Глен Кук
Сребърният клин (56)

LVI

Когато Смедс не дойде, Дъртия рибок отначало се разтревожи, а после се уплаши. Смедс се беше погрижил за проблема, който представляваше за тях живия Тули Стал, но какво щяха да правят с неприятностите около мъртвеца Тули Стал? Трупът беше у сивите. Ако го разпознаеха, колко ли време им трябваше, за да разберат с кого се е движил Тули?

Недостатъчно. Смедс бе спечелил малко време, но песъчинките в пясъчния часовник падаха ли падаха. Продължаваха да падат и труповете.

Това й беше бедата на цялата тази работа. Те постоянно отбиваха неизбежното, но винаги след това полето се стесняваше. А цената да го държат настрана стремително нарастваше, цената на провала пък ставаше все по-ужасна, а отплатата никога не бе изглеждала по-привлекателна.

Не чувстваше никакви угризения заради Тули Стал. Тули си го просеше. Цяло чудо беше, че оживя досега. Но Тими Локан много го притесняваше. От четиримата Тими най-малко заслужаваше такъв противен край.

Тъкмо бе готов да зареже Смедс и да се скрие отново сред развалините, когато чу как сивите подбират всички граждани на годна за войската възраст, които сварят.

Интуицията му подсказа какво се е случило. Сега Смедс беше войник.

Което изглеждаше може би най-безопасното място, на което можеше да попадне. Ако бе проявил достатъчно разум да им каже фалшиво име.

Умно си беше момчето.

Дъртия рибок се упъти към руините, за да се скрие далеч от очите на ловците, и по пътя го осени вдъхновение. Защо самият той не се скрие така, че да е пред очите на всички? Биха се запънали малко заради възрастта му, но щяха да го вземат. И това би било страхотно препятствие пред задаващите се лишения на обсадата. Войниците, та дори и доброволците, ги хранеха по-добре от хората, криещи се по рухнали мазета. А магьосниците, които управляваха Веслоград, щяха да защитават от холерата своите войници по-прилежно, отколкото народонаселението.

Той се запъти към лагера, построен от сивите на възвишението.

Мина точно както очакваше. Взеха го, след като се поопънаха малко, и го провериха набързо за признаци на холера. Представи им се като Форто Рейбас, което бе майтап и със самия него, и със сивите. Това му беше кръщелното име, но от две поколения насам никой не го бе наричал така.