Глен Кук
Сребърният клин (59)

LIX

Смедс избута одеялото, претърколи се и изстена. Имаше нови синини върху старите и всичките мускули и стави го боляха. А и спането на земята никак не подобри състоянието му.

За трети път се събуждаше в тази палатка, в която спеше заедно с още четирийсет души. И никак не очакваше с нетърпение поредния ден, прекаран във войската.

— Добре ли си, Кен? — попита го един от съседите по палатка. Беше се представил като Кентон Анитя.

— Схванал съм се и ме боли. Сигурно ще успея да се поразкърша и да ми мине, преди да се стъмни.

— Защо продължаваш да се бориш с тях? Не можеш да победиш.

Някой надникна навън.

— Хей, валял е сняг! Натрупало е към два пръста.

Дюдюкане и жлъчни забележки по повод споходилия ги късмет.

— От съвсем малък хората ме подритват — рече Смедс. — Само че вече няма да го търпя. Ще отвръщам на ритниците с ритници и ще продължа да ритам, докато не решат, че ще им е по-лесно да ме оставят на мира. — Вече четири пъти се сби със сивите, които обучаваха техния взвод.

Друг съсед се обади:

— Дразниш ги, но тактиката ти не е от най-великите. Трябва да си понапрегнеш и мозъка.

Това беше Сай Зеления. Вече почти се бе утвърдил за лидер на палатката. Всички смятаха, че Зеления не е истинското му име. Някак си не му отиваше. Всички смятаха, че и преди е бил в армията — справяше се с всички военни глупости, все едно е роден за тях, и винаги ти обясняваше как да си улесниш задачата, ако те интересува. Момчетата го харесваха и най-често се вслушваха в съветите му.

Смедс не бързаше с преценките. Струваше му се, че този човек се чувства твърде като у дома си. Можеше да е шпионин. Или пък дезертьор, подбран от сивчовците. Смедс си знаеше, че поне тук, във Веслоград, дезертьор, прекарал дълго време във войската, най-вероятно бе служил в Стражата в Могилните земи.

— Приемам предложения, Сай. Но няма да се огъна.

— Погледни какво става, Кен. Първоначално се захванаха с теб, за да ни покажат какво може да ни се случи, ако не слушаме. Ти толкова лесно се поддаваш на провокация, че те не те оставят намира.

— Пак и пак. Днес сигурно също. Но въпреки това няма да се огъна.

— Успокой се. Ти си прав. Всичко това прехвърли разумната мярка. Но всеки път, когато видиш червено, ти нападаш капрал Роял.

— Само защото не мога да докопам сержанта.

— Но сержантът и капралът са що-годе прилични хора, които просто се опитват да си вършат работата, макар и да им се струва безсмислена и безнадеждна. Истинският ти проблем е Кеди. Кеди изчаква, докато те са на косъм да те овладеят, а после скача и те пребива с ритници.

Неколцина от мъжете се съгласиха.

— Кеди върти останалите — обади се един.

— И освен ако не те убие, нищо не го застрашава — додаде Зеления.

На Смедс никак не му се говореше за това. Но за Кеди вероятно бяха прави.

— Е, и?

— Ако трябва да захапваш някого, заяждай се с Кеди. Той е коренът на злото. Точно той иска да ти причини вреда. Накарай го да си плати. И се опитай да обуздаеш нрава си. Ако трябва да избухваш, добре — но когато си прав, не просто защото не ти харесва как се развиват нещата. Никой от нас не ще да е тук. Но ако запазим разсъдъка си, може би всичките ще успеем да се измъкнем.

На Смедс му идеше да избухне на мига, но се сдържа, главно защото беше против здравия разум и щеше да му струва досега спечеленото уважение.

Много се тревожеше за Смедс Стал. Смедс Стал придобиваше навика да се увлича. Наистина трябваше да се владее повече. Иначе щеше да свърши като Тули.

Зачуди се дали това не е влиянието на клина.

Решението му да се държи както трябва получи леко насърчение по време на сутрешната проверка.

Съдбата му се усмихваше лъчезарно. В палатката отляво станаха по-рано и той чу капралът там да реве:

— Локан, Тими!

Затова бе подготвен, когато капрал Роял се опита да пробута същия номер. Когато той се провикна „Стал, Смедс“, истинският Смедс само се огледа тъпо като всички останали и не понечи да отговори.

Напредваха. Вече знаеха имената.

Един час по-късно преживя нов удар. Газеха в калта по време на строева. Неговият взвод се размина насрещно с друг и там, в най-крайната редица, се кипреше Дъртия рибок.

Дъртия рибок му намигна и припна, за да влезе в крачка.