Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (11)

11

Главен готвач! Зак крачеше бързо през фоайето и нагоре по изящното стълбище, като вземаше по две стъпала наведнъж. И не просто обикновен готвач, който се кичи със званието само на думи, а високообразован професионалист. Псуваше под носа си с изобретателност, вдъхновена от новото развитие на нещата. Защото макар че много би искал да се подиграва сам на себе си за глупавите си идеи, в момента се чувстваше ужасно.

Нищо не може да се сравни с това грешките ти да те поставят в неудобна ситуация. Изведнъж той вече нямаше как да убеди дори себе си, че въпреки кариерата й, Лили може все пак да е търсачката на наследства, за която я беше нарочил. Макар и твърде късно, сега разбра какъв недостатък в логиката му го тормозеше предния ден, когато беше твърдял, че тя се притеснява, че ако Глинис и Дейвид се разделят, ще загуби своя дял от наследството. Зак се удари силно по челото. Как така не се сети, гений такъв, че ако тя се притесняваше за своя пай от парите на Глини, щеше да бъде изцяло на твоя страна да развалите голямата любов? Ако Глинис се сдобие със съпруг, който да се грижи за финансите й, шансовете за измъкване на пари от нея биха намалели значително.

Зак издиша и сви рамене. Голяма работа! Беше сбъркал и беше отправил куп несправедливи обвинения към нея. Какво пък толкова, щеше да се извини.

Даже при положение, че все още се чудеше какво беше това у нея. Трябваше да има нещо нередно. Колкото и добра работа да имаше, никой не се сближава така бързо с някого, когото познава от толкова кратко, колкото Лили познаваше сестра му. Никой извън морската пехота.

— Зак.

При звука на мекия й глас той се обърна и я видя разлюляла прелестите си с онази нейна полюшваща се, женствена походка. Изглеждаше като всичко, за което един морски пехотинец някога би мечтал, като се приближаваше към него върху чифт от вечните й високи токчета. Той измарширува напред да я посрещне.

— Добър номер ми направи, не смяташ ли? Сигурен съм, че си много горда от себе си.

Тя избухна в смях.

— Трябва да си призная, нищо не ме забавлява повече от това да ме мислят за Курвата от Страната на търсачите на съкровища.

Той я хвана за раменете и я избута до една от стените.

— Коя си ти, госпожице?

Лили дори не се направи на притеснена. С дланите, притиснати към ламперията зад гърба й, тя вдигна брадичка и го погледна право в очите.

— Точно тази, за която се представям още от началото, войниче. Приятелка на Глинис.

— Да, бе! И случайно заряза цялата си прекрасна кариера по дяволите, за да се появиш в живота ми и да ме спреш да разваля така наречения годеж на сестра ми?

— Не съм зарязала нищо. Главен готвач съм на една корпоративна яхта и следващото ми плаване започва чак последната седмица на май. Но на другия въпрос отговорът е да — сви рамене. — Точно затова дойдох. Опитах се да ти кажа, че Дейвид е различен, но ти не искаше да ме чуеш.

Зак с удоволствие усети как раменете й се размърдаха под ръцете му и това му напомни, че да я докосва — особено сега, когато всичките му чувства така се бяха объркали — не беше най-мъдрата идея, и той рязко я пусна.

— Може би щях да съм по-склонен да се вслушвам в думите ти, ако ме беше осведомила, че работиш, за да си изкарваш прехраната — Зак потрепери мислено. Това ли е голямото ти извинение? Дори толкова вбесен и крив, той успя да забележи, че не беше съвсем прав. А най-глупавото беше, че лошото му настроение нямаше нищо общо с факта, че Лили не беше малката мръсница, за която я беше смятал. Това, че се беше държал с нея по най-глупавия възможен начин, беше само черешката на тортата.

Изглеждаше, че Лили по някакъв начин също разбира поведението му.

— Не изпитвам изгаряща нужда да се обяснявам на хора, които правят прибързани и идиотски заключения — думите й бяха лишени от злорадство, нещо странно за човек, който имаше пълното право да подскача наоколо, да прави неприлични жестове и да пее: На-на-на—на-на. — Обаче имам чувството, че не това те тревожи най-много. За какво става всъщност въпрос, Зак?

Стомахът му се сви и той отстъпи една крачка назад.

— Не знам за какво говориш.

— О, да, знаеш. Когато слязох на закуска, ти вече беше напрегнат. Това има ли нещо общо с мисис Бомонт? — тя се протегна и го хвана за рамото, внезапно притеснена. — Тя каза ли нещо? Открили са нещо за положението на Дейвид и Глинис ли?

Гневът, който сдържаше до полуда цяла сутрин, излезе със свистене на повърхността и той удари стената до рамото й.

— Най-накрая. Някой, който да се сети, че и Глини е в опасност.

— Разбира се, че е — очите на Лили се разшириха.

— Но никой друг в тази къща явно не мисли така! Всички те са така притеснени за скъпоценния си Дейвид. Имам нужда да чуя поне една дума на загриженост за сестра си. Исусе, Лили! Сякаш тя изобщо не съществува.

— Сигурна съм, че това е само защото те не я познават, Зак.

Вбесен, той се наведе към нея.

— Аз също не познавам миличкия Дейвид, но поне имам доброто възпитание да се правя, че ми пука за него.

Устните на Лили се присвиха, но тя запази спокойния тон.

— Не, това, което имам предвид, е, че тя не им изглежда съвсем реална, тъй като никой от тях не я е виждал.

— Не искам да слушам никакви глупави извинения — просто няма оправдание за поведението им.

Опирайки ръцете си на стената от двете страни на главата й, той сви колене и се наведе толкова много към нея, че бяха само на косъм от плътна прегръдка. От такава близост той вдишваше мекия й аромат на захаросан лимон и изведнъж цялото му потискано досега напрежение се насочи в съвсем нова посока. Или може би не толкова нова. Нямаше значение. Зак се почувства толкова напрегнат и нервен, имаше нужда от безопасен отдушник, за да изпусне малко парата. Видя се, сякаш отстрани, как навежда глава, така че да докосне врата й, и дълбоко вдишва. Ароматът като че извираше от цялата й кожа, не само от едно място, но в момента не го интересуваше откъде точно. Той просто вдишваше частички от нея, докато не се наложи да оближе устните си, които изведнъж бяха пресъхнали.

— Господи, искам да те целуна.

Тя замръзна.

— Какво?

Той дръпна главата си достатъчно надалеч, за да може да я погледне, като усещаше силните удари на сърцето си в гръдния кош.

— Искам да те целуна. Искам да те целуна от първия момент, в който те видях.

— Да, разбирам — присмя му се тя. — Доста търпелив човек си.

— Ей, не те лъжа! Но имам строго правило никога да не се забърквам с жени, които искат да измъкнат наследството на сест… — гласът му заглъхна. Браво, Ромео! Припомни й всички обиди, които си й нанесъл, това толкова ще я възбуди. — Исках да кажа, че от тогава се въздържам.

— А-ха — промърмори тя небрежно. — Да смятам ли тогава, че официално сваляш от мен обвиненията, че искам да съм приятелка със сестра ти само за пари?

— Да, май ти дължа голямо извинение за някои от нещата, които казах.

— Стига бе, мислиш ли? — тя го погледна с огромните си брилянтно сини очи. — Тогава сигурно и обвиненията, че съм курва, са паднали? Или, чакай! Може би си мислиш, че аз през цялото време подхранвам това твое желание да ме целунеш.

— Не, имам предвид, да. По дяволите… — той погледна надолу към нея и вдигна безпомощно рамене. Точно тези женски двусмислици можеха да го побъркат, а да се оправя и с такова нещо след всичко, което му се беше струпало — ерекцията му отлетя с шеметна скорост.

Но нямаше да остави нещата така.

— Ще ти го обясня на прост английски. Не, не е това причината да искам да те целуна — поясни той. — И да, свалям от теб всички обвинения.

Сякаш бяха останали някакви изгледи да я целуне. Защо й беше дал възможността да си отмъсти като му откаже? Мъдростта на вековете му нашепваше, че трябва да се обърне и да си тръгне.

Напоследък обаче мъдро не беше първата дума, която му хрумваше, като се замислеше за поведението си, защо точно сега да променя това? Зак остана там, където си беше, и я зяпна безсилно.

— Да видим дали съм те разбрала правилно — тя пое дълбоко дъх и от движението бюстът й се притисна в диафрагмата му, оставяйки него самия бездиханен.

После Лили започна да брои на пръсти.

— Оправдана съм по обвинението, че подлъгвам Глинис, за да заграбя от нея каквото мога. Оказва се и че вече не фигурирам в топ 10 на Натруфените уличници. И на теб внезапно ти се прииска да ме целунеш — тънка усмивчица се появи на устните й, когато погледна нагоре към него.

Зак наклони глава, така че устните му се спряха на части от инча от нейните.

— Няма нищо внезапно в желанието ми, Лил. Но иначе потвърждавам. Обобщи всичко доста добре.

— Тогава, приятелче, имам само една дума да ти кажа — тя навлажни с език горната си устна.

Докато я гледаше, той с мъка се въздържа просто да си вземе това, което иска, и да прати по дяволите доброто възпитание. Отклони погледа си към очите й.

— Нека позная. Не става?

— Това са две думи, Тейлър, а аз казах една. Тя е по-кратка и по-мила. Тя е…

— Не — разбрах те.

— Добре.

 

 

— Единственото близко до обслужване нещо, което съм направил за сестра ти — каза Кристъфър като дърпаше жена си към апартамента им, — беше да й предложа да заредя акумулатора, за да запали колата си.

— Да, така каза долу — Джесика го погледна и той я пусна и започна да кръстосва стаята. Боже, колко беше красив. С изваяните си скули, златистокестенява коса и наситенозелени очи можеше да е фотомодел и тя много добре знаеше какво си мислеха хората, когато ги видеха заедно — как, по дяволите, гръцки бог като него е с такава безлична старомодна жена като нея. Не че ги винеше. Тя самата често си задаваше същия въпрос… и със страх се сещаше за единствения логичен отговор — че се е омъжил за нея заради връзките й.

Те се бяха запознали преди две години на благотворително парти, на което порцията струваше хиляда долара, а украсата беше осигурена от нейния комитет. Беше нощ, която нямаше да забрави до края на живота си, защото, дотогава никога не беше вярвала, че можеш да срещнеш някой и веднага да разбереш, че той е единствения за теб — сякаш душите ви проговарят. Само след един разговор с високия, невероятно красив мъж в перфектно ушит смокинг, тя бе разбрала точно това.

Във всеки друг случай някой с неговия външен вид щеше да я накара да си глътне езика и да се притесни до полуда, но той сякаш не разбираше колко прекрасно изглежда. Освен това в компанията му Джесика се почувства красива и забавна почти колкото него. В следващите дни той я бе ухажвал така романтично, че тя не беше на себе си от възторг. Бяха се оженили няколко месеца по-късно и Кристъфър бързо се отказа от апартамента си в Белингам, за да се премести в имението на семейство Бомонт, и смени работата си за пост в семейния бизнес.

Сега той се доближи до нея, за да я погледне, и така смръщи златисти вежди над красиво оформения си нос, че тя за момент реши, че е прочел мислите й. Но явно се беше заблудила.

— Значи се повтарям — изрева той и помръдна мускулестото си рамо. — Съди ме, ако искаш, но аз знам колко лесно позволяваш на Касиди да смачка самочувствието ти. Кълна се, Джес, като приключих разговора по телефона, смятах да сляза директно на закуска, както ти обещах. Не очаквах Касиди да ме причака на стълбите да врънка за разваленото си БМВ и за някаква среща, която просто не можела да пропусне.

— Но тя се появи на закуска и стоя достатъчно дълго, за да обижда гостите ни — дори не спомена лекото присвиване на стомаха си, което й причини телефонният му разговор. Когато Кристъфър закри слушалката с ръка и я подкани да слиза на закуска, тя доби неприятното впечатление, че той не иска да го чува какво говори.

Мъжът й обаче имаше чудната способност да успокоява всичките й страхове. Така направи и сега.

— Какво още да ти кажа? — попита я нежно. — Беше от типичните номера на Касиди. Като разбрах, че проблемът на колата й е изтощен акумулатор, защото — както обикновено — тя не си беше направила труда да затвори добре предната врата, й предложих да го заредя. Но не; изведнъж тя вече не бързаше толкова ужасно много и реши, че е много важно да закуси.

Той прокара пръсти по лицето на Джесика и се взря чистосърдечно в очите й.

— И двамата знаем, че единствената й цел е да създава проблеми на околните.

И, по дяволите, ако не се справя добре, помисли си тъжно Джесика. Тя буквално почувства как всичките й комплекси изплуват на повърхността, но вдиша веднъж дълбоко и тихо, издиша лекичко и не им се поддаде. Участието в готвенето на закуската тази сутрин я беше накарало да се гордее със себе си и сега искаше да задържи колкото може по-дълго това чувство, да изпитва отново и отново онзи прилив на енергия. Погледна към Кристъфър и смени темата.

— Лили каза, че може да ме научи да готвя.

— Така ли ти каза, а? И ти се поблазни от възможността?

— Да — засмя се тя. — Не е ли глупаво?

— Не, разбира се. Не и ако ще ти достави удоволствие — той я погледна внимателно. — Ти я харесваш, нали?

— Да, определено. Тя е мила и забавна.

— Не са много хората, които да заслужат такова описание в наши дни — това беше казано едва ли не рязко, но преди Джес да реши дали само си въобразява, че е така, той продължи: — Какво смяташ, какви са отношенията им с Тейлър?

Тя го погледна изненадано.

— Любовници са — каза, без да се замисли. А после малко по-несигурно: — Не мислиш ли?

— Тя каза ли ти нещо?

— Не, но погледни я. Погледни и него. А и се усеща нещо като… електричество, когато двамата са в една и съща стая. Аз, без да се замисля реших…

Кристъфър поклати глава.

— Не знам, мила. Не отричам, че има химия между тях, но по начина, по който той я гледа, съдя, че не са го направили още.

След това единствено изречение доброто настроение на Джесика се изпари.

— Е, прекрасно — промълви тихо тя. Направи няколко крачки назад, отмахна с две ръце косата от очите си и се загледа тъжно в мъжа си. — За пореден път изявявам безценната си способност да преценявам хората.

Кристъфър я гледаше и веждите му се бяха смръщили от изненада.

— Защо се разстройваш, че не си наясно с любовния им живот?

— Защото, нали съм услужлива, вчера ги сложих в съседни стаи — тя въздъхна, отвратена от себе си.

 

 

Подготвен за отказ, на Зак му отне малко време да смени предавката.

— Какво искаш да кажеш с това добре! — той се дръпна назад, за да погледне Лили. — Добре като отговор на моето не става? Или добре като да, съгласна съм?

— Добре като да. Любопитна съм, разбираш ли? — но дори и с дръзко повдигната брадичка, тя ужасено се питаше какво, по дяволите, прави. Това беше толкова неразумно и тя веднага се опита да се върне назад. — Виж, просто забрави. Беше едно от онези необмислени неща, които човек казва, без да се замисли, но идеята е глупава. Това е ужасно глупава…

— О, не, недей да се отмяташ — прошепна Зак. — Ти каза добре. Вече е късно да си променяш мнението.

Той обви топлата си ръка около врата й, дръпна я от стената към себе си, наведе се и твърдо постави устните си върху нейните.

По цялото й тяло се разля огромна вълна на удоволствие, особено когато разбра, че това нямаше да бъде от онези мокри целувки. Устните на Зак бяха леко раздалечени и устата му майсторски галеше нейната, но езика си той не използваше. Даже и без него обаче — о, господи! — този мъж можеше да се целува! Устните му дразнеха, а после обещаваха всички удоволствия на света. Те леко докосваха нейните… после не толкова леко… после настойчиво ги разтваряха. Когато изведнъж той обгърна целите й устни с уста и лекичко засмука, тя се повдигна на пръсти. Прегърна го с две ръце през врата и импулсивно плъзна върха на езика си по тънката вътрешна извивка, където неговата устна се допираше до нейната.

Зак издаде нечленоразделен звук, допря устни още по-плътно до нейните и с едно движение на границата на грубостта я притисна обратно към стената. Той разтвори бедра и сгъна коленете си, докато не стана почти равен на нейния скромен ръст, после зарови ръцете си в косата й, за да я държи по-здраво. Целувките му ставаха по-настоятелни, но все така целомъдрени. Докато, изведнъж, заедно с един гърлен звук, горещият му език се плъзна покрай леко разтворените й устни и се впусна да изучава всяко кътче на устата й.

Лили се почувства сякаш е пъхнала пръстите си в работещ контакт — електричество премина от влажното проникване на езика му през цялото й тяло — през зърната на гърдите и крайчетата на пръстите й. Мускулите дълбоко между краката й се стегнаха. Тя простена и отвърна на целувката му с всичката жар, на която беше способна, езикът й следваше агресивните движения на неговия, обгръщаше го и го галеше, докато не се сляха в горещ влажен танц.

Малко по-късно Зак отлепи устни от нейните, изруга тихичко, обърна главата й на другата страна и пак се отдаде на целувката. Пръстите му се заровиха в косата й за секунда, после бавно се спуснаха отстрани по шията й, по извивките на раменете й и надолу по вътрешната част на ръцете й. Кокалчетата му лекичко докоснаха гърдите на Лили, но преди тя да успее напълно да издиша въздуха, който пое, те бяха продължили плавното си движение надолу покрай гръдния й кош и талията, до женствената пълнота на бедрата й. Там я хвана по-здраво и ненадейно я вдигна от земята, изправяйки се в цял ръст.

С възклицание на възбуда тя се дръпна назад да освободи устните си и затегна прегръдката си около врата му. Но явно Зак нямаше никакво намерение да я остави да му се изплъзне, защото Лили веднага усети как я притиска между твърдата тапицерия на стената и дори по-твърдото си мъжко тяло. Краката й бяха на няколко стъпки от пода, когато устните му отново намериха нейните. Тъй като нямаше намерение да виси като парцалена кукла, с едно движение тя обви крака около тесните му бедра.

Той простена доволно и ръцете му се плъзнаха, за да подхванат прекрасните извивки на дупето й. Без да спира да я целува, Зак съвсем леко промени позата им. И изведнъж изгарящата я топлина между краката й се притисна в твърдия масив на ерекцията му. Импулси на удоволствие плъзнаха по цялото й тяло и неволно тя повдигна таза си и го притисна още напред, за да запази възбуждащия контакт.

И контролът над целувката рязко отиде по дяволите.

Устните на Зак станаха безмилостни и силата на натиска им опря главата на Лили плътно към стената. Тя изобщо не забеляза. Умът й беше изпълнен с вкуса на устните му, топлината на тялото му и твърдостта му, която се притискаше в нея, притискаше, притискаше…

После, без предупреждение, той се отдръпна и тихичко изруга, докато се опитваше да си поеме дъх. Само след секунда Лили се оказа обратно, стъпила здраво на земята с двата си крака. Тя беше зашеметена като къртица, излязла на дневна светлина. Чувстваше се слаба, затова се облегна на стената и вдигна поглед към него.

— Зак?

Веднага след това и тя чу това, което тренираните му уши вече бяха доловили. Някой се качваше бързо по стълбите. Докато оправяше косата си и прокарваше ръце по цялото си тяло, за да се увери, че всичките й дрехи са на място, Лили видя отвратителната сестра на Джесика да идва към тях.

— Добре, че сте тук — каза Касиди, останала почти без дъх. — Похитителите току-що се обадиха.