Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silver Spike, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Сребърният клин

Американска, първо издание

Превод: Светлана Комогорова

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка „Квазар“

ИК „Лира Принт“, 2005 г.

ISBN: 954–8610–82–5

История

  1. — Добавяне

LX

Наблюдението над Изгнание стана постоянна задача на Мълчаливия. И вече май започваше да се отплаща. Когато се промъкна вътре, той бе развълнуван.

Започна да прави знаци:

— Издириха имената на трима мъже, в чиято компания убитият се е движил редовно. Тими Локан, Смедс Стал и Дъртия рибок.

— Рибок ли? — попита Гарвана на глас.

— Да — заръкомаха Мълчаливия. — Описанието бе неясно, но би могъл да е човекът, който те преби.

— Дъртия рибок?

Мълчаливия се подсмихна лукаво, но продължи:

— Били са проследени до един хан, известен като „Череп с кръстосани кости“, който сега е изоставен и там живеят незаконно настанили се хора. Но един капрал от Нощната стража бил разквартируван там до нощта на бунтовете. Търсят го. Смятат, че той може да ги разпознае. Според Изгнание са много близо до успеха. Той вдига на крак всичките си ресурси. Освен това утре очакват да пристигне Хромия.

Глезанка се развълнува. Изглеждаше така, сякаш се бе натъкнала на неочакван отговор. Тя плесна с ръце, за да привлече вниманието им.

— Ти ще им попречиш да отведат този войник при Изгнание. Аз го искам. Заведете го при конюшнята на Ламбър Гартсен.

Беше работила упорито със съюзниците си от Равнината, за да провери какво е останало от каузата на Бунта. А именно Гартсен.

— Също така установете самоличността на собственика на „Череп с кръстосани кости“ и ми го доведете. Както и всички останали, пребивавали продължително в хана през този период. Внимавайте. Не са се напъвали да ни заловят, но знаят, че сме тук и ще са нащрек да им изпадне възможност. Предрешете се като телохранители на Изгнание. Да вървим.

Опитаха се да оспорват, но да противоречиш на Глезанка беше все едно да се надлъгваш с вятъра. Не им оставаше друг избор, освен да тръгнат с нея, за да я пазят.

Напуснаха храма един по един, незабелязани в навалицата. Глезанка ги събра две преки по-нагоре, изслуша докладите на изпратените от нея създания на Равнината и заговори със знаци:

— Телохранителите на Изгнание са разквартирувани в Съкровищницата. Сега там са дванайсетте, които не са дежурни. Мълчалив, ти и Боманц ще ги обезвредите.

Няма „ако можете“, няма „опитайте“. Има само „направете го“.

Мъжете се стреснаха. Не бяха готови да застанат срещу град, който се намираше в имперски ръце.

Но този път не спориха.

Мълчаливия знаеше едно заклинание за приспиване, но то се основаваше на думи. С показно отвращение той го подаде на Боманц. Магьосниците се отдалечиха. Глезанка им даде пет минути.

Мълчаливия ги чакаше пред вратата на пристройката.

— Спят — посочи той.

— Искам да потънат толкова дълбоко, че да не се събудят няколко дни — отвърна му Глезанка. — А после ги скрийте някъде, където не могат да ги намерят.

Мълчаливия се намръщи, но кимна утвърдително.

Не след дълго, след като се предрешиха във вид, приемлив за улиците на Веслоград, Боманц рече:

— Трябва да пипаме внимателно. Колкото по-дълго не се усетят, толкова по-дълго ние можем да се възползваме от костюмите им.

Гарвана изсумтя. Мълчаливия кимна. Единият от братята Торква попита:

— Какви са тия брошки, инкрустирани с гранат? Знаци за вярност?

Мълчаливия огледа една от тях, бързо я остави и заръкомаха към Боманц.

— Да, знаци за вярност, но и средство, чрез което Изгнание следи хората си. По-добре да направим нещо с тях. Например да накараме онзи малоумен мишелов да ги замъкне някъде далеч сред полята.

Глезанка започна нетърпеливо да прави знаци.

— Добре де, добре — измрънка Боманц. — Бързам, колкото мога.

Измина още половин час, преди те да излязат от Съкровищницата. Глезанка, Гарвана и Боманц яздеха, предрешени като черни конници. Останалите — като пехота. Където и да се появяха, хората им сторваха път.

След като обиколиха центъра на града, Глезанка и раненият от братята Торква се отцепиха и се отправиха към конюшнята на Гартсен. Там ги чакаше говорещ камък. Глезанка искаше да се свърже със Старото Бащинско дърво. Останалите отидоха да видят с какво могат да попречат на имперските войници да заловят някой, който би могъл да разпознае хората, откраднали сребърния клин.