Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silver Spike, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Сребърният клин

Американска, първо издание

Превод: Светлана Комогорова

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка „Квазар“

ИК „Лира Принт“, 2005 г.

ISBN: 954–8610–82–5

История

  1. — Добавяне

XLIX

Другарите по нещастие забавляваха Псето Жабоубиец — толкова се стараеха да изразходват силите си докрай, докато копаеха, ала така неохотно вършеха онова, което трябваше, за да поддържат силата си. След четири дни мъчителен глад то уби най-слабия. Нахрани се и остави остатъците за другите. Не им отне много време да преодолеят резервите и отвращението си. И това им вдъхна решителност. Никой не искаше да бъде следващото ястие в менюто.

Но копаенето отне още цели осем дни.

Единствено самото чудовище излезе изпод земята. Но така щеше да бъде и ако копаенето бе отнело само час.

Той избяга от мрака под земята в тъмнината на нощта. Нямаше проблем да надуши следата. От часа на вероломната постъпка на Хромия не бе капнала нито капка дъжд. Ха! Пак беше тръгнал на север!

То заподтичва. Щом се поразкърши, започна да прави все по-големи и по-големи скокове и накрая препусна във вълчи галоп, с който на всеки час оставяше подире си дузина левги. И не спря, докато не прекоси границите на империята и не стигна до мястото, където Хромия се бе натъкнал на сериозна пречка. Спря. Дебна и души, докато не разбра какво се е случило.

Не бяха посрещнали Хромия със сълзи на радост.

То улови нещо във вятъра, огледа се и забеляза далечен черен конник, въоръжен с пламтящо копие. Конникът метна огненото острие на север.

Озадачено, Псето Жабоубиец продължи по пътя си.

Стигна до друго място, където Хромия е имал трудности. И отново видя черен конник с огнено копие, който го метна на север.

Още едно повторение и чудовището разбра, че го насърчават да настигне Хромия, отвеждат го до неминуемия сблъсък. И те следят прокълнатия, откакто бе поел на север.

Какво можеше да направи, когато го настигне? Нямаше как да се мери с този син на сенките.

Пред портата на Берил стоеше черен конник. Той метна пламтящото си копие на изток. Псето Жабоубиец зави нататък и бързо надуши дирята.

Така значи. Древната гибел бе принудена да заобиколи по дългия път, покрай морето. То продължаваше да тича и да наваксва по две мили с всеки три пробягани. Преплува река Бигот и Хикладите и препусна през седемдесетте сребристи мили безжизнена, равна като огледало солна пустиня, наречена Рани Пур. Тичаше сред безбройните погребални могили на Барбара, докато стигне забравените пътища на Лаба Ларада. Заобиколи обитаваните от призраци руини на Хун, покрай пирамидите на Кач, които все още пазеха като стража на Каньоните на немъртвите. Предпазливо зави покрай останките на града-храм Марша Разрушителката, където въздухът все така трептеше от виковете на принесените в жертва, чиито сърца били изтръгвани на олтарите на надменната, презрителна богиня.

Дирята с всеки час ставаше все по-топла.

Стигна до провинция Карсус, отвъд предните постове на империята, където наемници от племената Орейн пазеха границата от грабителските набези на своите по-вярно и свирепо от имперските легиони. Черен конник, въоръжен с огнено копие, го наблюдаваше как тича през равнината Дано-Пата, където сто армии се бяха сбили за правото на преминаване на север, или на юг, или на изток, и където според някои легенди щяла да се състои Последната битка на времето между Светлината и Мрака.

Нататък се простираха планините Синджиан и в техните сурови проломи той откри доказателства, че Хромия отново е бил измъчван и забавян, и отново бе избегнал на косъм коварните капани.

Дирята бе плътна и гореща, с лек дъх на новоизкопани гробове.

Стигна на върха на едно възвишение над теснините Ангина, където сладките води се стичаха от езерата Кирил, за да се смесят със солените води на Морето на Страданията. Целта му не беше далеч от най-тясната част на седловината, която мореплавателите наричаха Портата на ада, а пътуващите по суша назоваваха като Райския мост.

Там, долу, заседаваше адът.

Хромия бе на южния бряг и искаше да премине на другия. Но на северния някой се противеше.

Псето Жабоубиец легна по корем, отпусна брадичка върху предните си лапи и се загледа. Не беше тук мястото да се покаже. Може би в Кулата, ако Хромия свърнеше на запад и там потърсеше отмъщение.

Сякаш усетили пристигането му, онези, които удържаха северния бряг, спряха да работят и се изсипаха навън. Хромия замята подире им бляскави мръсни закани. Но те бяха твърде далеч, за да успее да им навреди.

Хромия прекоси на мига. И веднага се натъкна на капани. Псето Жабоубиец реши, че ще рискува с по-трудния преход. По тъмно.

Вече нямаше нужда да бърза. Плячката стоеше пред очите му. Имаше възможност да протака.

Можеше да го изпревари и да го издебне в засада. Или пък да следи враговете на своя неприятел, за да разбере каква игра играят.