Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (21)

21

Шерифът не беше много доволен, когато разбра, че мисис Бомонт нарочно не му се бе обадила, докато събитията не бяха получили такова развитие. Но същата тази жена, забеляза Лили, която последните дни беше прекарала повечето време в прегръдките на истерията, сега посрещаше нападките на закона със завидно самообладание. Мисис Би явно беше дотолкова въодушевена от щастливото завръщане на Дейвид и Глинис, че не й пукаше какво мисли шерифът. И когато той насочи гнева си към Зак, тя не се поколеба да поеме цялата вина върху себе си, признавайки, че е действала срещу препоръките му. Лили очаровано наблюдаваше цялата драма, но по някое време се сети да се отправи към кухнята, за да приготви късен обяд. Смешно, мислеше си тя, как хората могат да се държат перфектно в едни ситуации, а да се отпуснат тотално в други.

Малко по-късно тя занесе обяда в трапезарията. Докато минаваше през салона, видя, че въпреки че шерифът си беше тръгнал с Ричард, на тяхно място бяха дошли нови гости и като цяло, броят на хората в къщата се беше увеличил. Джесика, която изглеждаше много по-добре, беше слязла долу с Кристъфър, а и приятелите на Зак също бяха дошли. Преброявайки, набързо хората, Лили остави подноса на масата и се върна в кухнята. Не мина много време и тя се върна, понесла допълнителни порции. Ако имаше нещо, в което да е наистина добра, това беше в осигуряването на достатъчно количество храна.

Зак трябва да я беше забелязал при второто й пътешествие към трапезарията, защото извика:

— Ей, вижте! Супата идва! Искаш ли помощ, сладкишче?

Цялата бурна компания се изсипа от салона и изведнъж трапезарията се изпълни с гласове и смях. Усмихвайки й се плахо, Джон Миглиони взе подноса от ръцете й. Джесика й помогна да подредят масата. Лили едва беше приключила нареждането на последния комплект сребърни прибори, когато към нея се приближиха хванати за ръка огромен мъж с тъмна коса и още по-тъмни вежди и слаба жена с блестяща черна коса и бяла кожа. Той представи и двама им като Купър и Вероника Блексток, а после я огледа задълбочено. Кафявите му очи бяха много интелигентни, но първите му думи не бяха.

— У-ха, можеш и да готвиш, а?

— Хей, казах точно същото, когато я видях за първи път — Джон се присъедини към тях. — Първата част поне със сигурност. Тогава не знаех за готвенето — той се усмихна на Лили. — Това е шега от морската пехота — обясни й той. — Ласкателна шега.

Залята от тежките вълни тестостерон, Лили премигна пред двама им, а Вероника сръга мъжа си в ребрата.

— Ако прибереш изплезения си език обратно в устата, има ли още нещо, което искаш да кажеш на Лили?

— А?

— Например колко съжаляваш, че я накара да измъкне Зак от леглото тази сутрин?

Той я зяпна, сякаш си беше изгубила ума.

— Защо ще искам да й кажа такова нещо? Трябваше да направим план, Рони, и Зак щеше да се почувства като един много нещастен каубой, ако го бях оставил да проспи всичко това само заради някаква малка цицинка — той се извърна към приятеля си, който се приближаваше с една задигната отнякъде филия хляб, стисната между зъбите като пура. — Прав ли съм, братче?

— Много ясно.

— И нека позная — сухо се обади Лили, — и това е от морската пехота, нали?

— У-ха — промърмори Рони и двете жени се разсмяха.

Куп отклони поглед от тях към приятелите си.

— Жени — каза, клатейки глава.

Джон също поклати мъдро глава.

— Те са загадка за нас.

— Не е ли истина? — Зак обви с ръка раменете на Лили и я притисна към себе си докато издърпваше стола й. После кимна на приятелите си и я настани до масата. — Няма начин да ги разбереш.

През целия обяд Зак дразнеше Глинис. Разменяше духовити шеги с приятелите си и се държа очарователно с жените. Смя се. Смя се толкова много, че зарази всички останали на масата с неподправената си радост.

Лили едва откъсваше очи от него. Никога не го беше виждала такъв. Тя съвсем искрено беше вярвала, че е разбрала колко силно се тревожи той за отвличането на Глинис, но това, което беше видяла, явно е било прословутия връх на айсберга, защото мъжът на тази маса, този жизнерадостен, полудял от радост, щастлив от живота човек, беше абсолютно нов за нея.

Един нов Закария, който я омайваше.

И не само нея, както забеляза. След обяда, докато тя чистеше масата, Касиди започна да флиртува като полудяла.

За огромен ужас на Лили, Зак изглежда нямаше нищо против. Всъщност изобщо не я обезкуражаваше, напротив — флиртуваше най-безсрамно в отговор. Скърцаща със зъби и с жестоки мисли в главата относно свалянето на скалпа на определени брюнетки наоколо, тя си взе подноса и тръгна към вратата, като се чувстваше точно работничката от кухнята, на която Ричард я беше оприличил. С всяка следваща стъпка тя се самосъжаляваше все повече и повече. Да му се не види, дори Джесика я беше изоставила този следобед. Лили ги бе забелязала с Кристъфър да бързат нагоре по стълбите, сякаш беше избухнал пожар, а те са единствените, които знаят къде има пожарогасител. Отчаяна, че всички я изоставиха, тя използва бедрото си, за да си отвори вратата.

— Чакай. Нека ти помогна с това.

Лили вдигна глава и я извърна назад, само, за да види как Вероника се протяга над нея и задържа вратата отворена.

— Благодаря.

— Искаш ли да взема другия поднос?

— О, моля те! Ще бъде много мило.

Вероника я последва по коридора към кухнята.

— Обядът беше страхотен.

Лили почувства как настроението й се оправя и се усмихна мило на другата жена.

— Радвам се, че ти е харесал. Само че просто смесих няколко неща, така че се опасявам, че не беше нищо особено.

— Ако наистина е така, с радост бих опитала и нещо специално, защото това ужасно много ми хареса. — Тя постави подноса си на плота и започна да го разтоварва компетентно. После се спря по средата на кухнята с шишенцето оцет в едната ръка и се загледа в Лили, която зареждаше съдомиялната.

— Зак каза, че си главен готвач на корпоративни яхти. Трябва да е много вълнуващо.

— Обикновено е доста весело — съгласи се Лили. — А понякога е като трън в задника, зависи най-вече от гостите, понякога и от времето.

Вероника кимна.

— Да работиш с хора понякога е много трудно.

— Да, могат да оправят деня ти или да го развалят. И понеже групите, които се качват, са най-вече съставени от мъже, да бъдеш единствената жена на борда понякога е малко странно.

— Свалят ли те?

— Не и екипажът. По принцип сме само трима — капитанът, първия помощник и аз, а Джак и Бен никога не биха се държали непрофесионално. Но постоянно имам сблъсъци с някой от гостите. Обикновено лесно се оправям, едно не е достатъчно. Само веднъж се получи сериозен проблем. Е, онова беше от не толкова приятните пътувания.

— Освен, че е на яхта, което е ясно, с какво това да бъдеш главен готвач на яхта е по-различно от това да си в ресторант?

— По-интимно е — тя сложи последната чаша най-отгоре, сипа препарата, затвори съдомиялната и я пусна. Когато машината започна тихичко да бръмчи, тя се подпря на плота и отдаде на Вероника цялото си внимание. — В ресторанта клиентите се задържат не повече от три часа и главният готвач много рядко се среща с тях. На яхтата сме затворени заедно за период от три дена до една седмица. И там върша всичко сама. В ресторант на сушата щях да имам кухненски помощници и келнери, а „Аргос“ е малка яхта и мястото е ограничено, така че, с някои изключения, всичко правя аз. Планирам менюто и се грижа за доставките. После подготвям храните, готвя, сервирам… — тя махна с ръка. Но стига толкова за мен. Ти с какво се занимаваш?

Вероника точно започна да й обяснява, когато Куп подаде глава през кухненската врата.

— Ето къде си била — каза той, загледан нежно в жена си. После отклони погледа си към Лили. — Имаш ли нещо против да ти я отнема за малко? Глинис иска да прекара известно време с нея. Да се опознаели по-добре, докато стане време да си тръгваме — той й се усмихна хитро. — Мисля, че иска да се увери, че Рони е достатъчно добра за мен.

— В такъв случай трябва да се видят на всяка цена — Лили се усмихна на Вероника. — Благодаря ти за помощта.

— Аз трябва да ти благодаря за чудесния обяд.

— Да, наистина беше страхотен — прибави и Куп. — Рони ми каза, че комплиментите ми от преди вечеря били — как го каза, съкровище? — недодялани, шовинистични глупости? Така че си вземам думите назад. Но не и за готвенето.

Тя изгледа Вероника и двете се разсмяха на глас.

Куп сви добродушно рамене.

— Пак обърках нещо, а?

— Добре се справи — каза Лили. — Благодаря ти. Оценявам мнението ти. Само ми се иска да останете достатъчно дълго, за да имам време да ви сготвя нещо, което наистина си заслужава комплиментите.

Тъмните вежди на Куп се вдигнаха почти до челото му.

— Виж какво ще ти кажа. Накарай Полунощ да те доведе на гости вкъщи като тръгнете обратно към Калифорния и тогава ще имаш шанс да ни сготвиш. От нас са продуктите, от теб — майсторлъка.

— Дадено — но когато Лили се замисли по въпроса, след като Куп и Рони излязоха, това отново я докара до самосъжаление. Зак флиртуваше с Касиди в другата стая, докато тя играеше ролята на Пепеляшка, само че без принца, тук, в кухнята. Какво говореше това за неговото желание връзката им да стане толкова сериозна, че да включва случайни бързи визити у приятелите му.

Не много хубави неща.

Тя беше започнала да си изкарва яда върху един тиган, въоръжена с четка и препарат за миене на чинии, когато две силни ръце обгърнаха талията й и топли устни се допряха нежно до шията й. Тя посочи и изписка от изненада.

— Здрасти — прошепна Зак, свивайки колене и опирайки се плътно до нея. — Почти свършваш с кухненските задължения, нали?

— Теб пък какво те интересува? — тя размърда рамо, за да отлепи устните му от непокритото място на шията си. — Последния път, когато ми беше пред погледа, изглеждаше напълно доволен да се занимаваш с други неща.

Той притихна и за секунда Лили си помисли, че ще се отдръпне от нея. Но преди да успее да реши дали да се радва или да се ядосва на едно такова оттегляне, той тихо въздъхна и опря брадичка на рамото й.

— Говориш за Касиди, нали? Виж, ъъъ, съжалявам за това. Днес останах с впечатлението, че май не е толкова лоша на колкото се прави, и когато започна да флиртува с мен, а аз се чувствах толкова добър и щастлив, някак си… течението ме понесе. Хайде де! — той стегна прегръдката си и раздвижи таза си срещу нейното дупе. — Не ми се сърди! Толкова добре се чувствам…

И понеже и тя беше забелязала същото у Касиди и също беше очарована от игривата страна на характера на Зак, Лили отпусна стегнатите си рамене.

— Хъъм — тя се притисна към него. — И аз се чувствам добре.

Той изсумтя доволно и продължи да се гуши в шията й.

— Винаги миришеш толкова хубаво — промърмори и покри с целувки кожата чак до гърлото й. — Като лимонов сладкиш или нещо подобно. Направо искам да те изям.

Лили пусна четката в тигана и се пресегна за кърпа, в която да избърше ръцете си. Докато тя се занимаваше с това той развърза колана, който и бяха върнали, след като шерифът прибра Ричард, измъкна го от гайките и го пусна на пода. После ръцете му се плъзнаха нагоре по ребрата й под пуловера. Само след секунда топлите му пръсти покриха гърдите й.

— О! — тя изпусна кърпата, протегна се назад и уви ръце около врата му. С това движение гърдите й се притиснаха по-силно към загрубелите му ръце.

Той шумно вдиша.

— С какъв цвят сутиен си днес? — гласът му беше предрезгавял от страст. — Винаги носиш перфектно бельо.

— Розов. Или сив. Господи, не помня — тя се отдръпна без желание, за да се завърти с лице към него. — Но можем да проверим — и ръцете й се плъзнаха към подгъва на блузата.

Зак го засърбяха ръцете, докато гледаше как мекият плат се повдига нагоре инч по инч и излага на показ последователно тънката талия на Лили, а после и закръглените долни повърхности на гърдите й, покрити с тънка, прозрачна материя.

— Син — каза той задъхано. — Със зелени нишки.

— Бродерия — която обаче изчезна от поглед, когато тя рязко пусна блузата си надолу.

— Хей — запротестира той. — На това му викам прогрес на обратно.

— Обаче това е единственото, което ще видиш, приятелче. Защото ако си мислиш, че ще си сваля дрехите по средата на кухнята, много се заблуждаваш.

Той се огледа.

— О, да. Доста разумно — Зак се наведе да я целуне и с удоволствие забеляза възбудата, пламтяща в очите й, когато я погледна. С показалец той избърса малкото влажно местенце под меката й долна устна. — Искаш ли да се качиш горе с мен.

Още възбудена, тя бавно му се усмихна и кимна.

Той отстъпи и преплете пръсти с нейните. За секунда се загледа в хванатите им ръце. Нейната беше почти скрита от огромната му лапа и той се изуми, че такъв талант като нейния може да се събере в такава нежна ръчичка. После стегна хватката си и я поведе към вратата.

Обаче, преди да успеят да се измъкнат, тя рязко се отвори и пред очите им изникна Глинис, която почти падна в стремежа си да спре, и няколко секунди ги гледа подозрително. Погледът й отскочи върху сплетените им ръце.

Изпълнен с чувство за вина, Зак успя да се пребори с импулса да освободи неговата. Мамка му, беше му позволено да води любовен… не, сексуален живот, без да дава обяснения на сестра си. Той я изгледа спокойно, като повдига въпросително вежди.

Доволният й вид му напомни на котка, хванала канарче, но тя не каза нищо за ръцете им, а и се въздържа от каквито и да било въпроси. Вместо това просто отвърна на погледа му.

— Куп, Рони и Ракетата се приготвят да тръгват. По-добре елате да им кажете чао.

Зак по-скоро би се качил горе с Лили, но сега беше в прекалено добро настроение, за да се ядосва, че са го прекъснали, докато правеше нещо, което изобщо не трябваше да започва точно тук и точно в този момент. Да се опитва да се промъкне незабелязано в къща, пълна с хора, повечето от които негови приятели, не беше една от най-умните му идеи. Голяма работа! Той се ухили на Лили. В края на краищата тяхното не се губеше. Просто отлагаха любимия му вид празненство за по-късно.

Пусна ръката на Лили, но с жест я помоли да го последва и тръгна след сестра си към фоайето, където приятелите му стояха до вратата и говореха с Дейвид. При тяхното появяване всички се обърнаха и Куп прати на Глини ослепителна усмивка.

— Намерила си го, както виждам.

— Намерих го, но той не е на себе си, Куп. След обяда го видях да флиртува с братовчедката на Дейвид. А току-що го намерих в кухнята да държи Лили за ръка — тя погледна Зак и поклати глава. — Не си спомням някога да съм те виждала да флиртуваш дори с една жена, камо ли с две наведнъж. Освен това за човек, който през половината от времето се държи като мистър Сърдитко, днес си неестествено жизнерадостен.

— Вярно, Зак — съгласи се Джон. — Трябва да се погрижиш по някакъв начин за това твое чудесно настроение. Плашиш ни.

Опитвайки се да надвика смеха, Рони запротестира:

— Хей, това никак не е честно! Зак винаги се е държал весело в мое присъствие.

— Кажи им, мила — каза Зак и направи физиономия на несправедливо обвинен. — Надлъж и нашир съм известен със слънчевия си характер. Само питайте Лили.

— Позволяваш си да му викаш мистър Сърдитко? — обърна се Лили към сестра му. — Уау. Сигурно защото сте роднини. Мен ме кара да го наричам старши сержант Сърдитко.

— Хей!

— Хайде, Глинис — продължи тя, като ловко се измъкна от опита му да я ощипе по дупето. — Трябва да признаем нещо. Ако намираш поведението му днес за неестествено, точно ти си виновна за това и трябва да поемеш отговорността си. Защо именно прибирането ти вкъщи жива и здрава го накара да се чувства — как го каза преди малко, Зак? Оживен?

— Добър и щастлив.

— Да, точно така, добър и щастлив — тя му се усмихна толкова сладко, че сърцето му пропусна няколко удара. После се обърна обратно към сестра му. — Той е извън себе си от щастие, че се върна.

— Знам — ухилена до уши, Глинис се хвърли в обятията му и го поведе в буен танц през фоайето. Изведнъж спря рязко, вдигна глава да го погледне и извика. — Силата е в мен!

И беше права, но той присви шеговито устни от отвращение.

— Сила, дрън-дрън — продължи с валсова стъпка и точно по средата на фоайето спря и театрално я наведе почти до земята. После я притисна към себе си, бутна я напред и я започна шеметно да я върти, докато стигнаха до Дейвид, където я пусна в прегръдките му. — Цялата е твоя, приятелче.

— Благодаря — Дейвид я гушна с една ръка. — Взимам я — младата двойка си размениха влюбени усмивки.

С ръце, напъхани дълбоко в джобовете, Зак се присъедини към приятелите си.

— Току-що дойдохте. Сигурни ли сте, че искате да си ходите толкова скоро?

Вероника кимна.

— Обещах на племенницата си Лизи да й ушия костюма за пролетния училищен празник, а когато тръгнахме го бях докарала едва до половината.

— Така или иначе платихме стаите в „Б&Б“ само за една вечер — добави Куп. — А през уикендите тук не гъмжи от свободни места за нощувки.

— Има доста приличен къмпинг.

Куп изсумтя.

— Идеята на Рони за живот, изпълнен с несгоди, е да отседне в хотел без рум-сървис. По никакъв начин не бих могъл да я накарам да лагерува на открито.

Лили се усмихна с разбиране.

— Знаех си, че има причина да те харесвам, Вероника. Никога не съм разбирала как може човек да иска да спи в праха и да се налага да върши всички домакински неща, които върши и вкъщи, но без нито едно от удобствата — тя й подаде ръка. — Беше ми много приятно да се видим. Съжалявам само, че нямахме достатъчно време да се опознаем.

— Казах ти — намеси се Куп. — Елате да ни погостувате малко на път към дома.

Тя стисна ръцете на всички, после докосна ръката на Зак.

— Оставям те да се сбогуваш с приятелите си — след което им се усмихна за последно. — Пожелавам ви приятно и безопасно пътуване.

След като проследи движението на бедрата й, докато се качваше по стълбите, Зак се обърна обратно към приятелите си и установи, че Куп го наблюдава внимателно.

— С две ръце съм за тази — даде мнението си приятелят му.

Зак се загледа изненадано в Ледения.

— Ъ-ъм, братче, нещо не си разбрал. Ние не…

— Слушай ме, Зак. Тази жена е първокласен материал от главата до петите — тя може да задържи един мъж.

— Но, виж — намеси се весело и Джон, — ако ти не я искаш, само кажи. Ще се радвам да ти я отнема.

Главата му рязко се изправи.

— Само през трупа ми, приятелче.

Приятелите му се засмяха, сякаш това обясняваше всичко, а Зак само сви рамене. Не му се искаше да разваля хубавото си настроение със спор.

Но по-късно през нощта, когато беше възбуден до крайност и само секунди, преди да прави любов с Лили, той обмисли още веднъж мнението на приятелите си.

И се зачуди дали не бяха прави.

Той вадеше презерватив от кутията, която му беше купила, когато забеляза, че от едната страна има написан размер.

— Какво е това? — попита, наужким възмутен, докато разкъсваше найлоновата опаковка. Претърколи се на една страна и подпря глава на ръката си, за да може да я погледне. — Нямаше ли екстра големи?

Тя завъртя очи.

— Моля те! Осъзнаваш ли, че средностатистическият кондом може да се разтегне до три литра? Четох го някъде — тя издърпа кондома от ръката му, бутна го да легне по гръб и внимателно започна да го развива, докато не реши, че пенисът му е изцяло покрит. Обхвана го здраво с двете си ръце и нежно целуна резервоарчето най-отгоре, после го погледна усмихната. — Така че, освен ако не си слона Еди с неговия смайващ израстък, номерата са по-скоро рекламен трик.

Тя беше първата жена, която можеше да го разсмее, докато едновременно с това го възбужда до такава степен, че да е готов на всичко, за да я има. И като я гледаше как прехвърля единия си крак през него и започва да се надига и спуска, и спуска, и спуска върху него, докато не избухна дълбоко в горещината между краката й, той трябваше да признае, че Куп има право.

Тя беше точно жена, която можеше да го задържи до себе си.