Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (6)

6

Зак се събуди целия в сняг. Седна ругаейки и отхвърли спалния чувал, който също беше покрит с половин инч гаден мокър сняг. Тръгна към джипа да си вземе обувките. Пътешествието до там беше вледеняващо.

Поне беше проявил достатъчно разум да метне служебното си пончо над спалния чувал като си лягаше. Не беше кой знае колко важно да си спести миризмата на мокър спален чувал, но той беше свикнал да се възползва от всички налични удобства.

Не че заспа веднага. Въртя се и се обръща на всички страни поне половин час след като Лили го беше оставила на мира и беше загасила лампата в джипа. Обръща се и се въртя, и преживява отново и отново краткия момент, когато я държеше в прегръдките си. Мъничкото й телце беше запалило изгаряща страст у него. Не беше ли това просто върха на всичко?

Замръзнал, мокър и ядосан, той завърза обувките си и простря пончото с мократа страна надолу на мястото, където беше лежал до преди малко, за да го пази от калта, докато навиваше спалния чуват. Сложи го под мишница и тръгна към джипа, потрепервайки от студ. На всичкото отгоре една мокра снежинка влезе във врата му точно когато хвана дръжката на багажника.

Багажникът беше заключен и Зак механично бръкна в джоба си, преди да се сети, че беше оставил ключовете на стартера. Заобиколи колата и пробва шофьорската врата, но и тя не се отвори. Той изруга полугласно и се опита да надникне през прозорците. Точно в този момент слънцето изгря и стоманеносивото небе започна леко да просветлява. Просто чудесно. Всички врати бяха здраво заключени, а Лили спеше на задната седалка, увита от глава до пети в лилавото вълнено одеяло. Разбъркани кичури руса коса бяха единственото, която се виждаше от нея. Той почука на прозореца и почувства облекчение, когато тя се размърда под завивката. Надигна глава и бавно протегна едната си ръка, докато се оглеждаше наоколо и се опитваше да установи къде е. Погледите им се срещнаха през прозореца, тя премигна и му се усмихна сънливо.

Усмивката й беше приятелска и мила, от което стомахът на Зак се сви. Нещо ново и различно се бореше за внимание в мозъка му. Той стисна зъби и го пренебрегна.

— Отключи вратата.

Той усети ясно момента, в който Лили се събуди достатъчно, за да се сети, че не й е приятел. Точно се беше протегнала да изпълни молбата му, когато изведнъж замръзна на място. Отпусна ръка и се изправи на седалката като уви одеялото толкова плътно около себе си, колкото беше възможно. Какво по дяволите… Не беше ли това върху нея неговия полар?

— Ще побързаш ли — изръмжа той. — Пусни ме да вляза.

— Не — каза тя.

— Мамка му, Лили, отвори вратата! Тук навън вали.

— Виждам. Студено ли ти е?

— Да! — тя беше и с неговото яке. Издаде я фактът, че й беше около десет номера по-голямо.

— О, боже, това е просто срамота! Въпреки че, доколкото си спомням, снощи на теб не ти пукаше, че на мен ми е студено.

— Ей, предложих ти да споделиш чувала ми — голяма грешка. Не само, че горната й устна се изкриви презрително, но и пенисът му си спомни как се почувства вчера при мисълта, че тя може да се съгласи. Така че сега имаше и ерекция. Започна да блъска по вратата. — Пусни ме!

— Първо трябва да обсъдим някои неща.

— Какво например? — погледна я Зак разтревожено.

— Искам някои отстъпки.

— По дяволите! — но той знаеше, че най-вероятно няма да може да влезе в колата, преди да се съгласи с всичко. Поне не и без да използва груба сила. Докато обмисляше докъде е склонен да стигне, попита: — Какво искаш?

— Като начало да спираме до тоалетна, когато искам.

— Ооо — той се изненада… после се почувства виновен. Да й отказва вчера беше дребнаво от негова страна. — Добре, няма проблеми.

— И да дадеш честна дума, че ще се държиш цивилизовано отсега нататък.

Това беше по-трудна задача, особено като се има предвид как бързо успяваше тя да го вбеси. Все пак той кимна.

— Съгласен съм — наблюдаваше я през прозореца как сложи сандалите си на седалката до малкото си задниче, издърпа от ходилата чорапите си — о, не, неговите чорапи, за бога! — и сложи на тяхно място сандалите. Много я беше закъсал, щом голо женско стъпало го възбуждаше. Той прокара пръсти през косата си. — Какво още?

Тя свали краката си на пода и го фиксира с твърд поглед.

— Искам вода, за да се измия. Топла вода.

— Ще се заема с това веднага щом ми осигуриш достъп до котлона.

— Добре тогава — тя се протегна да натисне механизма отпред, който отключваше вратите.

Размина му се лесно, а и доста по-евтино, отколкото беше очаквал. Той мина зад джипа и отвори багажника, точно когато Лили изскочи и изтича бързо към близките дървета, стиснала няколко кърпички в ръка. Гледката предизвика у Зак язвителна усмивка, докато вадеше котлона да стопли вода. Да пукне, ако не бяха го измамили с простичък блъф.

Усмивката му обаче се изпари, когато видя принадлежностите си пръснати из целия багажник. Настроението му се развали още повече като тръгна да си търси суха фланелка и установи, че и двете му термофланели с дълъг ръкав ги няма. Единственото цивилизовано нещо, което можа да направи, когато Лили се върна, беше да не я изпепели с поглед.

— Дай си ми тениските.

— Извини ме? — тя повдигна вежда очаквателно.

— Моля те! — тези две думи, които трябваше насила да изрече, преминаха през гърлото му като изсъхнала глина.

За негова най-голяма изненада тя веднага махна якето му и го остави в багажника. После изхлузи през главата си червената му фланелка. Когато започна да маха и сивата, тя повлече след себе си и нейното бельо, което се вдигна и разкри златистата плът точно над талията й.

— Ето, ти облечи тази — каза тя дружелюбно и му подаде сивата. — Тя отива много на очите ти. Но червената трябва да ми я оставиш, поне докато се стопля — тя отново си я облече и трябваше да навие ръкавите няколко пъти, за да не покриват ръцете й изцяло.

Без обичайните й високи токчета, главата на Лили едва достигаше до гърдите му и не само ръкавите й бяха дълги, а и самата тениска й стигаше до коленете.

— Приличаш на дете, облякло дрехите на голям човек — промърмори той неискрено. Тя по никакъв начин не би могла да бъде сбъркана с дете. Не и с тези закръглени бедра или сластните извивки на гърдите й, които изпъваха мекия плат.

Зак беше бесен, че е толкова привлечен от нейната сексуалност. Но когато след малко тя притисна кърпичка, напоена с гореща вода, към лицето си и простена от неподправено удоволствие, в мислите му веднага изникна представата за перверзен, мръснишки секс. Да сменят поза след поза, всяка по-възпламеняваща от предната — това му минаваше през главата. Отвратен от себе си, той се дръпна настрани и вдигна глава нагоре, подлагайки я на мокрия сняг.

Мамка му! Да се държи грубо с дамите със сигурност не влизаше във възпитанието му, но поне беше начин да намали сексуалното напрежение между Лили и себе си. А сега, тъй като сделката си беше сделка и той винаги държеше на думата си, вече нямаше какво да го успокоява.

Умислен, че това цивилизовано държание ще го докара до гроба, той не забеляза стария форд, паркиран зад дървената пътна карта, когато малко по-късно минаха покрай него.

 

 

Няколко часа по-късно Зак призна пред себе си, че дори добрите обноски понякога са грешка. През цялото време, докато караше през безкрайните поля на южен Орегон, той стискаше зъби толкова силно, че чак челюстите го боляха. По дяволите, аз ли докарах нещата до тук? Един мъж удържа думата си да бъде учтив и гледай до къде стига — затънал до гуша в сексуално неудовлетворение.

Точно това беше нещото, от което се притесняваше, а гледката на нейните женски ритуали със сигурност не му помагаше. Преди да тръгнат от къмпинга Лили не му беше въздействала толкова силно, защото само изми лицето и зъбите си, а после прибра всичко в мешката му, без дори да каже думичка. Обаче на секундата, в която тръгнаха, тя закрепи тоалетната чантичка в скута си и започна да се занимава с всички онези момичешки нещица.

Слагаше си лосион, парфюм и гримове с женствено умение и внимание, които бяха ужасно еротични. С ъгълчето на очите си той наблюдаваше как устата й лекичко се отваря, когато поставя спирала, и как сладко се нацупва, докато слага червило. Тя среса и оправи косата си, сложи й нещо влажно и после я разроши, докато не започна да изглежда сякаш току-що мъжки ръце са се отделили от нея. Ръце, които са я разрошвали в екстаза на страстна френска любов.

Исусе, Тейлър! Той се размърда на седалката си. Ти да не си мазохист? Изобщо не си го и помисляй.

За съжаление това беше единствената посока, в която се отклоняваше мисълта му. Малко след това тя реши, че й е достатъчно топло и свали фланелката му. Беше съвсем благовъзпитано събличане, но Зак не би се възбудил повече, дори ако гледаше стриптийз на пилона в клуб „Котенца“. Горе-долу по това време започна да забелязва, че фланелата на гърба му — онази, която му отивала на очите — беше пропита от нейния аромат. Започваше да губи контрол. Защо, по дяволите, тя не беше висока брюнетка? Нямаше да има такива проблеми, ако беше едра и тъмнокоса, защото по някаква странна причина такива изобщо не го привличаха.

И защо мълчеше? Предния ден той беше твърдо решен да не говори по целия път, но днес имаше нужда от нещо, което да го разсейва. На този етап би се зарадвал дори на разговор за Дейвид Бомонт, онзи мръсен преследвач на наследства и измамник на хорски сестри. Но въпреки че плътните извивки на тялото й постоянно нашепваха: ела и ме вземи, голямо момче, самата Лили не беше казала нищо по целия път, с изключение на една молба за спиране четиридесет минути по-рано.

Честно казано, тя най-вероятно чакаше Зак да демонстрира добра воля и да започне разговор. Но той не можеше да се сети за нищо подходящо.

В този момент, сякаш беше прочела мислите му, Лили се обърна и го погледна.

— Глинис веднъж ми спомена, че е родена в Африка.

Най-накрая!

— Да, така е.

— Каза, че е била много малка и не си спомня, но сте живели там известно време.

— А-ха — не си много приказлив, приятелче. Ако не зарежеше едносричните отговори, щяха да се върнат в изходна позиция, а точно това искаше да предотврати Зак. — Живях в безброй малки селца в равнините на югоизточна Африка до единадесетгодишен.

— Равнините на Африка — повтори тя замечтано. — Звучи като пасаж от роман на Карен Бликсен. Сигурно е било пленително. А и родителите ви! Сестра ти ми е споменавала, че са били лекари и са работили сред туземците. Знам, че е ужасно горда с тях. Сигурно ти също.

— Горд? Да, предполагам — само че първото му чувство, когато се сетеше за родителите си, беше по-скоро неудовлетворен копнеж. Огромната им страст един към друг, както и към работата им, не оставяше много място за други неща. Липсата на внимание, която владееше цялото му детство, отрано го научи да не разчита на околните за душевния си комфорт. Но макар че често се беше чувствал изоставен и дори забравен, поне имаше свободата на равнините. Да бяга заедно с масаите през високата трева бяха първите приключения, които преживя, и единственото нещо, което облекчаваше донякъде самотата му.

Само, че и това му беше отнето малко след раждането на Глинис, когато мама и татко (които уж страшно ги обичаха) ги бяха пратили при първата възможност обратно в Щатите.

— Глинис така и не опозна родителите ни — чу се да признава Зак. — Може да съм ги представил в малко по-романтична светлина пред нея.

— Как така?

Тя беше изцяло ангажирана от разговора, трябваше да й го признае. Но даже циничното подозрение, че само се прави на заинтересована, не попречи на душата му да реагира на доброжелателната заинтересованост, която се излъчваше от нея.

— Те яростно се опитваха да подобрят положението на туземците, което ги правеше отлични лекари. Но не бяха точно най-любящите мама и татко на света. Пратиха ни при дядо във Филаделфия още когато Глини нямаше и шест месеца, а след това си направиха труда да дойдат само два-три пъти да ни видят. Не можех да й кажа, че им пука повече за другите, отколкото за нея, нали? Те бяха родителите й — той повдигна рамене, за да покаже, че за него това изобщо няма значение. — Така че наблегнах на сериозните им ангажименти в хуманитарната работа — погледна я за миг изпод вежди и бързо насочи вниманието си обратно към пътя. — За доброто на Глинис се надявах, че един ден ситуацията ще се промени, но, както знаеш, в селото, където работели, върлувала треска и двамата починаха, когато Глини беше на осем.

— Да, моите съболезнования.

Той отново сви рамене.

— Като се имат предвид условията, в които постоянно работеха, беше ясно, че така и ще стане.

Но Лили видя как лицето му за секунда потъмнява от мъка и стомахът й изненадващо се сви. Добре де, може би не е такова дяволско изчадие, за каквото го мислеше. Докато наблюдаваше профила му през полуспуснатите си клепки, тя реши, че надеждите родителите му да се променят не са били само заради Глинис. Така че сега тя се чудеше: Къде, да му се не види, беше неговото място в схемата? Той говореше за това, че други хора са значели за родителите им повече от Глинис, а от него също ли? Той беше живял с тях единадесет години преди да се роди Глинис. Какво се беше случило през това десетилетие, което да накара единствения им син да не очаква да му обръщат никакво внимание? За първи път откакто го видя в кухнята му в Лагуна Бийч, тя започна да мисли за него не като за апетитно парче или недодялан неандерталец, а като за вълнуваща загадка, която много й се искаше да разреши. Преди обаче да прецени какво ще й струва това, Зак я изненада и смени темата.

— А при теб как са нещата? Родителите ти добре ли са?

— О, да — разсмя се тя, — даже много — за момент си помисли да не му казва нищо повече, за да види дали дотолкова го интересува, че да пита за подробности, но бързо се отказа. При положение, че беше мълчал в продължение на двеста мили, какъв беше шансът изведнъж да започне да я разпитва за живота й. Ясно беше, че той би бил щастлив да изкара цялото пътуване в тишина.

Тя обаче не можеше да се похвали със същото. Последните няколко часа почти я бяха докарали до истерия.

— Ако трябва да правим сравнение, нашите като че ли са на другия полюс. Трябвало е да се оженят, когато са били на седемнадесет, така че едва изкарали гимназията.

— Заради теб ли са се оженили — попита той, без да сваля очи от пътя, — или имаш по-голям брат или сестра?

— Заради мен. Била съм зачената на задната седалка на стар буик в откритото кино „Сънсет“ на някакъв малък град в Айдахо, за който дори не си чувал.

— Ти при кой от двамата остана? — Зак отлепи очи от пътя, колкото да й хвърли бърз поглед. — Предполагам, при майка си.

— При двамата — тя го погледна изненадано.

— Те са още женени? Това не е ли в разрез с всички статистики за двойки, които се женят толкова млади?

— Да, но нашите никога не са се вписвали в никакви статистики. Докато не пораснах достатъчно да се заема с финансите им, нямаха и два цента в джоба си. Единственото нещо, което имаха със сигурност, беше огромната си любов — Лили видя как Зак завъртя очи. — Не казвам, че не си спретваха постоянно разгорещени скандали. Но няма съмнения, че бракът им беше стабилен.

— Тоест имала си чудесно детство в къща с ограда, боядисана в бяло? — този път погледът, който й хвърли, беше абсолютно неразгадаем.

Тя не можа да се въздържи и се разсмя шумно с отметната назад глава.

— Извинявай — каза, когато видя раздразнението му и най-накрая се успокои. — Не се смея на теб. Просто не мисля, че би могъл да си по-далеч от истината. Нашите не се задържаха много-много на едно място. Постоянно се местехме. Обикновено веднъж, понякога два или дори три пъти годишно. Мечтаех си за къща с бяла ограда — тя направи физиономия. — Но никога не съм живяла в такава.

— Ааа — той замълча, очите му се разшириха, докато задминаваше някакъв камион. Движението ставаше все по-натоварено, колкото повече се приближаваха да Сейлъм, а Зак явно се стараеше да пътуват бързо.

Лили откри, че честичко му хвърля погледи и се чуди какво ли си мисли, освен че ограничението на скоростта до петдесет и пет мили в Орегон не го устройва. Те спираха от време на време до тоалетна или да си вземат нещо за ядене, но нетърпението на Зак ставаше все по-очевидно. Изненадващо, нетърпението му предизвикваше у нея желание да се пресегне и да го потупа успокоително по коляното. Тя успя да го заговори още няколко пъти, но беше като да разплиташ коса от закопчалката на верижка — трудно и изискващо много усърдие.

По-късно през деня той отби на първата бензиностанция след границата на Орегон и Вашингтон.

— Ето — натика в ръката й няколко банкноти. — Иди да ни вземеш нещо за ядене, докато аз напълня резервоара. Най-накрая сме в щат, в който сам си сипваш бензин.

Тя почувства как устните й се разтягат в усмивка, докато вървеше към минимаркета. В Орегон Зак беше приел закона, забраняващ сам да си слагаш бензин, като лична обида. Явно обслужващият персонал не работеше достатъчно бързо за неговите изисквания.

Докато избираше от стелажите само неща, които не са тъпкани с консерванти, Лили изпита копнеж за истинска кухня. Уморена беше от бързи закуски и готови храни. Би дала много да може да забърка нещо от продукти, за които да е сигурна, че са пресни. Но тъй като в душата си беше завършен прагматик, тя се постара да направи най-доброто в ситуацията, в която се намираше.

Вече се връщаше към колата с малка торбичка провизии, когато изведнъж до нея се появи млад мъж.

— Мис? — беше красив и добре сложен… и може би съвсем малко горд от това. Но усмивката му беше любезна и малко колеблива. — Извинете за безпокойство, но мога ли да помоля за помощ?

— Разбира се, какво мога да направя за вас?

— Английският ми не е много добър…

— Напротив, говорите чудесно.

— Грациас, но просто не мога да се оправя с… — махна неопределено към минимаркета или може би към бензиновите колонки. — И се чудех дали ще имате добрината да ми помогнете.

— С удоволствие, стига да мога. Какво точно не разб…

— Лили, докарай задника си тук веднага или тръгвам без теб!

Явното нетърпение в думите на Зак я накара да вдигне рамене към младия мъж.

— Извинете ме, но този грубиян е моят спътник, така че се страхувам, че няма да мога да ви помогна. Но наистина, английският ви е много по-добър, отколкото си мислите — увери го тя на път за джипа. — Само обяснете по-бавно нещата на човека, с който имате проблем, и съм сигурна, че всичко ще се оправи.

— Заплашваш ли, Зак? — попита тя, докато се качваше в колата. — Това не е много цивилизовано.

— Ей, бях любезен като старица на чаено парти през целия ден — изръмжа той, докато тя закопчаваше колана си. — Но няма да те чакам да флиртуваш с тукашните момчета. Остави го за някой друг път. Сега бързам — той настъпи газта и изхвърчаха от бензиностанцията.