Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (22)

22

Зак се загледа разсеяно през прозореца на самолета — проблясъците на светкавиците се отразяваха в стъклата. Очите го боляха от умора и всяка част от тялото му беше изтръпнала от дългото стоене седнал. Глини спеше в скута му с ръце, отпуснати отстрани на тялото, а главата й почиваше върху гърдите му. От време на време лекичко прохъркваше. Вече беше започнала да намирисва на бебешко ако, но тъй като не му се рискуваше да я събуди, за да й смени памперса, той реши да не обръща внимание. Пътуваха точно от тридесет и четири часа, спираха пет пъти и смениха четири самолета и през повечето време тя беше будна и все по-раздразнителна. Тя циври, без да спре през целия престой в Атланта и когато най-накрая задряма, той се изкушаваше да зарови глава в меката й бебешка гушка и самият той да се разреве.

Но трябваше да се държи мъжки и да се погрижи за сестра си, така че се пребори с този импулс. Сега, когато за малко можеше да се отпусне, желанието да се отдаде на емоциите си се завърна със страшна сила. Той стисна зъби, премигна няколко пъти и се загледа в бурята навън.

Само че това не го отвлече от мислите му. Продължаваше да се чуди какво не му е наред, че собствените му родители не го искат. Във всяко село, в което бяха живели през годините в Африка, той постоянно намираше доказателства за това колко много селяните обичат децата си. Виждаше го в очите им и го чуваше в гласовете им. Изразяваха го дори с най-обикновените ежедневни докосвания. Защо родителите му никога не бяха разрошвали косата му, когато минават покрай него? Защо татко му никога не беше го носил на конче? И защо мама никога не го беше гушкала?

Опирайки бузата си на хладното стъкло, той реши, че със сигурност нещо му има. И ето го сега, изпратен при напълно непознати, които трябваше да нарича баба и дядо, на друг континент, където всичките умения, придобити в Африка, щяха да са му излишни.

Но той щеше да се научи. Изправи се на седалката. Нямаше да се успокои, докато не изучи тази нова страна толкова добре, колкото дивата природа. Загледан в бурята, бушуваща навън, той стисна зъби и се закле, че макар да не може да контролира действията на другите, за две неща може напълно да отговаря. Можеше и щеше да се грижи за Глини, докато не се увери, че при нея всичко ще е наред. И щеше да се грижи за себе си. А що се отнася до баба му и дядо му — е, да вървят по дяволите. Нямаше да се тревожи повече дали ще го харесат или не. От сега нататък никога вече нямаше да се тревожи как го възприемат хората, нито пък ще си пожелава неща, които не може да има — например любов.

Майната им. Нямаше нужда от никого.

Зак рязко се събуди и се намръщи, докато се взираше в сенките на мебелите около него. Мамка му! Какви бяха тези сънища напоследък. Той се обърна раздразнено, само за да се блъсне в топлото закръглено дупе на Лили. Тя измърмори недоволно, но веднага се притисна към него, а той преметна ръка през кръста й. Зарови глава в косата и вдиша дълбоко омайващия й аромат.

Беше странно успокояващо, тоест, ако си падаш по подобни неща, по които той със сигурност не си падаше. Да се обвържеш с някого не носеше нищо добро, явно тези сънища бяха като сигнална лампа в главата му, която да му напомни празнотата, която чувстваше през по-голямата част на детството си. Бяха предупреждение, че има опасност отново да се почувства така, ако остави нещата да излязат от контрол с тази малка засукана блондинка до него.

Заплахата, че може да загуби сестра си, беше предизвикала бърза и краткотрайна интимност с Лили, подобна на онази, която се изпитва с другарите в битка. Сега, когато се оказа, че отвличането на Глини е било фалшива тревога, той просто полудя от облекчение. Но това не означаваше, че ще се хвърли да задълбочава връзката си с Лили. Тя наистина беше жена, която можеше да задържи един мъж, както беше казал Куп. Само че Зак не беше този мъж. Тя заслужаваше нещо повече от кратка свалка. Любовта, поне тази от романтично естество, просто не беше от нещата, които той можеше да изпита.

Единствените връзки в живота му, продължили повече от една-две седмици, бяха с Глини и с момчетата. А да си кажем честно, освен Джон и Куп, дори събратята му по оръжие се бяха появявали и изчезвали от живота му, без да оставят следа. Той просто не притежаваше качествата, необходими за продължителна и силна връзка.

Но когато Лили изсумтя доволно в съня си, ръката на Зак автоматично обви кръста й по-здраво и я притегли по-близо. Той раздразнено въздъхна. По дяволите! Защо си измисляше проблеми там, където ги нямаше?

Не можеше да има дълготрайна връзка. Голяма работа — не всички неща са създадени за всеки. Но това не значеше, че не му се полага малко да се повесели. Двамата с Лили бяха възрастни хора и знаеха цената на тези неща. Имаха съвсем открито споразумение от типа аз чеша твоя гръб, ти чешеш моя. От само себе си се разбираше, че няма да е за постоянно.

Това, разбира се, не означаваше, че не му пука за нея. Защото му пукаше — за негово собствено учудване, даже доста. Незнайно как, макар да беше невероятно, те бяха станали приятели. Но това всичко свършваше дотук — двама приятели, които използваха момента да се позабавляват малко.

След като беше изчистил този проблем, той се притисна по-плътно до нея и въздъхна от първичното удоволствие да я държи в прегръдките си. После, освобождавайки ума си от всичко друго, позволи на съня да го отнесе в дълбините си.

Всичко ще се нареди чудесно, помисли си той мързеливо, точно секунда, преди да заспи. Единственият начин нещо да се обърка между тях беше някой да сглупи и да се влюби в другия.

А това не беше много вероятно да се случи. Нямаше да го позволи. Ако връзката им започнеше да става прекалено сериозна, той щеше да направи най-доброто и за двама им и да я прекрати. А имаше шанс, ако той не го направи достатъчно бързо, Лили да го изпревари.

Защото можеше твърдо да разчита, че уравновесената, практична Лили няма изведнъж да започне да изпитва глупави романтични чувства към него.