Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (22)

22

Беше понеделник, слънчево утро в началото на юни, при това не много горещо. Бях в кантората си, пиех кафе и четях вестник в очакване на поръчка. Бях погълнал дажбата си кафе, бях изчел и вестника, преди да приема първия посетител. Случаят обаче се оказа повече от интригуващ. Влезе жена с отривиста походка, сякаш тия офиси й бяха нещо съвсем познато. Понечих да се надигна. Тя ми даде знак, че не е наложително, но аз вече бездруго се бях изправил.

— Името ми е Валъри Хач — рече непознатата и протегна ръка. — А вие сте Спенсър.

— Празо в целта, и то два пъти поред — отвърнах аз и стиснах ръката й.

— Оуен Брукс ме посъветва да говоря с вас във връзка със ситуацията, в която съм изпаднала. Познавате ли Оуен?

— Да.

Колкото и да е невероятно, Оуен Брукс бе окръжният прокурор на Съфък. Беше чернокож, възпитаник на Харвард, умен, с чувство за хумор, приятен за компания, толерантен и невероятно жилав. В качеството си на политическа фигура той изглеждаше загрижен най-вече престъпниците да бъдат залавяни без загуба на излишни усилия и средства.

— Според него най-добре било въпросната ситуация да се разреши неофициално, така да се каже, от човек като вас.

— В такъв случай това наистина ще трябва да бъда аз. Няма друг като мен.

— Оуен спомена също, че се имате за много забавен.

— Откъде го познавате?

— Работя като юрист в една от големите адвокатски кантори в града… което няма връзка с посещението ми.

— Разбирам. А каква е връзката?

— Самотна майка съм — заяви тя. — При това жена с професия. За да мога да се справя и с двете отговорности, ползвам услугите на бавачка.

— И аз така бих постъпил.

Думите ми не направиха нужното впечатление. Не се обидих. Бях сигурен, че тази жена на никого не обръща особено внимание, погълната изцяло от двойствената роля на самотна майка и жена с професия.

— Кейт е прекрасно момиче продължи Валъри, — но трябва да призная, че в миналото неведнъж е правила неподходящ избор и един от тях сега застрашава не само бавачката, но и детето ми.

— Кейт е бавачката? — понечих да уточня.

Валъри се изненада от въпроса, но все пак ми отговори.

— Да. Кейт Малой.

— И какъв е нейният проблем?

— Тормози я бивш неин любовник.

— Уведомила ли е полицията?

— Да, а аз разговарях с Оуен. Разполагаме със заповед, забраняваща му да се доближава до нея, но… — Тя сви рамене.

Обзаложих се, че не обича този жест и го използва само по принуда. По-скоро бе свикнала да кима с глава, при това решително.

— Тя вика ченгетата, когато се появи любовникът й?

— Да. Понякога пристигат незабавно. Но невинаги.

— Името на възлюбения?

— Бившият. Името му е Кевин Шей.

— Кевин заплашва ли я?

— Да. Освен това представлява заплаха и за детето ми.

— Чието име е?

— Миранда.

— На колко години е?

— На година и четири месеца. Защо ми задавате всичките тези въпроси?

— За да следвам насоката на разказа ви. Случвало ли се е Кевин да нарани Кейт?

— Когато са били заедно, я е биел.

— А заплашвал ли е Миранда?

— Самото му присъствие застрашава детето ми. Кейт не е в състояние да се грижи за нея, ако онзи звяр я тормози.

— И вие сте решили да ме наемете?

— Да, според Оуен тъкмо вие сте подходящият човек.

— И за каква работа?

— Да го накарате да се махне.

— Имате ли предвид някаква конкретна линия на действие?

— Не, разбира се, от къде на къде? Вие би трябвало да знаете по-добре. Що се отнася до мен, бих искала вече да е мъртъв.

— Това не влиза в номенклатурата от услуги, които предлагам.

Валъри тръсна глава сякаш за да прогони досадна муха.

— Казах го просто така. Освен това и силите, и търпението ми са на изчерпване. Нужна ми е вашата помощ, за да се разреши проблемът.

— Добре — съгласих се аз.

— Каква е таксата ви?

Казах й.

— Това не е ли твърде скъпо? — сепна се Валъри.

— Дойдохте при мен с молба да спася дъщеря ви.

— И това ви накара да вдигнете цената?

— Не, не съм я променял. Опитах се да ви помогна да решите дали си струва да платите за това.

— Разчитали сте на гузната майчина съвест?

Не си спомнях да сме споменавали нещо подобно, но реших да премълча.

— Ще се справите ли?

— Естествено. Ще го съсипя.

— Нужна ли е предплата, за да започнете?

— Не, ще ви представя сметката, когато приключа.

— Какво ще предприемете?

— Ще говоря с Кейт.

— Тя е много изплашена. Трябва да бъдете крайно внимателен.

— Нужен ми е адресът.

Валъри извади визитна картичка и написа адреса на гърба.

— Предпочитам да говорите с ней в мое присъствие.

— Добре.

— Да кажем, тази вечер.

— Няма проблем.

— В седем?

— Чудесно.

Валъри се изправи. Аз също.

— Къде е Кейт в момента? — попитах.

— Изпратих я с детето в дома на майка ми в Бруклин. Докато се погрижа за нейната безопасност. Адресът е записан на гърба на картичката ми.

— Ще се видим там.

Тя ме изгледа, както човек оглежда кон, преди да заложи.

— На вид поне изглеждате повече от внушителен.

— Да можехте да ме видите на ринга.

— Не вярвам да ми се размине.