Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (20)

20

Кръвта се смръзна във вените на Зак, но той продължи да държи ръцете си спокойно отпуснати и когато проговори гласът му беше успокоителен, без нито една заплашителна нотка.

— Не мисля, че искаш да направиш точно това, Ричард.

По-младият мъж го погледна, сякаш виждаше пред себе си луд.

— Разбира се, че не искам да го правя! Никога не съм искал някой да пострада. Планът ми беше да взема парите и да изчезна преди Дейвид да се прибере — той се вторачи в Зак. — Обаче тогава се появи ти и прецака всичко.

Зак разпери ръце далеч от тялото си в универсалния жест, изразяващ молба, и започна бавно да се приближава.

— Мислех, че са отвлекли малката ми сестричка. Сигурен съм, че ти също би обърнал всичко с главата надолу, ако ставаше въпрос за някоя от твоите сестри.

Ричард издаде грубиянски звук и притисна двете цеви плътно до челюстта на Глинис. Очите й се бяха разширили от страх и Зак почувства, че се гордее с нея — тя стоеше неподвижно и тихо в една ситуация, в която и най-силните биха били извинени, ако изпаднат в истерия. Само очите й се движеха, подскачайки от него към Дейвид.

— В никакъв случай — присмя му се Ричард. — Доколкото зависи от мен, сестрите ми може да ги отвлича всеки, който прояви желание. Джес е просто една нещастница, а Кас е кучка.

— Кого наричаш кучка, ти, нещастен малък червей? — сопна се Касиди, която точно излизаше от салона. — Поне не съм мръсница, която краде от собственото си сем… — тя се спря рязко по средата на фоайето, сякаш се блъсна в невидимо силово поле, ококорена от шока, който предизвика в нея картината пред погледа й. — Господи боже, Ричард — прошепна тя, взряна в брат си, Глинис и пушката. — Какво, по дяволите, правиш?

— Върни се обратно в салона — каза успокоително Зак, хвърляйки й бърз поглед — и се опитай да задържиш леля си. Последното нещо, от което имаме нужда в момента, е тя да дойде и да изпадне в истерия.

Касиди кимна, но когато направи първата си предпазлива стъпка на заден ход, Ричард изкрещя:

— Остани там, където си — той погледна Зак. — За колко тъп ме мислиш? Сякаш бих я пуснал да се върне там, откъдето може да се обади на ченгетата.

— Леля ти вече се обади в шерифството, така че, ако ти е останал поне малко разум, ще се изпариш оттук, докато още можеш.

— Да, бе — разсмя се по-младият мъж. — Пробвай нещо друго.

— Вярно е, Ричард — намеси се Касиди. — Леля Морийн ти е бясна. Тя ми каза, че точно ти си бил този, който я е плашил, че похитителят ще убие Дейвид, ако се обадим на ченгетата, както искаше Зак. Така че не се поколеба да им се обади за теб.

— Добре — той тръсна нервно глава, хвана по-здраво приклада на пушката и погледна Зак. — Дай ми тогава шибаните пари и да тръгвам.

— Веднага след като пуснеш Глинис — намеси се и Дейвид, — ще ти дам всичко, което поискаш. Но първо трябва да я пуснеш.

Ричард се обърна към него, но поглеждаше през рамо към Зак на всеки две секунди. Погледът му беше натежал от презрение към братовчед му.

— Винаги си бил глупак.

— Защо? — попита Дейвид. — Защото обичам някого и не искам да пострада?

— Не, защото винаги си бил противният малък бог на изобилието. Направо си мистър Щедрост, нали?

С ъгъла на окото си Зак видя как Касиди отвори уста да протестира. Той поклати глава съвсем леко, за да я спре, и за негово облекчение тя го послуша. В момента вниманието на Ричард беше заето с братовчед му и Зак искаше нещата да останат така, защото използваше момента да се приближава инч по инч към него.

— Хайде да изясним това — каза Дейвид недоверчиво. — Ядосан си ми, защото те поканих да живееш с нас и ти дадох добре платена работа?

— Моля те! Все едно го направи от добро сърце — смехът на Ричард беше горчив. — Такъв лицемер си. Покани ни тук и ми даде работа, защото те кефи да заповядваш на всички и да показваш постоянно кой е принцът в този замък.

— Това са глупости!

— Глупости си ти — сякаш беше започнал да усеща опасността, Ричард започна да се обръща към Зак.

Лили, която стоеше от далечната страна на Дейвид, пристъпи напред.

— Знаеш ли какво, Ричард? Ти си едно разглезено дете.

Той се извърна да я погледне.

— О, супер! Курвата се обади. Да съм ти разрешил да говориш, блонди? Между другото, как така си извън кухнята и защо се бъркаш в работите на по-умните от теб?

Тя срещна погледа му спокойно.

— Жал ми е, че трябва да те разочаровам, хлапе, но тук няма почти никой, равен на мен по интелект, да не говорим за по-умни.

— Така ли? — погледът му се плъзна по тялото й от главата до петите, като се задържа малко по-дълго от необходимото върху гърдите. — Може би трябваше теб да взема за заложница, вместо тази малка принцеска тук. Устата ти изглежда все едно може да изсмуче хрома от теглича на кола.

Ако гневът на Зак досега беше овладян, изведнъж избухна в червена топлина. Той направи последната крачка, с една ръка отне пушката от Ричард, а с другата избута Глинис към Дейвид.

— Започна сериозно да ме вбесяваш, младежо — излая той и завъртайки пушката в ръцете си я насочи към по-младия мъж. — Застани до парапета.

Ричард не се подчини достатъчно бързо и Зак рязко посочи с оръжието.

— Марш! Не ме изпробвай точно сега шампионе, защото, повярвай ми, не ми е нужно много, за да изпразня и двете цеви в капачките на коленете ти.

Ричард бързо се подчини.

Зак не премигна, докато Ричард не застана точно там, където той искаше.

— Лили, дай ми, моля те, колана си.

Тя развърза тънкият копринено-кожен аксесоар от кръста си и го размаха в полезрението му. Зак й даде пушката и го взе.

— Това е предпазителят — натисна го той, докато й подаваше оръжието. — Сега не е освободен, но само трябва да натиснеш тук, за да е готова за стрелба. Надупчи му топките, ако направи само едно грешно движение.

— О, вярвай ми — тя погледна злобно Ричард, — въобще няма да ми е проблем.

Устните на Зак се разтеглиха в усмивка като гледаше как бившият изнудвач се вцепенява от страх при вида на пушката, насочена към чатала му.

— Изглеждаш леко позеленял, Ричи. Предполагам, че вече съжаляваш за онези сексуални намеци одеве, а? — като гледаше да не се пречка на Лили, Зак му изви ръцете и ги завърза за пречките, които свързваха парапета със стълбите. Стегна ги хубаво и погледна към сестра си, която беше в здравите прегръдки на Бомонт. — Добре ли си?

— Сега вече да — тя се притисна към Дейвид, но него дари с една от своите сладки усмивки. — Благодаря ти, Закария.

— Хей — той сви рамене. — Ти беше героят. А другото беше резултат от общи усилия. Всички помогнаха.

— Благодаря на всички ви — усмивката й се разшири, за да обхване и двете жени, и тя потърка буза в рамото на Дейвид.

Зак чу свиренето на автомобилни гуми в момента, в който мисис Бомонт излезе от салона.

— Шерифът е тук — каза тя. Погледна към племенника си, вързан за парапета с елегантния колан на Лили. — А… — приближи до Ричард и за момент Зак помисли, че ще го зашлеви през лицето. Но тя само го изгледа от глава до пети и изрече с най-спокойния и сдържан тон, който беше чувал досега от нея: — Ти си неблагодарно псе. Надявам се да гниеш в затвора.

Устните на Ричард се извиха.

— Мерси, лелче. Предполагам, че ще е излишно да те помоля да ми платиш гаранцията, а?

Тя пак придоби вид, сякаш едва се сдържа да не го удари. Ръката й се вдигна и тя несъзнателно пристъпи напред.

Но Дейвид се намеси.

— Мамо!

Тя се осъзна и се обърна да го погледне.

— Той не заслужава да си хабиш енергията заради него. Ела да се запознаеш с Глинис. От доста време искам да срещна любимите ми две момичета.

Мисис Бомонт пак се обърна и се втренчи за един дълъг, изпълнен с тишина момент, в Ричард. После лекичко го потупа по бузата.

— Той е прав, скъпи. Ти не си заслужаваш — игнорирайки безсилния гняв, който се появи в очите на племенника й, тя се извъртя и се отправи към младата двойка.

Само след секунда Зак я видя да гали тъмната коса на Глинис и да гука:

— Не си ли най-прекрасната млада лейди на света, миличка?

Поклащайки глава при вида на нежността й към това момиче, за чието съществуване почти не си спомняше само преди няколко дни, той отиде да отвори на представителите на властта.

 

 

Джесика трепна от изненада, когато вратата на всекидневната й рязко се отвори. Тя вдигна мократа кърпа от лицето си, подпря се на лакът и надникна от спалнята си.

— Джес!

Сърцето й започна да блъска в гърдите й, когато чу гласа на Кристъфър, а когато той влезе в спалнята й, трябваше да се бори срещу обичайното чувство на слабост, което я обземаше при вида му.

Седна на ръба на леглото й и протегна ръка да докосне бретона й.

— Постригала си се — той завъртя глава, сякаш не можеше да повярва, че споменава нещо толкова маловажно. — Лили ми каза, че си болна.

Господи, той беше невероятно красив и така й се искаше да се преструва, че нищо не е видяла в кафенето. Но беше приключила с преструвките, просто не можеше да продължава да го прави и да се гледа в очите сутрин в огледалото. Тя се отдръпна от ръката му.

— Лошо ми е. Гади ми се от този брак.

— Какво? — той видимо пребледня.

— Видях те, Кристъфър.

— Видя ме да правя какво? — погледна я объркано със зелените си очи. — Къде? За какво говориш?

— Не си играй с мен, чуваш ли? И не се прави на невинен, идва ми да ти издера очите — тя седна в леглото и се дръпна назад, докато раменете й опряха в таблата на леглото. Взе една възглавница и я притисна към свития си корем. После срещна погледа му с високо вдигната глава. — Видях те с онази жена днес в кафенето на Олга, при положение, че изрично ми каза, че ще си…

Той се разсмя.

От всички реакции на света тя най-малко очакваше точно тази и почувства как нещо дълбоко вътре в нея се скъса. Захвърляйки възглавницата настрани, тя се дръпна рязко към другата страна на леглото. Усещаше как отвътре кърви до смърт, но нямаше никакво намерение да остане тук и да му го покаже.

Обаче, преди да успее да се измъкне от другата страна, той се хвърли след нея и я хвана за рамото.

— Джес…

Годините благоприличие и кротко стоене в сенките, без дори следа от протест, се изпариха за секунди. Тя тотално изгуби контрол и започна да блъска, рита и драска.

— Махай се!

— Не — той притисна гърба й към леглото и легна отгоре й, за да я усмири. Хвана я за китките и задържа ръцете й притиснати към дюшека. После леко се изправи, за да я погледне в очите.

— Джес — прошепна той и я притисна по-здраво. — Исусе, Джеси!

Гърдите й се повдигаха от усилие да вдиша достатъчно въздух. Силите я напуснаха и тя отвърна безизразно на погледа му, чувствата й бяха плетеница от любов, омраза и неистово желание да е на хиляди мили оттук.

— Пусни ме!

— Не мога — отказа той дрезгаво. — Това е нещо, което просто не мога да направя.

Неусетно сълзи изпълниха очите й и кротко потекоха надолу.

— О, господи, недей — Кристъфър пусна китките й и нежно избърса мокрите й бузи. — Моля те, скъпа, не плачи. Не се смеех на теб. Заклевам се. Смеех се на цялата тази глупава ситуация — устните му увиснаха надолу от горчивина. — Трябва да признаеш, че е донякъде смешно, по един извратен, гаден начин.

Тя само го зяпаше и той продължи да настоява.

— Не, наистина е така. Причината за всичко това е, че аз знаех, че от дълго време си нещастна и исках да направя нещо по въпроса.

— Така че реши да ме направиш щастлива като започнеш връзка с друга жена? — попита тя невярващо.

— Нямам връзка, Джеси. Търся си нова работа.

— Ти… — тя усети, че устата й се отваря и затваря като на риба на сухо и бързо я затвори. После завъртя глава в опит да я избистри. Но единственото, което можеше да прави сега, беше да зяпа тъпо. — Какво?

— Жената, с която си ме видяла, е директор на „Личен състав“ в една фирма на име „Стар Тек“. Името й е Лин Дънкан — той си пое дъх. — Смяташ ли, че не разбирам какво става? Откакто приех да работя с Дейвид, нещата между нас започнаха да се сриват. Знам, че си мислиш, че съм се оженил за теб заради връзките на семейството ти, но всъщност аз съм много добър в това, което правя. Търсен съм, за бога — големите корпорации пращат хора да преговарят с мен постоянно — с всяка следваща дума златистите му вежди се събираха все повече и повече, докато най-накрая се срещнаха над носа му.

После явно си възвърна самоконтрола и лицето му се отпусна.

— Мислех си, че искаш да живееш тук със семейството си, затова приех работата при Дейвид. Мислех, че ще те зарадвам — Кристъфър изпъна ръцете си и ги стегна като по този начин се надвеси отгоре й. Поклати глава и въздъхна. — Но не смятам, че си била истински щастлива дори за секунда, откакто се преместихме тук — той се отдръпна от нея и се изправи на крака.

За около минута единственото нещо в главата на Джесика беше: Няма друга жена! Няма друга жена! После собствените й вежди се смръщиха, тя се обърна на една страна, намести възглавницата под мишницата си и подпря глава с ръка.

— А ти по-щастлив ли беше от мен?

Той сви рамене.

— Не особено, но си мислех, че правя каквото ти искаш.

Сърцето на Джесика заби бързо от срам, но и от надежда.

— Защо не си ми казвал тези неща досега?

— Не знам. Може би просто си мислех, че ще ми повярваш, без да се налага да се обяснявам до смърт.

— Какво имаш предвид под обясняване до смърт! Ти не си ми обяснил абсолютно нищо!

— Да, може би наистина не съм — той прокара пръсти през косата си. — Това е грешка от моя страна. Но през целия ми живот жените са виждали в мен… само външния ми вид. Признавам си, че не съм го чувствал като проблем, докато не срещнах теб. Когато ти започна да виждаш у мен истинското ми аз, обаче, открих, че е много приятно някой да ме иска заради нещо повече от лицето ми или стегнатия ми задник.

— Само че не можеш просто да извадиш външния си вид от уравнението, Кристъфър. Пет минути след като те видях, знаех, че ти не си само един красавец. Но така или иначе фактът си остава — ти си красив. А аз самата съм възможно най-далеч от красавица. Аз съм само една невзрачна, обикновена на външен вид жена.

— Майтап ли си правиш с мен? Ти си невероятно красива, Джеси, и отвън, и отвътре. Никой друг не ме е разсмивал, както ти. Никой друг не ме е карал да искам да стана по-добър — очите му потъмняха. Освен това имаш красиви очи и безкрайно дълги крака, които ме възбуждат толкова много, че едва гледам. Влюбих се в теб като ученик и смятах, че ще живеем щастливо до края на дните си.

Но не беше станало точно така. Незнайно как, мастилото от брачното свидетелство едва бе изсъхнало, когато всичко беше започнало да се разпада.

— Как се случи това? — попита тя.

Той се присъедини към нея на леглото като се излегна в поза, огледална на нейната.

— Спомняш ли си как си говорехме в малкия ни апартамент в Белингам?

— Разбира се. Винаги имахме какво още да си кажем.

— Когато се преместихме тук, ти престана да си говориш с мен. Престана да се смееш с мен.

— Но защо никога не ми каза нищо? Сега ми казваш всичко съвсем леко. Защо не го направи преди?

— Ти защо не ми каза за своите страхове?

Сега, като погледна нещата от неговата гледна точка, тя осъзнаваше, че ситуацията може би е малко по-различна, отколкото й се струваше.

— Страхувах се — призна си тя. — Обичам те ужасно много, но явно все още не мога да повярвам, че и ти ме обичаш. Просто чаках да се забъркаш с някоя от онези красиви жени, които вечно ти се лепят — погледна го крадешком, в душата й се прокрадваше учудване. — Но ти никога няма да го направиш, нали?

— По дяволите, не! — той се протегна и я издърпа по чаршафа, който ги разделяше. Обгърна я плътно с ръцете си, притисна я силно и докосна с устни косата й. — Ти си най-важният човек в живота ми и през цялото време се опитвах отново да се сближа с теб. Опитвах се с всички сили, Джес. От толкова отдавна.

Тя притисна длани към гръдния му кош в опит да попие колкото може повече от топлината и силата му. Но просто нямаше търпение да го прегърне и скоро плъзна ръце около шията му.

— Защо поне не ми каза, че си търсиш друга работа?

— Исках да те изненадам — той се засмя тъжно. — Не ме питай защо, но тогава ми изглеждаше добра идея.

— Господи, Кристъфър, обичам те толкова много! И съм такава страхливка, че не бях честна с теб. Просто… винаги съм се чувствала второ качество, а с такова самочувствие е трудно да се пребориш. Цял живот се опитвам да съм на нивото на богаташките семейства, което е доста трудно, когато човек просто няма такива възможности. Освен това никога не съм била душата на партито, нито дори човек с интересна кариера. И със сигурност не съм красива като Касиди — той се опита да протестира и тя стегна хватката си около врата му. — Не съм. Но въпреки това ти избра мен и за известно време се чувствах като богиня. После, когато ти изглежда подскочи от радост при офертата на Дейвид и то само няколко месеца след сватбата, просто не знаех какво да мисля. Не се гордея, че собствената ми несигурност ме накара да подозирам най-лошото. А още по-малко се гордея с това, че вместо да ти споделя съмненията си, направих това, което правя винаги — затворих се в себе си.

— Не знам, скъпа. Бих казал, че с тези ти навици е свършено. Изглеждаше готова за конфронтация преди малко, когато ме заплаши, че ще ми издереш очите.

Ъгълчетата на устните й се извиха в зачатък на усмивка.

— Напоследък се чувствам малко по-уверена. Малко по-малко готова на всичко, за да угодя на околните и със сигурност доста по-малко пасивна.

Той почеса брадичката си и за момент се задоволи само да я гледа.

— Заради Лили — каза накрая и лека тъга пролича някъде дълбоко в очите му, когато нави една от прясно постриганите й къдрици около пръста си. — Това е много красиво, но ми се искаше причината за тази промяна да е в мен.

— Лили много ми помогна. Тя ме накара да се чувствам по-красива, като ме научи как да изглеждам по-добре. Това ми дава самочувствие, Крис, за пръв път се чувствам наистина модерна вместо развлечената бедна роднина, както обикновено. Освен това ме накара да повярвам, че имам талант за ръкоделие. Но това е нищо в сравнение с това да знам, че ме обичаш — тя отдръпна главата си назад, за да го погледне. — И абсолютно нищо в сравнение с това да зная, че си се старал да направиш живота ни по-хубав. Мисля, че това е най-полезното за моята самоувереност. Кара ме да се чувствам непобедима. Взела живота си в ръце. И това ми харесва, Крис — искам да сграбча живота си в ръце и да го пораздрусам. Да съм уверена и да не ме е страх да експериментирам с нови неща.

Той й се ухили.

— Тогава направи точно това. И за начало, какво ще кажеш да пробваш новото си самочувствие в Сан Диего?

— Там ли е новата ти работа?

— Оттам дойде тази конкретна оферта. Ходих на няколко интервюта, но тази компания най-много ми харесва. Те изглеждат най-етични и бяха единствените, които не се отдръпнаха, когато им разясних, че кражбата на корпоративни тайни от Дейвид не е част от сделката.

Радост бликна във вените на Джесика и смеейки се, тя започна да бута Кристъфър, докато той не легна по гръб, а тя се покатери върху него. Сплете пръсти на гърдите му, подпря брадичка на тях и се загледа в мъжа си. После го дари със замечтана усмивка.

— Сан Диего ми звучи идеално.