотата си, която му показваше изцяло промененото й тяло. Сякаш разбрал мислите й, Куин се усмихна.

— На теб ти харесваше да ме гледаш гол, докато превързвам раните си!

— Не е същото — отвърна тя. Прониза я нова болка. — Аз съм дебела и грозна — освен това мириша ужасно. Няколко седмици не съм се къпала и преобличала!

Той я изгледа.

— Балната рокля не е най-подходящото облекло за преследване и отвличане! Изобщо не е трябвало да тръгваш след Кастал, но ти винаги си била прекалено твърдоглава!

— А сега бебето ще трябва да плати за лудостта на майка си!

Сантяго започна да обтрива тялото й с мокри ленени кърпи, като се проклинаше за необмислените си думи.

— Всичко ще бъде наред с теб и бебето, Елайза! Повярвай ми! Ти винаги си се борила — това ще е битката на живота ти, querida! Не се предавай!

Гласът му звучеше почти заповедно. Докосването на внимателните му ръце, които измиваха мръсотията от тялото й, я успокояваше. Когато приключи с миенето й, той помогна на Один да сменят чаршафите и да я завият. В стаята вече бе много горещо.

Один изчезна и след малко се върна с един поднос. На него имаше съд с някаква течност. Тя отля от нея и я подаде на Елайза.

— Пий! Помогна тебе и бебе роди се по-лесно!

Сантяго взе чашата, изгледа димящата смес, опита я на вкус и направи гримаса.

— Какво е това?

— Билки, дървесна кора. Винаги използвала я — отвърна негърката и смело издържа погледа му. Бе си измила ръцете, както искаше той. Сега бе негов ред да изпълни нейните нареждания. Все пак тя бе акушерката тук. — Скоро ще бъде — каза тя и поклати глава. — Бебе много малко, идва твърде скоро.

— Нашето дете ще живее! — твърдо заяви Сантяго. Откакто бе навършил четиринадесет, винаги бе твърдял, че няма да има дете, защото то можеше да наследи лудостта на Конъл Куин, но сега изобщо не се сети за това. Детето им не трябваше да умира!

Грабна порцелановия леген и го подаде на Клауди, другата прислужница.

— Измий го, докато заблести от чистота, и после донеси топла вода — много вода!

Один го погледна, но не каза нищо, а продължи да масажира корема на Елайза.

Предвижданията на старата жена се оказаха верни. Преди да бе изтекъл един час, главичката на бебето вече се бе показала. Докато Сантяго държеше ръката на Елайза и бършеше изпотеното й чело, говорейки нежни, успокоителни слова, Один внимателно измъкна кървавото, неподвижно, мъничко телце. Лицето на тъмнокосото момиченце бе силно набръчкано, сякаш се опитваше да извика, а не можеше. Один бързо и умело отряза пъпната връв. Тя подаде детето на Сантяго и се обърна към родилката.

— Напъни, още веднъж! Добре! Нека излезе всичко! Ти бъде добре! Добре!

— Детето ми! — Елайза се опита да вдигне глава, за да види Сантяго, който отнесе подозрително тихото бебе в другия край на стаята. — Не! — изкрещя тя, докато Один се опитваше да я успокои.

Сантяго коленичи до огъня и положи дъщеря си в легена с топла вода, който бе донесла Клауди. Пипаше възможно най-леко и внимателно, потопи телцето на бебето във водата до брадичката, така че главата му да остане над повърхността, и започна леко да масажира гърдичките му. Стори му се, че мина цяла вечност, преди от розовите устнички на момиченцето да излезе тихичък писък и крачетата му да заритат в легена.

Сантяго усети по бузите му да се стичат топли радостни сълзи, но продължи да я разтрива. Дъщеря му бе жива! Всички мисли за прокълнатата му кръв се изпариха. Държеше момиченцето в ръцете си, изпълнен с безмерна бащинска обич. Тя бе прекрасна!

— Донеси още вода — нареди той на Клауди, без да го интересува, че ще видят сълзите по лицето му. Прислужницата веднага изпълни заръката му и двамата заедно хванаха малкото момиченце.

— Ще я наречем Орлена, на името на сестра ти — меко каза Елайза. — Тя бе много мила с мен. Една от малкото жени, които някога са били добри с мен… — тя се поколеба, а после попита — Може ли да я поддържа?

Сантяго се извърна към нея и като се усмихна, я остави да види бебето, все още потопено в топлата вода, поддържано от силните му ръце. Той се вгледа в бледото лице на Елайза и взе треперещата й ръка — ледена въпреки горещината в стаята. Като си спомни, че и Предвиждащото око в такива случаи използваше различни билкови отвари и настройки от кори, той повдигна главата на любимата си и й помогна да отпие. След няколко минути бузите й порозовяха и тя се поуспокои. Куин изгледа Один с уважение. Старицата тъкмо преглеждаше Елайза с изкривените си от артрит пръсти.

— Мисля, че още известно време не бива да я изваждаме от водата.

— Откъде знаеше, че трябва да направиш така, за да я накараш да диша?

— Чувал съм липанските жени да говорят за такива неща. Един от синовете на Точния лък се роди прекалено рано. Спомням си разказа за това, как Предвиждащото око го спасила. Историята се разказваше често край вечерните огньове — дори имаше песен за нея — той замълча за миг, за да разгледа съвършеното малко чудо, което любовта им бе създала. — Наистина ли искаш да й дадем името на сестра ми?

— Това е хубаво име — простичко отвърна Елайза. — Отива на хубава жена. Бих искала малката да порасне красива като леля си!

Сантяго усети, че най-после напрежението, което бе сковавало тялото му, започна да го отпуска. Той отвърна на усмивката й.

— Веднъж Орлена ми каза, че вие двете много си приличате. Мисля, че бе права.

Уморени, но щастливи, те не откъсваха погледите си един от друг. Плачът на малката Орлена наруши тишината и сложи край на магията.