Шърл Хенке
Жената на белия апах (15)

Четиринадесета глава

Река Неошо, септември 1806 г.

Елайза смачка още един комар и тихичко изруга. Боже милостиви, какво още щеше да й се наложи да изтърпи? От една седмица, откакто бяха напуснали селото на озиджите, пътуването се бе превърнало в истинско мъчение. Тежките утринни мъгли бяха следвани от знойни, душни дни, когато горещината и влагата измъчваха и конете, и ездачите им. Единствено издръжливите, упорити мулета сякаш бяха безразлични към всичко.

После се изля пороен дъжд, толкова силен, че Сантяго нареди да спрат и да изчакат под заслона на няколко малки, издълбани във варовиковите скали пещери. След това ги нападнаха насекомите — рояци мухи и комари, дошли с късните летни дъждове.

Елайза бе последвала примера на мъжете и бе увила шал около носа и устата си, но болезнените ухапвания продължаваха да я измъчват. Насекомите лесно преодоляваха преградата на тънкия плат на блузата и панталоните й.

Сантяго я наблюдаваше как се чеше и удря комарите. Очевидно тя се чувстваше ужасно, но въпреки това нито се оплакваше, нито ги забавяше. Той смушка Чиста кръв и се изравни с нея.

— Тази вечер ще сложим край на тези мъки.

Тя го изгледа с недоверие.

— Какво? Да не смятате да купим ризници от индианците?

— Няма да е необходимо. Само още малко търпение.

Стигнаха най-южния завой на река Коу, която течеше широка и плитка. В тази част бе пълно с тиня от последните дъждове. Бреговете й бяха покрити с гъста, черна кал. За нейно огромно удивление Елайза видя, че мъжете скочиха от конете и започнаха да се въргалят в тинята, като дори мажеха и лицата си с кея.

— Да не би да са полудели от ухапванията на комарите и мухите? — попита тя Сантяго.

— Това е решението на проблема. Кал. Тя покрива кожата и представлява много по-добра защита, от която и да е дреха — той също скочи и усмихнато добави: — Някои индианци извличат мечешка мас, която мирише отвратително, но иначе изпълнява същата функция, само че тя се получава много по-трудно, пък е и по-трудно да я измиеш след това.

— Кал ли! — Елайза хвана дебелата си, дълга плитка и си помисли как щеше да изглежда натежала от калта. В този момент голяма черна муха кацна на главата й и я ухапа. Тя я удари и изруга.

Сантяго се разсмя.

— Със сигурност всичко друго е по-добро от това. Ако не се намажете с кал, няма да ви е останала кръв, когато стигнем Ню Мексико.

Той пусна коня си да се присъедини към другите коне и да се напие с вода от реката, и докато са мият той започна да се маже с кал.

— Самюъл, когато те намеря, ще те убия, задето ме накара да предприема това пътуване! — изстреля през зъби тя, докато слизаше. Коленичи в калта, грабна малко и започна да я размазва по ръката си. Миришеше на изгнило и умряла риба. Елайза обаче бе упорита — втриваше гадната смес, докато тя проникна през дрехите и покри плътно кожата й. Като намаза тялото си, Елайза грабна още кал и я приближи към лицето си. Въпреки че едва не се задуши от отвратителната воня, тя покри всичко, освен очите си. Комарите летяха на черни облаци около нея, но вече не бяха опасни.

Сантяго и хората му направиха същото и с конете и мулетата. Когато намаза с кал Буболечка, Куин се обърна да види как изглежда жената и чу интересни проклятия. Някои от тях явно бе научила от грубите си спътници, но останалите знаеше от годините, прекарани в Европа.

Тайнствеността, която я обгръщаше, се допълваше от неясния й произход. Американка или французойка бе тя? Защо бе избрала този опасен живот? Дали причина за това не бе мъртвият съпруг? Сантяго бе сигурен в това. Закле се, че един ден странната вдовица ще му разкаже цялата история.

— Още няколко дни ще се движим по течението на реката — каза й той. — Когато дъждовете спрат, комарите и мухите ще се махнат. Дотогава просто ще подновяваме калното си облекло.

Тя го погледна и оголи зъби — необикновено бели върху черното й от калта лице.

— Какво ще стане, ако дъждът не спре, докато дойде време да се отклоним от реката?

Сантяго се ухили.

— Тогава дрехите ни ще се напукат.

Елайза измърмори нещо и се метна на Буболечка, като още веднъж преметна през лицето си калния шал. Комарите вече не можеха да я хапят, но опасността да ги вдиша си оставаше. Черните ездачи, приличащи на опасни бандити, се отправиха на югозапад.

Към края на седмицата силното слънце изсуши въздуха и насекомите изчезнаха. Тъй като предния ден се бе наложило да се отклонят от реката, за да тръгнат на юг, всички се измъчваха от сърбежи, понеже калта изсъхна, напука се и започна да се лющи, като оставяше по кожата тънък мръсен слой. Единственият, който не се влияеше от общата несгода, бе едрият крийк, който не се бе мазал с калта. Елайза го попита защо.

— Моето племе живя поколения наред сред блатата на Джорджия и явно кожите ни са силно загрубели.

— Използвате ли меча мас? — попита тя, понеже никога не бе усетила неприятна миризма около него.

Той се изсмя:

— Племената от равнините го правят, но не и ние, от племето маскогий. Все пак забелязах, че кожата ми стана малко по-чувствителна, откакто започнах да живея сред белите. Реших, че това се дължи на парфюмираните сапуни. Сега използвам само чистия пясък от бистрите, бързотечащи реки.

— Бих дала всичкото злато на френската съкровищница за малко чиста вода и пясък. Ако не махна тази мръсотия от тялото си, ще ми се смъкне кожата — каза тя, като почеса врата си с мръсни нокти.

— Тази вечер ще стигнем до студените извори.

— Студени извори ли? — повтори Елайза.

Преследващия елен се усмихна.

— Водата им е много освежаваща. Трябва да издържите само още един ден. Справяте се чудесно. Мисля, че Сантяго се гордее с вас.

Тя настръхна.

— Този нахален глупак живее само, за да се заяжда с мен. Благодаря ви, че ми дадохте надежда.

Оазис от някоя арабска приказка не би могъл да й се стори по-вълшебен от гледката, която се разкри пред очите й късно следобед. За пръв път, откакто се бяха отклонили от река Коу, високи памукови дървета и брястове нарушаваха еднообразния пейзаж. Изворите бликаха на високи фонтани. Около дърветата се образуваха ручейчета.

Конете пиеха водата, а хората се пръскаха един друг, като се смееха и си говореха с такова въодушевление, каквото бяха показали само при лова на бизони. Дори индианките бяха нагазили в потока, за да позволят на благословената хладка вода да измие изсъхналите им тела — правеха това със същото примирение, с което понасяха всичко. Елайза слезе от седлото и тръгна към викащите от радост, къпещи се мъже.

— Ако ме последвате, мога да ви покажа едно усамотено място — предложи Преследващия елен.

Елайза кимна, взе чисти дрехи и го последва. Заобиколиха няколко акации и тръгнаха по криволичеща пътека, едва забележима заради храсталаците, в които бе обрасла. Когато накрая бяха на такова разстояние, че другите вече не се чуваха, едрият крийк спря и й посочи:

— Там долу има малък вир, в който можете да се изкъпете и да изперете дрехите си на спокойствие. Аз ще остана тук да ви пазя.

След няколкото нощи, при които бе прекарала под една завивка със Сантяго като негова жена, едва ли някой щеше да я безпокои. Въпреки това Елайза бе благодарна на индианеца за грижите и му го каза, след което се втурна към мамещата я вода.

Малко преди да стигнат изворите, Сантяго бе препуснал напред, за да провери за следи от поний. След един час той откри една групичка ловци, които мирно деряха няколко убити от тях бизони. Не носеха цветовете на войната. Успокоен, че обикновено враждебно настроените индианци не представляваха реална заплаха за тях, Сантяго се насочи към изворите. Когато наближи, чу смеха и добродушните ругатни на къпещите се мъже.

Обърна Чиста кръв и препусна към другия край на изворите. Предпочиташе усамотеното вирче. Спря коня си край едно поточе и скочи от него. Свали седлото и остави жребеца да пие. Извади сапун и бръснач и се спусна по стръмния склон към вира, който винаги бе предпочитаното му място за къпане и освежаване.

Спря го тих смях и шумът от плискаща се вода. Гласът на Елайза! Съзнаваше, че трябва да се обърне и да се върне. Сантяго постоя нерешително няколко секунди. После магията на лудуващата във водата нимфа го завладя. Мина през ниската блатна трева и изкачи голямо скално възвишение, откъдето се виждаше дълбокият чист вир. Гледката го накара да затаи дъх. Елайза плуваше по гръб във водата. Абаносовата й коса се разстилаше върху водната повърхност като ефирен воал, а млечнобелите й гърди нахално бяха вирнали розово-кафявите си връхчета. С бавни, мързеливи движения тя риташе с дългите си, гладки крака, за да се задържи над водата. Той виждаше всеки сантиметър от финото й тяло, дори тъмните, къдрави косъмчета в основата на бедрата й. Кожата на лицето и ръцете й бе станала златиста от слънцето, докато тялото й бе бяло. Ако всеки път, когато я гледаше, Сантяго се бе чувствал възбуден и напрегнат, сега направо изгаряше от желание. Устата му пресъхна, а от слабините му започнаха да се разливат горещи вълни, които постепенно обхванаха цялото му тяло. Без да разсъждава повече, той бързо се разсъблече и хвърли дрехите на земята.

На няколко метра от мястото, където Елайза се къпеше, се чу силен плясък. Тя рязко отвори очи. Обърна се по корем и като се задържаше над водата, се заоглежда. Изведнъж пред нея изникна една глава, която веднага бе последвана от широки, бронзови рамене. Мократа коса изглеждаше по-тъмна от обикновено, но на нея не й беше нужно да види лицето му, за да го разпознае. Сантяго тръсна глава и разпрати пръски навсякъде около себе си. Елайза се потопи още по-надълбоко, проклинайки наум прозрачната вода, като се опитваше да прикрие от него това, което той вече бе видял.

— Да не би да се опитваш да ме уплашиш до смърт, като скачаш така?

— Това е единственият начин да се потопиш изведнъж в студената вода — той се приближи към нея и изтри водата от очите си.

— Ако извикам, Преследващия елен веднага ще дойде да види какво става. Той ме пази зад онова възвишение. — Елайза се опитваше да говори възможно най-спокойно.

Сантяго вдигна вежди.

— Ще рискуваш да види красивото ти голо тяло? Това ли ти трябва, Елайза — още публика?

— Вървете си, мосю Куин — тя го гледаше напрегнато.

— Не смятам да го направя. Отдавна съм обявил този вир за моя собственост, така че сега ще се възползвам от правата си и ще се изкъпя.

При тези думи Сантяго се извърна и заплува към плитчините, където започна енергично да обтрива тялото си със сапун. Тя го наблюдаваше как насапунисва дългата си до раменете коса, а после плъзга надолу тънките си дълги пръсти, за да натърка раменете и мускулестите си ръце. Когато започна да масажира покритите си с косми гърди, тя усети, че по тялото й се разлива приятна топлина въпреки студената вода. Неспособна да откъсне очи от него, Елайза го наблюдаваше как се къпе. Това, което щеше да се случи, бе неизбежно и тя го знаеше още от първата им целувка в градината на Шуто. Въпреки че се правеше, че не я забелязва, Сантяго усещаше вторачения поглед на виолетовите й очи и знаеше, че този път тя няма да си тръгне. Сега можеше да я има. Елайза го искаше не по-малко от него. Нещо му прошепна да не го прави, но не му обърна внимание. Тя не беше момиченце, нито плаха девственица, а опитна жена, която сигурно бе имала много любовници. Но те са били разглезени благородници от най-добрите кръгове на висшето общество, нямащи нищо общо с грубата мъжественост на човек като Белия апах. Ако това бе причината за нейното внимание към него, Елайза Лувоа нямаше да е първата „дама“, привлечена от магията на забранения плод. Обаче Сантяго не искаше да я има по този начин. Сърдит сам на себе си, той се гмурна под водата, за да се изплакне. Когато отново се показа на повърхността, бе точно пред нея. Стояха мълчаливо и не откъсваха поглед един от друг. После тя вдигна ръка и докосна белега на бузата му.

— Моля те — тихо прошепна Елайза, без самата тя да е наясно дали това е молба или заповед.

Той се пресегна, взе я на ръце и бързо я понесе към брега. Щом стъпи на твърда почва, Сантяго я положи върху кърпата, която тя бе оставила на пясъка. Наведе се над нея и проследи с пръсти водата, стичаща се на струйки от гърдите й. Тя тихо изстена и се изви към него, удивена от това, как й въздейства нежното му докосване.

— Имаш много красиви гърди.

— Не са ли много малки?

— Не, ти си слаба. Те са точно такива, каквито трябва да бъдат — измърмори той.

Когато изобщо си бе правил труда да докосва гърдите й, Едуард само й бе причинявал болка. Сантяго се усмихна на набъбналите, розово-кафяви връхчета, наведе се и взе в устни едното. Когато почувства езика му, Елайза извика от удоволствие. Той направи същото и с другото връхче, а после жадно го засмука. Тя зарови пръсти в косата му. Ръцете му обхванаха гърдите й, после търсещите му устни се придвижиха нагоре и започнаха да покриват врата й с целувки. Докосна всяко местенце, погалено от слънчевите лъчи, като спря за миг, за да усети бързото пулсиране на сърцето й.

— Спокойно, querida, няма да бързаме — измърмори тихо, когато усети пръстите й да се впиват в раменете му. Погали брадичката й и се надвеси над устата й. Обхвана я през кръста и се претърколи така, че тя да бъде отгоре. Устните им все още не се бяха докоснали.

— Целуни ме, Елайза — каза той изпод воала от черни коси, които се разстилаха около лицето му. Тя се поколеба — не знаеше какво трябва да направи, за да му хареса. Едуард винаги бе твърдял, че не я бива много в тези неща, но сега Елайза усещаше силата на Сантяго, можеше да прочете в очите му истинска страст. Тя приведе глава и докосна устните му със своите. Той веднага ги разтвори и се опита да проникне с език в устата й. Подчини се на желанието му и цялата настръхна, когато езиците им се срещнаха и преплетоха в странен танц на взаимно опиянение. Нежната целувка ставаше все по-настоятелна и страстна. Дишането им се ускори. Ръцете й стискаха раменете му, докато неговите обгръщаха дупето й. Пръстите му се впиваха в меката плът, галеха, притискаха и наместваха бедрата й върху възбудените му слабини. После прокара ръце по извивката на гръбнака й нагоре към главата. Хвана лицето й и я целуна много нежно и внимателно. Зарови пръсти в копринената мекота на косите и докосна с устни очите и бузите й. Внезапната смяна на груба страст с истинска нежност я изненада. Елайза бе убедена, че Сантяго е готов за това, което бе правил, преди Едуард да проникне в нея и да приключи всичко набързо. Сега, когато Куин я целуваше и нашепваше любовни думи на испански, откри, че не може да чака повече, че всъщност желае той да я обладае. С породена от страстта смелост тя стисна пениса му между бедрата си и започна бавно да ги върти в чувствен кръг, а той стенеше от удоволствие. Сантяго отново я обърна по гръб, притискайки я към меката топла земя. Тя инстинктивно разтвори бедра, когато той се повдигна леко над нея и се вгледа в очите й. Бледата й, копринена кожа бе порозовяла от изгарящата страст, която и двамата изпитваха. Ръцете му погалиха гърдите й и проследиха извивката на талията й. Затаи дъх, когато той се намести между краката й и прокара ръка по плоския й корем към малките черни косъмчета между бедрата, а после и още по-навътре. За миг тя изпита панически страх, когато пръстите му докоснаха това чувствително място, преди винаги толкова сухо и болезнено. Сега обаче то бе влажно и пулсиращо. Той го докосна нежно, започна да го дразни и гали. По тялото й премина тръпка на неподозирано удоволствие. Сантяго почувства, че вече е готова да го приеме.

— Отвори очи — прошепна той. — Искам да ме гледаш, когато вляза в теб, моя хубава Елайза — сега вече говореше на френски.

Клепките й потрепнаха и тя отвори очи — замъглени и влажни от току-що разбудената страст. Сантяго хвана ръката й и я накара да обхване нежната твърдост на набъбналия му член, за да започне да обхожда с върха му срамните й устни, като така подготви проникването му със собствената й влага. После отмести ръката й и влезе в нея. Тя бе тясна като девственица. Притисна ханша му с бедра, като така искаше да му покаже, че се нуждае от малко време, за да свикне с големината му. Влязъл дълбоко в нея, той остана неподвижен, като само се приведе, така че да докосва гърдите й. После я целуна отново, нашепвайки й тихо и нежно на испански. Вълнуващото, парещо удоволствие се бе превърнало в изпепеляващо по сила налягане. „Толкова време мина! Твърде дълго не ме е докосвал мъж!“ — каза си тя. След малко целувките му намалиха напрежението и мускулите й постепенно се отпуснаха, за да се почувства отново влажна и нетърпелива. Грубите косъмчета по гърдите му дразнеха нежната й кожа. Сантяго продължаваше да стои неподвижен в нея и Елайза леко повдигна бедра, опитвайки се да се нагоди към него. Напрежението я правеше нетърпелива. Той почувства нейната готовност и започна да се движи бавно и внимателно. Когато пръстите й се забиха в раменете му, прошепна:

— Обвий краката си около кръста ми… Да, точно така!

Плътно притиснат към нея, той се остави на желанието да помете всички задръжки. Тя впи нокти в гърба му и изви тяло към неговото, за да може по-добре да го поеме. Елайза попадна в спираловидните вихри на екстаза. Удоволствието растеше все повече и повече, за да достигне до някакъв непознат за нея, изплъзващ се край. Всички мисли за грубостта на Едуард и нейната непохватност сякаш никога не бяха съществували. Зарови глава в извивката между рамото и врата му и го захапа в отчаян опит да заглуши надигащия се в нея тържествуващ вик. Забравила всичко, се приближаваше към заветната цел, стенеща и потна в ръцете на мъжа, който я любеше с такава дива страст. Изведнъж я заляха нажежените до бяло вълни на върховното удоволствие, които я разтърсиха и накараха тялото й да се притисне силно към неговото. Сантяго усети как тя се стегна, а после се разтърси от конвулсиите на освобождаването. Той си пое дъх и се присъедини към нея в екстаза. Треперещ и задъхан в могъщия оргазъм, чуваше силните й стенания, които придружаваха едновременното им бавно завръщане към реалния свят.

— Никога, никога не съм си представяла, че е възможно… — долетя гласът й, заглушен в рамото му. Без да излиза от нея, Сантяго я прегърна и двамата се търколиха настрани. Той не искаше да прекъсва съединението им. Желаеше я през всичките тези седмици, като винаги бе знаел, че слабото й, дългокрако тяло би му доставило огромно удоволствие, но никога не си бе представял толкова силни изживявания. И двамата бяха потни, пък и се бяха изтърколили извън хавлията й. Той потърка едно синьо петно на хълбока й, целуна я по носа и се усмихна:

— Мисля, че ни е нужна още една баня — изправи я на крака и като я хвана за ръката, я поведе към вира. Двамата навлязоха във водата. Сантяго насапуниса ръцете си, после протегна длани към нея и каза: — Разрешаваш ли?

Елайза се изчерви и не знаеше какво да му отговори. Мирисът на любовните сокове все още силно витаеше около тях. Беше се държала като разюздана проститутка, но не съжаляваше за това.

През всичките тези години тя се бе страхувала, че нещо у нея не е наред, но сега разбра, че вината е била у Едуард. Каква заблуда!

Докато я миеше, Сантяго наблюдаваше промяната на чувствата по лицето й.

— Какво се крие зад тези великолепни очи? — попита той на английски. Сети се, че й бе нашепвал любовни слова на испански в моментите на силна страст. Добре, че тя не разбираше родния му език!

Въпросът му я изтръгна от дълбокия размисъл. Какво да му отговори? Той не я обичаше, както и тя него. Случилото се бе просто естественият резултат от взаимното привличане между двама души, оказали се сами сред прерията. Болката, унижението и срамът от миналия й живот си бяха само нейни. Елайза се усмихна, взе сапуна от него и започна на свой ред да го мие.

— Никога не си ми имал доверие, нали, Сантяго?

Той се разсмя.

— Продължава да отговаряш на въпросите ми с въпроси — после отново стана сериозен и отмести от рамото й паднала къдрица гарвановочерна коса. — На колко години си, Елайза? — вдигна ръка, преди тя да успее да му отговори, и продължи: — Аз съм на тридесет и една.

— На двадесет и седем.

— Не си ми казвала откога си вдовица, но разбрах, че отдавна не си била с мъж. Една двадесет и седем годишна жена, при това толкова красива… Защо? Още ли тъгуваш за своя французин?

Тя цялата настръхна.

— Как се осмеляваш…

— Губиш самообладание само когато говоря за него. Какво толкова те дразни?

— Какви са били чувствата ми към моя съпруг, не е твоя работа.

Елайза се обърна и тръгна към брега. Сантяго сви рамене и се потопи във водата, после се изправи, изтръска се и тръгна след нея. Хавлията й бе много мръсна и измачкана, цялата на петна от покрития с мъх бряг. Като видя жеста на отвращение, с които тя я хвърли на земята, Сантяго се изсмя. Елайза му хвърли яден поглед и започна да нахлузва дрехите си, както бе мокра. Долната риза и панталоните прилепнаха към мократа й кожа.

— Ако проявиш малко търпение, въздухът бързо ще те изсуши.

Сантяго се просна върху една гола скала, наполовина прикрита от короната на малко сливово дърво. Свободата, с която се държеше, я вбесяваше. „Нахален женкар!“ Той знаеше какво въздействие има върху нея присъствието му и се възползваше от него, за да проникне в миналото й, да се добере до тайните й. Думите му я стреснаха.

— Съжалявам за съпруга ти, Елайза. Ако си го обичала толкова много, че да се обречеш на въздържание за такъв дълъг период от време, по-добре да не говорим за това — Сантяго се изправи и се заизкачва по скалистия склон към мястото, където бе оставил дрехите си. Когато след малко се върна с коня си. Елайза тъкмо бе успяла да нахлузи дрехите си. Тя каза:

— Не обичах Едуард. Радвам се, че вече го няма.

— Тогава защо… — Изведнъж той разбра. Пусна поводите на коня и се приближи към нея. — Никога не си намирала удоволствие в секса, затова и не си опитала с друг…

Елайза не можеше да търпи съжалението му.

— Не позволявай да ти се завърти главата само защото си успял там, където друг се е провалил, испанецо — тя небрежно сви рамене. — Щеше да се случи рано или късно.

— Значи сега мога да си вървя, така ли? Това ли е всичко? — усмивката му бе тъжна. — Ще пътуваме още няколко седмици, докато стигнем Санта Фе. Ако смяташ да проявяваш внимание към някой друг от хората ми, по-добре се откажи — видя я, че се напрегна, но преди да може да каже нещо, той я изпревари. — Няма да позволя да се избият заради теб. Точно за това те предупредих в селото на озиджите. Искаш или не, ще бъдеш моя жена до края на пътуването.

— Не принадлежа на никого! — Елайза се извърна, за да тръгне по пътеката, в края на която чакаше Преследващия елен, и изведнъж замръзна на място. Тихият, подигравателен смях на Сантяго й показа, че той отдавна знае това, за което тя тъкмо се бе сетила.

— Да, ние двамата бяхме сами доса време. Сега дори приятелят ми ще повярва в това, което смятат за нас другите вече цели седмици. Ще си в по-голяма безопасност, ако се съгласиш да споделяш леглото ми, Елайза.

Тя се обърна към него.

— Само докато стигнем Санта Фе.