Харлан Коубън
Няма втори шанс (16)

ГЛАВА 16

Преди да отговоря, Рейчъл сложи ръката си върху моята.

— Това са преговори, при които страхът и сплашването са инструменти. Трябва да останеш силен. Ако възнамеряват да пуснат Тара, ще бъдат гъвкави — рече тя.

Преглътнах и включих телефона. Казах: „Ало“.

— Защо не опитаме пак?

Гласът имаше същия механичен тембър. Усетих ускорения си пулс. Затворих очи и произнесох:

— Не.

— Моля?

— Искам гаранция, че Тара е жива.

— Нали получи мостра от косата й?

— Да.

— И?

Хвърлих поглед към Рейчъл. Тя кимна.

— Анализът не е категоричен.

— Добре — произнесе гласът. — Тогава да затворя телефона.

— Почакай!

— Да?

— Миналия път изчезнахте с колата.

— Точно така.

— Откъде да знам, че няма да го направите пак?

— Този път обади ли се на полицията?

— Не.

— Значи няма причина да се безпокоиш. Ето какво искам да направиш.

— Няма да стане така — казах.

— Какво?

Почувствах как тялото ми се разтресе.

— Ще направим размяна. Няма да получите парите, докато не си получа дъщерята.

— Не си в позиция да се пазариш.

— Получавам дъщеря си — произнесох бавно и натъртено, — а вие си получавате парите.

— Няма да стане така.

— Добре — опитах се да наложа храбра нотка, — край на разговора тук и сега. Не желая пак да избягате и да се върнете за още. Значи правим размяна и слагаме точка.

— Доктор Сейдман?

— Тук съм.

— Искам да ме слушаш внимателно.

Мълчанието трая твърде дълго, опъвайки нервите ми.

— Ако затворя сега, няма да се обадя още осемнайсет месеца.

Стиснах очи и зачаках упорито.

— За миг помисли за последиците. Не се ли питаш къде е била дъщеря ти? Не си ли задаваш въпроса какво ще стане с нея? Ако затворя, няма да узнаеш нищо за нея още осемнайсет месеца.

Все едно ми бяха стегнали гърдите със стоманен обръч. Не можех да дишам. Погледнах към Рейчъл. Тя ме изгледа с твърд поглед, насърчавайки ме да остана силен.

— На колко години ще бъде тя тогава, доктор Сейдман? Тоест, ако я оставим жива?

— Моля ви.

— Готов ли си да слушаш?

Стиснах очи.

— Просто искам гаранции.

— Изпратихме ти кичурите коса.

— Аз нося парите. Вие водите дъщеря ми. Получавате парите, когато я видя.

— Опитваш се да диктуваш условията ли, доктор Сейдман?

Този път механичният глас вече почти тананикаше.

— Не ме интересува кои сте — отвърнах. — Не ме интересува защо сторихте това. Просто си искам дъщерята обратно.

— Значи ще направиш предаването на парите точно както аз кажа.

— Не — отсякох. — Не и без гаранция.

— Доктор Сейдман?

— Да.

— Сбогом.

Телефонът изключи.