Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (57)

57

Намирах се при Бекър, по-точно в стаята за разпити на Окръжния полицейски участък на окръг Колумбия, и си приказвах с Джон Делрой и Пени Клайв.

Делрой бе скръстил ръце на очуканата дъбова маса, която го отделяше от Бекър. Пени седеше до него, кръстосала крака, отпуснала ръце в скута си, оставила малката си бяла сламена чантичка встрани върху бюрото на Бекър. Аз подпирах зелено боядисаната бетонна стена вляво от Бекър, възхищавайки се на изкусно изложеното на показ загоряло бедро на момичето.

— Благодаря, че наминахте — рече Бекър на Пени.

— Какво означава всичко това, Долтън? — поиска да знае тя.

— И ние това се опитваме да разберем. Мистър Спенсър твърди, че Делрой направил опит да го убие. Джон нищо не казва. Известно ми е, че работи за теб, тъй че предположих, че може да ни помогнеш.

— Следователно не съм арестувана — рече тя.

Произнесено много мило, просто за пояснение.

— Не, не. Просто се надявах да ни помогнеш да накараме мистър Делрой да обясни поведението си.

Делрой се извърна към Пени и рече кротко:

— Нужен ни е адвокат.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че трябва да ти доведа адвокат, Джон? — Очите й бяха широко отворени, изпълнени със съчувствие.

— И двамата се нуждаем от адвокат — отбеляза Делрой все така кротко, леко наблягайки на втората дума.

— Не смятам, че на мен ми е необходим адвокат, Джон — рече Пени.

Делрой кимна мълчаливо и не се обади повече. Бекър вдигна стола си на задните крака.

— Някой да иска кока-кола? — предложи той. — Кафе? Или чаша вода?

Никой не се отзова. Бекър кимна на себе си.

— Предполагам, няма да спориш с мен, Джон, ако ти кажа, че сме хванали задника ти на тясно. Извинявай за израза, Пени.

Делрой мълчеше.

— Не само мистър Спенсър, но и един уважаван бивш полицай на име Теди Сап е бил свидетел на опита ти да убиеш мистър Спенсър.

Пени се намръщи. Какъв ужас!

— Теди Сап е гаден педал — натърти Делрой.

— Което едва ли ще се отрази неблагоприятно на достоверността на свидетелските му показания — отвърна Бекър. — А теб май те очаква доста продължително време на топло.

Бекър се размърда на стола си, за да се намести по-удобно. Делрой си седеше неподвижно и продължаваше да мълчи. Стиснатите му една в друга ръце бяха спокойно отпуснати на масата.

— Искам да знам защо си се опитал да убиеш мистър Спенсър — продължи Бекър.

— Това обвинение ли е? — сепна се Делрой.

— Още не. Ти си служил в полицията. Знаеш, че при предявяване на обвинение трябва да ти прочетем правата и да ти дадем възможност да си вземеш адвокат, а адвокатът няма да допусне да изтървеш дори една дума, тъй че тогава едва ли ще можем двамата да измислим каквото и да било.

— Значи мога просто да стана и да си изляза оттук, така ли?

Бекър на свой ред забави отговора. Погледна ме. Аз се отлепих от стената, пристъпих една-две крачки и се подпрях на вратата. Бекър се усмихна.

— Можеш, естествено — едва сега отвърна той.

Делрой ме погледна, сетне погледна към Бекър и не направи никакво движение.

— Долтън — обади се Пени, — не разбирам аз какво правя тук.

— Надявахме се да накараш мистър Делрой да бъде откровен с нас — отвърна Бекър.

— Джон, аз наистина се надявам да бъдеш напълно откровен с шериф Бекър — пропя момичето.

Делрой се усмихна по-скоро на себе си, но нищо не каза. Изглеждаше изцяло погълнат от кокалчетата на сключените си пръсти.

— Може би ще можеш да ни кажеш какво е трябвало да прави мистър Делрой по времето, когато се е опитвал да убие мистър Спенсър — обърна се Бекър към Пени.

— Всъщност Джон нямаше някакви определени задачи. Той и неговите хора осигуряваха охраната на семейството и на бизнеса.

— Бизнесът ще рече „Трите кобилки“.

Пени кимна в отговор.

— А семейството ще рече ти и двете ти сестри.

— Да.

— Доколкото си спомням, наскоро се наложи Спенсър да спасява двете ти сестри от охраната, осигурявана от мистър Делрой.

— Мистър Спенсър е действал, воден от погрешна преценка. По времето, когато ги отвлече, а и сега, струва ми се, те не са в състояние сами да се грижат за себе си, нито пък да вземат решения в свой интерес.

Бекър весело закима.

— Можем и това да обсъдим — рече той. — А имаш ди някаква представа защо мистър Делрой е направил опит да убие мистър Спенсър?

— Абсолютно никаква.

— Джон, ти искаш ли по-лека присъда? — попита Бекър.

Делрой отново се усмихна на себе си някак разсеяно.

Погледна към Пени. Тя не му отвърна и той отново се вторачи в кокалчетата на ръцете си.

— Добре тогава — не се отказваше Бекър. — Мистър Спенсър, бихте ли отворили вратата, за да може Джери да пусне хората отвън.

Отстраних се от вратата, отворих я, подадох глава и направих знак на помощник-шерифа, като посочих с палец стаята за разпити, и отново я затворих.

— Не бива да предполагам, че си помолила мистър Делрой да застреля мистър Спенсър, нали, Пени? — настоя Бекър.

— Долтън, това звучи обидно. — Пени седеше съвършено изправена на стола си. Краката й вече не бяха кръстосани, стъпалата плътно опираха в пода, коленете, опрени едно в друго, глезените също.

— Така е наистина — призна Бекър. — Ще ме прощаваш, но бяхме принудени да направим това предположение.

Пени здраво стисна устни. Вратата зад мен се отвори. Отстъпих встрани и водени от униформения помощник-шериф, вътре пристъпиха членовете на семейство Клайв: Стоуни, Сю, Пъд, Корд, Доли Хартман, Джейсън Хартман и специалната гостенка чак от Сан Франциско Шери Ларк, Пени се вторачи в майка си, но не каза нищо. Помощникът на Бекър — мъж с големи мустаци като някогашен шериф от запада — размести столовете и всички седнаха.

— Остани, Джери — каза му Бекър и той зае моето място до стената, а аз отново подпрях вратата.

— Искам на всички ви да благодаря, че дойдохте — оповести Бекър. — И най-вече на вас, мисис Ларк. Знам, че полетът е много дълъг.

— Нали ми пратихте билет.

Бекър кимна.

— Получихме малко увеличете на месечния бюджет — обясни той кротко. — А сега, за да бъдем всички наясно, искам да заявя, че никой от вас не присъства тук по принуда. Никой не е арестуван, макар да има голяма вероятност това да сполети мистър Делрой.

Пени не сваляше очи от майка си. Делрой все така се взираше в кокалчетата на ръцете си. Всички останали полагаха усилия да не гледат към никого, с изключение на Пъд, който се обърна към мен и ми намигна. Бекър обходи с поглед присъстващите.

— Всички добре ли се чувствате? — попита. — Някой да иска кока-кола? Кафе? Или чаша вода?

Никой не се обади.

— Добре тогава. Мистър Спенсър, вие станахте причина да се вдигне шум около този случай, тъй че защо не го изложите пред нас?

Всички се извърнаха към мен. Имах чувството, че съм длъжен да направя някакъв фокус. Размислих и се отказах.

— Повечето от вас — започнах аз — са в течение на онова, което ще кажа, но все пак номерът е да разберем всичко от начало до край. Не се намираме в съдебната зала. Ще чуете онова, което мисля. От друга страна, повечето неща мога веднага да докажа.

Мустакатият помощник-шериф премести тежестта си от единия на другия крак, при което кобурът с пистолета му проскърца.

— Преди около трийсет години — продължих аз — Уолтър Клайв е имал връзка с Доли Хартман. В резултат от тази връзка се появява Джейсън Хартман.

Стоуни и Сю едновременно обърнаха погледите си към Джейсън. Всички останали гледаха в мен.

— Никой досега не е разгласявал този факт. Доколкото ми е известно, дори самият Клайв не е знаел. Доли преценила, че и за нея, и за Джейсън ще бъде най-добре да изчакат. По-късно Клайв изготвил завещание, според което цялата му собственост трябвало да се подели поравно между децата му. Стоуни и Сю не се интересували много от бизнеса. За разлика от Пени, която взимала все по-активно участие, докато в един момент поела управлението в свои ръце, а Уолтър прекарвал времето си, като развличал клиентите или пътувал в компанията на Доли, която се появила отново, след като Шери изчезнала от хоризонта.

Никой не смееше да шукне. Шери Ларк се приведе напред, разтворила устни, леко смръщена, за да стане ясно на всички колко внимателно следи разказа. По всяка вероятност в живота й имаше твърде малко нережисирани моменти.

— Нямам представа какво е подтикнало Доли да повдигне въпроса, пък и, честно казано, това е без особено значение. Все пак накрая тя уведомила Клайв, че Джейсън е негов син. Но Клайв съвсем не е бил някакъв доверчив хапльо, ако мога така да се изразя. Той поискал доказателство. Ето защо потърсили съдействието на доктор Клайн, когото повечето от вас познават, струва ми се, за да бъдат направени изследвания на ДНК. Междувременно Уолтър, с оглед евентуален положителен резултат от изследванията, провел разговор с адвоката си Руди Валоун за възможността да промени завещанието си. Промяната щяла да включи Джейсън измежду наследниците, но и криела немалка изненада, а именно той да получи и управлението на „Трите кобилки“.

Настъпилата тишина натежа. Делрой седеше все така неподвижно, вторачил поглед в кокалчетата на пръстите си. Стори ми се, че бръчиците около устата на Пени се откроиха по-осезаемо, сякаш тя се опитваше да стисне зъби. Джейсън Хартман запази изискано мълчание, което лесно се удава на хората, когато най-сетне получат онова, което им се полага.

— Изследванията на ДНК били проведени в пълна тайна. Знаели единствено Доли, Уолтър и лекарят. Дори Джейсън не е знаел. Смятал, че се подлага на рутинен преглед. По ирония на съдбата, както се казва, доктор Клайн и Шери Ларк имали взаимоотношения, надхвърлящи обичайната близост между лекар и пациент, и което е още по-интересно, такава връзка съществувала и между Руди Валоун и Шери Ларк. И ето че разкрепостеният й дух я подтикнал да използва тези свои връзки, за да научи за изследванията на Уолтър, а и за намерението му да промени завещанието си в полза на Джейсън, ако резултатът докаже бащинството му.

Направих пауза и погледнах към Шери. За пръв път в живота й, струва ми се, лицето й бе добило изражение, отразяващо чувствата й в момента. То излъчваше страх.

— И тя казала всичко това на Пени — заключих аз.

Някой, май че беше Доли, звучно си пое дъх. Никой друг не помръдна.

— Истина ли е, Шери? — попита Бекър.

Когато най-сетне събра сили, гърлото й трябва да бе в спазъм, защото тя промълви едва чуто:

— Да.

Бавно, сякаш водени от вещ хореограф, всички отместиха погледи от Шери към Пени.