Шърл Хенке
Жената на белия апах (10)

Девета глава

Тази нощ Преследващия елен направи импровизирана палатка за Елайза от опънато между две фиданки въже и няколко одеяла. Вечерта им донесе истинско облекчение след нечовешката горещина, но тя знаеше, че щеше да става все по-трудно да издържат жегата, когато навлезеха навътре в прериите.

Елайза изгледа с тъга тежките си костюми за езда, до един ушити от груб памук и лен.

„Ако не се нагодя към новите условия, направо ще си умра от топлинен удар“ — помисли си тя. Беше й неприятно, но трябваше да признае, че Куин бе прав за избора й на дрехи. Сега не можеше да си позволи да носи корсети. Решително избра една от памучните си долни ризи. Ако облечеше под нея камизола, щеше да е достатъчно прилично облечена, без да се нуждае и от жакет. Напъха всички горни части на костюмите си на дъното на куфара и започна да реже шлейфовете на полите.

„Няма да съм облечена по модата, но ще мога да дишам и ще ми бъде по-хладно“ — каза си тя.

Хладно. Дори самата дума я караше да мечтае отчаяно за една вана, но Елайза вече знаеше какво може да й се случи, ако отново се опита да се изкъпе насаме. Индианките отидоха до реката, за да вземат вода за готвене, но очевидно те изобщо не чувстваха нужда от баня. След няколко дни щеше да говори за това с Преследващия елен. Вярно, че не показваше съчувствие към нея, но поне бе достатъчно цивилизован.

Пътуването през следващите няколко дни беше толкова уморително, че Елайза заспиваше веднага щом спираха при залез-слънце. Всичките й мечти за къпане бяха напълно забравени. Понякога дори не вечеряше, понеже жилавото месо и твърдите бисквити изискваха прекалено голямо усилие, за да ги сдъвче. Веднъж направи грешката да разгледа отблизо една от бисквитите и да попита какви са черните точки из нея.

— Гъгрица — отговори Гравоа, като я увери, че няма нищо опасно, понеже са били добре опечени заедно с тестото.

Сантяго наблюдаваше как Елайза преминава през характерната за всички новаци умора в първите дни от пътуването. Наложи му се да си признае, че е много издръжлива. Въпреки болките в мускулите тя никога не се оплака и упорито яздеше, докато той не заповядаше да спрат за почивка. Въпреки че не й каза нищо, Сантяго мълчаливо одобри избора й на дрехи.

След като бяха вървели по продължение на реката почти цяла седмица, той забеляза, че тя постепенно се съживява. Тъмните сенки под очите й изчезнаха, а и мускулната треска явно минаваше. Дори нежната й кожа получи златист оттенък.

Елайза започна да търси компанията на едрия индианец от племето крийк, който всяка вечер приготвяше палатката й. Сред хората на Сантяго той беше единственият, с когото можеше да се води цивилизован разговор. Тя нямаше доверие на привлекателния им водач, но при все това бе много любопитна за всичко, засягащо Куин.

— Как се запознахте със Сантяго, Преследващ елен? — попита, докато яздеха в непосилния пек.

Той се усмихна.

— Ние сме странна двойка, нали? Това стана преди много години в Ню Орлиънс. Сантяго бе само един младеж, току-що завърнал се от Европа. Забърка се в дуел с най-големия син на влиятелно креолско семейство. Кастал се посрами, като се обърна за стрелба по-рано, отколкото трябваше, и Сантяго го уби. За да прикрият унизителния инцидент, близките на убития отидоха при испанските власти и обвиниха Куин в убийство. Намерих го лошо ранен на пристанището, където се опитваше да открие лодката, която бе наел, за да го откара нагоре по течението. Явно по-малкият брат на мъртвия креол се е оказал добър стрелец. Аз ангажирах места на един параход и пренесох там Сантяго. На борда му той вече беше в безопасност. Няколко монети в повече убедиха капитана да тръгнем по-рано и да си държи устата затворена за ранения испанец, скрит в трюма между багажа.

— Значи вие се грижехте за него, докато се оправи? — попита Елайза.

— Не аз, а хората от моето племе маскогий, или крийк, както ни наричат белите. Заведох го при тях и той живя с нас няколко месеца, докато се излекува напълно. Когато оздравя, реших да тръгна с него на запад.

— Каква беше причината за дуела? Някоя жена ли? — Елайза съжали за въпроса си.

Преследващия елен отговори с каменно изражение:

— За това трябва да питате приятеля ми. Аз нямам право да ви отговоря.

Тя промени темата, която издаваше прекалено големия й интерес към Куин, и попита:

— Били сте обучаван от бели. Как стана това?

— Бях заловен от испанците, които бягаха от Флорида по време на войната, наричана от американците Революция за независимост. Британски военни заловиха търговците на роби и ни освободиха, но аз бях единственият маскогий далече от родното си село. Капитан сър Чарлз Елиът Маркам бе много мил човек, при това беше загубил единствения си син, умрял от холера. Моите родители бяха убити от испанците — сви рамене. — Той ме осинови и аз се върнах с него в Британска Флорида, където прекарах седем години. След края на войната британците отстъпиха правата си във Флорида и се изселиха оттам. Аз отидох с капитан Маркам в новия му гарнизон в Нова Скотия. Но въпреки че го обичах и му се възхищавах, сърцето ми принадлежеше на топлите земи на Юга.

— Значи искахте да се върнете при роднините си и да се научите да живеете като тях?

Лицето му показа изненада — нещо особено рядко за тайнствения червенокож.

— Знаете ли за Конфедерацията на крийк?

— Чела съм нещо за Петте цивилизовани нации. Достатъчно, за да разбирам защо сте искали да се върнете към корените си. Сигурно ви е било трудно да се разделите със сър Чарлз.

— Така е. Той продаде правата си и се готвеше да се върне в Англия. Покани ме да замина с него, но аз предпочитах да остана, защото знаех, че моето място е тук — поклати глава. — Открих обаче, че с моите хора трудно намирам общ език. Започнах да скитам и точно тогава срещнах Сантяго.

— Той също не принадлежи към никое общество — отбеляза тя.

 

 

— Никога не съм виждала такива цветове — Елайза яздеше до Сантяго. Пресичаха обширна, хълмиста местност, покрита с тучна трева и диви цветя.

— Тази година валя повече от обикновено. Всичко избуя от дъжда. Обикновено през август всичко е пожълтяло и изсъхнало. Пролетта тук е необикновено красива, тогава цветята образуват истински килим в жълто, червено и пурпурно. Дивите рози са великолепни — бледорозови. Въздухът е пропит от миризмата им.

Тя го изгледа изненадано.

— Не ми приличате на човек, който си губи времето да забелязва поезията на цветята.

— Дойдох в този край като момче и се научих да го обичам. Тук има някаква особена свобода, която не бих заменил за нищо.

— Но сте отишли в Европа и сте учили в един от най-добрите университети в света.

Сантяго се стегна.

— Отиването ми там само ме накара да разбера, че съм чужденец сред близките ни майка си.

Елайза силно се интересуваше от този странен мъж.

— Разкажете ми за семейството на майка ви.

Сантяго сви рамене — жест, с който прикриваше чувствата си.

— Майка ми почина, когато бях много малък. Почти не си я спомням. Произхожда от старо и уважавано семейство, което може да проследи корените си чак до Реконструкцията.

Тя разбра, че той не й казва много неща.

— Имате ли братя или сестри?

— По-големият ми полубрат Игнацио е мъртъв. Полусестра ми Орлена, с която имаме една майка, също напусна Испания и няма никакво желание да се върне там.

— Значи вие сте се отказали от наследствената титла?

В очите му проблесна дяволито пламъче.

— Не съм се отказал. Аз съм граф Аранда до деня на смъртта си — той се разсмя, като видя недоверието, изписано върху лицето й. — Спомнете си за това следващия път, когато ме наречете мръсен испански ренегат.

Елайза се изсмя въпреки волята си.

— Как успяхте да се сетите, че точно това бяха думите, с които се обръщах мислено към вас на няколко пъти?

— И със сигурност пак ще се сетите за тях преди края на пътуването ни.

— Ами баща ви? Куин не е испанска фамилия.

Той се намръщи.

— Беше наемен войник от ирландски произход, успял да се ожени за испанска благородничка. Не обичам да говоря за него.

Настъпи неловко мълчание. Тогава се появи Преследващия елен. Индианецът закова петнистия си кон пред тях и каза:

— Намерих следи от озиджи, които са ловували наблизо.

Сантяго кимна.

— Добре. Очаквах го.

— Опасни ли са? — Елайза нервно се огледа наоколо.

Куин се сети за ужасните си заплахи и за това, че скалпът й щеше да увисне на нечие копие.

— Обикновено не. За да минеш спокойно през земите им, просто трябва да им дадеш големи подаръци, французите от Илинойс и Сейнт Луис търгуват с кожи с тях. Озиджите станаха много способни търговци — Сантяго намръщено изгледа Елайза. — Когато срещнем тях или индианци от друго племе, стойте близо до мен и си мълчете.

Нарежданията му я уплашиха, но тя не го разпитва повече.

През този следобед заваля пороен дъжд. Той забавяше придвижването им. Елайза бе много нещастна. Мокрите дрехи бяха прилепнали към тялото й. Тя потупа едрия кафяв кон, който яздеше, докато Буболечка си почиваше, и му прошепна:

— Добре че си толкова издръжливо животно. Както съм мокра, сигурно тежа поне пет килограма повече.

Постепенно дъждът спря и над разкаляната земя се спусна гъста мъгла. Стигнаха до един приток на Мисисипи, чието ниво се бе покачило значително след пороя. Бреговете бяха хлъзгави, но мъжете и животните бяха свикнали с подобни трудности. Елайза ги наблюдаваше, когато поведоха по стръмния кален склон конете и мулетата и нагазиха във водата. Двете индианки също слязоха надолу към буйното течение, като едната се подхлъзна в калта. Метнаха на конете двете жени и ги прекараха на другия бряг.

Сантяго мина няколко пъти от едната до другата страна на реката, за да надзирава прехвърлянето. От другия бряг той се вторачи предизвикателно в Елайза. Тя имитира неговото свиване на рамене, смушка коня си и заслиза по хлъзгавия склон.

Вече бе стигнала средата му, когато животното се подхлъзна. Свикнала с послушната кобила, младата жена не можа да го овладее, конят се уплаши и падна настрани. Тя успя да се освободи от стремената и скочи, преди да бъде затисната.

Падна в калта и се опита да се задържи за нещо, за да не се свлече надолу, но не успя. Водата под нея бучеше. Кафявият жребец вече се бе изтърколил до реката и сега се изправи и заплува към другия бряг.

Беше добър плувец, но тежките ботуши и дрехи я повлякоха надолу към водата. С мъка се задържа на повърхността и започна да разкопчава полата си, за да я свали, но не успя и натежалият плат я обгърна като покров.

Сантяго видя как кафявият кон се подхлъзна. Когато Елайза падна във водата, той вече бе насочил жребеца си към водата, за да й помогне. Течението отнасяше младата жена надолу. Тя се опита да се задържи. На два пъти потъва и отново изплува над водата, докато той успее да се доближи и да я хване.

Две силни ръце я поеха и Елайза се оказа притисната към силните гърди на Сантяго, който бързо заплува към другия бряг. Когато стигнаха брега, той слезе от коня. Течението ги бе отнесло на около половин миля надолу, зад един остър завой на реката. В основата на заслоняващ хълм растяха няколко дървета. Сантяго намери под тях покрито с мъх място и коленичи върху него.

— Не е много сухо, но поне вече не сме в реката — продължаваше да я държи в ръцете си и я галеше.

Трепереща, Елайза се притисна към него.

— Аз съм жива, а това е единственото, което има значение за мен — прошепна тя и изкашля вода.

Той забеляза скъсаната й пола.

— Опитвахте се да се освободите от дрехите си, за да плувате?

— Естествено — изкашля още вода. — Можете ли да плувате с толкова мокри дрехи? — сърдито попита тя.

Сантяго се разсмя.

— Никога не съм опитвал.

Елайза изруга на френски, като за целта използва най-пиперливите псувни на Едуард.

— Изобщо не разбирам какво смешно намирате в това, че почти се удавих, въпреки че съм отличен плувец. Все пак ви благодаря, че ми спасихте живота — допълни и се вгледа в непроницаемото му лице.

Сантяго вдигна ръка. Искаше му се да погали бузата й, но се отказа.

— Няма защо да ми благодарите, просто защитавах интересите си. Все още ми дължите три хиляди долара.

Тя се изчерви и се отдръпна. „Така е по-добре“ — каза си той. Колкото повече време прекарваше с тази странна жена, толкова по-объркани ставаха чувствата му към нея. Елайза бе красива и желана, но и силна, и дисциплинирана. Връзката с нея не би била просто кратка авантюра. Сантяго Куин не бе готов за сериозно обвързване.

Починаха малко, той се метна на седлото и я качи пред себе си. Мълчаливо се върнаха до мястото, където Преследващия елен прегрупираше разпръсналия се керван.