Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (19)

19

Когато пристигнаха, наоколо не се виждаше никой, така че Лили изпрати Джесика до апартамента й. След като приятелката й я увери, че малко почивка ще я изправи на крака, Лили я сложи да си легне и покри челото й с мокра кърпа. Не искаше да я оставя сама, но Джесика недвусмислено й показа, че няма нужда от компания и Лили най-накрая си тръгна. За малко се спря нерешително в коридора, после тръгна да търси Зак.

Намери го в салона, където сновеше с огромни крачки между френския прозорец и камината. Тя се спря до вратата, а той продължи обиколката си, спря се до камината, където взе някакво малко произведение на изкуството и започна неспокойно да го прехвърля от ръка в ръка, без да има идея за ценността му. Лили реши, че изглежда самотен и напрегнат и влезе в стаята.

— Къде са всички?

Той веднага се стегна, хвана играчката си във въздуха и незабавно я върна на мястото й на полицата над камината. После вдигна едното си широко рамо и се обърна към нея.

— Хич и не ме интересува. Ако щат да са духнали в четирите различни края на света.

— Значи никой не е говорил отново с похитителя?

— Нито дума.

— Съжалявам, Зак. Знам, че сигурно ти е много трудно — тя се приближи и го погледна загрижено. — Добре ли си?

— Да, естествено — той я погледна с тъмните си сиви очи и спусна ръка към китката й, като я обхвана с пръсти. Въздъхна и отпусна малко рамене. — Не, лъжа те. Разстроен съм ужасно.

— Не съм изненадана. Срещна ли се с приятелите си?

— Да — леката усмивка, която се появи в ъгъла на устните му, говореше на Лили, че срещата е била приятна. Той махна с ръка. — Готови сме за действие, само проклетият похитител да се обади.

— Ще се обади, Зак — тя се повдигна на пръсти и постави нежно устните си върху неговите, после се дръпна. — Дотогава няма смисъл да го мислиш.

Очите му видимо заблестяха и премествайки ръцете си върху бедрата й, той я придърпа и сви коленете си, така че тазовете им да се допрат плътно.

— Не знам. Не можеш да се отървеш от мисленето, когато си разтревожен. Струва ми се, че ако не искаш да се пречупя под напрежението, трябва да измислиш нещо, което да ми запълва времето. Да ме накараш да не мисля за това — той изкусително раздвижи бедра. — Разбираш ли?

Това напомни Лили за откритието, което беше направила по-рано. Тъй като така и не стигна до стаята си, за да остави покупките, торбичката беше още в ръката й и тя му я подаде.

— Първо имам нещо за теб. Може да се каже, че попада в категорията по-добре късно, отколкото никога.

— Какво е това? — той се пресегна към торбичката. Разтърси я с една ръка, за да я отвори, и надникна вътре. После ръката му, която още беше върху бедрото й, се отпусна надолу и той отстъпи.

— Мамка му…

Устните му сурово се свиха, докато продължаваше да се взира в отворената торбичка.

— Исусе, Лили — изрече дрезгаво. — Не мога да повярвам, че правихме секс без предпазни средства, а аз дори не съм го забелязал — хартията изшумоля, когато пръстите му смачкаха торбичката и погледът му я закова на място. — Възможно ли е да си бременна? — ироничен невесел смях се изтръгна от гърдите му. — Глупав въпрос, естествено, че е възможно. Не сме използвали нищичко, за да се предпазим, а се чукахме като…

Тя трепна от езика му, но гласът й беше спокоен.

— Поне това няма да е проблем. Взимам хапчета.

— Добре — той шумно издиша. — Господи! Това е добре — преди тя да успее да установи дали е наранена от видимото му облекчение или може би съвсем малко разочарована, той прокара пръст по скулата й и настоятелно се загледа в очите й. — Съжалявам, Лили. Знам какво си мислиш, но ти обещавам, че това няма да ми стане навик. Не мога да повярвам, че точно сега съм го направил. Никога в живота си не съм забравял за предпазни средства.

И без никаква видима причина, тя се почувства по-добре. Отпусна се в прегръдките му.

— Разбирам те. И аз никога досега не съм била непредпазлива. Не знам какво ми става, когато съм с теб — е, знаеше, но тъй като Зак явно не се чувстваше комфортно, когато се заговори за емоции, тя реши да не го плаши. Погледна го сериозно. — Само че явно трябва да си поговорим за това. Искам да знаеш, че сексуалните ми партньори се броят на пръсти. И тъй като от последния мина доста време, а всяка година ходя на преглед, не съм безопасна само що се отнася до забременяване, но и във всеки друг смисъл.

— Даа. Аз също. Моите сексуални партньори може би са към пет пъти по броя на пръстите ми, но…

— Спал си с петдесет жени?

— По дяволите, не знам, не съм ги броил. Но съм на тридесет и осем години и водя сексуален живот от двадесет. Ако бъдем сдържани и предположим, че съм спал с по две жени на година, това пак прави поне четиридесет досега — той сви рамене. — Така че, ако трябва да сме реалисти, са по-близо до сто.

— Боже мили — усети как челюстта й увисна. — Ако една жена си признае за толкова много мъже, веднага ще я заклеймят като уличница. А как, да му се не види, се нарича мъж, който е спал със сто жени?

— Морски пехотинец — той й се усмихна хитро, после пак стана сериозен. — Но по-важното е, че ми дадоха лекарска бележка, че съм здрав, преди да напусна Южна Америка, а оттогава не съм бил с друга. Може би затова…

Той млъкна насред изречението си, поклати глава и я погледна дяволито. После рязко възвърна сексапила си и на Лили й хрумна налудничавата идея, че го използва като прикритие. Но когато мързеливо й се усмихна и дъхът му погали ухото й, когато й прошепна: Какво ще кажеш да вземем тази кутия горе и да видим дали можем да я изпразним?, тя забрави моментните си съмнения.

— Ааа. Да. Струва ми се добра идея.

Когато се опомни, Лили беше в стаята си, лишена от всичките си дрехи и легнала по гръб по средата на голямото легло, а върху нея беше точно толкова голият Зак, който покриваше тялото й с целувки от главата до пръстите на краката.

Той действаше бавно и усърдно. В резултат на това, когато той се обърна по гръб, разви един от новите кондоми по дължината на пулсиращата си ерекция и я придърпа върху себе си, тя се беше превърнала в извиваща се маса възбудени нервни окончания. Когато успя да запази равновесие, Лили погледна надолу и сърцето й заби лудо в гърдите, когато срещна горящите му сиви очи. После всяка частица от тялото й се напрегна и закрещя от удоволствие, когато загрубелите му длани обхванаха бедрата й и бавно я насочиха към горещата, настоятелна твърдост, проправяща пътя си вътре в нея.

— Всички тези жени — каза й той дрезгаво, когато тя започна ритмично да се надига и спуска над него. — Те са минали през живота ми, без да оставят следа, Лили, не мога да си спомня почти нищо за тях.

Завладяна от леката промяна, която направи и която позволи на пениса му да проникне по-дълбоко в нея и да докосне най-чувствителното й място там, вътре, приближавайки я все по-близо и по-близо до удовлетворението, тя почти не обърна внимание на думите му. Беше се насочила към заветната цел, която беше толкова близко, о, господи, още по-близо… беше почти…

Изведнъж той надигна таза си високо нагоре от леглото и Лили изкрещя от изпепеляващо разума удоволствие, което експлодира дълбоко в нея. Зак държеше бедрата й плътно притиснати към него, докато продължаваше да се движи и нейният собствен оргазъм премина през тялото й като отразена светкавица, извивайки и огъвайки я пак и пак, и пак.

Някъде по средата на всичко това обаче тя го чу да казва:

— Имам чувството, че ще мине много, много време, преди да забравя теб.

Тя наведе глава надолу да види изражението на лицето му и установи, че и той ще свърши всеки момент. Очите му не виждаха, а устата му не говореше, когато той я прегърна с всичка сила, така че тя не беше много сигурна дали той наистина е изрекъл тези думи или тя си ги е измислила. После спря да й пука, защото видът на Зак и усещането на онзи твърд източник на удоволствие, пулсиращ дълбоко вътре в нея, отнесе всяка мисъл от главата й и предизвика още един последен тласък на оргазма й, който беше дори по-сладък от предишните.

Не можеше да определи дали са минали минути или часове, преди тя да осъзнае, че мускулестото тяло под нея беше загубило голяма част от твърдостта си. Когато нейната собствена замаяност започна да се разсейва, нещо важно започна да дразни паметта й.

— О, вярно — тя се отдръпна от влажния гръден кош на Зак, на който досега си беше почивала. — Исках по-рано да ти кажа — тази сутрин открих, че може би имам още един проблем — като погледна към него, тя с изненада установи, че очите му са широко отворени и, само за секунда, раними.

После той примигна и едва доловимият намек за объркване изчезна и я остави да се чуди дали наистина го е видяла.

Зак, осъзнал, че току-що е показал част от същността си, нарочно вдигна иронично вежда.

— Имала си доста натоварен ден, а?

— Със сигурност беше дълъг — съгласи се тя. — А още дори не е обяд.

Той се поздрави наум за успешното отклоняване на вниманието й, от каквото и да беше видяла в очите му. Когато обаче тя му разказа за срещата си с младия мъж в града и му каза, че същият я е заговорил и на бензиностанцията на границата между Вашингтон и Орегон, той веднага стана делови.

— Не вярвам много на съвпаденията — каза глухо и я претърколи, така че да легне до него. После се изправи на крака и започна да обува дънките си.

— Не. Аз също.

Зак не посмя да си признае, че е почти облекчение да може да мисли за нещо друго, освен за начина, по който губеше контрол, когато беше близо до нея. Но как, по дяволите, може да забрави да използва кондом? Още по-лошо, защо преди малко се беше изкушил да продължи по този начин?

Това не беше тема, в която държеше да се задълбава, затова той я накара да се облече, настани я в един стол пред бюрото и клекна срещу нея с ръце, поставени върху облегалките за ръце на стола й.

— Добре, дай да уточним всичко. Разкажи ми всичките подробности, които успееш да си спомниш.

— Днес не ми каза нищо, но на бензиностанцията пред магазинчето се извини за лошия си английски и ме помоли да му помогна.

— Как да му помогнеш?

— Май да преведа нещо на някой, който не разбира акцента му. Поне с такова впечатление останах. Но не съм съвсем сигурна, защото точно тогава ти ми се развика да си размърдам задника или ще ме оставиш на пътя, така че не можахме да продължим разговора си.

Той се направи, че не я чува.

— Значи не е американец?

— Не. Или пък, ако е, английският не му е роден език, макар че не мисля, че говореше толкова зле, колкото твърдеше.

— Според теб какъв може да е по народност?

— Ами, тъй като ми каза gracias и беше от онзи тъмнокос, тъмноок латино тип, бих казала, че е испанец.

Една идея хрумна на Зак, но той я отхвърли като невероятна.

— Успя ли да разбереш с кого иска от теб да говориш?

— Не. Спомням си, че махна неопределено едновременно към магазина и към колонките за бензин.

Зак изруга под носа си. Ако срещата на бензиностанцията беше единствения проблем, изобщо нямаше да се занимава с това. Но интуицията му подсказваше, че има нещо. Оркас беше сравнително усамотен остров и по-скоро провинциален, отколкото туристически. Какъв беше шансът Лили да срещне тук човека, който е искал да я отведе в безлюдната част на една бензиностанция на другия край на щата?

Нищожен до абсолютно никакъв. Навличайки ризата си, той се запъти към телефона.

Тя го последва толкова плътно, че той можеше да усети аромата й, докато ровеше в тефтерчето си с телефони.

Лили надникна над рамото му в органайзера.

— На кого се обаждаш?

— Лагер „Пендълтън“ — той спря да разгръща страниците, за да я погледне. — Когато се върнах от последната си мисия в Южна Африка, доведох със себе си трима латиноамериканци за специално обучение. Преди това имах проблем с единия от тях, но си мислех, че сме го преодолели.

— И мислиш, че може би е той?

— Не знам. Но смятам да се убедя, че си е все още там, където го оставих — от другата страна се чу сигнал и Зак доближи слушалката до устните си. — Да. С кого говоря? — гласът отсреща се представи и той каза: — Ефрейтор Санфорд, тук старши сержант Закария Тейлър. Свържете ме с Магнусън.

Тъй като го оставиха на изчакване, Зак нямаше проблем да чуе истеричните писъци, които започнаха на долния етаж минутка след това. Думите не можеха да се разберат, но тонът беше пределно ясен, затова с Лили размениха погледи. Нещо ставаше. Въпросът беше какво точно?

Тогава гласът на мисис Бомонт стана по-ясен: Дейвид и Зак тръшна слушалката на мястото й и се втурна към вратата. Тайнственият преследвач на Лили можеше да почака. Точно сега май имаха много по-спешен случай.

О, господи, мислеше си той, докато тичаше надолу по стълбите, а стомахът му се свиваше от ужас, когато образът на сестра му изникваше във въображението му. Нека това да е писък от радост. Боже, моля те! Ако те има, някъде там горе, не позволявай новините да са лоши. Не мога да понеса да загубя Глинис.

 

 

Лили следваше Зак по петите, така че, когато той рязко спря на края на стълбите, тя беше прекалено засилена и прекалено близо до него, за да успее да спре. Блъсна се в гърба му със сила, достатъчна да изкара дъха от гърдите й. В следващия момент се осъзна, че е седнала на стъпалото зад себе си, с подкосени от силата на удара колене.

Зак явно не забеляза.

— Глини? — каза той изумен и замаяната Лили вдигна глава.

Мили боже! Глинис беше тук? Нетърпелива да надникне зад Зак, тя установи, че й пречи солидната стена на широкия му гръб, и вбесена установи, че той явно се движи в синхрон с нейните собствени движения. Тя започна опити да се добере до парапета.

Но, преди да успее да си осигури по-добра гледка, чу гласът на Глинис да казва:

— Зак? Какво правиш тук?

Тогава той се раздвижи и Лили най-накрая видя Глинис, която изглеждаше слисана, но освен това съвсем здрава и весела, слава богу. Когато Зак се втурна към сестра си, Глинис най-накрая видя Лили, която все още се опитваше да стане от стълбите. Очите на младата жена се разшириха даже повече и тя изписка.

— Лили? Мамка му… а, тоест да му се не види, исках да кажа. И ти ли си тук? Какво става, бе хора?

Зак я прегърна силно, вдигна я във въздуха и, заравяйки лице в гъстата й черна коса, я завъртя няколко пъти.

— Господи, Глини, не можеш да си представиш колко съм доволен да разбера, че си в безопасност. Бях се побъркал от безпокойство.

— Така ли? — тя отдръпна главата си, за да го погледне. — Защо?

Зак смръщи вежди и я сложи обратно на земята.

— Как можеш да питаш защо? Може би си мислиш, че не ми пука, че с твоя приятел сте отвлечени за откуп?

— Отвлечени за откуп?! — извикаха едновременно Глинис и дълбок мъжки глас, а изуменият поглед на Лили се отдели от Глинис и Зак и се фокусира върху Дейвид. Той спокойно се измъкваше от стегнатата прегръдка на майка си и я поглеждаше като я държеше точно на една ръка разстояние от себе си.

— Мислели сте, че сме отвлечени? Затова ли викаше преди малко?

— Да — изхлипа тя и отново се отпусна на гърдите му. Още веднъж Дейвид нежно се освободи от прегръдките й, но този път успокоително преметна ръка през раменете й и я поведе през фоайето натам, където стояха семейство Тейлър. Като стигна, подаде свободната си ръка на Зак.

— Ти трябва да си Закария. Глинис ми е разказвала много за теб. Но нещо не разбирам. Защо сте си помислили, че сме отвлечени?

— Защото в пощенската кутия намерихме бележка за откуп — намеси се мисис Бомонт, докато тъмните вежди на Зак бавно се сключваха над носа му. — Освен това получихме и няколко обаждания.

— Но това е безсмислица — Дейвид изглеждаше объркан, но преди да успее да продължи, входната врата се отвори и влезе Касиди. Когато видя навалицата във фоайето, тя се закова на място.

— Виж ти, виж ти — изрече тя с тона на някой, който, макар да започва да усеща лека досада, все още прекрасно се забавлява. — Какво виждаме тук? Военен сбор във фоайето? — тя се протегна и извади обсипаната с диаманти игла от шапката си. — Пак ли си се разбеснял, старши сержант? Колко мъжествено от твоя страна… — когато най-после разгледа хората пред погледа си, ръцете й замръзнаха вдигнати над главата, а устата й широко се отвори от изненада. — Дейвид? Господи, Дейвид! Ти си добре!

И с най-нежния смях, който Лили беше чувала от нея, тя се затича да скъси дистанцията между себе си и братовчед си.

— Кас. Добре съм. Просто се опитвам да разбера какво, по дяволите, става.

— Освен тази гадна работа с отвличането ли? — тя силно го прегърна.

— Не сме били…

Входната врата се отвори още веднъж и влезе Кристъфър. Оглеждайки семейството си с любопитен поглед, той затвори врата след себе си. После и той замръзна от изумление.

— Дейвид — усмивка разтегли устните му, правейки и без това привлекателните му черти просто неустоими. Той също се втурна напред с протегната ръка. — Радвам се да те видя, човече. Слава богу, че си добре. Джес ще бъде толкова доволна.

— За бога! — прекъсна го Глинис и раздразненият тон на гласа й беше толкова подобен на този на брат й, че Лили се усмихна. — Не сме били отвличани.

И Лили беше започнала да го проумява, но все пак я шокира да го чуе в прав текст. Със сигурност не беше единствената, която се чувства по този начин. Като огледа роднините на Дейвид, видя, че те изглеждат точно толкова изумени, колкото се чувстваше и тя.

Касиди се възстанови първа. Тя отдръпна ръцете си от кръста на Дейвид и се извърна да огледа Глинис от глава до пети.

— Това трябва да е малката ти приятелка — повдигна вежди тя към братовчед си. — Изглежда леко глуповата, не смяташ ли?

— Престани, Кас! — той се измъкна от прегръдката й, остави майка си да стои до вратата на салона, отиде при Глинис и обви раменете й с ръка. — Тя казва истината. Изобщо не сме били отвличани и не мога да разбера защо сте останали с подобно впечатление. Ние се обаждахме.

— На кого? — нетърпеливо попита мисис Бомонт. Дейвид се вгледа внимателно в очите на всеки един ред по ред, сякаш очакваше някой да се разсмее и да викне: Хвана се! Но когато установи, че всички го гледат с напрегнато очакване, той поклати глава и каза: — Ричард.

 

 

За един кратък момент Зак си помисли, че може би щеше да се сети и сам. После погледна по-реалистично. Нищо не насочваше към Ричард, а той не беше човек, който ще си губи времето в догадки, когато има да се задават важни въпроси и да се наместват парчетата от пъзела. Така че реши да не мисли за провала си и започна да оглежда приятеля на Глинис.

Това, което видя, беше добре сложен млад мъж, държеше се с достойнство, със спокоен твърд поглед, който омекваше, когато се спреше на Глини. Зак изрази одобрението си с рязко кимане, после го погледна в очите.

— Тук ли се обаждахте?

— Да. Няколко пъти.

— И говорихте с Ричард?

Дейвид кимна.

— Казах му още първия път, че сме се запалили по забележителностите по пътя и ще пристигнем около седмица по-късно, откогато ни очаква майка. Той каза, че ще предаде съобщението и оттук нататък да му се обаждам на клетъчния телефон, защото има проблем с телефонните линии на острова — Дейвид повдигна рамене. — Това често се случва, особено след буря, така че не се усъмних.

— Кога за последно говори с него?

— Вчера. Казах му, че в неделя ще пристигнем.

Тъй като беше събота, Зак повдигна вежди. Тогава вече Глинис избухна.

— Дейвид не е някой от твоите войници, така че спри да го гледаш със старши-сержантския си поглед. И ако просто беше попитал, можеше да ти отговорим, че планирахме да прекараме уикенда в Сиатъл, но когато се събудих тази сутрин, установих, че повече искам да се запозная със семейството на Дейвид и да видя дома му, отколкото да си играем на туристи.

— Решихме, че винаги можем да го разгледаме друг път — додаде Дейвид, погледна Глинис, усмихна й се и я притисна по-плътно.

Тя му се усмихна още по-влюбено в отговор и Зак едва се сдържа да не завърти очи.

— Точно така — потвърди тя. — Така че станахме рано и тръгнахме — гушна се щастливо в Дейвид. — И ето ни тук.

— Сега въпросът е къде е Ричард — Зак погледна мисис Бомонт и се приготви за обичайния им спор. — Най-добре да се обадим на шерифа.

За негова най-голяма изненада тя просто кимна, а устните й бяха плътно стиснати.

— Ще се заема с това веднага — тя тръгна да се обръща, но се спря, за да го погледне в очите. — Дължа ти извинение. Ако те бях послушала, снощи нямаше да те ранят.

Глинис стреснато вдигна глава.

— Ранен ли си? — измъквайки се от прегръдката на Дейвид, тя изтича към брат си. — Къде? О, боже, имаш цицина на главата! — погали слепоочието му с върха на пръстите си. — Добре ли си? Прегледа ли те лекар?

— Добре съм, Глини — той взе ръцете й в своите и ги притисна. — Не беше нищо повече от малка цицина, а и Лили ме превърза прекрасно.

— Но все пак имаш цицина!

— Ако се вярва на Купър Блексток — намеси се Лили, — това всъщност е добър знак — тя им преразказа обяснението, което й беше дадено.

Глинис завъртя глава, за да я погледне.

— Куп тук ли е?

— Не тук, в къщата — каза Зак, — но тук, на острова. Заедно с Миглиони.

— И Джон също ли? — тя изглеждаше замаяна. — Мили боже. Ти ли ги извика?

— Да.

— Защото си мислеше, че са ме отвлекли?

Той сви рамене, за да скрие дълбочината на чувствата си.

— Смятах да те върна, независимо по какъв начин.

— О, Зак — тя го целуна по бузата, — обичам те!

Сърцето му се сви.

— И аз те обичам, сестричке — ухили й се. — Е, чувам, че ще се жениш.

За негово съжаление, тя го погледна предпазливо, но честно и твърдо в очите.

— Да, така смятам.

Той за миг насочи погледа си към годеника й, а после го върна обратно, чувстваше се толкова благодарен, че тя е до него, жива и здрава.

— Дейвид ми изглежда свестен.

Усмивката й беше двадесет и четири карата.

— Той е много повече от свестен. Прекрасен е.

— Ако ти си щастлива, и аз съм щастлив.

— Щастлива съм — тя го прегърна. — Толкова съм щастлива, Закария! И трябва да ти кажа, че съм много доволна, че се радваш за мен. За секунда се бях стреснала, че си изминал всичкия този път дотук, само за да ме спреш.

— Кой, аз? — Зак хвърли поглед на Лили. Тя му отвърна с иронична усмивка, но не каза нищо, така че той продължи да се хили хитро на сестра си и да се прави на невинен. — И да се изправя на пътя на истинската любов? В никакъв случай.

С ъгълчето на окото си той видя как Лили и Кристъфър събраха глави и тихо се заприказваха. След минута последният се намръщи и хукна нагоре по стълбите като прескачаше по две наведнъж. Мисис Бомонт прегърна сина си още един последен път и обяви, че отива в салона да се обади на полицията. Касиди очевидно не успя да се сети за друга язвителна забележка и само каза, че ще прави компания на леля си. Изведнъж единствените останали във фоайето, което допреди малко беше така пренаселено, се оказаха Лили, Дейвид, сестра му и той.

Глинис поведе Лили към входната врата, подхващайки тих разговор, и двамата мъже останаха сами. Тишината помежду им се проточи и Зак почувства, че е редно да каже нещо. Но, по дяволите, той ни най-малко не познаваше този човек, така че имаше оправдание да няма кой знае какво да му каже. От друга страна, Дейвид щеше да се ожени за сестра му и Зак вече беше забелязал, че освен в моментите, когато се кокореше глупаво срещу Глинис, видът на младежа беше доста мрачен. Той си спомни колко добре му беше подействало съчувствието на Лили преди малко, така че пое дълбоко въздух и потупа Дейвид по гърба.

— Съжалявам за братовчед ти. Сигурно е тежко за теб да разбереш какво е направил.

— Просто не мога да го разбера. Ако е имал такава нужда от пари, защо просто не ми поиска? Щях да му дам.

— Никога не е твърде късно — намеси се трети глас. — Сега ще ги взема.

Зак се обърна и видя Ричард, който беше влязъл безшумно и сега стоеше на входната врата точно зад Глинис.

Пушката в ръката му сочеше право в главата й.