Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (50)

50

Случи се прекрасен жарък летен ден. Двамата със Сюзан открихме Пени и Джон Делрой в тревното заграждение до пистата минути преди седмото надбягване. Край заграждението имаше и други хора, много от които предполагах, че са заложили на Торнадо. Били Райс също бе там. Доближил глава до ухото на Торнадо, той тихичко му говореше нещо. От другата страна бяха Хейл Мартин и жокеят на име Ейндаъл Диас. Като всички жокеи, и той бе много дребен, само дето ръцете му бяха едри като на каменоделец.

— Здравейте — казах ясно и високо.

Пени се обърна и ме дари с ослепителна усмивка. Ако бе пресилена реакция, бях готов да призная, че е майсторски изиграна.

— Кого виждам! — възкликна тя.

— Това е Сюзан Силвърман — рекох аз. — Сюзан, запознай се с Пени Клайв и Джон Делрой.

Сюзан протегна ръка. Пени се ръкува сърдечно. Делрой, застанал от другата страна на момичето, бегло кимна.

— Какво правиш тук? — попита Пени.

— Исках да видя как ще се представи Торнадо в надбягването на надеждите.

— Не вярвам дори да си чувал за това състезание.

— Понякога знам повече, отколкото изглежда на пръв поглед — отвърнах аз.

— Еее — провлече Пени и отново прибягна до сияйната усмивка. — Това звучи направо зловещо.

Шумът на тълпата зад нас показа, че седмото надбягване навлиза в решителната фаза.

— След минута и Торнадо ще бъде на пистата — рече Пени.

— За следващото надбягване ли? — попитах аз.

— Да.

— Може ли да се присъединим към вас?

— Разбира се. Обичате ли конните надбягвания, Сюзан?

— Пристрастих се съвсем наскоро — отвърна Сюзан.

Дори в присъствието на Сюзан Пени изглеждаше страхотно, но може би не чак толкова, а обикновено неотразимият й чар сякаш бе избледнял. Ослепителната й усмивка бе позагубила от блясъка си.

Хората наоколо утихнаха, докато по високоговорителите обявяваха победителите. С малко помощ от Хейл Мартин Диас възседна Торнадо, всъщност кацна върху смешно малкото седло, а стъпалата му се озоваха в абсурдно високо пристегнати стремена. Хейл кимна към Били Райс, който поведе Торнадо към пистата. Полицаи от охраната им направиха път. Конят изглеждаше напълно спокоен, все едно го бе възседнало дете, тръгнало на пикник. Диас бе добил обичайното изражение на привикналия с рутинната си работа професионалист — спокойствие, граничещо с досада. Бе вършил едно и също вече няколко пъти в този ден.

Торнадо мина под трибуните на път към пистата, а ние последвахме Пени към нейната ложа. Както подхождаше на собственика на „Трите кобилки“, намирахме се точно над сивкавата лента за пробега, заграждаща в кръг зелената площ. Голямата черна дъска с ясно открояващи се цифри изглеждаше някак не намясто. Което съвсем не отговаряше на истината. Нали това бе центърът на събитието. Тук се отбелязваха резултатите. Вляво от нас конете, участващи в осмото надбягване, се насочваха към старта. Осмото надбягване се наричаше „Млада надежди“. В него се състезаваха двегодишни коне. И Торнадо бе сред тях.

Огледах трибуните. Стеклите се тук богаташи поколения наред бяха залагали на подобни състезания. Без съмнение повечето от тях притежаваха имения в Саратога, където да отсядат през август, а социалният им живот през този месец бе изцяло подчинен на конете. Самият град можеше да се похвали със специален колеж, един месец в годината, посветен на конните надбягвания, пъпеши, минерални извори и двайсет и пет хиляди постоянни жители. Малко по-нависоко, както подобаваше на бивша държанка, зърнах Доли Хартман в бяла рокля да насочва бинокъл към пистата.

Самият аз никога не съм си падал много по конните надбягвания. Вълнението трае две минути, следвани от двайсет и пет минути размотаване. Целият ден на надбягванията включва не повече от шестнайсет минути истинско състезание. И знаех защо е така. Хората просто се нуждаеха от време, за да направят залозите си. Нали затова се надбягваха конете, за да може да се залага на един или друг потенциален победител. Но тъй като аз изобщо не се вълнувах от залозите, за мен промеждутъкът от двайсет и пет минути бе изпълнен с безкрайна досада.

От друга страна, до мен бе момичето на мечтите ми, с широкопола капела, съвсем подходяща за конни надбягвания. Повечето жени тук също носеха капели, ала никоя не притежаваше стила на Сюзан.

Пред старта няколко коне се опънаха, отказвайки да пристъпят в преградките, мъжете наоколо взеха да ги дърпат, да ги бутат, а и сигурно да ги ругаят, макар че не можехме да ги чуем. В бъркотията още един кон се заинати и се наложи жокеят здраво да опъне юздата, за да го овладее.

Двама мъже в сини блейзъри и светли панталони влязоха в ложата и седнаха зад мен и Сюзан, Хвърлих поглед през рамо. Млади, дръзки, късо подстригани, гладко избръснати и безкрайно тъпи. Бяха от „Секюрити Саут“.

— Как сте, момчета? — подкачих ги аз.

Те ме изгледаха строго.

— Добре — отвърна единият.

Дарих ги с най-сърдечната си усмивка и отново се обърнах към пистата. Торнадо спокойно пристъпи в своята преградка на старта. Сюзан се наклони към мен и поиска да й го покажа.

— Не го ли видя отвън?

— Гледах хората — отвърна Сюзан.

— Торнадо е с номер четири. Жокеят е облечен в розово и зелено.

— Онзи ли, дето току-що зае позиция?

— Точно той — отвърнах. — Отдясно на онзи, който вкарват в момента.

И последният кон зае своето място на старта. Изчакаха миг-два всички да се успокоят. Конете стояха неподвижно, В следващия момент вратичките се отвориха и говорителят обяви:

— Стартът е даден.

Конете полетяха напред като отприщен бент. След първия завой те се поразредиха. Торнадо без усилие зае пета позиция. Ейнджъл Диас го направляваше само с ръце. Погледнах към Пени, седнала вляво от мен. Беше се наклонила леко напред, с плътно прибрани колене, с леко отворена уста, с твърд блясък в очите, стиснала ръце в скута си.

— Защо изостава? — тихичко промърмори Сюзан.

Навлизайки в правия участък, Торнадо бе все така пети. Четирите коня пред него представляваха плътна група. Приз тича почти до парапета. Бромфийлд е най-навътре на пистата, Рино е вдясно от Приз, а Рикошет е близо до Бромфийлд. Изведнъж между Рикошет и Рино се отваря съвсем тясна пролука и Ейнджъл Диас успява да провре в нея главата на Торнадо тъкмо преди тя да се затвори. От мястото, където седя, ми се струва, сякаш жокеят на Рикошет започва да го обръща към страничната бариера, за да затвори пътя на Торнадо. Конете се блъскат един в друг. Торнадо залита и блъсва Рино вляво. Ейнджъл Диас не дава никакви признаци на безпокойство, дори не посяга да замахне с камшика. Торнадо не отмества главата си от пролуката. Напъва с гърди, ушите му са плътно прилепнали за главата, шията — източена напред, главата загребва въздуха, сякаш плува. Успява да се намести в пролуката, изблъсквайки Рикошет вляво, а Рино вдясно. Краката му са стабилни, запазват разкрача от пет-шест метра. Ейнджъл Диас се е привел ниско, камшик все така не се вижда. И ето че Торнадо се провира в пролуката и повежда. Увеличава преднината току пред финиша, а видът му сякаш показва, че не би имал нищо против със същото темпо да се върне в Ламар, стига някой да поиска това от него. Всички ликуват, с изключение, разбира се, на момчетата от „Секюрити Саут“ зад мен. Те биха аплодирали само ако присъстват на екзекуция.

— Боже мой! — възкликна Сюзан.

— Бива си го това конче — рекох аз.

Пени се изправи, след нея и Делрой.

— Къде отивате? — попитах.

Тя ме удостои с една не толкова ослепителна усмивка.

— При победителя.

— Поздравявам те. Все пак трябва да поговорим.

— Сега не мога. Ако искаш утре, на закуска в „Читалнята“. В осем.

— Добре, ще се видим там.

— Приятелката ти е красива — каза Пени.

— Да, така е.

Следвана плътно от Делрой, тя тръгна през тълпата. Някои все още ликуваха, а други бързаха да си приберат печалбите.