Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (23)

23

Уравновесена беше последното определение, което Лили би използвала за себе си, когато следващата вечер вървеше след салонния управител на „Компас рум“, най-елегантния ресторант в туристическия комплекс „Розарио“. Тя не можеше да спре да се усмихва, а когато погледна през рамо и хвана одобрителния поглед на Зак, фиксиран върху бедрата й, започна да се усмихва дори по-широко. Веднага щом той вдигна поглед и срещна нейния, тя повдигна вежди в смисъл на видях те, но после веднага възвърна сериозния си вид, защото управителят спря до маса близо до прозореца, от която се виждаше целият залив, и дръпна единия стол. Тя му благодари и забрави за него в следващата секунда, защото се наведе към кавалера си, който точно сядаше от другата страна на масата.

Нейният кавалер. Лили повъртя думата в мозъка си, докато буквално танцуваше под масата с високите си остри обувки. Много се радваше, че Зак си беше направил труда да организира тази вечеря. Бутна чинията и приборите пред себе си и се наведе още напред към него. При всеки друг случай очите й щяха да бъдат отворени на четири, за да не пропуснат някой детайл, от красиво сгънатите ленени салфетки до начина, по който е организирано движението на клиентите. Но тази вечер професионалните й цели за първи път не бяха на първо място и тя усмихната гледаше прясно избръснатото лице на Зак.

— Тук — въздъхна щастливо — е толкова прекрасно.

— Да, Джесика беше сигурна, че ще ти хареса.

— О, разбира се. Ресторантът също е хубав — тя подпря брадичка на дланта на сгънатата в лакътя си ръка и замечтано се загледа покрай малката ваза с пресни жълти розови пъпки, право в красивия висок мъж срещу нея.

— Но аз имах предвид — тя посочи двама им — ти и аз, на истинска задушевна вечеря. Някак си започнахме тази наша връзка наопаки.

Сянка на нещо, което у всеки друг мъж тя би нарекла уплаха, премина през лицето му. Но то веднага се прочисти и тъй като той не беше от типа мъже, които се плашат лесно — още по-малко пък го показват — Лили реши, че е просто игра на светлината, идваща от малката лампичка до вазата. Заключение, което се потвърди от лековатото повдигане на раменете, с което й отговори.

— Готвиш като луда и се занимаваш с всички кухненски задължения, откакто сме пристигнали — той я дари с двадесет и четири каратова усмивка. — И понеже Дейвид се завърна и Ърнестина отново влезе във владение на кухнята, реших, че ти е време за почивка. Ти сервира на всички останали, нека сега на теб малко да посервират.

Дотук с романтиката. И без това не й пукаше. Това поведение на грижлив собственик Зак обикновено пазеше за Глинис, затова усмивката, с която му отвърна, беше малко крива.

— Устройва ме чудесно.

Той се отпусна в стола си и очите му пробягаха по леко загатнатата цепка на бюста й, където предизвикателно лежеше краят на колието й, преди да вдигне поглед и да срещне нейния. Усмивката му беше похотлива, а когато усети краката му да навлизат в нейното пространство под масата, тя изхлузи обувката си и прокара палец по крака му под панталона. Галеше го от глезена нагоре по прасеца и с удоволствие гледаше как очите му потъмняват. Тази игра продължи дори, когато дойде сервитьорката с менютата. Когато младата жена взе поръчката им за питиета и се отдалечи, Зак се наведе към Лили през масата.

— Играеш си с огъня, сладурче.

— Ъ-хъм — тя плъзгаше палеца си нагоре-надолу, нагоре-надолу. — Не обожаваш ли огъня? Кара човек да се чувства толкова… — тя снижи гласа си до шепот — разгорещен.

— Продължи още по-нагоре и ще ти покажа какво е разгорещяване — гласът му предизвика тръпки по цялото протежение на гръбнака й. — Направо тук, на масата, пред всички тези хора.

Тя простена тихичко, но дръпна крака си и го напъха обратно в обувката.

— Провали веселбата.

— Хей, просто се опитвам да спестя гледката на останалите вечерящи.

— Да, бе, точно така — смехът напираше в гърлото й. — Затова предложи онова изпълнение на масата.

— Миличка, в гащите ми стърчи един кол и заплашва да ги скъса. Толкова съм горещ, че след малко ще задействам противопожарната аларма, а ако пристъпя към действие, дамата със синя коса на съседната маса най-вероятно ще получи инфаркт.

Лили се ухили.

— Може би. Но само от чиста завист.

Сервитьорката донесе бирата на Зак и шардонето на Лили и ги попита дали са си избрали вечеря. Притеснена от неприкритата сексуалност, която излъчваше, Лили взе менюто и набързо си избра. Когато младата жена се отдалечи, тя направи усилие да намали напрежението като подхване по-малко взривоопасна тема.

Зак й се усмихна разбиращо, но се включи в разговора. Когато им донесоха салатите, той я предизвика да му опише идеалния ресторант на мечтите си. Съсредоточена в опитите да систематизира идеите си, тя се осъзна чак, когато забеляза вечерния ферибот, пристигащ в пристанището, че е обсебила целия разговор. Когато машините му заглъхнаха, тя размаха вилица и се усмихна на Зак.

— Боже, не спирам да дрънкам. Сега е мой ред да ям и твой ред да говориш. Беше споменал, че скоро заминаваш — тя си взе парченце сьомга и го погледна изпитателно. — Какво ще правиш като се върнеш? Ще се впуснеш веднага в ново вълнуващо приключение?

За секунда Зак замръзна. После раменете му се отпуснаха и той ги размърда възможно най-небрежно.

— Смешно е, че питаш. От доста време се опитвам да реша точно това.

— Дали да тръгнеш на нова мисия или не?

— Не, какво да правя с кариерата си, когато се върна — той бутна чинията си настрани и се наведе към нея. — Разбираш ли, остават ми още две години на служба и винаги съм си мислил да ги прекарам както първите осемнадесет. Но скоро двама от шефовете ми идваха да ме агитират да се оттегля от активна служба.

За момент тя само го гледаше.

— Доколкото разбирам това не ти харесва много-много. Толкова ли обичаш мисиите.

— Да — той се намръщи. — Е, не — всъщност не. Искам да кажа, че напоследък е доста по-изморително и много по-малко весело, отколкото преди. Но това е единственото, с което съм се занимавал и в което съм добър. Съвсем различно е от това да стана даскал.

Той звучеше толкова обиден от тази идея, че тя трябваше да се вкопчи в стола си, за да не стане и да го прегърне успокоително.

— Това ли ти предлагат вместо мисиите? — след неговото кимване тя пусна стола, за да се протегне през разделящото ги пространство и нежно да погали огромната му, свита в юмрук ръка. — Да разбирам ли, че това никак не ти е по сърце?

— Шегуваш ли се, Лили? Честно, можеш ли да си ме представиш като нечий инструктор?

— Ами… да, всъщност мога — когато той я погледна все едно, че е полудяла, тя почука по побелелите му от стискане кокалчета. — Зак, това не е ли вече част от работата ти? Искам да кажа, знам, че е много по-напрегнато и опасно, от която и да е класна стая. Но ти ми каза, че хората ти са основно около двадесетгодишни — мисля си, че да се занимаваш с тях ден след ден е един постоянно продължаващ учебен процес. Не мога наистина да си те представя да изнасяш лекции от катедра. Но ако става въпрос за предаване практически на нещата, които те вече са научили в класните стаи, в по-реална обстановка, така със сигурност мога да си те представя.

Той изглеждаше объркан. Но освен това изглежда се замисли и за нейна радост, кокалчетата му започнаха да си възвръщат цвета, тъй като спря да стиска юмруци. Отпусна се назад в стола си и за известно време просто я гледаше. После обърна ръката си с дланта нагоре и нежно обви пръстите й. Погледна надолу и очарован се загледа как собственият му загрубял палец гали нежната кожа на ръката й.

— Мисля, че от теб би излязло добър учител — промърмори той, без да я погледне. — Не мисля, че има някой, който да не е забелязал как промени Джесика.

Сега беше ред на Лили да се учуди.

— О, не, наистина, имам предвид, говорихме много, разбира се, но Джес свърши всичко сама.

— Благодарение на добри съвети и мотивация от твоя страна — сивите му, оградени с тъмни мигли очи се вдигнаха, за да срещнат нейните. — Никога не съм срещал някой по-внимателен и мил от теб.

— О! О, Зак… — отвътре цялата се разтопи. Още откакто откри дълбочината на чувствата си към него тя вече знаеше, че рано или късно ще спре борбата и ще им се отдаде. Но винаги си беше мислила, че страхотният секс, който правеха, ще разбие защитата й. Нито веднъж не й бе хрумвало, че стените, които си беше изградила, ще паднат, когато го чуе да я нарича мила, и то докато и двамата са напълно облечени. Въпреки това, точно в този момент цялото й тяло се стремеше към него, докато усещаше как сърцето й остава оголено и беззащитно. Тя стисна пръстите, обвити около нейните. — О, господи, Зак. Толкова съм влюбена в теб…

Той целия изтръпна.

— Така ли? — устните му изглеждаха извити от удоволствие, но очите му не изразяваха нищо. — Ако един мъничък комплимент като този те кара да се чувстваш по този начин, не мога да си представя каква ще е реакцията ти като донесат десерта — ръката му пусна нейната и той се облегна назад в стола. Много назад.

За около две секунди Лили беше изкушена просто да остави нещата така. Ясно й беше, че той иска точно това — да се правят, че слонът, влязъл в стаята, не е с тях. Но докато погледът й отскачаше от ръката й, оставена глупаво да лежи по средата на ленената покривка, към мъжа отдръпнал се колкото може по-далеч от нея, но все пак на същата маса, тя усети студени жилки в топлите вълни, които я обливаха цяла вечер. И знаеше, че не може да си премълчи — не и след като беше разголила душата си.

— Окей — изрече бавно тя. — Не беше точно реакцията, на която се надявах.

За момент той изглеждаше паникьосан, но после се стегна и лицето му стана каменно.

— Какво искаш да ти кажа, Лили — че и аз те обичам и хайде да си намерим обсипана с рози къщурка?

Тя запази изражението си точно толкова неутрално, колкото беше неговото, докато студените жилки се превръщаха в цял океан от лед.

— Да. Не мога да измисля нищо по-подходящо.

— Съжалявам, но не мога. Аз не те обичам.

Тя изобщо не беше съгласна с него, но само каза:

— В такъв случай доста добре се преструваш.

— Това са глупости, Лили, измислени от компаниите за поздравителни картички. Има страст, харесване, възбуда и няма две мнения по въпроса какво изпитваш ти — той кръстоса ръце пред гърдите си и я погледна авторитетно. — Повярвай ми. Ти не си влюбена в мен.

За съжаление, тя беше. Но точно в този момент не го харесваше ни най-малко.

— И какво те прави толкова наясно как се чувствам аз?

— Здравият разум — отпусна ръце надолу и се наведе сериозно напред. — Виж, аз и ти, ние наистина… си подхождаме… в някои аспекти. Но в дългосрочен план се интересуваме от различни неща.

— Смешно, защото освен очевидните разлики между двама ни, мога да се закълна, че имаме много повече общи неща помежду си, отколкото различни. От какво толкова се интересувам, което така те плаши?

— Например отварянето на ресторанта, за който пестиш цял живот, като начало. И това не ме плаши. Просто подчертавам, че ти си готова да се установиш на едно място, а моята работа е свързана с постоянно движение.

— Да, за още две години. Те са просто нищо в сравнение с времето, през което и без това съм чакала — но стомахът й се преобърна при вида на изражението му. — Само че виждам, че последното нещо, което искаш да чуеш, е, че съм готова да отложа отварянето на ресторанта, докато се уволниш — ръцете й бяха замръзнали и тя ги разтърка една в друга, за да ги стопли. — Господи, това е почти смешно. Не много отдавна си мислех, че да следвам един войник през цялата страна е последното нещо, което бих искала да правя. Но тогава се влюбих в теб. Мислех, че имаме феноменално бъдеще заедно. Очевидно ти не мислиш така — той не отрече и на нея й стана още по-зле. — Каза, че наистина си подхождаме в някои неща. Ще ми кажеш ли по-точно кои са те?

Той само я изгледа и нещата се влошиха още повече.

— Сексуално? Само това ли съм за теб? Някой, когото да чукаш?

Той потрепна.

— Исусе, Лили! Недей да говориш така.

Горчив смях се изтръгна от гърдите й.

— О… Това е чудесно. Казваш ми, че това е всичко, което искаш от мен, но не трябва да го изричаме на глас?

— Не това имах предвид. Просто никога не съм те чувал да използваш такива думи — той нетърпеливо разтърси глава. — Но не това е важно. Ти не си просто някой за чукане — ние сме приятели, аз и ти.

— Но явно само в леглото. Или — какво? Смяташ ли, че като ми се наситиш сексуално, трябва да се събираме понякога на по бира? — гласът й потрепери заплашително на последната дума и усещайки, че ей сега ще избухне в сълзи, тя се изправи и взе чантичката си. — Извини ме. Ще отида до тоалетната.

Той тръгна по петите й, но когато отвори вратата на дамската тоалетна, тя се обърна рязко и го изгледа надменно.

— Може ли? Ако наистина си ми приятел, ще ми дадеш няколко минути уединение.

Тъмните му вежди се събраха над носа като буреносни облаци и той се взря изпитателно в нея, сякаш имаше рентгеново зрение и можеше да прочете в дълбините на душата й. Но тя не му позволи да погледне по-навътре и, разочарован, той се завъртя на пети и се отправи обратно към масата.

Лили изтича към мивката. Успя да не повърне вечерята си, но с мъка и й се повдигаше всеки път, когато се сетеше как той й каза, че са приятели, а всъщност мислеше, че си подхождат само в леглото. Както стоеше с ръце, подпрени на плота, и глава, наведена надолу, тя започна да поема бавно и дълбоко дъх и успя да успокои стомаха си.

Най-накрая изправи глава и се взря в отражението си в огледалото. Когато дойдоха тук тази вечер, тя се чувстваше красива и оценявана. Сега си мислеше, че изглежда като жена, която мъжете искат само за едно нещо, и дори й беше неприятно да се гледа. Как беше успяла да се сгромоляса от Принцесата на вечерта до Кралицата на курвите само за няколко секунди?

Когато почувства, че самообладанието й е в най-доброто възможно състояние, тя излезе от тоалетната и огледа залата за вечеря. После се обърна в противоположната посока и се отправи към вратата. Навън времето беше меко и ако не носеше обувки, които биха направили това действие смешно, тя щеше просто да тръгне пеша към имението на Бомонт. След това, докато очите й безцелно разглеждаха колите на паркинга, й се прииска да можеше да отвори и да запали кола с жички, както по филмите. Добре щеше да му дойде на Зак да му вземе джипа и да го остави на сухо.

Но не! Отмъстителните планове много стоплят душата, но за съжаление осъществяването им по-често вреди на този, който ги измисля. Освен това, да избяга беше незряла постъпка и със сигурност нямаше да реши проблема. Така че тя просто направи няколко обиколки около хотела, за да овладее емоциите си. След това реши, че още не е готова да се върне вътре и да застане лице в лице със Зак.

Понякога да бъдеш възрастен боли.

Лили тръгна надолу по стълбите и пътеката, които водеха към носа на старите скали. Сълзи напираха в очите й и замъгляваха зрението й, а токчетата на обувките й се закачаха за шишарките, разпръснати по земята, така че трябваше много да внимава къде стъпва. Слънцето вече беше залязло и когато зави, осветената преди завоя пътека се превърна в поредица от сенки. За секунда тя спря, за да даде време на очите си да свикнат.

Когато чу стъпките зад себе си, първата й мисъл беше, че сигурно е Зак. Но преди да успее да реши дали се радва или е недоволна, една ръка хвана рамото й и не беше необходимо да се обръща, за да разбере, че човекът не е Зак. Тя инстинктивно се опита да се отскубне, но когато усети твърдата стомана, опряна в гърба си, замръзна на място.

— Имам пистолет — каза мъжки глас в ухото й. — Само ако мръднеш, ще те застрелям на място.

 

 

Е, нещата се развиха просто чудесно. Зак стоеше като на тръни на стола, пресуши бирата си, после се протегна към кафето, изпи и него, докато чакаше Лили да се върне. Да не повярва човек, че го смятаха за много добър в преговорите при трудни ситуации. Вечерята, която току-що беше привършил, тежеше като камък в стомаха му.

Единственото му извинение беше, че Лили го беше хванала неподготвен. Но кой, по дяволите, можеше да предвиди, че тя си е въобразила, че е влюбена в него? Или че ще изглежда толкова разочарована и предадена, когато той настоя, че не е?

Кой можеше да предвиди, че като го чуе да казва, че са приятели, тя ще придобие вид, все едно, че всеки момент ще повърне? Исусе! Установи, че и самият той се чувства доста зле.

Гърбът му се стегна дори още повече. Мамка му, нямаше да се чувства виновен. Можеше, разбира се, да се справи много по-добре със ситуацията, но щеше да оправи това веднага след като тя се върне. Щеше да й обясни, че не в нея е проблемът — че той е този, който не го бива във връзките. Без значение чия е вината, фактът беше един и същ — нещата нямаше как да потръгнат, така че беше по-добре всички недоразумения да се изчистят още от началото. Това нямаше да направи никого щастлив, но със сигурност беше по-добре от пълната бъркотия, която щеше да се получи, ако ги — не ако я — оставеше да затъне прекалено дълбоко.

Както и да е, какво обаче я бавеше толкова? Искаше му се да отиде да я намери, за да може по-бързо да я накара да разбере, че това, което изпитва, не е любов. Но засега оставаше упорито в стола си, отказвайки да хукне да я преследва. Вече се беше опитал — проклет да е, ако повтореше.

Когато петнадесет минути по-късно нея още я нямаше, той призна пред себе си, че инатът й, поне тази вечер, далеч превишава неговия. Плати сметката и тръгна да я търси.

Отне му още петнадесет минути да разбере, че е излязла. Той изпрати сервитьорката да провери в тоалетната на ресторанта, а обществените провери сам. Портиерът беше я видял да излиза и Зак обходи навсякъде с методична прецизност. Най-накрая, вбесен, тръгна към джипа. Явно беше се обадила на Джесика да дойде да я прибере. От всички детински, отмъстителни, упорити…

Първия човек, когото видя, когато тръшна входната врата на Бомонт малко по-късно, беше Джесика, която слизаше по стълбите.

— Ей, здрасти — поздрави с усмивка тя. — Как беше веч…

— Къде, по дяволите, е тя?

— Кой къде е? — учудването на Джесика беше очевидно, но дори и след като си даде сметка за това, раздразнението му не намаля. Тя прескочи последните стъпала и се спря точно пред него. С ръце на кръста, тя зае възможно най-високомерната поза и вирна тънкия си нос. — Какво искаш да кажеш с това къде е тя? Не трябваше ли да е с теб?

— Тя беше, но имахме… малки разногласия… и тя си тръгна. Помислих си, че ти е звъннала да я вземеш.

Тя отстъпи.

— Е, грешно си си помислил. И как може да провалиш голямата й вечер?

Чувството за вина, че беше направил точно това, го направи сприхав.

— Какво, по дяволите, те кара да мислиш, че аз съм направил нещо? Може пък тя да е провалила моята голяма вечер.

Тя само го погледна и той неспокойно сви рамене.

— Вярно е, не реагирах много добре на нещо, което тя ми каза — после пак се ядоса. — Но това не й дава право да бяга като някой безотговорен тийнейджър, а ако не ти си я взела, значи е бил някой друг. Искам да говоря с всички.

Джесика потръпна.

— Я стига! — тя тръгна да се отдалечава, но се поколеба и когато се обърна, на лицето й се четеше притеснение. — Лили не е точно от безотговорния тип.

— Знам. Но беше доста разстроена — той дочу как Джесика мърмори под носа си, но тъй като беше напълно сигурен, че е нещо, което не иска да чуе, просто го пренебрегна и се отправи към телефона в гостната.

Когато след няколко минути затвори, той също беше започнал да се тревожи. Беше намерил всички и никой дори не беше говорил с Лили, камо ли да я вземе от ресторанта. Джесика беше го последвала и той смътно усещаше тежестта на погледа й, докато вадеше телефонния справочник и разгръщаше страниците. Най-накрая намери номера, който търсеше, и започна да го набира. След малко се свърза с портиерната на „Розарио“.

— Името ми е Закария Тейлър — каза остро, когато другият мъж се представи. — Говорих по-рано с вас за…

— Красивата блондинка — каза портиерът. — Спомням си.

— Да. Е, красивата блондинка не се прибра с мен вкъщи. Преди малко смятах, че се е обадила на някой друг да я докара, но никой не е говорил с нея след мен. Вие ми казахте, че сте я видял да излиза. Да не би преди това да ви е помолила да й извикате такси?

— Не, сър. Тя излезе от дамската тоалетна и направо излезе навън. Възможно е да си е извикала сама по клетъчния телефон. По това време ми се отвори работа, затова не мога да ви кажа дали е спирало такси.

Зак му благодари за съдействието и бавно постави слушалката на мястото й. Погледна Джесика.

— Тази работа не ми харесва — призна си той. — Портиерът не й е извикал такси, а няма как и да си е извикала сама, защото няма клетъчен телефон.

Джесика изсумтя скептично.

— Всички имат клетъчни телефони.

— Освен Лили и мен, явно. Това е едно от нещата, за които говорихме на вечерята — как сме останали единствените технодинозаври на планетата — после без никаква видима причина изведнъж си спомни за обаждането, което тъкмо щеше да направи, когато сестра му и Дейвид се появиха. Ругаейки, той хукна нагоре по стълбите.

— Какво? — Джесика беше по петите му. — Какво се сети?

Зак не намали, макар че тя изоставаше, само подхвърли през рамо:

— Обади се на такситата, Джес, за по-сигурно. След минутка се връщам и ще ти обясня — междувременно се молеше лудешки да е сбъркал и това да няма нищо общо с Мигел Ескавез.

Набързо провери стаята на Лили просто в случай, че е успяла да се промъкне без никой да я види. Но всичко беше непокътнато и нея със сигурност я нямаше. Той влетя в стаята си, грабна тефтера си с телефони и хукна обратно надолу.

Глини, Дейвид и Кристъфър бяха в салона заедно с Джесика и всички обърнаха разтревожени лица към него.

— Джесика каза, че Лили била изчезнала? — попита сестра му.

Отлагайки отговора на въпроса й с едно махване с ръка, Зак сграбчи телефона и започна бясно да набира номера. Но след няколко сигнала свободно осъзна, че работното време отдавна е свършило. Прекъсна този разговор и набра информация, за да намери телефона на Джейк Магнусън. Като отговарящ за обучението на колумбийците, той беше най-добрия и бързия източник на информация.

Телефонът на Джейк също звъня доста пъти и когато Зак, на ръба да затвори, вече мислеше на кого още да се обади, от другата страна някой рязко вдигна.

— Какво? — изръмжа дълбок мъжки глас.

— Маги? Зак е. Виж, извинявай, че те безпокоя вкъщи, но…

— Къде се губиш, Полунощ? Доста време вече си в отпуск — опитвам се да се свържа с теб на практика от деня, в който си заминал. Имаме проблем с единия от младежите, които доведе от Колумбия.

Лед потече по вените на Зак.

— Мамка му. Мигел Ескавез?

— Да, точно този. Момчето избяга.