Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silver Spike, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Сребърният клин

Американска, първо издание

Превод: Светлана Комогорова

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка „Квазар“

ИК „Лира Принт“, 2005 г.

ISBN: 954–8610–82–5

История

  1. — Добавяне

LV

Гарвана почака, почака, а после, разтревожен, закуцука да търси Чудака. Не откри ни следа от него. Дали не е скочил от ръба на земята.

Можеше да прекара часове в безплодно търсене, което щеше да изложи и него на риск, или да се прибере и да накара Мълчаливия и Боманц да го издирят по лесния начин.

Болката в глезена разбуди старата травма в хълбока, затова кривеше и двата си крака и се движеше пъргаво като осемдесетгодишен старец, болен от артрит. Не беше време за геройства.

Нямаше проблеми с влизането в храма, отиването до кулата и изкачването на покрива. Освен собственото му тяло. Някой наблюдаваше отгоре. Мълчаливия го покриваше по пътя със завеса от нежна избирателна слепота.

Още преди да е влязъл, го настигна Боманц.

— Къде е Чудака? Какво стана?

— Не знам. Изчезна. Какво ще кажеш да полекуваш малко този глезен, докато ти разправям? — Той се облегна на една стена и изпъна крак, а после занарежда каквото имаше за разказване.

Боманц ръгна, мушна и засука. Гарвана трепна.

— Не мога да направя много — рече той. — Само да премахна болката. Мълчалив? Ти разбираш повече от церене.

Мълчаливия спря да превежда на Глезанка и без всякакво въодушевление се залови с глезена. Боманц се суетеше наоколо и мърмореше:

— Трябва да си избера нещо негово, което е притежавал достатъчно дълго. — Мрън-мрън, той претършува оскъдния багаж на Чудака и изрови дневника му. — Това май ще свърши работа. — Той се завря в един ъгъл и се захвана да мънка и да мърда уши.

Мълчаливия не помогна на Гарвановия глезен повече от Боманц. Болката изчезна, но пак отказваше да се справя, когато Гарвана отпуснеше тежестта си върху него. В близките няколко дни нямаше да може да печели надбягвания.

Всички чакаха напрегнато Боманц да приключи. Никой не изказа всеобщия страх, че Чудака е заловен от войниците на Изгнание.

Най-сетне Боманц вдигна очи.

— Трябва ми картата на града.

Мълчаливия я взе от Глезанка. Боманц се въртя над нея около минута и накрая каза:

— Някъде в този район е.

— Това е откритото място, където ни спусна вятърния кит — обади се Гарвана.

— Точно така.

— Какво, по дяволите, търси там?

— Че откъде да знам? Сигурно е най-добре някой да отиде и да разбере. Ух, по дяволите! Много ми знае устата! — Глезанка го посочи, цъкна с език и намигна. Той бе избраният.

Гарвана затвори очи и се отпусна за няколко минути, остави напрежението и болката да се уталожат. После попита:

— Какво има в торбата?

Единият от братята Торква отвърна:

— Повече, пари, отколкото някога съм чувал някой да мъкне. В ъгъла е, ако искаш да я прегледаш.

— Не знам дали изпитвам чак пък такава амбиция. — Но се надигна. — Нищо ли няма, дето да ни върши работа?

— Да ти кажа, не помня някога намерени пари да не са ми свършили работа.

Това не звучеше особено обещаващо. Гарвана прерови торбата и се разочарова. Погледна Глезанка.

— Има ли нещо? — попита със знаци тя.

Той поклати глава, но й отвърна с жестове:

— Зеблото наистина доказва, че убиецът, а поради това и убитият, са били свързани с кражбата на клина. Тези неща са от Могилните земи. Някои от тези монети не са в обръщение никъде другаде от векове. Но Боманц вече ти го каза.

Тя кимна.

— Нищо ли не е могъл да използва, за да разбере къде се намира този човек, както разбра за Чудака?

Тя поклати глава. Изправи се и започна да крачи насам-натам, като от време на време спираше, за да погледне навън. След малко улови погледа на Мълчаливия и му нареди със знаци:

— Промъкни се долу и подслушай Изгнание. Внимателно. Не искам той да ни изпревари много.

Боманц се върна чак след полунощ.

— Къде се губиш? — нацупи се Гарвана. — Притеснихме се, че и теб ще изгубим!

— Не е толкова лесно да се оправиш там. Навсякъде обикалят патрули и се опитват да предотвратят следващото изригване. Тази вечер битки избухват тук-там. Изгнание е впрегнал Воала и Паяжината да вършат черната работа — да залавят магьосници и всякакви, дошли тук, за да докопат клина. Което вълнува всички тази вечер. Трепетите за бъдещето са подсигурени от холерата, която вече е плъзнала навсякъде.

Всички го изгледаха сърдито.

— Ами Чудака? — тросна се Гарвана. — Говори по същество, старче.

Боманц се усмихна, но в усмивката му нямаше веселие.

— Върнал се е във войската.

— Какво?

Глезанка започна бързо да прави знаци на Гарвана.

— Тя е права — рече Гарвана. — Стига си се мотал, разказвай.

— Построили са лагер на онова открито място. Опасан с ограда. И хващат всички мъже между петнайсет и трийсет и пет години, които докопат. Зорлем ги натикват вътре — викат му Бригада на Силите за отбрана на Веслоград. Сигурно ги обучават по малко, за да ги пратят на смърт при атака, но според мен основната причина е, че Изгнание иска най-опасната част на населението да бъде прибрана на топло, та да не причинява повече неприятности на сивчовците.

— Как ще го измъкнем? — попита Глезанка.

— Не знам дали ще успеем. Може да му се наложи сам да се спасява. — Спря всички, преди да са успели да му скочат. — Опитах се. Отидох на портата и разказах на стражите една дълга сълзлива история — как били прибрали единствения ми внук, дето ме е хранил. Докато все още се държаха любезно, ми казаха, че оттам никой нямало да излезе, пък и без това не помнели да са прибрали момче на име филодендрон Чудака. Според мен щяха да го запомнят.

— Практически той е дезертьор, макар и единственият оцелял от Стражата. Сигурно не им е казал истинското си име.

— Усетих се още докато разговарях с тях, затова се отказах, преди съвсем да съм ги ядосал. Държаха се доста разумно, като се има предвид, че цял ден са им досаждали хора.

Всички погледнаха Глезанка. Тя обясни със знаци:

— Засега ще го оставим там. Така той е в по-голяма безопасност от нас тук. Ако възникне отчаяна нужда да се свържем с него, разполагаме със средствата. Сега си имаме други грижи. Предлагам да им обърнем внимание. Времето бяга. Както и хората.