Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silver Spike, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Сребърният клин

Американска, първо издание

Превод: Светлана Комогорова

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка „Квазар“

ИК „Лира Принт“, 2005 г.

ISBN: 954–8610–82–5

История

  1. — Добавяне

VI

Цели три седмици Гарвана не изтрезня. Една вечер, като се прибрах, ми писна. Същия ден ми се наложи да поотупам един кретен, който си го заслужи, понеже се опита да ограби децата на моя началник. Въпреки това ми беше криво. И някак си стигнах до извода, че само Гарвана е виновен, дето съм се докарал до положение да ми се налага да тупам хората.

Той беше пиян като талпа.

— Я се виж бе, сучеш от тоя мях, като че е цицата на майка ти! Великият, прочутият корав мъжага, Гарвана — такъв злодей, че натирил благоверната си в публичните градини на Опал. Такъв злодей, че се хванал с Хромия. Въргаля ми се тук, затънал в самосъжаление, и реве като тригодишно хлапе, дето го боли коремът. Ставай и се стегни, човече. Писна ми да те гледам такъв.

С пресеклив, фъфлещ глас той ми каза да си го начукам и че това не ми влизало в работата.

— Не ми влиза, как пък не! Тая стая тук я плащат проклетите ми пари, пиянде такова! И всеки ден, като се прибера, тук смърди на престояло драйфано, на разляно вино и на проклетото нощно гърне, дето нямаш време да го изхвърлиш! Кога за последен път си си направил труда да се преоблечеш? А да се изкъпеш?

Той ме наруга с писклив, пресипнал глас.

— Ти си най-себичното и безмозъчно копеле, което някога съм виждал! Хич не си помръдваш пръста да почистиш след себе си!

Продължих в същия дух, все по-силно и по-сърдито. Но той не направи никакъв опит да се защити и това ме накара да си помисля, че сигурно и на себе си е опротивял толкова, колкото и на мен. Но кой ли ще тръгне да си признава, че е едно непоправимо лайно, дето за нищо не става?

Най-накрая той просто заряза караницата. Стана и се изнесе със залитане, без прощален изстрел. Той не изгаряше мостовете след себе си.

С един, дето работехме заедно, си поговорихме за това как трябва да се постъпва с пияниците. Баща му беше излекувано пиянде. Той ми каза, че трябвало да спреш да се мъчиш да им помагаш. Да престанеш да им намираш оправдания и да не приемаш техните. Да ги докараш дотам, че да не им остава нищо, освен да признаят истината, защото те ни най-малко няма да се променят, докато сами не решат да го направят. Трябва сами да се убедят, че са се превърнали в отрепки и се налага нещо да се промени.

Не знаех дали ще издържа да чакам, докато Гарвана реши, че е истински голям мъж и следва да приеме действителността. Глезанка си беше отишла — това бе положението. Децата трябваше да се намерят. Цялото онова минало в Опал да бъде измъкнато на бял свят и с него да бъде сключено примирие.

Всъщност аз бях убеден, че с времето той ще се осъзнае. Беше се превърнал тъкмо в онова, което той дълбоко презираше. И това нямаше как да не избие на повърхността. Но несъмнено бе потискащо да го чакаш.

Прибра се след четири дни, изтрезнял, чист и измит — почти бе заприличал на Гарвана такъв, какъвто го помнех. Съсипа се да се извинява. Обеща да се вземе в ръце и да се оправи.

Да бе, да. И това е обичайно за тях.

Щях да го повярвам, като го видя с очите си.

Не тръгнах да раздувам случая. Не му четох конско. От това полза никаква.

Доста се закрепи. Като че беше тръгнал да се оправя. Но след два дни, като се прибрах, го намерих така насмукан, че и да пълзи не можеше.

Да върви по дяволите, рекох си аз.