Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (40)

40

На летището в Сан Франциско дълго държах Сюзан в прегръдките си, преди да се качи на самолета за Бостън, а аз самият да отлетя към Джорджия. После, докато се озъртах за колата си на паркинга на летището в Атланта, имах чувството, че все още усещам парфюма й, а май и вкуса на червилото й. Отсъствието й винаги бе осезаемо за мен. Вече ми беше мъчно, а докато си открия колата и потегля към Ламар, бях твърде тъжен за човек с моята вродена жизнерадост, Попях си да се разведря, но пък „Бързам да се върна, у дома, в Ламар, Джорджия“ като че ли не ми действаше достатъчно ободрително.

Тук дори нощем бе горещо, тъй че в хотела влязох с влажна от пот, залепнала за гърба ми риза. В стаята си приготвих питие, седнах на леглото и отпих, без да преставам да мисля за Сюзан. Налях си и второ питие и когато му видях сметката, изплакнах чашата, прибрах бутилката, взех си душ и си легнах, макар че дълго време не успях да заспя. На сутринта след закуска ми позвъни Мартин Куърк.

— Та за Джон Делрой… — започна той.

— Да, сър.

— Според картотеката на ФБР не е работил при тях.

— Ахааа.

— „Ахааа“?

— Типично възклицание за детектив — поясних аз.

— Е, нищо чудно, че се обърках — каза Куърк. — Проверих и в морската пехота. Човек на име Джонатан Делрой е загинал при боевете с Япония на остров Гуадалканал. Имат Джон Делрой, ефрейтор, в момента на служба. Както и Джон Майкъл Делрой, който се е уволнил през петдесет и осма.

— Моят човек е на около четирийсет.

— Това са всичките Делрой, с които разполагат — каза Куърк.

— Ахааа, ахааа.

— Толкова успях да открия — рече той.

Затворих и се обадих на доктор Клайн. Жената на телефона обеща той да ми позвъни. Отказах, като обясних, че според наличната статистика лекарите не си дават труда да се обаждат на търсилите ги в тяхно отсъствие, тъй че предпочитам лично да го посетя. Тя ме попита дали случаят е спешен. Казах й, че е спешен, но не е от медицинско естество. Това толкова я обърка, че ме прехвърли на личната сестра на доктора. След още дълги обяснения и недомлъвки се договорихме той да ме приеме след визитация, преди да влезе първият му пациент. Но за съвсем кратко, защото докторът бил много зает. Препоръча ми да бъда там преди десет.

Така и направих. В единайсет и петнайсет Клайн излезе от кабинета си, ухили ми се и с вдигнат нагоре палец ме покани да вляза.

— Лесно се справихте с моите пазителки.

— Не бих казал.

— Много са старателни.

— Аз също — отвърнах.

— Какво мога да направя за вас?

— Да ми кажете кога са се върнали резултатите от изследването за ДНК на Уолтър Клайв.

— Това ли е всичко?

— Да.

— Можех да ви го кажа и по телефона.

— А кога щяхте да ми се обадите?

— Сигурно още преди края на месеца — каза Клайн.

Той натисна копчето на интеркома.

— Марджи? Моля те, донеси ми картона на Уолтър Клайв. — Сетне отново вдигна очи към мен. — Държа да е подръка, докато реша как да уредя въпросите около резултатите.

— Ще ви помогна — успокоих го аз.

Марджи влезе с папката. Изгледа ме със същото дълбоко объркване, което бе демонстрирала и по телефона, след което се върна на поста си. Клайн разлисти папката и бързо откри каквото търсеше.

— Резултатите са пристигнали на двайсети май.

— А кога уведомихте Клайв?

— Същия ден.

— Да не се окажете изключението, което потвърждава правилото за лекарите?

— Веднага му се обадих — настоя той. — Помня, защото беше много необичайно.

— Значи резултатите са му били известни на двайсети.

— Да.

— И не сте ги съобщавали на други хора?

— Не съм.

— Възможно ли е някой друг да е узнал?

— Може той да е споделил с някого.

— Но не и с човек от лабораторията или от кабинета ви?

— Не. Уолтър използва друго име. Това вече ви го казах миналия път.

— Ами ако резултатите с това чуждо име са класирани в неговата папка, трудно ли е да се досети човек за кого се отнасят?

— Не бяха в неговата папка — възрази Клайн. — Заедно с резултатите от изследванията на Доли и Джейсън ги държах в запечатан плик, заключен в бюрото ми, и то доста време след смъртта му.

— Помните ли деня на смъртта?

— Преди няколко месеца беше.

— Убийството е извършено на двайсет и втори май — натъртих.

Клайн се отпусна в стола си. На стената зад гърба му висеше цветна снимка в рамка. Три малки момченца, скупчили се около хубава жена с голяма шапка. До снимката висеше дипломата му.

— Боже господи! — въздъхна той.