Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (26)

26

Лили се зарече да не плаче повече. Беше изплакала сълзи, достатъчни да плава по тях цяла армада, така че сега стисна зъби и запази очите си сухи, докато хвърляше вещите си в кашоните, които беше пренесла от гаража в спалнята си в къщата на Глинис в Лагуна Бийч. Два от тях вече бяха препълнени с обувки — кога, за бога, беше успяла да събере толкова много? Можеше да се закълне, че бяха по-малко, когато се нанесе.

Сякаш това е важно, Лили! Тя тръсна нетърпеливо глава. Единственото важно нещо в този момент беше да бъде отдавна заминала, когато Зак се завърне от остров Оркас. На този етап се беше захванала здраво с приготвянето на багажа си и се беше уговорила с Мими да спи на дивана й за няколко дни, докато си намери нещо подходящо.

Имаше телефоните на няколко ресторанта, които бяха повече от ентусиазирани да я вземат като главен готвач, и веднага след като се настани в апартамента на приятелката си, Лили възнамеряваше да им звънне и да си намери работа. Със сигурност да бездейства през цялото време, докато „Аргос“ стои закотвена на пристанището, не беше приемливо при тези обстоятелства. Щеше да полудее, ако нямаше какво друго да прави, освен да мисли.

Защото, без съмнение, мислите й щяха веднага да се насочат обратно към Зак. Към това как той гледаше на нея като на някой, с когото трябва да се отнесе честно. Или още по-лошо, как я е сложил в една и съща категория с Мигел — просто още един човек, който иска да му провали живота. Никога не беше изпитвала към друг мъж дори половината от чувствата, които изпитваше към Закария Тейлър… а за него тя не беше нищо повече от товар.

Стисна зъби дори още по-силно. Няма да плаче отново, по дяволите!

Тя се изправи и вдигна един празен кашон, когато нещо прелетя покрай нея и тупна на леглото. Докато се взираше неразбиращо в бледолилавото лале с къдрави краища, лежащо върху юргана, до него се приземиха още две — розово-виолетово и бяло. Тя се завъртя.

Сърцето й направи невъзможното — изпърха нагоре, докато се смъкваше в петите й. О, боже! На вратата стоеше Зак, облегнал едното си рамо на касата. В лявата си ръка държеше още лалета.

— Дай да си изясним някои неща още от сега — каза той, издърпа още едно цвете от букета и го хвърли в краката й. — Няма човек с поне една капка топла кръв във вените си, който да иска да е с теб само от съжаление. Това първо — той помисли малко, после в момента, в който тъмновиолетово лале спря точно до пръстите на краката й, поклати глава. — Не. Това е второ. Номер едно е, че те обичам.

— Ти…

— Обичам те — повтори той с дълбокия си глас, който както обикновено разпрати тръпки по целия й гръбначен стълб. Подхвърли й още едно цвете. — Задавих се, докато се опитвах да го кажа предната вечер, а после се държах като глупак, когато ти не прочете мислите ми и не се хвърли веднага в обятията ми — около нея продължаваха да валят цветя. — Но аз те обичам, Лили! Обичам те така, както не съм обичал никого и нищо в живота си.

На Лили й беше ясно, че е зяпнала като идиот, но просто не можеше да накара думите, излизащи от устата му, да проникнат в мозъка й. Само че явно нещо дълбоко вътре в нея схващаше, защото в гърдите й започна да се заражда малка блестяща топлинка.

Зак се отблъсна от касата на вратата.

— Беше права като ме обвини, че съм страхливец — спря до нея и погали с едно лале скулата и челюстта й. — Обикновено не мисля за себе си като за човек, който се страхува от много неща, но сега се уплаших, че ако се доверя на чувствата ти към мен, ти може да промениш мнението си… и да си ги вземеш обратно.

Никога. Преди обаче думичката да стигне от мозъка до гласните й струни, той падна на колене пред нея и тя замълча от изненада.

— Мислиш си, че не мога да се моля? Помисли си пак, любима, защото бих направил всичко, бих казал всичко, ако това ще те накара да ми дадеш още един шанс. Така че, Лили, умолявам те…

— Недей! — онази блещукаща топлинка експлодира в радостен фойерверк толкова бурно, че се изненада как не избухна в пламъци. Но докато горещината се разпространяваше по цялото й тяло, до краищата на пръстите на ръцете и краката й, тя осъзна, че последното нещо, което иска, е да види гордостта на този мъж стъпкана. — Зак, недей.

Той я разбра грешно и лицето му се изкриви.

— По дяволите, Лили, трябва да ми дадеш втори шанс. Обичам те!

— Тогава това е всичко, което искам — когато не успя да го изправи на крака, тя се разсмя и сама падна на колене срещу него, наведе се напред и обви ръце около кръста му. Близостта на тялото му — топлината, аромата и силата му — я накараха да се почувства сякаш се завръща у дома. Тя се вгледа дълбоко в очите му.

— Никога не съм искала от теб да се молиш. Всичко, което исках от теб, е да ме обичаш така, както аз те обичам. Така, както винаги ще те обичам, докато още имам въздух в дробовете си. Никога няма да си взема любовта обратно.

— О, боже! — белегът, разполовяващ горната му устна, загуби бледостта си, той се наведе и Лили получи най-нежната целувка в живота си. Когато вдигна глава, светлите очи на Зак бяха потъмнели. — Не те заслужавам.

— Не си мисли, че няма да ти го напомням при всеки удобен случай — заплаши го тя и подпря брадичка на гърдите му. Изведнъж ръката й се спусна нагоре към косата. — Мили боже, изглеждам ужасно!

Той се захили хитро.

— Миличка, не можеш да изглеждаш ужасно дори да искаш.

Само че тя се беше видяла в огледалото малко по-рано. По това време просто не й пукаше, че очите й са кървясали, а кожата й е с цвета на пепел. На всичкото отгоре не беше с обичайния си грим, който поне малко да прикрие тези недостатъци, понеже този, който беше сложила вчера, се беше изтрил отдавна, а тя беше прекалено нещастна, за да го поднови.

— Не съм спала много, откакто тръгнах от имението — призна си тя и присви очи. — Което ми припомня: как, по дяволите, успя да стигнеш дотук толкова бързо? Аз една хванах последния ферибот.

— Наех чартър тази сутрин.

— Е, не си ли просто мистър Шик. Аз прекарах цялата нощ в път от остров на остров и накрая към сушата, после наех кола, за да стигна до Сиатъл. Бях на летището около два и половина сутринта и трябваше да благодаря на небесата, че стачката беше приключила, защото, честно казано, съвсем бях забравила за нея. Това обаче явно изтощи късмета ми. Чаках часове наред за полет насам, а когато се добрах до нашия щат, наех друга кола. Разбира се, магистратите бяха в обичайното им ужасно задръстено състояние. Но, Исусе! — тя притисна гръдния му кош с дланта си. — Колко приятно, че ти си се наспал добре, преди да долетиш тук с частен самолет.

Когато Зак наведе глава да я целуне този път, в целувката му нямаше много от предишната нежност. Тя беше пулсираща и гореща и Лили трябваше да забие нокти в твърдите мускули на гърдите му, за да не се отпусне назад. Когато той отново вдигна глава от нея, тя се беше притиснала толкова силно в него, сякаш се опитваше да съедини телата им в едно.

— Да не би да си мислиш, че приех новината за заминаването ти с лекота, скочих в леглото и си утепах като бебе? — той се изсмя грубо. — Не само че не съм спал и минута, любима, но главата ми дори не допря възглавницата цяла нощ. Това тъпо малко летище в Ийстсаунд беше затворено, когато се обадих вчера вечерта и прекарах всяка минута, докато отворят тази сутрин, в обикаляне нагоре-надолу и притеснения, че докато стигна дотук, ти ще си заминала — спомените му от предната нощ явно бързо бяха изместени от нещо друго, тъй като той прокара нежно пръсти по подпухналите й клепачи. — По дяволите, очите ти не са подути, само защото не си спала цяла нощ. Ти си плакала — в очите му се четеше чувство за вина. — Иска ми се да си изтръгна сърцето.

— О, давай. Това много ще ми помогне.

— Ами ако това не е последния път, когато те разплаквам? — погледът му стана тревожен. — Господи, Лили! Не знам абсолютно нищо за връзките. Със сигурност ще се прецакам.

— Не се и съмнявам — тя обгърна лицето му с двете си ръце, наслаждавайки се на грапавината на брадата му. — Но сигурно и аз ще се прецакам, Зак. Мисля, че това е проблемът, когато събереш двама толкова различни хора, колкото сме аз и ти, и се опиташ да свържеш живота им.

— Страхотно. Казваш ми, че общо взето сме обречени?

— Ни най-малко. Дори залагам всичките си спестени за ресторант пари, че ще се разбираме добре по-често, отколкото ще се караме. И това е, без да смятам колко упорити сме и двамата.

Той вдигна вежди.

— Това плюс ли е според теб?

— Ако определението на упоритост е нежелание да бъдеш отклонен от целта, не мислиш ли, че това ще помага във връзката ни?

— Да — лицето му цъфна в усмивка, а стегнатите му мускули видимо се отпуснаха. — Да, така мисля. И предполагам даже, че не трябва да забравяме споровете от време на време — ръцете му се плъзнаха надолу по бедрата й. — Хващам се на бас, че сдобряванията могат да се окажат много приятни — той наклони глава. — Е, какво сега, ще се оженим ли?

— О! Е, сватба… — сърцето й за миг спря да бие и завика: Искам, искам. — Не знам. Има толкова неща, за които не сме говорили. Като това, което се случи предната вечер с Мигел. И какво искаш да правиш през последните си две години на служба. Или, че ако се оженим, моята фантазия за някой улегнал се проваля.

— Ей, аз мога да бъда твоя мил улегнал кавалер — той разкрачи краката си, за да може ципът на джинсите му да дойде на едно ниво с топлото местенце между краката й, запазено за него. — Мадам ще има ли желание да поязди своя жребец тази сутрин?

О, да! Абсолютно! Преди тя да успее да плъзне ръцете си на задника му, за да го задържи на място, обаче, той се дръпна леко назад и я обгърна с ръцете си. Тя се хвана здраво за раменете му, когато Зак се изправи, вдигна я и я занесе до леглото, на което се тръшна с Лили в скута си.

— Преди да си поиграем на конче, дай да изясним и останалите неща — той нежно подреди няколко разпилени кичурчета от косата й. — Тази сутрин отговорните власти закараха Мигел обратно в Пендълтън. Вече е извън моята власт — мъже с много повече нашивки, отколкото аз някога ще имам, отговарят за него оттук нататък — той й разказа основните точки от разговора му с Мигел от предната вечер. — Ако питат мен, хлапето е щастливец, че не го предадоха на имиграционните.

— Чудя се дали е достатъчно голям, за да осъзнае късмета си?

— Съмнявам се, но това вече не е наш проблем. Имаме си наши неща да разискваме — Зак издърпа крака й, така че тя се оказа обърната с лице към него. Загледа се в нея, седнала в скута му, малко по-бледа от обикновено и много повече извън себе си, отколкото я беше виждал някога, но толкова красива в очите му, че го болеше. Любовта му към нея се увеличаваше с всеки изминал момент. — Слушай, мислих доста за това по пътя насам тази сутрин. И реших, че ако ме искаш, ще направя това, което ти предложи, и ще започна да се занимавам с практическо обучение.

— С това ли искаш да се занимаваш?

Той се поколеба за малко и после кимна.

— Ъ-ъм, да. Естествено.

— Зак — това беше строгият й тон, а той вече я познаваше достатъчно добре, за да не му обърне внимание. Но въпреки това само сви рамене.

— Не знам какво искам, разбираш ли? Това е проблемът ми, аз съм тридесет и шест годишен мъж, на когото изведнъж му се налага да реши какво иска да прави като порасне.

— Тогава си помисли на спокойствие и реши. Ако мислиш, че да си инструктор ще ти е приятно, добре. Но не го прави заради мен. Нашата връзка не зависи от отказа ти от активна служба.

— Това ще ме държи далеч от къщи дълго време, Лили.

— И ще ми липсваш до полуда, ако е така. Но аз не смятам да оставя работата си и сигурно и на мен ще ми се налага да отсъствам по седмица-две — тя започна да разтрива раменете му. — Предполагам, това, което се опитвам да ти кажа, е, че ако да си вършиш работата далеч от дома е това, което ти доставя удоволствие, то трябва да правиш именно него.

— Господи, обичам те!

Тя му се усмихна и размърда таза си да го пробва. Неговият вечно готов член веднага откликна на сигналите й, но за момент той се опита да го пренебрегне.

— Работата, скъпа, е, че да си върша работата далеч от къщи напоследък започна да губи очарованието си. Просто още не съм измислил с какво искам да я заменя. Но каквото и да се окаже, винаги има възможност да е свързано с постоянно местене от място на място. Твоят ресторант…

— Може да почака. Наистина мислех това, което ти казах онази вечер, Зак. Две години не са бог знае колко като погледнеш общата схема на нещата. Просто означава, че ще имам повече време да спестявам и когато тръгна да отварям ресторанта, ще имам повече пари за начало.

— Скъпа, ако искаш добро начало, имам купища пари… — той млъкна насред изречението, когато видя изражението на лицето й. — О-хо — каза и стисна леко бедрото й, което се беше стегнало под ръката му. — Познавам този поглед. Той ме кара да се чувствам все едно, че съм се изпикал по средата на следобедно чаено парти. Предполагам, че първо в ада ще изкарат един наистина студен ден, преди да приемеш финансова помощ от мен, а?

Гръбнакът й се отпусна.

— Не че съм против да ти помогна да изхарчиш парите си — увери го тя съвсем честно. — Ако това ще те направи щастлив, може да плащаш всички домакински сметки — отпусни му края. Може дори да угаждаш на увлечението ми към обувките, ако толкова искаш. Но, Зак, ресторантът е моя мечта, откакто се помня — просто трябва да успея или да се проваля сама — красиво оформените й вежди се смръщиха. — Това не ме ли прави от най-гадните лицемерки?

— Не, мадам. Това те прави жена с характер.

— О, скъпи! — тя отпусна глава на рамото му. — Мисля, че все пак трябва да се омъжа за теб.

Всяка частица от тялото му закрещя: Да, да!, но той успя да запази гласа си спокоен.

— Е, какво те убеди? Хващам се на бас, че е моята готовност да играя на конче, нали?

— Да, виждала съм жребеца, който включваш в пазарлъка — съгласи се тя и пак се размърда върху това, което обсъждаха. Но когато обхвана с ръцете си лицето му и се вгледа в очите му, нейният поглед вече не беше изкусителен. — Но най-вече, защото за пръв път виждам човек като теб, който има толкова много любов да дава. Изпитах какво е да съм обект на твоите чувства, Закария, видях какви разстояния можеш да изминеш за хората, които обичаш. И не мога да се сетя за по-голяма привилегия от това да бъда твоя съпруга.

— Исусе, Лили — изрече той дрезгаво. — Никой никога не ме е карал да се чувствам така, както ти — никога не си беше представял, че сърцето му може да придобие такива размери — просто се удивяваше, че двамата все още не са литнали към тавана. — Обичам те толкова ужасно много. И ти обещавам само едно — ще те направя щастлива. Ще те направя най-щастлива на света. И докато говорим за това — ти обещавам и най-страхотния секс в живота ти.

— В това изобщо не се съмнявам. И трябва да ти призная — предложението ти да играем на конче наистина ме накара да се замисля. А като говорим за това… — тя се раздвижи по-рязко в скута му. — Не дойде ли вече време да извадиш жребчето?

— О, с удоволствие — каза той, отмахна един кичур от челото си и със смях се превъртя върху нея. — Както кажете, господарке…