Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (43)

43

Уговорих се с Руди Валоун да изпием по едно в „Падок“ таверна в приземния етаж на сградата, в която се помещаваше и кантората му. Барът се простираше край стената вдясно от входа, а иначе заведението бе от ония, в които човек се отбива за чийзбургер или трипластов сандвич, или пък, ако има среща с жена, която иска да шашне, като поръча пиле в гърне или салата от спанак. Полилеи в стил „Тифани“ висяха от тавана, сепарета с пейки от тъмен дъб срещу бара и няколко масички встрани оформяха интериора на заведението. Зад бара бе монтирано неизменното огромно огледало, тъй че всеки можеше да се любува на образа си или да зяпа жените, или и двете.

— Усърдно момче сте, не може да се отрече — рече Валоун замислено, докато отпиваше от чашата двоен бърбън с лед.

— Признателен съм ви, че го забелязвате — отвърнах. — Кажете, Уолтър Клайв споменавал ли е пред вас, че възнамерява да промени завещанието си?

От вътрешния джоб на сакото си Валоун извади кожен калъф с пури. Предложи първо на мен. Отказах. Той подряза крайчето на своята със специално за целта мъничко сребърно ножче. Сетне бавно разпали пурата, поднасяйки я към пламъка. Смукна, издуха дима и въздъхна доволно.

— Боже, какъв аромат.

На мен ми замириса на подпалена купчина боклук, но си замълчах, Валоун отново надигна чашата.

— Така човек трябва да приключва работния ден — каза той.

— Уолтър Клайв споменавал ли е, че възнамерява да промени завещанието си? — повторих аз.

— Това може да се нарече доверителна информация между адвокат и клиент.

— Не е задължително. Особено след като клиентът е застрелян.

— Може и така да се каже.

Валоун отново смукна, този път завъртайки леко пурата в устата си.

— Разполагате и с подкрепа на местно ниво.

Скромно сведох очи.

— Долтън Бекър ми говори за вас.

— Това е то местна подкрепа — рекох аз.

— Всъщност помоли ме да ви окажа максимално съдействие. Не пропусна да отбележи, че не иска от мен да нарушавам етичните норми, но щял да ми бъде признателен за всяко нещо, с което мога да ви помогна.

— С Долтън открай време сме близки — вметнах аз. — И тъй, Уолтър Клайв споменавал ли е, че възнамерява да промени завещанието си?

Валоун отново си поигра с пурата. Сякаш си бе наумил да изравни пепелта от всички страни.

— Веднъж говорихме за това — отговори той най-сетне.

— Кога?

— Преди да умре.

— Кога по-точно?

— Ей че сте взискателен! Може би месец преди това.

— И какво ви каза?

— Съществувала вероятност да поиска известни промени в завещанието си и дали щяло да има затруднения. Отвърнах му, че няма да има и ще стане много лесно. И попитах дали иска да го нахвърля в общи линии. Той отказа. Не бил сигурен дали изобщо ще се стигне до това. Щял да ме уведоми допълнително.

Отпих глътка от наливната бира, която си бях поръчал.

— И уведоми ли ви?

Валоун извади пурата от устата си и поклати глава. Ако не беше взел тази предпазна мярка, май щеше да си опърли лицето.

— Имате ли някаква представа как щеше да промени завещанието си?

— Ни най-малка.

— А нещо за причината?

— Също. Уолтър не беше от приказливите. Струва ми се, че Пени беше единственият човек, на когото се доверяваше.

— Тя да е говорила с вас?

— Пени ли? — усмихна се Валоун. — Но да, разбира се, винаги казва нещо мило, забавно и приятно. И никога нещо, което би могло да съдържа някаква информация.

— А разбира ли от бизнеса?

— В последните години тя го движеше. Баща й служеше само за фасада, откакто тя порасна. Той уговаряше клиентите, пиеше си питието с богаташите в клуба, с Доли ги канеха на закуска в „Читалнята“ в Саратога. Редовно имаха запазена маса в ресторанта „Джо“ за морски деликатеси в Маями. И други подобни. А Пени си стоеше у дома и управляваше бизнеса.

— А другите момичета?

Валоун отново се усмихна.

— Питате за тяхната роля в бизнеса?

— Да.

— Отговорът е „никаква“. Нямаха нищо общо с това, поне доколкото на мен ми е известно — отвърна Валоун.

— В такъв случай с какво се занимаваха? Като изключим пиенето и свалянето на мъже.

Валоун отново взе пурата между пръстите си и се усмихна.

— С нищо — отвърна той.

— Значи само пиене и мъже.

Поредно кимване.

— Мъже и пиене — провлече. — Пиене и мъже.

Той тръсна съвършено оформеното стълбче пепел в пепелника на бара.

— Е — рекох аз, — има и по-лоши начини човек да убива времето.

— Това е самата истина — съгласи се Валоун.