Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silver Spike, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Сребърният клин

Американска, първо издание

Превод: Светлана Комогорова

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка „Квазар“

ИК „Лира Принт“, 2005 г.

ISBN: 954–8610–82–5

История

  1. — Добавяне

LXXII

Смедс се върна в отправната си точка, напъха двата чувала в скривалището при торбата си и остави само две войнишки одеяла, едно дебело палто, нож, храна и бутилка ракия. Наяде се до пръсване, сгря си жилите и се заслуша в тръбенето на роговете. Направо бяха побеснели.

Някакъв шум надолу в канавката го стресна. Той се вслуша и реши, че идва някъде откъм трупа, но го издава нещо много по-голямо от плъх.

Надигна се внимателно, напълни джобовете на палтото с храна, метна одеялата върху съкровището и… замръзна на място.

На близкия вход на канавката се очертаваше силуетът на мъж. Един от онези Бунтовници. Рибока излезе прав. Тия копелета просто нямаше да ги оставят на мира.

Мъжът влезе.

Смедс се пъхна в дупката при плячката си. Скривалището беше тясно и твърде жалко, но той разчиташе на това, че зрението на мъжа доста дълго щеше да се приспособява към тъмното.

Точно така излезе.

Когато стигна до Смедс, мъжът продължаваше да се движи неуверено. Смедс се пресегна и му преряза гърлото.

Мъжът изпищя като ранен заек и се замята. Смедс скочи долу и отиде на входа на канавката. Не обръщаше внимание на шума от нечии стъпките, препъващи се подире му. Надникна в ослепителната светлина навън и присви очи. Движеше се предпазливо и беше готов за всичко. И остана сам.

Тук брегът на канавката бе почти отвесен, облицован с камък, висок дванайсет стъпки и заледен тук-там. В канавката бяха навели цели преспи сняг. Той запробива пъртина.

Сърдит рев от вътрешността на канавката го накара да внимава още повече, като се захваща и стъпва, докато се катери.

Чу как мъжът излезе точно когато се претърколи през ръба на канавката. Изправи се и зачака.

Над ръба се показа сърдито лице. Смедс го изрита силно и го уцели право в челото. Онзи залитна назад. Смедс стъпи на ръба, погледна тялото, почти заровено в снега и погали ножа си в джоба на палтото. Реши да не скача обратно вътре, защото две жени и няколко деца бяха спрели при моста и го гледаха.

— Дано замръзнеш до смърт, кучи сине! — Той ритна долу буца сняг, обърна се и се отдалечи.

Не беше се чувствал толкова добре от седмица насам и точно в този миг пет пари не даваше какво му готви бъдещето.