Джефри Арчър
Той бе човек (5)

3.

— Не, не и не — каза Ема. — Трябва ли да ти напомням, че сър Джошуа е основал „Барингтън Шипинг“ през 1839 година и че през първата година печалбата му била…

— Трийсет и три паунда, четири шилинга и два пенса. Каза ми го за първи път, когато бях на пет — каза Себастиан. — Истината обаче е, че макар „Барингтън“ да успяха да осигурят добри дивиденти на акционерите си за миналата година, става все по-трудно да се съревноваваме с компании като „Кюнард“ и „П & О“.

— Питам се какво ли би казал дядо ти, ако научи, че „Барингтън“ ще бъде купена от един от най-яростните му съперници.

— Ако съдя по всичко, което съм чувал и чел за този велик човек — каза Себ, като погледна нагоре към портрета на сър Уолтър, който висеше на стената зад майка му, — той би обмислил възможностите си, тоест какво е най-доброто за акционерите и работниците, преди да вземе окончателно решение.

— Не че искам да прекъсвам семейната кавга — обади се адмирал Съмърс, — но ми се струва, че следва да обсъждаме дали офертата на „Кюнард“ си заслужава.

— Офертата е добра — прозаично рече Себастиан, — но съм сигурен, че мога да ги накарам да вдигнат предложената сума поне с десет или може би петнайсет процента, което е много повече от онова, на което можем да се надяваме, ако трябва да сме честни. Така че ни остава да решим дали искаме да приемем предложението им сериозно, или да го отхвърлим.

— В такъв случай мисля, че е време да изслушаме мнението на другите директори — каза Ема и погледна останалите на заседателната маса.

— Разбира се, че всички можем да изразим мнение, госпожо председател — каза секретарят на компанията Питър Уебстър, — когато става въпрос за несъмнено най-важното решение в историята на компанията. Но тъй като вашата фамилия остава основен акционер, последната дума е само ваша.

Останалите директори кимнаха в знак на съгласие, но това не им попречи да изказват мненията си през следващите четирийсет минути, в края на които Ема откри, че са разделени поравно.

— Добре — каза тя, след като един-двама директори започнаха да се повтарят. — Клайв, като отговарящ за връзките с обществеността трябва да подготвите две изявления за пресата, които бордът да обсъди. Първото ще бъде кратко и конкретно и ще покаже недвусмислено на „Кюнард“, че макар да сме поласкани от офертата им, „Барингтън Шипинг“ е фамилна компания и не се продава.

Адмиралът изглеждаше доволен. Лицето на Себастиан остана безизразно.

— А второто? — попита Клайв Бингам, след като си записа думите на председателя.

— Бордът отхвърля офертата на „Кюнард“ като подигравка и смятаме да продължим нормално работата си.

— Така само ще си помислят, че може и да проявиш интерес, ако цената е подходяща — предупреди я Себ.

— И после какво ще стане? — попита адмиралът.

— Завесата ще се вдигне и пантомимата ще започне — отвърна Себ, — защото председателят на „Кюнард“ добре ще си дава сметка, че дамата начело просто изпуска кърпичката си на пода в очакване кавалерът да я вдигне и да започне прастария процес на ухажване, който би могъл да свърши с предложение, което тя е склонна да приеме.

— С колко време разполагаме? — попита Ема.

— В Сити знаят, че бордът обсъжда предложението за придобиване и ще очаква отговор на офертата на „Кюнард“ до края на работния ден. Пазарът може да се справи с почти всичко — суша, глад, неочаквани изборни резултати, дори преврат — но не и с нерешителност.

Ема отвори чантичката си, извади кърпичка и я пусна на пода.

 

 

— Какво мислиш за проповедта? — попита Хари.

— Беше изключително интересна — отвърна Ема. — Но пък преподобният Додсуел винаги проповядва добре — добави тя, докато излизаха от църквата и тръгваха към Имението.

— Бих коментирал възгледите му за Тома Неверни, ако си мислех, че би изслушала и една дума.

— Намирам подхода му за пленителен — запротестира Ема.

— Не, напротив. Той нито веднъж не спомена Тома Неверни и няма да те засрамвам допълнително, като те питам за какво говореше. Надявам се само Господ да разбере, че мислите ти са изцяло заети от възможното придобиване.

Изминаха няколко метра в мълчание, преди Ема да заговори.

— Не придобиването ме тревожи.

— Какво тогава? — изненада се Хари. Ема хвана ръката му. — Толкова ли е зле? — попита той.

— „Мейпъл Лийф“ се върна в Бристол и е в гробището за кораби. — Тя замълча за момент. — Нарязването му ще започне във вторник.

Повървяха още известно време мълчаливо.

— Какво смяташ да правиш? — попита Хари.

— Не мисля, че имаме голям избор, ако не искаме да прекараме остатъка от живота си в чудене…

— И това може най-сетне да даде отговор на въпроса, който ни преследва през целия ни живот. Защо тогава да не опитаме да разберем възможно най-дискретно дали в двойното дъно на кораба има нещо.

— Работата може да започне веднага — каза Ема. — Но не исках да дам окончателното си разрешение преди да получа съгласието ти.

 

 

Когато Ема му предложи да постъпи в борда на „Барингтън Шипинг“, Клайв Бингам беше възхитен и макар да не му беше лесно да заеме директорското място на баща си, смяташе, че компанията се е облагодетелствала от неговия опит и познания в областта на връзките с обществеността, която до назначаването му не беше на ниво. Въпреки това не се съмняваше какво би си помислил сър Уолтър Барингтън за човек като него в борда — би гледал на него като на пътуващ търговец, поканен на вечеря.

Клайв ръководеше своя пиар компания в Сити и имаше единайсет служители, които бяха станали свидетели на няколко битки за придобиване през миналото. Но въпреки това призна на Себ, че покрай тази битка е изгубил съня си.

— Защо? Няма нищо необичайно фамилна компания да смени собственика си. Напоследък се случва често.

— Така е, но този път е лично — отвърна Клайв.

— Майка ти имаше увереността да ме покани в борда след оттеглянето на баща ми и не е все едно че съобщавам на пресата за нов търговски маршрут до Бахамите, за най-новата ни схема за разпределяне на дивиденти или дори за построяване на трети лайнер. Ако това се провали…

— Дотук изявленията ти са перфектни и последната оферта на „Кюнард“ почти достига целта ни — каза Себ. — Ние го знаем, те също го знаят, така че едва ли би могъл да си свършиш работата по-професионално.

— Много мило от твоя страна да го кажеш, Себ, но се чувствам като бегач на финалната права. Виждам лентата, но ми остава да прескоча още едно препятствие.

— И ще го направиш със стил.

Клайв за момент се поколеба.

— Не съм убеден, че майка ти наистина е съгласна с продажбата.

— Може и да си прав — отвърна Себ. — За нея обаче има компенсация, за която може и да не си помислил.

— А именно?

— Тя започва да отделя все повече време на работата си начело на болницата, в която работят повече хора, която има по-голям бюджет от „Барингтън Шипинг“ и, което е може би по-важно, никой не иска да я придобие.

— А какво мислят Джайлс и Грейс? В края на краищата те са основните акционери.

— Те оставиха окончателното решение на нея и вероятно именно затова тя потърси моето мнение. И аз ясно й дадох да разбере, че по природа съм банкер и предпочитам да съм председател на борда на „Фартингс Кауфман“, отколкото на „Барингтън“. Несъмнено не й е било лесно, но тя най-сетне прие, че не мога да бъда и двете. Иска ми се да имах по-малък брат.

— Или сестра… Извинявай… Но пък имаш дъщеря.

— Ш-ш-ш… че на Джесика могат да й хрумнат разни идеи.

— Та тя е едва на тринайсет!

— Не мисля, че това я тревожи.

— Как се справя в новото училище?

— Учителката й по изкуство призна, че започва да обявява преди да е станало прекалено очевидно, че училището има третокурсничка, която е по-добра художничка от нея.

* * *

Ема се върна от гробището за кораби късно вечерта в понеделник. Знаеше, че трябва да каже на Хари какво са открили Франк Гибсън и хората му в двойното дъно на „Мейпъл Лийф“.

— Оказа се точно онова, от което винаги сме се страхували — каза, докато сядаше срещу Хари. — Даже по-лошо.

— По-лошо? — повтори Хари.

Тя наведе глава.

— Артър е надраскал съобщение. — Тя млъкна, думите не можеха да излязат от устата й.

— Не е нужно да ми казваш — каза Хари и хвана ръката й.

— Трябва. Иначе просто ще продължим да живеем в лъжа до края на живота си. — Мина известно време, преди да успее да продължи: — Написал е „Стан беше прав. Сър Хюго знае, че съм затворен тук“… Така че моят баща е убил твоя… — И се разрида.

Мина известно време, преди Хари да проговори.

— Това е нещо, за което никога не можем да сме сигурни и, скъпа, може би е по-добре да не…

— Вече не искам да знам. Но горкият човек поне заслужава да бъде погребан като християнин. Майка ти би очаквала най-малко това.

— Ще поговоря с викария.

— Кой още трябва да присъства?

— Само ние двамата — твърдо заяви Хари. — Нищо няма да спечелим, като подложим Себ и Джеси на страданията, които трябваше да търпим толкова години. И да се молим, че това е краят на тази тема.

Ема го погледна.

— Явно не си чувал за учените от Кеймбридж, които работят върху нещо, наречено ДНК.

* * *

ПОЧТИ ПРИКЛЮЧВАМЕ,

КАЗВА ГОВОРИТЕЛЯТ НА БАРИНГТЪН

— По дяволите — възкликна Клайв, когато прочете заглавието във „Файненшъл Таймс“. — Как може да съм толкова тъп?

— Стига си се ругал — рече Себ. — Наистина почти приключваме.

— И двамата го знаем — каза Клайв. — Но не беше нужно „Кюнард“ да научават.

— Те вече знаеха — отвърна Себ. — Много преди да видят заглавието. Честно казано, ще сме късметлии, ако успеем да изстискаме още един процент по тази сделка. Подозирам, че вече достигнаха лимита си.

— Въпреки това майка ти няма да е особено щастлива — каза Клайв. — И кой би могъл да я вини?

— Ще го приеме като част от ендшпила и не смятам да съм онзи, който ще тръгне да я разубеждава.

— Благодаря за подкрепата, Себ. Оценявам го.

— Не е по-голяма от онази, която ти ми даде, когато Слоун се назначи за председател на „Фартингс“ и на следващия ден ме изхвърли. Забрави ли, че „Кауфман“ беше единствената банка, която ми предложи работа? А и във всеки случай майка ми може дори да остане доволна от заглавието.

— Какво искаш да кажеш?

— Още не съм убеден, че тя иска сделката да се осъществи.

 

 

— Това ще навреди ли на сделката? — попита Ема, след като прочете статията.

— Ще се наложи да жертваме един, може би два процента — отвърна Себ. — Но не забравяй мъдрите думи на Седрик Хардкасъл по въпроса за придобиването на компании. Ако в крайна сметка получиш повече, отколкото си очаквал, а другата страна смята, че е спечелила, всички стават от масата щастливи.

— Как според теб ще реагират Джайлс и Грейс?

— Вуйчо Джайлс прекарва повечето си свободно време в тичане из страната и обикаляне на маловажни избирателни райони с надеждата, че лейбъристите все още могат да спечелят на следващите избори. Защото ако Маргарет Тачър стане нашият следващ премиер, той може и да си изгуби мястото.

— А Грейс?

— Не ми се вярва да е чела „Файненшъл Таймс“ през живота си и определено няма да знае какво да прави, ако й дадеш чек за двайсет милиона паунда. Все пак не забравяй, че сегашната й заплата е двайсетина хиляди годишно.

— Тя ще има нужда от помощта и съветите ти, Себ.

— Бъди сигурна, мамо, „Фартингс Кауфман“ ще инвестира много благоразумно капитала на доктор Барингтън, като се има предвид, че тя ще се пенсионира след няколко години и се надява на редовен доход и покрив над главата си.

— Нищо не й пречи да дойде да живее при нас в Съмърсет — каза Ема. — Старата къщичка на Мейзи ще й подхожда идеално.

— Твърде горда е за това и ти го знаеш — отвърна Себ. — Всъщност тя вече ми каза, че си търси място в Кеймбридж, за да е близо до приятелите си.

— Но след като сделката се осъществи, тя ще има достатъчно пари да си купи и замък.

— Аз обаче се обзалагам, че в крайна сметка ще избере малка къща на тераси недалеч от стария си колеж.

— Опасявам се, че си на път да станеш мъдър — каза Ема и се запита дали да не сподели последния си проблем със сина си.