Шърл Хенке
Жената на белия апах (20)

Деветнадесета глава

От едно възвишение Елайза гледаше към града, който бе столицата на Ню Мексико. Санта Фе бе град с няколко хиляди жители — испанци, индианци и хора със смесена кръв като брата на Сантяго. Градът, разположен сред широка долина, през която минаваше бистра река, изглеждаше прекрасно. Повечето от къщите бяха тухлени, с плоски покриви. На централния площад двете градски църкви издигаха камбанарии към небето.

Пътниците започнаха да се спускат към долината. Елайза се взря в невъзмутимото лице на Преследващия елен. Откакто беше дошъл да я вземе от ранчото, двамата бяха пътували в пълно мълчание. Чудеше се какво ли му бе казал Сантяго, но не го попита. Чувстваше се така сякаш върху раменете й бе легнала цяла планина, и тя с мъка си поемаше въздух. Нямаше сили за разговор. Тревожеше се за Самюъл. Когато се срещнеше с губернатора, трябваше да направи всичко възможно, за да открие къде е затворен той. Тя прехапа устни с раздразнение, опитвайки се да не мисли за горчивата раздяла със Сантяго. Изведнъж мълчаливият индианец я попита.

— Защо си казала на Сантяго, че мъжът ти е мъртъв?

Елайза знаеше, че въпросът не бе зададен от чисто любопитство, нито пък с враждебно чувство.

— Нямам намерение да ви издавам. Съжалявам за Едуард… — не можа да продължи — не намираше думи да изрази отчаянието си.

— Съжаляваш, че си се омъжила за него или че не си негова вдовица — това не беше случаен въпрос.

— И двете. Дори още преди да се разделим, бракът ни беше просто един фарс. Но може би такива са всички бракове. Родителите ми също живяха разделени през по-голямата част от живота си.

Въпреки че се опитваше да не се издаде, Елайза страдаше дълбоко и Преследващия елен го усещаше.

— Това не е краят между теб и Сантяго.

— Напротив, приятелю! Той се изрази много ясно, преди да си тръгне. Пък и аз съм все още жена на Едуард и имам задължения, ако не към съпруга, то към родината си!

— И към брат си, нали?

Когато го погледна, в очите й се четеше искрена молба.

— Трябва да открия Самюъл. Заради него дойдох на Запад. Той не бива да завърши дните си в някой мръсен испански затвор. После двамата ще се опитаме да убедим губернатор Алънкастър, че не Джеферсън е изпратил тук провокатора Пайк.

Преследващия елен кимна.

Това може да се окаже трудна работа.

— Какъв човек е той? Виждал ли си го?

— Не съм имал честта да се срещна с губернатора — сухо отвърна той. Но съм чувал, че е честен човек — истинска рядкост след испанските власти, особено пък в пограничен район.

— Така каза и Сантяго. Значи няма да мога да го подкупя! — промърмори под носа си Елайза.

— Какво смяташ да правиш?

Тя уморено сви рамене.

— Не зная. Първо трябва да открия Самюъл. Ако той вече е тук — а от писмото му ставаше ясно, че смята да пристигне в Санта Фе преди лейтенант Пайк, — двамата ще обсъдим плана за действие.

— Американец, дошъл с тази експедиция. Страхувам се, че той е в затвора, Елайза.

Тя се намръщи.

— Мисля, че си прав. Това значи, че ще трябва да си уредя среща с губернатора.

Преследващия елен не можа да сдържи усмивката си.

— Мисля, че като първата американка, пристигнала в Санта Фе, изобщо няма да ти е трудно да си уредиш среща с него. Пък и вярвам в способността ти да убеждаваш хората!

Тя го изгледа остро.

— Със Сантяго сте чели дневника ми! Значи затова ме остави да си вървя!

Индианецът не отрече.

— И той ли ще дойде в Санта Фе, за да ме следи отблизо, или това е твоя работа?

— Нека просто кажем, че съм реши и да не те изпускам от очи за твое собствено добро. Сантяго има по-важна работа на юг, не после ще се върне.

„Дано, когато пристигне в Санта Фе, ние със Самюъл вече да сме на път обратно за Съединените щати!“ — помисли си Елайза.

Дворецът на губернатори изобщо не приличаше на американската представа за дом на управител на толкова голяма провинция като Ню Мексико. Ниската, варосана сграда в стил пуебло имаше широк портал. Под сянката му се бяха разположили много мъже: диви команчи и спретнато облечени ricos. Военните от местния гарнизон имаха строева подготовка. Американската дама, за която се носеха слухове, че е пристигнала в Санта Фе от Сейнт Луис, прекоси площада и веднага привлече вниманието на всички. Кабалеросите моментално свалиха широкополите си шапки и галантно се поклониха, а простите genizaros зяпнаха от възхита. Дори команчите я удостоиха с поглед, в който се четеше повече любопитство, отколкото нахалство. Елайза мина покрай тях през главната врата, чиито пазачи бяха прекалено впечатлени от нея, за да направят опит да я спрат. Само след няколко секунди тя вече се намираше в оскъдно мебелираната чакалня и очакваше губернаторът да я приеме. Докато се разхождаше нетърпеливо, тя си припомни всичко, което бе научила след пристигането си в града. Малката, груба странноприемница, в която я бе завел Преследващия елен, й осигури нещо повече от храна и покрив над главата. Старата собственичка я информира, че американец, отговарящ на описанието на Самюъл, е пристигнал в града преди няколко седмици и сега е в затвора. Елайза реши да не разпитва повече, за да не привлече вниманието на подозрителните испански власти, а да изчака да се срещне лично с губернатора. Знаеше, че и тя, и Самюъл лесно могат да изчезнат завинаги в някоя испанска тъмница! В стаята влезе висок, красив млад офицер и й се поклони учтиво:

— Хиляди извинения, че ви накарахме да чакате толкова дълго, мадам Лувоа, но негово превъзходителство ще ви приеме веднага! Аз съм вторият по чин тук след губернатора. Казвам се лейтенант Раул Кастал. За мен е удоволствие да ви приветствам с добре дошли в Санта Фе! — той я изгледа изпод притворените си очи, докато й целуваше ръка. Изключителна жена! Приятелят му, информаторът от Ню Орлиънс, Кларк Джеймисън, не бе преувеличил. Тя бе красива и опасна. Пристигането й в Санта Фе предвещаваше неприятности. Глупавият й брат не им бе създал много проблеми, защото Алънкастър не му вярваше, но Елайза Лувоа можеше да провали добре изпипаните им планове.

Докато се усмихваше на елегантния военен, тя забеляза напрегнатия поглед на тъмните му очи. Светлокафявата му коса бе вързана назад с кадифена панделка, а мустаците му бяха идеално оформени, но въпреки изрядния му вид нещо в него я отблъскваше. Въпреки кавалерското му държание красивият офицер я караше да се чувства неудобно. Името му й се струваше познато.

— Много сте любезен, лейтенант Кастал — каза тя и го последва към приемната.

Губернатор Алънкастър се оказа слаб мъж с изпито лице на роден естет. Оредяващата му сива коса бе късо подстригана, а униформата му бе учудващо семпла за високия пост, който заемаше. Той не носеше никакви лъскави медали или панделки, каквито имаха американските или европейските висши офицери. Кожената му жилетка говореше за човек, който прекарва повече време навън в движение. За това свидетелстваше и обветреното му, загоряло лице и студените сини очи.

— Мадам Лувоа, дошли сте много отдалеч! Какво води една френска лейди в Ню Мексико? — попита той на френски.

Тя посрещна спокойно преценяващия му поглед и отговори на същия език:

— Дойдох да търся брат си, губернатор Алънкастър. Той е ваш затворник. Казва се Самюъл Шелби.

Губернаторът поглади брадичката си и покани Елайза да седне в едно дъбово кресло с бродирани кадифени възглавници. Като се разхождаше около голямата маса, служеща му за бюро, Алънкастър каза:

— А, да. Младият американец, който твърди, че е офицер от американската армия, но пристигна тук цивилен.

— Той е лейтенант от армията на Съединените щати, ваше превъзходителство!

Той се взря в нея с непроницаем поглед.

— А има сестра — французойка. Намирам го за доста странно, мадам!

— Самюъл също говори френски, но и двамата сме американци. Няма никаква тайна — майка ни беше французойка. Баща ни беше от Вирджиния. Аз съм омъжена за френски дипломат на служба при императора. Освен съпруга ми и моя брат нямам други живи роднини, ваше превъзходителство!

Съмняваше се, че ще може да въздейства върху чувствата му, но си струваше да опита.

— Дори и да е така, негово католическо превъзходителство не разрешава присъствието на чужденци в тези затънтени краища. Точно сега отношенията между Испания и Щатите са много обтегнати.

— Още една причина да ни изслушате, губернатор Алънкастър! Не зная какво ви е казал брат ми, понеже не сме се виждали повече от година, но мога да ви разкажа моята история и вие ще я сравните с неговата. Нашето правителство не желае война с вас!

Елайза му разказа, че Самюъл бе разбрал за плана на генерал Уилкинсън да изпрати лейтенант Пайк в испанска територия, за да може да хванат експедицията му и да я докарат в Санта Фе.

— Така че, разбирате ли, губернаторе, той не е имал време да направи нищо друго, освен да скрие информацията за това на място, където ще я намеря само аз. Симулирал е смъртта си и се е присъединил към лейтенант Пайк в Сейнт Чарлс, преоблечен като цивилен гражданин, владеещ испански.

По средата на разказа си Елайза премина на този език. Алънкастър вдигна вежди, но не я прекъсна и я остави да довърши историята си.

— Той искаше да ви убеди, че президентът Джеферсън желае да избегне скандала. Генерал Уилкинсън е действал без неговото одобрение.

— Какво се надява да спечели? — прекъсна я губернаторът, без да сваля от нея студения поглед на изучаващите я сини очи. Елайза не искаше да издаде колко слабо е новото федерално обединение, като разкрие напълно заговора на Уилкинсън. Дали Алънкастър знаеше, че генералът е агент 13? Дали Самюъл му бе казал?

— Генералът си има своите политически амбиции. С помощта на военни действия би могъл да ги осъществи — внимателно отвърна тя.

За пръв път губернаторът се усмихна.

— Да не би да намеквате, че е безпринципен опортюнист?

— Вие го казахте, ваше превъзходителство, но трябва да се съглася с вас! Ако войниците ви бързо открият лейтенант Пайк и върнат експедицията му в Щатите, инцидентът няма да има никакви последствия.

Алънкастър я изучаваше с поглед. Знаеше ли тя за заповедите, които бе получил от генерал-губернатора Салкедо за залавянето и изпращането на групата на Пайк в Чихуахуа? Вероятно не, и той нямаше никакво намерение да я информира. Колкото по-малко се говореше по този опасен въпрос, толкова по-добре!

— Войниците ми вече търсят лейтенант Пайк. Когато го хванем, ще решим какво да правим — той смени темата и като се усмихна, каза: — Вие трябва да сте много смела жена, за да се решите да дойдете тук, където никога не е стъпвала американка. Как успяхте да го направите?

Елайза му отвърна с тъжна усмивка.

— Отчаяно желаех да открия Самюъл, след като разбрах, че е жив и на път за Санта Фе. Наех си водач… всъщност, той е испански търговец на коне и кожи в Сейнт Луис — казва се Сантяго Куин.

— Чувал съм за него — отвърна Алънкастър, като се чудеше как ли са се спогаждали жена от такова добро семейство и синът на Колорадо Куин. — Трябва да сте много издръжлива, за да преживеете трудностите и изпитанията по пътя през прериите.

— За мен бе цяло изпитание! Моля ви, ваше превъзходителство, не може ли поне да поговоря с брат си, след като идвам от толкова далеч? — тя затаи дъх и се приведе напред.

— След разговора си с вас искам да видя лейтенант Шелби още веднъж, но насаме. Междувременно вие можете да се върнете там, където сте отседнали — това не беше молба. — Ще ви уведомя кога можете да видите лейтенанта.

От другата страна на вратата Раул Кастал ги подслушваше. Сантяго Куин — убиецът на брат му бе още жив и се бе върнал в Ню Мексико! Замислен, той бързо се отдалечи. Навремето речни пирати бяха избили всички на кораба, където Сантяго бе ангажирал място за себе си. Решил, че Куик е мъртъв, Кастал се бе върнал към военната си служба. След няколко години той отново бе прехвърлен в Санта Фе, където да изчака и да помогне на генерал Салкедо за завземането на властта. Колко хубаво, че самата съдба се беше погрижила да изпрати Куин право в ръцете му! Така най-после щеше да си отмъсти.

 

 

Кръчмата бе тъмна. Миришеше на чесън и пот. Джефри Соамс тъкмо довършваше трета чаша отвратително питие, което местните наричаха уиски.

— Защо се оставих Брендън да ме убеди да дойда в тази дупка! — измърмори той. Колко глупаво от страна на Шийн да бъде пречукан заради една жена! — той отново прокле късмета на Сантяго Куин. Не Шийн, а испанецът трябваше да падне убит!

В препълнената с търговци кръчма влезе мъж в натруфената униформа на испанската армия. Приличаше на паун в гнездо на лешояди. Дори и полупиян, Соамс не забравяше, че на американците им бе забранено да бъдат на испанска територия, затова той се приведе ниско над чашата си, молейки се лейтенантът да мине край него, без да му обърне внимание. Но Кастал веднага го позна. През Санта Фе бяха преминавали много такива като него и никой не ги закачаше, ако извършваха незаконната си търговия възможно най-дискретно и плащаха, на когото трябва. Сега обаче той имаше сметки за уреждане с него.

— Сеньор Соамс? — попита лейтенантът, като застана до клатещата се маса от борово дърво и сложи ръка на сабята си. Самюъл се замисли дали да не използва малкото си познания на испански, но реши, че не би могъл да заблуди никого, че е испанец.

— Може и да съм Соамс. Какво от това? — предизвикателно отвърна той и пъхна ръка под масата за ловджийския нож, висящ на колана му.

— На ваше място не бих докосвал ножа, сеньор Соамс, освен ако не искате да умрете! — меко го посъветва Кастал. — Което би било голяма грешка, като се има предвид, че можете не само да си останете жив, но и да станете много богат човек!

Кървясалите очи на Соамс се вторачиха в него с подозрение.

— Богат ли? — присмя му се той. — Този проклет керван не ми плати достатъчно, за да си купя дори една чаша свястно уиски!

— Ти си от хората на Сантяго Куин, нали?

Соамс започна да изтрезнява. Веднага си даде сметка колко несигурно бе положението му в момента.

— Само наемник. Куин каза, че има разрешение за търговия. Той е испанец.

Кастал се усмихна и каза:

— Искам да ти дам възможност да спечелиш малко истинско испанско сребро. Да излезем навън и ще ти обясня как… но само на четири очи.

Пияният глупак веднага се подчини. Това бе добре за Кастал. Скоро грубият американец щеше да се превърне в негов роб.

Когато излязоха навън, Соамс потри ръце и се огледа неспокойно. Бяха сами на пустата улица.

— Значи искаш Куин? Аз също си имам лични сметки за уреждане с него.

Кастал знаеше и за това. Бе разбрал за партньора на Соамс, убит от испанеца по време на пътуването.

— Когато Испания притежаваше тези земи, властите издирваха Куин за убийство в Ню Орлиънс. Бих искал правосъдието най-после да възтържествува, но, уви, никой не може да го пипне и с пръст в Ню Мексико, освен ако ти не ми помогнеш.

— До мен достигнаха някои слухове за търговията му с апахите — само слухове, нали разбираш?

В действителност Кастал бе прекарал целия ден в издирване на доносниците си из целия град, за да научи нещо за изчезналия Куин.

Този мъж бе недоволен от Сантяго и можеше да се разприказва.

— Чух нещо за заминаването му на юг, към Камино Реал. Стоката се разпродаде тук, в Санта Фе, от неговия партньор индианеца. Защо ще иска да продължи пътя си, след като вече няма с какво да търгува?

Соамс сви рамене.

— Всичко, което знам, е, че отива да се срещне с някого близо до Чихуахуа Сити. Може би с апахите? Виж, ако разбере, че ти казвам това, ще ми пререже гърлото. Вземи хората си и тръгни след него. Много неща могат да се случат по пътя към Чихуахуа на един самотен ездач… — той не довърши изречението си, после допълни: — А среброто ми?

— Много неща могат да се случат и с един пиян глупак на пуста задна улица в Санта Фе, amigo! — каза Кастал и в тъмнината проблесна острието на италианския му нож. Соамс извика и е свлече на земята. Раул го обърна по гръб, за да е сигурен, че е мъртъв, после с бързи, решителни стъпки се отдалечи.