Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (2)

2

На следващата сутрин Лили стоеше пред огледалото на вратата на гардероба и изучаваше голото си тяло. Колкото повече гледаше, толкова повече се мръщеше. Кой беше измислил огледалата в цял ръст, да му се не види? Тя би заложила на човек със силно изразени садистични наклонности. Добре де, може би не беше съвсем честна. Сигурно е бил някой мил човечец, който, заслепен от изящната си съпруга, беше изобретил това чудо, за да може тя да се възхищава отгоре до долу на стройното си тяло всеки път, когато й се прииска. При това Лили не казваше, че изображението срещу нея изглежда толкова зле. Ако го гледаше честно и само през собствените си очи, би казала: Не точно прекрасно. Със сигурност има нужда от подобрения. Но като цяло не лошо за трийсет и пет годишна жена, която обожава да си хапва.

За съжаление, впечатленията от огледа й се развалиха от спомена за Зак Тейлър, оглеждащ я със студените си сиви очи, и от убеждението, че на него никога не му се е налагало да сваля целулит. Тя глътна корема си и като се опитваше да изглежда възможно най-висока, се обърна на една страна, продължавайки да се мръщи на не много подобреното си отражение. Беше просто прекалено… кръгла.

Тя изпусна дълга въздишка и се зае да изучава отделните части на тялото си. Не всичко беше съвсем непоносимо. Тя харесваше раменете си, а и ръцете й бяха добре оформени. Имаше хубава кожа и съвсем прилични гърди. Бяха малко по-големи, отколкото би избрала, ако оставеха на нея, но не бяха заслепяващо огромни, слава богу. И да не забравяме, все още си бяха точно там, където трябва. Това бяха активите в баланса, нататък нещата ставаха по-застрашителни. Имаше прекалено тънка талия, а бедрата и дупето й бяха нейното проклятие. И двете бяха с няколко инча по-пълни, отколкото би искала, това си го признаваше съвсем честно. И тъй като беше само 5 фута и три инча висока (е, почти толкова — 5 фута, 2 инча и три четвърти), краката й не бяха от ония, които стигат до небето. Благодареше на бога, че има добре оформени рамене, защото иначе щеше да прилича на онези кукли с кръгла долна част вместо крака, които винаги се връщаха в изправено положение, независимо колко ги буташ да паднат.

Слава богу, че ги имаше и козметичните препарати и тоалетите, и всички други чисто женски привилегии. Какво ме е грижа, мислеше си тя, докато посягаше към любимия си комплект бельо, всеки изглежда по-добре с дрехи. Тя сложи електриково сините бикини и ги издърпа на мястото им, после намести гърдите си в изрязаните чашки на сутиен в същия цвят. Оправи презрамките си и нахлузи чифт прясно изгладени маркови джинси. След като ги закопча, стъпи в едни високи червени сандали с каишки, които добавяха три и половина инча към ръста й, и облече подходяща туника с триъгълно деколте и без ръкави. Накрая добави и тънък златен колан, който повече приличаше на верижка, върху очертаващите я джинси, и го въртя, докато не остана доволна от начина, по който небрежно пада между кръста и бедрата й. Чак тогава се огледа и кимна доволно. Блясъкът на златото винаги беше добре дошло допълнение към всеки тоалет, а коланът загатваше предизвикателно формите й, но без да нарушава стилния й вид.

Лили се вмъкна в банята и включи електрическите си ролки в контакта. Докато ги чакаше да се загреят, тя си сложи фон-дьо-тен, напудри деколтето си, мацна малко руж на бузите и внимателно гримира очите си с неутрални тонове, за да постигне естествен ефект.

Лампичката, която показваше, че ролките са горещи, светна след няколко минути, точно когато вече прибираше спиралата в дамската си чантичка. Нави с няколко ролки косата си, изми зъбите и си сложи светлорозово червило. После махна ролките, изчака няколко секунди да се охлади косата й, и прекара през нея четка, която после хвърли в чекмеджето, наведе се и енергично разроши къдриците си с две ръце. След това се изправи, пооправи някой и друг кичур и се върна обратно в спалнята си. Отново се спря пред огледалото за последна оценка.

Много по-добре, каза си тя. Кълна се, само богопомазаните изглеждат наистина добре, когато са голи-голенички.

Въпреки това, докато вървеше към кухнята, тя си мислеше, че никак няма да е зле да започне диета. Може би ще е най-добре да си вземе някакъв плод и да се ограничи само с него за закуска.

Това беше добро намерение, но то продължи само докато Лили отвори хладилника и видя пълен картон яйца. Тя наистина си извади портокал, но заедно с него навън се оказаха и две яйца, голяма горска гъба, стрък зелен лук и половин малко доматче. Подреди ги върху плота до печката. След това си спомни, че е видяла в шкафа и пушено сирене „Гауда“, извади го и си отряза огромно парче. Наля зехтин в един тиган, сложи го на котлона и включи газта. Когато сините пламъчета докоснаха дъното на тигана, тя счупи двете яйца в една купа, която намери в кухненския шкаф. Като сложи няколко щипки сол и черен пипер и прибавяше по малко вода, разби яйцата на пяна с помощта на специалната тел. После ги отмести и започна бързо да кълца останалите съставки.

Лили обожаваше добрата храна. Обичаше всичко в нея: аромата, вкуса, вида й. Благоговението пред света на хранителните продукти и пред всичко, което може да се направи с тях, я изпрати първо в кулинарна академия, веднага след гимназията, а след това и на специализирани курсове и на стаж при някои от най-известните главни готвачи в Калифорния.

Тя си тананикаше, докато изсипваше разбитите яйца в тигана и разпределяше равномерно зеленчуците, доматите и нарязаното на дребно сирене върху тях. Докато чакаше омлетът да се опържи от едната страна, за да го сгъне, подреди на масата красива чиния, ленена салфетка и сребърни прибори. След това си направи чаша чай, отряза две тънички парченца от средата на портокала и ги зави в декоративни розички от двете страни на чинията. Останалото изяде надвесена над мивката.

Няколко минути по-късно Лили плъзна ястието в чинията и седна пред закуската си. За момент само вдишваше аромата и се наслаждаваше на естетичния вид, който имаше омлетът на фона на синята чиния и оранжевата украса. След това взе вилицата, отряза си малко парче и го сложи в уста. Очите й се затвориха. О, боже! Толкова обичаше добрата храна. В живота й никога не бе имало моменти, в които да не се наслаждава на хапването. Вярно, апетитът й изчезваше в онези редки случаи, когато беше тъжна, но за нейно щастие — или може би за нейно нещастие, като се има предвид, че всичко, което хапнеше, се лепеше на бедрата й — тя беше родена оптимистка.

Нейното вечно добро настроение бързо започна да се изпарява, когато още непреполовила омлета си, почувства как тилът й настръхна, обърна се и видя Зак да стои под свода, отделящ кухнята от всекидневната.

Беше подпрял небрежно рамо на измазаната странична част на свода и я наблюдаваше с много странен вид. Само за миг неразгадаемото му изражение изчезна, той се отблъсна от стената и бавно влезе в кухнята. Спря до масата и я погледна накриво:

— Ти още ли си тук?

— Да — Лили остави вилицата си. — И тъй като нямам желание да водим този разговор по няколко пъти на ден, ще се пробвам да ти разясня нещата така простичко, че дори и ти да ги разбереш. Аз няма да се махна. Най-малкото не и само защото ти си си втълпил глупавата идея, че искам да измамя Глинис и да й взема наследството. Сестра ти беше така добра да ми предложи място, където да отседна, когато купиха сградата, където живеех, и изгониха всички наематели. Така че смятам да остана, освен ако тя не ме помоли да си тръгна.

Или поне до последната седмица на май, когато щеше да започне следващата си работа като главен готвач на една фирмена яхта. Но Лили не изпитваше изгаряща нужда да сподели този факт с брата на Глинис.

Тя го огледа. Защо трябваше да бъде такава радост за очите? Той излъчваше чистотата и свежестта на току-що изкъпан. Косата му беше още влажна, а бузите му — гладки и блестящи от скорошното бръснене. Просто беше завладяващо привлекателен и, боже, как не можа да се сети, че първият мъж, който успя да разпали страстите й от много време насам, ще излезе враждебен простак? Животът беше толкова несправедлив. Никога не е била по-сигурна в това, отколкото в този момент, когато той я попита с кадифен глас:

— А сестра ми да ти спомена случайно, че къщата е на мое име, не на нейно? — Зак наблюдаваше как Лили приема новината. За момент тя придоби шокиран вид, но трябва да й признае, че бързо се съвзе. Вирна добре оформената си брадичка и очите й бяха леденостудени, когато вдигна глава да го погледне.

— И предполагам, че ще се опиташ да оспориш законността на договора ми с нея?

— Може би — той кръстоса ръце на гърдите си и се загледа в нея. Но тя изглеждаше прекалено добре, така че Зак насочи вниманието си към чинията й, съдържаща най-апетитно изглеждащия омлет, който беше виждал някога. Изкусителният му аромат беше нещото, което го доведе преди малко в кухнята, и сега, когато видя перфектния му златистокафяв цвят, устата му се напълни със слюнка. Стомахът му изръмжа.

— В такъв случай, ще се видим в съда, предполагам — каза Лили, връщайки вниманието му към себе си.

Бузите й горяха, а очите й бяха толкова сини, че Зак я заподозря, че носи контактни лещи. Тя блъсна масата напред и се изправи на крака. Занесе чинията си на мивката и изхвърли съдържанието, като му отправи дълъг, спокоен поглед:

— Защото въпреки това няма да се махна.

За момент на него изобщо не му пукаше. Той гледаше как чудесният омлет изчезва в кошчето и му идваше да вие. Само защото тя не го доизяде, това не значеше, че трябва да отиде на боклука. Той можеше да се погрижи за него. Сега не искаше да си спомни точно кога за последен път беше хапвал прилично ядене, но със сигурност не беше през последните 24 часа. Гладът, липсата на достатъчно сън и притеснението за Глинис го накараха да се хвърли към нея:

— Къде е Глинис? — направо изрева въпроса си, макар да знаеше, че по този начин няма да получи отговор.

Лили не отговори, но блясъкът в очите й го убеди, че тя знае. Той изгуби самообладание, което никак не беше характерно за него, хвана раменете й със силните си ръце и я повдигна от земята.

— Къде е тя, по дяволите?

Първо забеляза топлината и мекотата на кожата й. След това видя кристалните й сини очи да се разширяват и страхът, изписан в тях, го зашемети повече от удар в корема. Пусна я ругаейки, пристъпи крачка назад и прокара ръка през косата си.

— Просто искам да знам къде е сестра ми — за да прикрие извинителните нотки в гласа си, веднага пак се озъби: — Защото съм сигурен, че не си се задоволила да измъкнеш от нея само безплатно топло гнезденце.

— Това пък какво ще рече, нима смяташ, че съм я наранила? За бога! Тя замина на пътешествие — Лили кръстоса ръце на гърдите си и разтърка рамене. — Може би ще е най-добре да се консултираш с професионалист за тази твоя параноя.

Пренебрегвайки чувството за вина, което изпита като я видя да опипва раменете си, сякаш търси синини след грубостта му, Зак се опита да изкопчи още информация:

— Пътешествие докъде? И с кого?

— На север — отговорът й беше хладен, — с приятел.

Тя присви очи и стисна зъби, кимайки към него, но не можа да издържи погледа му. Това му говореше, повече от всякакви думи, че под приятел се разбира някой, който не би одобрил.

— О, по дяволите! Тя се е помъкнала с някой нов ловец на наследства, нали?

— Да приема ли, че и мен ме слагаш в тази графа?

— Само ако пантофката ти стане, сладкишче — въпреки че тази нейна леко разрошена коса и предизвикателни устнички го караха да се съмнява, че измамите на млади наивни жени са постоянното й занимание. Малката мис Лили по-скоро използваше хитринките си пред онази част от богаташите, която имаше нещо между краката си.

— Боже! — тя изпусна възмутено дъх и му хвърли поглед, който можеше да го изпепели на място. — Ти си просто невероятен!

— По-добре не го забравяй никога, малката! Хайде сега двамата с теб да поседнем и да се поотпуснем. Вече можеш да ми кажеш точно къде на север замина Глинис и кое, по дяволите, е нейното другарче.

— Мога ли вече? — изгука с най-нежния си глас. — И мога ли да направя още нещо за теб, докато така и така съм тук?

— Не бих отказал на един такъв омлет.

— О, бъди сигурен, веднага ще се заема. Междувременно, знаеш ли какво? — тя навири дупето си към него и със сладка усмивка звучно плесна едната му идеално закръглена половина. — Целуни ме тук!

Той оценяващо разгледа гореспоменатата част от анатомията й и след това бавно вдигна вежди:

— И на това също не бих отказал.

Тя изпусна тих яден възглас, завъртя се на пета и гордо излезе от кухнята, или поне това беше впечатлението, което оставяха непреклонно изправените й златистокафяви рамене. Класическото гордо излизане беше трудно постижимо на толкова високи сандали.

Зак гледаше ритмичното поклащане на бедрата й, докато тя се отдалечаваше. Как може някой така мил като Глинис да има такова прасе за брат? Думите й от предишната вечер прозвучаха в главата му и той се намръщи. Какво в нея го караше да забрави всичките задръжки, които обикновено спираха парливия му език? Две нищо и никакви минутки в нейно присъствие стигаха, за да сринат добрите му маниери, възпитавани с години.

Това не беше начинът, по който го бяха учили да говори с жените. Баба му сигурно се въртеше в гроба си сега — тя имаше много конкретни възгледи за това как един джентълмен би трябвало да се държи с дамите и щеше да го одере жив, ако беше видяла неуважителния начин, по който се отнесе с Лили.

Но, по дяволите, тази жена му въздействаше по много дразнещ начин. Като например да си сложи точно толкова от този парфюм, който използваше, че той да иска да се приближи максимално близо до нея. Или пък като прави каквото правеше, за да изглежда все едно току-що се е измъкнала от леглото след горещ разюздан секс. Да не забравяме и начина, по който вървеше, въртейки тези бедра с мънички изящни стъпчици. Мамка му, тя даже ядеше съблазнително. Изражението на лицето й, докато слагаше в устата си парченцето омлет, направо го изправи на нокти. Беше виждал жени по време на оргазъм, чието лице не изразяваше такъв екстаз.

Той завъртя глава в опит да изгони образа й от главата си. Не можа. Какво толкова имаше у нея, което така го възбужда? Не може да се каже, че беше най-красивата жена, която беше виждал някога. Даже не и най-сексапилната, ако за това говорим. Но всеки път, когато беше в една и съща стая с него, без да прави никакво видимо усилие, тя приковаваше вниманието му изцяло върху себе си.

И ти си мислиш, че това не е нарочно ли, гений?

Зак изруга. Да-а. Задръж вниманието на един мъж върху разчорлена коса и прекрасно заоблено тяло, излъчващо само сексапил, и можеш да бъдеш дяволски сигурен, че ще мисли не точно с главата си. Лили Морисет може да беше една от най-женствените мацки, които беше виждал, но се справяше със ситуациите, в които я поставяше, както и с неговите погледи, по начин, който беше почти мъжествен по решителността си и без никакво намерение да отстъпва. Тя знаеше много добре какво прави.

Той не смяташе, че прибързва като поставяше под съмнение чистотата на мотивите й. Глинис определено имаше способност да се доверява на неподходящите хора. Тя бе попадала на някои наистина ужасни мръсници в живота си и не един мъж се беше опитал да си осигури безплатно хубав живот като се залепи за нея. Но не всичките й познати бяха такива, затова той не започваше да подозира автоматично всеки, който я доближи. Тя беше успяла да си създаде няколко постоянни приятелства, това трябваше да й се признае. Само че всичките приятелки на сестра му, които беше срещал досега, бяха на нейната възраст — момичета около двайсетте, които започваха да се кикотят или безочливо да флиртуват с него, когато се опиташе да започне нещо поне подобно на интелигентен разговор.

Те изобщо не приличаха на Лили. Липсваше им нейното излъчване, което недвусмислено ти дава да разбереш, че е наясно с нещата. Много години се изискват, за да стане човек толкова прозорлив и земен. Макар да не можеше да преценява точно възрастта на хората, в случая би заложил всичките си пари, че тя е доста по-възрастна — по-близо до собствените му 36, отколкото до почти 25-те на Глинис.

Като се имат предвид всички тези неща, нямаше как да не се запита: какво може да иска такава самоуверена жена като Лили от простодушно, десетина години по-младо момиче, ако не парите му? Причината за тяхната близост определено изискваше по-обстойно проучване.

 

 

Лили влезе в стаята си сериозно раздразнена. Като си помислиш само, че си беше мечтала за по-голям брат! Ако този господин Командвам всеки, който е наоколо беше пример за брат, тя можеше да се смята за щастлива, че е единствено дете. Опита се да отпусне стиснатите си до болка зъби. Но наистина! Беше оправдала грубостта му предната вечер, защото той изглеждаше много уморен и не можеше да мисли ясно, но как си позволяваше да продължава лекомислено да смята, че е непочтена? Да, тя беше едрогърда блондинка с афинитет към грима и бижутата, така че в живота й рядко се случваше някой мъж да се опита да я опознае по-добре. Но имаше голяма разлика между това, да те смятат за тъпа блондинка, и това, безгрижно да те заклеймят като подлец.

Тя се просна на леглото и се концентрира върху възвръщането на самообладанието си, като се опита да разгледа ситуацията без емоциите, които караха кръвта й да кипи. Отне й малко време, но най-накрая пулсът й започна да се успокоява.

Прекъсна я блъскане по вратата. Лили отговори, но за неин ужас от устата й излезе нещо подобно на птичи крясък. Скочи от леглото и с ръце на кръста се втренчи във вратата, като забрави всичките си големи обещания от преди малко, когато сърцето й пак заби два пъти по-бързо.

— Махай се!

— Отвори, Лили! Искам да говоря с теб!

— О, добре тогава — измърмори тя. — Ей сега ще изтичам да ти отворя. Твоите желания са от огромно значение за мен.

— Чух те — той имаше нахалството да звучи развеселен. Но доброто му настроение явно не се задържа дълго. Пак започна да блъска. — Отвори тъпата врата!

С няколко огромни крачки тя прекоси стаята, рязко отвори вратата и се втренчи вбесено в загорялото му лице.

— Способен ли си изобщо да съставиш дори едно изречение без мръсотия в него?

Той премигна и за нейна изненада я погледна объркано:

— Извинявай — избоботи с дълбокия си глас. — От толкова време съм войник, че понякога забравям как се говори в цивилния живот. Ще се постарая.

След това явно се сети, че говори с врага. Пристъпи в стаята, принуждавайки я да отстъпи, преди да успее да се осъзнае и да защити територията си.

— Но не за това дойдох. Разкажи ми как се запознахте със сестра ми.

Сега вече той пак си беше стария властен мъж — искам фактите и ги искам сега — и първата реакция на Лили беше да го покани да целуне розовото й дупе. Споменът, че вече го беше направила, накара кръвта й отново да запрепуска гореща във вените, особено като се сети за отговора му. По-добра идея беше да овладее този свой гняв веднъж завинаги. Тя пое дълбоко дъх, успокои се и му отговори честно:

— Срещнахме се на курса по йога.

— Къде?

— В центъра „Хедлайнс“ на „Харбърдрайв“, Диана Пойнт.

— И коя от вас първа тръгна на този курс? — всяка от думите на въпроса му изплющя като камшик, сякаш той беше строеви инструктор, а тя — новобранската му рота. — Ти или Глинис?

— Глинис — процеди тя през зъби.

— А-ха… — той я погледна все едно, че току-що се бяха потвърдили най-долните му подозрения.

— Какво имаш предвид под а-ха? — не че трябваше да си магьосник, за да се сетиш. Гърбът й се изправи като на котка. — По това време живеех на по-малко от миля оттам, между Сан Хуан Капистрано и Диана Пойнт. Глинис беше тази, която пътуваше специално, за да посещава точно този курс. Твоята параноя няма ли граници?

— Добре, чакай да обобщя: трийсет и няколко годишна жена без видим източник на доходи съвсем случайно се записва в курса, който посещава много богатата ми двайсет и четири годишна сестра. Следващото нещо, което знаем, е, че скоро след това се премества при нея — той хитро повдигна вежди. — На мен ми звучи направо параноидно, честно. Вие двете имате толкова общи неща и така нататък…

— Казах ти, че плащам наем. Твоята много богата сестра е пред фалит през повечето време и това беше начин да извлечем взаимна изгода, докато си намеря нов дом. Още повече, че ме познаваш само от един ден! Какво те кара да мислиш, че не мога да се издържам?

— Права си, това остава за доизясняване. Но днес е работен ден, сладуранке, а доколкото виждам ти си се нагласила като кукла само, за да обикаляш из къщата.

Студените му сиви очи се плъзнаха бързо по тялото й, преди да срещнат нейните.

— Но ако субсидираш попечителския фонд на сестра ми, има много лесен начин да го докажеш, нали така? Покажи ми осребрен чек.

Олеле! Сърцето й слезе в петите.

— Банката не връща осребрените ми чекове. Възможно е да поискам фотокопия, но може да отнеме ден-два.

— Сигурен бях в това.

За първи път в живота си пожела да удари човек, Лили бързо скъси разстоянието между тях.

— Търпях отношението ти достатъчно дълго. Искам веднага да напуснеш стаята ми.

Той я погледна презрително и не се помръдна преди тя да го блъсне в гърдите. След това направи малка ленива крачка назад и не направи друга, докато не получи още едно побутване. След това пристъпи през прага в коридора.

— Искаш да знаеш какво общо имаме с Глинис ли, войнико? — Лили пак се загледа в него.

Зак повдигна вежда.

— И двете се удивляваме какви абсолютни кретени са някои мъже — тя започна да му цитира мнението на всяка жена, която някога е излизала по срещи. — Изглежда, че те или искат да те променят, или да си поиграят с теб, или да разрушат живота ти. Ти най-вероятно можеш да се идентифицираш с някои от тях — и тя затръшна вратата в лицето му с рязко изтракване.

За миг от външната страна на вратата настъпи тишина. После Зак каза:

— Искам да знам къде е сестра ми.

— А аз искам да няма вече глад по света. Изглежда и двамата ще останем разочаровани.

— Не, госпожо! Може би ти няма да успееш, но аз смятам да постигна моята цел. Ти ще ми кажеш. Бъди сигурна.

— Мечтай си — прошепна тя на затворената врата. Нищо на този свят не би я накарало да сподели с маниака на тема контрол Зак Тейлър зашеметяващата новина. Сестра му, която той смяташе за неспособна да се оправя сама в живота, беше на път към Вашингтон, за да се срещне със семейството на годеника си.